Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9989374
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6303
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
25.01.2013 02:19 - ФРЕНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ - Или как Франция стигна до незапомнен деспотизъм! (поредица)
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 530 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 25.01.2013 02:22


Автор: padreantonii

„ Френската революция ". . . беше източникът и началото на всички настоящи комунистически, анархистични и социалистически концепции.

Принц Кропоткин

Историята ни разказва за значителни събития, които светът е претърпял, така както са дошли, така са отминали, забравени от хората, независимо колко са били важни в момента и какви следи са оставили в историята на човечеството. Независимо от милионите жертви, които са взели безбройните войни, те са почти забравени. 

През 1789 г. започва Великата френска революция — едно събитие, което дори и след утихването си не загубва своята сила. Едно събитие, което до голяма степен изменя човешкото мислене и му налага нов продължителен модел на мислене и действия. За пръв път в света Френската революция представя на практика трите идеологии — комунистическа, анархическа и социалистическа.
Цели 200 г. оттогава, привържениците на тези идеологии не престават да се борят за осъществяване на идеите си. В 1917 г. избухва болшевишката революция в Русия и по-късно много други по-малки страни следват примера и с надеждата, че ще наложат по-справедлив ред и живот за хората.
Повечето от хората, непосредствено участвали в революцията, без съмнение са убедени, че се борят за справедливост и свещено равноправие.
Историческите данни за Френската революция са много противоречиви. Непосредствените сведения след революцията идват от най-различни източници: роялисти, жирондисти, дантонисти, робеспиеристи и други политици, които ревностно поддържат своите политически убеждения, като игнорират действителните исторически факти. Никой не описва последиците на този експеримент от гледната точка на народа. Всички упрекват народа и масите за извършените нечувани жестокости и престъпления по време на революцията, а никой не обвинява тези, които дават властта и силата в ръцете на масите, което естествено води до тирания, по-страшна и от най-големия деспотизъм.
Съвременните писатели и историци в желанието си да възвеличаят своите герои ги оправдават, като хвърлят цялата отговорност върху народа, който в действителност взема активно участие само в дните на революцията. Тя обаче е подготвена и ръководена пак от тези, от които народът е потискан и срещу които е мислил, че се бори. Нечувана конспирация.
От самото начало до края, проучвайки всички отделни епизоди на революцията: от обсадата на Бастилията до септемврийското клане и накрая — царството на терора, много ясно личи абсолютно същият начин на действие, намеренията, замисълът и пресметливостта на някаква организация, чиито водачи остават скрити.
Най-безпристрастните свидетели на всички събития по време на революцията са писателят Клод Франсоа Больо и Феликс Монтжоа.
Доказателствата, които Монтжоа представя в своя труд заслужават да бъдат приети като меродавни по няколко съображения. Той е роялист, което заявява на всеослушание и въпреки това изнася факти, уличаващи роялистите в конспиративна и непочтена дейност. Второ, за разлика от много други съвременни писатели и историци, той не се страхува да подпише работата и публикацията си.
Ф. Больо — също роялист, пише своята „История на френската революция" в 6 тома, която се приема от всички историци за един от най-меродавните и безпристрастни трудове за Френската революция.
Без каквото и да е съмнение философите играят роля в подготовката на революцията. Техните идеи и виждания повлияват непосредствено на аристокрацията и образованата буржоазия. Селячеството малко се е интересувало от нови идеи и философии. Главният им интерес е бил земята, реколтата и данъците, които понякога стопяват и изяждат всички доходи.
За отбелязване е, че по това време френските полета се славели като едни от най-плодородните и най-добре култивирани в Европа. Селячеството и въобще народът са живеели добре и изглеждали щастливи. Такива са констатациите на много чужденци, посетили Франция по това време . Във всички съседни на Франция страни народът е изглеждал много по-беден и потиснат.
Едно друго съществено обстоятелство помага на народа да гледа по-оптимистично на живота. Това са реформите, които предприема Людовик XVI веднага след възкачването си на престола. Той се опитва всячески да премахне причините за народните страдания. Предлага свободна търговия на житото без каквито и да са данъци, през 1779 г. премахва всякакво робство в пределите на страната си, една година по-късно забранява мъченията и разрешава практикуването на други религии (до момента е била разрешена само католическата). През 1787 г. предлага изменение на закона за работата и службите — за равноправно приемане на работа от какъвто и да е ранг на всички поданици. Съкращава няколко пъти личните си разходи и тези по поддържането на кралския двор. През 1788 г. прави големи хуманни реформи в болниците и затворите.
Всички тези реформи и предложения на Людовик XVI не се харесват на монополистите и парламента, които взимат активно участие в революционното движение.
За народа е било много ясно кой защитава техните интереси и единодушно са изразявали обич и лоялност към Людовик XVI за голямо неудоволствие на парламента, съставен изключително от благородници, духовници и привилегировани лица, които народът ненавиждал. Примерът на краля подготвя и поощрява народното мислене за реформи и смяна на управлението, като същевременно обявяват уважение към религията, вярност към краля и желание за ред и законност.
Напълно естествено при това положение на нещата заплашените благородници трябва да предприемат нещо радикално, което да прочисти пътищата им. Това е „Френската Революция", която не е дело на френския народ, а на неговите потисници.
Един от главните инициатори за революцията е Орлеанският херцог Луи Филип, далечен братовчед на Людовик XVI. Херцогът — много богат, ексцентричен и бонвиван, е много популярен сред обикновеното население. Той няма никакви аспирации за трона, което сам заявява. Тронът не ще му донесе нито повече богатства, нито повече удоволствия. Той храни неописуема омраза специално към кралица Мария Антоанета и по-малко към краля. Чувства се много обиден, задето Мария Антоанета попречила на дъщеря му да се омъжи за Ангулемския херцог, а на краля — задето не го е направил главен адмирал на флотата.
По-късно, само две години преди революцията, кралят налага нови данъци на привилегированите класи, които Орлеанският херцог обявява за незаконни. За това неподчинение кралят го изпраща на изгнание в собственото му имение. Луи Филип използва различни средства, за да изрази омразата си. Привлича към конспирацията един от най-талантливите оратори — Мирабо, без чиято помощ едва ли би успял. Мирабо — както сам заявява, е бил роден авантюрист. С помощта на Мирабо и испанеца Лаклос Орлеанският херцог създава една голяма мрежа от агенти, които успяват да настроят народните маси срещу старото управление и кралския двор. Кулминационната точка настъпва през 1789 г. с изкуствено създадения глад от агентите на херцога.44 Получава се едно анормално състояние: монополистите са в съюз с хората, които организират и подклаждат народната ярост срещу самите монополи — водачи на Орлеанската конспирация.
Известно е, че почти всички организатори на революцията са роялисти с изключение само на Лафайет.
Явяват се и други подривни и подмолни фактори, произлизащи от тайни организации, като масоните, Илюминати и др., чиято главна цел е унищожаване на всички религии и управления в Европа.
Робеспиер пропагандира и обещава на работниците нова ера. „Всичко ще се измени, господарите ще станат слуги — сега е ваш ред да бъдете обслужвани". Естествено това въздейства на народа и той е готов за една такава промяна.
Прусия изиграва много важна роля за настъпилия хаос и анархия във Франция. Фридрих Пруски пръска цяло състояние за дискредитирането на Мария Антоанета във Франция с цел да разстрои връзките и съюза между Франция и Австрийската империя — и двете отявлени съперници на Прусия. Мария Антоанета открито поддържа родната си страна Австрия, ненавижда Прусия и всячески се стреми да поддържа приятелските отношения между своята родина и тази на съпруга си — Франция. В това време Франция действително се нуждае от приятелството на велика Австрия. Но народът и масите си остават маси — подведат ли се веднъж, нищо не е в състояние да ги спре.
Изобилната литература, различни памфлети и публикации срещу кралицата, разпространявани от пруския посланик изиграват своята роля и настройват масите срещу т. нар. „Австрийката", недовиждайки своите интереси и тези на Франция. В момента съществуват документи и дипломатическа кореспонденция в архивите на Берлин, Дрезден, Женева и другаде, която доказва подривната пруска дейност за унищожаване на антипруската френска кралица.
Германците спомагат за революцията по политически път, диктуван от самия Фридрих Велики и по философски път, внушаван от йезуита Вайшоп.
Англия, която не може да забрави френската интервенция в полза на Америка, също изиграва голяма роля с интригите си за свалянето на френското управление.
Хронологичният път на събитията във Франция е следният: през 1778 г. Ротшилд посредством своя агент Вайшоп нарежда на масонската ложа във Франция „Гранд Ориент" да бъде готова за въстание.48 То се подготвя, за да се освободи престолът, да се унищожи християнската вяра и да се провокира Европа да атакува Франция, което ще даде възможност на Ротшилд да финансира всички групировки и държави, участници в борбата. Това е единственото оправдание за създаването на толкова много организации, взели участие в революцията: няколко групировки роялисти, орлеанисти, жирондисти, якобинци, монтаняри, дантонисти, санкюлоти и др.
През 1789 г. със започването на революцията за пръв път в Париж се издига червеният флаг, което не означава нищо друго, а името на Ротшилд, Roth — червено, Schield — флаг. Оттогава и до днес всички леви и комунистически революции и управления приемат за свой официален символ „червения флаг". Какво заключение може да си направим по този въпрос? Кой финансира, поддържа и управлява тези, които се прекланят пред неговото име? В края на Втората световна война през месец септември видях как разстрелват войници, които отказват да сложат на фуражките и ръцете си червена лента.
Републиката във Франция е провъзгласена от кралския парламент, а не от която и да е от гореспоменатите фракции.
Колкото повече четем и се задълбочаваме във Френската революция, толкова повече загадки изникват пред нас.
Защо Франция трябваше да заплати милиарди франкове, за да купи реформи, които Людвик XVI предлагаше безплатно? Защо Конвентът проля толкова много кръв?
Независимо от повечето твърдения на историците, че причините за тези зверства са омразата и отмъщението на народа срещу правителствената класа, това не отговаря на истината, тъй като от всичките осъдени и ликвидирани само 5 % аристократи са били екзекутирани. Кои са останалите 95 %? Естествено народът.
Защо след като Френската революция е направена от народа и се провежда от народа, той я ненавижда? „Целият френски народ е срещу нас", заявява Робеспиер пред якобинците. Това е защото Френската революция и всички следващи до ден днешен се организират от една шепа ултракапиталисти, които имат толкова общо с народа, колкото да обират плодовете на неговия труд.
Стотици историци са писали за Френската революция, но повечето от тях са били „слепи", както ги нарича генерал Череп Спиридович. Повечето от тях са избрани и платени от тази върхушка да напишат това, което им се диктува, а не самата истина. Други историци пък, черпейки сведенията и данните си от тези платени агенти, стават невинни проводници на една фалшива история.
За отбелязване е, че от толкова много историци нито един не видя скритата ръка на тези капиталистически злодеи, с изключение само на талантливата английска историчка Неста Вебстер.
По-правилно би било Френската, Германската, Болшевишката и всички останали революции да се нарекат с истинското им име — капиталистически революции.
Очевидно е, че във всички революции досега, свободата е жертвана в името на равенството, което никъде не съществува в действителност, а е само утопия.
Във Франция кралят е заменен с неограничената власт на Конвента, който пък от своя страна изпълнява точно нарежданията на своя абсолютен господар — Капитала.
Както американското въстание, така и Френската революция, дават възможност на Ротшилд да постави основата за едно бъдещо колосално богатство. Както в Америка, така и във Франция Ротшилд финансира и двете страни на кръвопролитието. В Америка — Севера и Юга, а в Европа агентите си във Франция и същевременно отвън Англия и Прусия, които се стремят да унищожат Франция. Самият Робеспиер в последната си двучасова реч на 26 юли 1794 г. разкрива, че Френската революция, както и всички останали, не се ръководят от французи, а от чужди агенти. „Аз нямам никакво доверие във всички тези чужденци, на които лицата са покрити с патриотични маски и които се мъчат да се представят за по-големи републиканци отколкото сме ние... Тези агенти на чужди сили трябва да бъдат унищожени. "За това свое „неразумно изказване" Робеспиер плаща с главата си. Нека не се забравя, че той познава до известна степен господарите си, издигнали го до тази висота. И в момент на величие и слава той решава да се отърве от тяхното опекунство, като не може да прецени силата на тези, които дръзва да обвини. Същата „грешка" направиха Наполеон, Хитлер (Разбира се, първите двама го направиха в много по - малка и незначителна степен, поне спрямо своите народи, за разлика от вторите двама и особено от първия от тях! Резултатите по жертви днес, са сравними за всеки грамотен човек, по обективни и безпристрастни данни! От автора на Независим националистически блог) , Ленин, Сталин и много други, които не се поучиха от Робеспиеровата трагедия.

Никола Николов  





Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене