Автор: avitohol1

 Тук търсим произхода на неславянските думи в българския, които по навик смятаме за турски и изкореняваме от нашия език. Те са безценно езиково наследство, говорещо повече за древната ни история, отколкото трудовете по история на България и учебниците по които тя се преподава.           Сходни думи в български и индийския език хинди.
Основната част на това изследване беше направена чрез търсене на сходни думи в български и хинди в Карманный хинди- русский словаръ. (1958). В него намерихме 328 общи или сходни по значение и произношение думи в български и хинди (3,5 % от най- често употребяваните думи в съвременния  хинди). Тук привеждаме само някой примери от тези думи. Корелацията на българския със санскрит е многократно по-ниска. Това навежда на мисълта, че в хинди са останали следи от директни контакти на индусите с жив древно- български език. Хинди съдържа значително количество думи от ирански и санскритски произход (Рудин,1957). Докато иранизмите са внесени от директни контакти с жив език и ирански народи, санскритските думи навлизат прогресивно с ведическите текстове подобно на латинския в европейските езици. Използвани са речниците Shakespear (1834),  Карманный хинди- русский словарь, (1958) и Русско- хинди словарь, (1957). Те са съпоставени с известните, редките и остарелите думи в българския (Български тълковен речник (1973) Речник на редки, остарели и диалектни думи (1974), Български етимологичен речник (1971, 1979, 1986), Иванова Н., Радева П. (1985)). Освен общите думи открихме 647 различни древно - български етнонима в Индия в географската информационна система (GIS) + 45 имена и синоними на 33 ведически или хиндуиски божества в българските имена и фамилии, или имащи функции, които се разбират на български по имената им (които са на санскрит). Имената на тези божества образуват 74 български фамилни имена, като някои са имат различни окончания запазвайки основата си (напр. Ганешкин, Ганеша и др.). Сумарно са открити 1020 общи по значение и произношение думи в българския език и хинди, древно български етноними, топоними и хидроними, ведически божества и други. Сходствата на думи в български и хинди могат да се разделят по степени на значимост и устойчивост на термините в езика. Най-висшето ниво по значимост са роднинските термини, защото те се пренасят от един език в друг само при директно смесване на двата народа. За изследване на сходните роднински термини в български и хинди търсихме 67 български роднински термини в хинди и още 11 избрани славянски, ирански, индо - арийски, угро - фински и тюркски езика. От тях в хинди намерихме 43 сходни думи (64%). С това хинди се нарежда на първо място (след урду) по сходство с българските роднински термини измежду всички съвременни официални езици. Два пъти по-ниско е сходството на тези термини със славянските езици на народи, с които са се смесвали остатъците от Волжките и Кубратовите българи (руски 36% и украински 32%). Сходството на роднинските ни термини с иранските езици е учудващо ниско (под 11%) предвид изключително високата им корелация (до 71%  за пушту) със старинните имена на професии в българския, запазени във фамилните ни имена (Шопов и др., 2002-в). Това показва, че роднинските термини се пренасят от един език в друг само при директно смесване на двата народа, а общият произход на езиците е от второстепенно значение за корелацията им. Това изследване ще бъде публикувано детайлно в отделна публикация. Тук може да видите малко примери за думи в хинди с еднакво звучене (като се вземат предвид звуковите потъмнявания) и значение в българския:   Хинди                              български, значение кхуб                                             хуб_ав кхуб сурат                                  хуб_ав сурат (външност) потна (намазана)                       потна лик (черта)                                 лик (черти на лице) туния                                          тънък веш (дрехи)                                вещ курта                                           курт_ка паджама (панталон)                 пижама патлун                                        панталон шалвар                                       шалвари шал                                              шал сандук                                         сандък гардан                                         шия (к. гердан- нашийник) грива                                           шия (к. конска грива) сарана                                         рана рух                                               дух кхана (къща)                             хан (къща за ядене) кхана (ядене)                            хан (място за ядене) дайра (кръг)                               дайре сандал (сандалово дърво)       сандал тава                                             тава дин                                              ден кхарч                                          харч пакет                                          пакет кхилли                                        хили се кхарч                                          харч урна (отделя се)                         сурна се лахар (порив на вятър)             лъха тикна                                          тикна (опира се на) тхопна                                        топна плаван                                        плаване пакана (пека)                             пека (к. пекана) пина (пия)                                  пийна ручи (апетит)                            руча (яде) карана                                        кара го да капна                                          трепери (к. капна от умора) тхокна (забива)                         втъкна тарапна                                      тръпна таник (малък)                           тънък (за бюджет) пхукна (духа)                             фукна, фучи бхагна (бяга)                             побягна лай (напев)                                лай (на куче)     Лингвистични бележки: Степента на сродство на българския и прабългарския език с източно - иранските, западно - иранските и индо-арийските езици е определена с корелационен анализ на някои от тези езици с основите на българските фамилии (Шопов и др., 2002в). Корелацията е най-висока с източно - иранските езици и затова прабългарският език може да се отнесе към тази група езици. Съвременните изследвания показват висока степен на корелация между източно - иранските езици (Шопов и др., 2002в и Ненчев, 2002) и фарси (Хнканосян, 2002, Мутафова и Мутафов, под печат) с древно- българските думи в съвременния български език. Голяма част от тези ирански думи не се срещат в турския език. Иранистите доказват (Фаюзи, 2004), че в българските речници нерядко персийски думи се дават като турски. Шопов, (1998, 2001), Шопов и др. (2002в), Ненчев (2002) и Хнканосян (2002) посочват, че ролята на турския език като вносител на персийски думи в българския е многократно завишена и надценена. Шопов (1998) цитира исторически факти, че българското влияние върху турския език е многократно по-голямо от турското влияние върху българския език. Причина за това е исторически документираната (Симидов, 1900) традиция турците да се женят предимно за жени от поробените от тях народи (българи, перси, кюрди и др.). (Например Филип Тотю е станал хайдутин, защото турци отвлекли за жена любимата му братовчедка). Така посочените езици навлизат в турския като майчини езици. Българите от малките селища са пазили ревностно езиковата си чистота, за да се предпазят от асимилация от турците (Симидов, 1900). Следователно етимологията на много думи, смятани за турски, трябва да бъде преразгледана (Ненчев, 2002) в светлината на твърдо установения с генетичен анализ източно - ирански произход на съвременните българи (Димитров, 2002). Като пример ще посочим широко разпространената заблуда, че чорбаджия е турцизъм, но в турския език "чорбаджи" значи “обръщение към знатен християнин” или “капитан на еничарите” (Турецко- руский словарь, 1945), а българите са основният християнски народ в османската империя. Следователно "чорбаджи" е българизъм в турския език.      Ведите са били разпространявани устно на ведически санскрит (McDonell,1976), който е синтетичен език, създаден от най-доброто от арийските  наречия след езиковите потъмнявания при преход на думи от иранските в индийските езици. Така езикът на арийците навлиза в езика на местното население и образува индо - арийските езици (хинди, непали и др.). Това ни дава основание да потърсим паралели на прабългарския и българския език от миналия век с тези групи езици. Това също показва, че прабългарите са били носители на ведическата религия в древни времена (Шопов и др., 2002-в).       При търсене на паралели между основата на българските фамилни имена и думи в хинди се оказа, че не само основите, но и суфиксите на фамилните имена съвпадат както по звучене и значение, така дори и по начин на употреба (Шопов и др., 2002-в). В резултат на усилената дейност на панславистите преобладаващата част от думите - основа на фамилните ни имена, са изчезващи или напълно изчезнали от езика ни за по-малко от 150 години. Те са обявени за турцизми и систематично и целенасочено са изваждани от българския език, под предлог за детуркизация на българския език. Самият процес на детуркизация води до отстраняването на много прабългарски думи, които са навлезли в турския език от българския или персийския език. Исторически документирано е, че "турците, за да разхубавят нацията си, са се женели за българки” (Симидов, 1900). Така от езика на жените и майките им в турския език навлизат много български  думи като майчин език. Звучи невероятно, но от около 2000 фамилни имена, означаващи професия или занятие има само едно фамилно име (Учителски), образувано със славянски суфикс –тел. Дори той обаче стои след санскритската дума учча. Това ни навежда на мисълта, че някой думи за професии в славянските езици са заемки от български.   Изводи Предложената разработка показва, че е необходим комплексен подход към изключително сложния въпрос за произхода на българския език и връзките му с други езици. Използването на сравнителен корелационен анализ и съвременни космически технологии (като GIS, генетични и др.) в спорните или малко изяснените зони позволяват да се открият нови, неподозирани резултати и да се преосмислят някои от досегашните схващания.     Ползвана литература: Donchev S. (1980) Cultural Relations Between India and Bulgaria. Studies in Indo- Asian Art and Culture, v.6, ed. by Lokesh Chandra, Published by the International Academy of Indian Culture, New Delhi, pp.51- 70. Карманный хинди- русский словаръ. (1958) Димшиц З.М. ГИИНС, Москва, 1080 с. McDonell A. (1976) Sanscrit Dictionary. Oxford, 1976 Ненчев Л. (2002) За някой неизменяеми думи в българския език и пущу.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15  и 16 Февруари 2002г., София, стр 11-12. http://www.seedot.com/esf/historyconference.html Рудин С.Г.(1957) Очерк фонетики языка Хинди. в: Русско- хинди словарь.  Бескровный В М. (ред.). 23 000 слов ГИИНС, Москва, 1257- 1376 с. Русско- Хинди словаръ. (1957) Бескровный В М. (ред.). 23 000 слов ГИИНС, Москва, 1376 с. Симидов Ф. (1900) Прочутият Филип Тотю войвода (наречен “хвърковатият Тотю”). По личния разказ и забележките на войводата. Русе, 1900 г, преиздаден от Издателство на ОФ, София, 1972 г., 424 с. Турецко- руский словарь (1945) 40 000 слов (под ред. В.А.Гордлевски). II изд., ОГИЗ, Москва,704 с. Shakespear J. (1834) A dictionary, Hindustani and English: with a copious index, fitting the work to serve, also, as a dictionary of English and Hindustani. 3rd ed., much enl. London: Printed for the author by J.L. Cox and Son: Sold by Parbury, Allen, & Co., Шопов Я. Й. (2001) Българската държавна традиция през вековете -  Разширено резюме от лекцията изнесена на “Българския ден” в Европейския Университет във Флоренция. сп. Авитохол, бр.14, стр. 43-45 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434443/Bulgarian_State_tradition_during_centuries_ Шопов Я. Й. и др. (2002) Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход. -Доклад на Националната научна конференция на тема: “2000: Приносът на Българите в Световната цивилизация”, 1- 2 ноември 2000 г., София. - сп. Авитохол, бр. 19, стр. 21 - 30. http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/427196/_ Шопов Я., и др. (2002б) Древната религиозна система на прабългарите и въздействието и върху религиите в средна Азия. Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр. 8. http://www.seedot.com/esf/historyconference.html Шопов Я. Й. (2003) Мадара и Мадарския конник- произход и значение на топонима Мадара.-Изложение изнесено на кръглата маса “Мадарският конник” на 22 Март 2003 г, Исторически факултет на Софийския Университет “Св.Кл.Охридски”, Авангардни изследвания на древните българи, т.1 (1), стр.40-44, http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297014/_-_._._._B.A._M.Sci._PhD_P.D.F._YYShopov_at_Yahoo.com http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297014/_-_._._._B.A._M.Sci._PhD_P.D.F._YYShopov_at_Yahoo.com ШоповЯ. Й., идр., (2005) Сходнидумиистариннитерминивбългарскиихинди - Произход и значение. - в: 20 години Индология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски” -Доклади от международната юбилейна конференция, проведена от 30 юни - 2 юли 2004. в София. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, стр. 49-65 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303515/_-_._._._._._._20_Years_Indology_in_Sofia_University_Proceedings_of_the_International_Conference_held_at_29_June-_2_July_2004_in_Sofia_University_Press_St._Klement_Ohridsky_Sofia_2009_pp.311-_324 Шопов Я. Й. (2007) Исторически и Археологически следи от присъствие на древните българи на територията на днешен Иран. - Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10-тата годишнина на специалността Иранистика в СУ “Кл. Охридски”.Avant-garde Research of Ancient Bulgarians, v.1, pp. 24-34 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303594/_._._._.1_.24-34_2007_ Шопов Я. Й.(2007б) Генетични изследвания за произхода на българите и близостта им с други народи. Авангардни изследвания на древните българи, т.1 (2), стр.3-47, (2007) http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297628/_._._._.1_2_.3-47_2007_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1372907/_._._2007_._-_I http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1373037/_._._2007_._-_II http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1373253/_._._2008_._-_III http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1374209/_._._2007_._-_IV http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1374450/_._._2007_._-_V_ http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1374664/_._._2007_._-_VIII http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1374736/_._._2007_._-_IX Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, Х., М. Мутафова, Азади, Г. Хнканосян, (2008) Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в България и Иран. - Доклади на юбилейната конференция по Иранистика в чест на 10-тата годишнина на специалността Иранистика на Центъра по Източни езици и култури на “Св. Климент Охридски”,  Annali, v.15, 2-4, pp.104-115 http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434454/Similar_and_Identical_Toponyms_and_Ethnonyms_in_Bulgaria_and_Iran._ Шопов Я. Й., Л. Цанков, Т. Ялъмов, Х. Азади, Г. Хнканосян, М. Мутафова (2009) Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в България, Индия и Иран. - в: 20 години Индология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски” -Доклади от международната юбилейна конференция на специалност Индология на Центъра по Източни езици и култури на “Св. Климент Охридски”, проведена от 30 юни - 2 юли 2004. в София. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, стр. 311- 324. http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297647/_._._._._._._._20_._2009_-_29_2_2004_._.311-_324 Хнканосян Г. (2002) Сходни думи в българския и персийския език. - Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15  и 16 Февруари 2002г., София, стр 14-15. http://www.seedot.com/esf/historyconference.html   http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303515/_-_._._._._._._20_Years_Indology_in_Sofia_University_Proceedings_of_the_International_Conference_held_at_29_June-_2_July_2004_in_Sofia_University_Press_St._Klement_Ohridsky_Sofia_2009_pp.311-_324    

Вижда се положеният огромен труд.Доколкото се занимавам с надписи до сега съм съгласен само с четирите думи открити от Г.Фехер 4е са с тюркско значение.С поздрави...