Мара Бунева от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация, търсене

Мара Бунева българска революционерка Мара Бунева на любимия си кон в Ямбол. Родена: 1902 Тетово, днес Република Македония Починала: 14 януари 1928 Скопие, днес Република Македония

Мара Николова Бунева е българска революционерка, член на Вътрешната македонска революционна организация. Известна е като борец за свобода^[1] и героиня^[2] с извършването на атентат^{[3][4][5][6][7][8][9][10][11][12]} срещу Велимир Прелич в 1928 година.

---

Съдържание 1 Биография и революционна дейност 2 Отзвук от атентата 3 Паметната плоча на Мара Бунева 4 Външни препратки 4.1 Видео 5 Бележки

Биография и революционна дейност

Мара Бунева е родена в град Тетово в Северозападна Македония. Според някои български историци, вероятно позовавайки се на „Македонски алманах”, Мара Бунева е родена през 1901 г. Това становище, се подържа и от повечето македонски историци. Съществува обаче и друго мнение, според което тя е родена през 1902 г.^[13]

Некролог на героинята от МПО „Любен Димитров“, Торонто.

Мария Бунева е третото от шестте деца в българското екзархийско семейство на Никола (Нико) С. Бунев и Ана. Това са Борис, Лазар, убит от сърбите 1913 или 1944 година, Надежда, Вера и Елена Буневи^[14]]. По майчина линия революционерката е внучка на Зако — човек, за който още се разправят легенди в града под Шар, как едва ли не сам построил по турско време православен храм в града.^[15] Бащата на Мара Бунева — Никола Бунев е другар на бележития публицист Матей Геров и на д-р Никола Герасимов, и е кмет на Тетово в периода 1915-1918 година. ^[16

Между 1915-1917 г. учи в скопската стопанска гимназия^[17] и получава висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.

Мара Бунева е избрана за изпълнителка на смъртната присъда на юриста на Скопската област Велимир Прелич. По негова заповед през 1927 година на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, подсъдимите са подложени на жестоки изтезания — стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското си самосъзнание.

След произнасянето на тежките присъди над подсъдимите студенти в края на декември 1927 година на 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар, след което се прострелва в гърдите. Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“^[18]

Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си.

Отзвук от атентата Печат на Пловдивското македонско женско дружество „Мара Бунева“.

Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“. Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“ Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...“^[19]

Паметната плоча на Мара Бунева

След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия и един от най-големите противници на българщината в Македония.

На 13 януари 2002 година, на мястото на атентата, извършен от Мара Бунева, отново е поставена паметна плоча, която три дни по-късно е залята с боя и разрушена от вандали и изхвърлена в река Вардар.

На 13 януари 2003 година, плочата е възобновена. Още на следващия ден 14 януари 2003 година плочата е разрушена. Македонски българи събират оцелелите парчетата от плочата и ги предават в Националния исторически музей.

На 13 януари 2005, поставена е отново паметна плоча. През нощта на 16 януари 2005 година плочата на Мара Бунева отново е счупена и открадната.

През 2006 година на 15 януари след панихидата в църквата “Свети Димитър” български политици, заедно с граждани на Скопие, други македонски градове и гости от българските крайгранични райони освещават за пореден път възстановената паметната плоча на лобното място на Мара Бунева край брега на Вардар в центъра на града.

На 13 януари 2007 година, по повод на годишнината от смъртта ̀и, в Скопие македонски и български граждани, събрали се да се поклонят пред паметта ѝ, са бити и обиждани от организирана група, а полицията на Република Македония гледа безучастно.^[20] Само няколко часа след това плочата отново е осквернена и изкъртена. Това предизвиква и дипломатически скандал между двете държави.

През 2008 г. в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис “Смърт за българите и предателите на 13 януари”, изписан на сграда близо българския Културно-информационен център в града. Българското правителство реагира остро против антибългарско съдържание ^[21]. В същото време проявите на 13 януари от българска страна са отменени в израз на съпричастност към смъртта на 11 войници от армията на Република Македония поради авиокатастрофа ^[22].

Външни препратки Видео

• Доста Димовска за Мара Бунева и историята
• Песен за Мара Бунева

Бележки Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за Мара Бунева. Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за: Мара Бунева

1. ↑ Болеслав Тахауеръ, аташе по печата на Унгарската легация въ София. Весник "Македония". 1934
2. ↑ Александър Гребенаров. Македонският научен институт (1923-2008). ИК Гутенберг, София, 2009. стр. 190
3. ↑ Иван Михайлов. Спомени, том 3, Освободителната борба 1924 - 1934 г., 1967
4. ↑ Вестник "Волонте", 10 април 1930, Париж.
5. ↑ „Панихида и бугарски песни за контроверзната атентаторка од дружината на Ванчо Михајлов.“ Вест, 14 јануари 2002
6. ↑ За Мара Бунева нема место! Македонско сонце, 2002
7. ↑ Се уште непозната вистината за Мара Бунева A1, 10 август 2008
8. ↑ Вистината за атентаторката. Дневник, 18 март 2006
9. ↑ Д. Гоцев, С. Германов, И. Илчев, Т. Митев. "Македония - История и политическа съдба", Том 2, Издателство "Знание" ООД, София, 1998. стр 190-191
10. ↑ Цанко Серафимов. "Енциклопедичен речник за Македония и македонските работи." Издателска къща "Орбител", София, 2004.
11. ↑ Антони Гиза. Балканските държави и македонския въпрос. Македонски научен институт, София 2001. (стр. 100)
12. ↑ "Крвави атентат Велимира Прелића", Весник "Политика", 14 јануар 1928 (стр. 3)
13. ↑ Иванов, Н. „Опит за внасяне на някои ясноти за живота и делото на Мара Бунева“. Публикация в сборника „Свети Дух. Ден на Македония“. С., 2008
14. ↑ Даниела Начева, „На гости на Вера Бунева-Николова и Борис Николов“, Вестник на българите в Детройт, Брой 4, 2009
15. ↑ Иванов, Н. „Опит за внасяне на някои ясноти за живота и делото на Мара Бунева“. Публикация в сборника „Свети Дух. Ден на Македония“. С., 2008
16. ↑ Коларов, Никола. „Мара Бунева-живот и подвиг“.
17. ↑ Иванов, Н. „Опит за внасяне на някои ясноти за живота и делото на Мара Бунева“. Публикация в сборника „Свети Дух. Ден на Македония“. С., 2008
18. ↑ Цитирано по: Гоцев, Димитър. „Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 - 1941)“. София, Издателство на БАН, 1988, стр. 49.
19. ↑ Цитирано по: Красимир Каракачанов. ВМРО. 100 години борба за Македония. София, 1996, стр. 121.
20. ↑ Джамбазки, Ангел. Поклон пред паметта на Мара Бунева.
21. ↑ “Вест”: Българите се оплакват в македонското МВнР
22. ↑ ВМРО ще отложи всички прояви в Скопие по повод 80-годишнината от смъртта на Мара Бунева

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.

Категории:

• Дейци на ВМРО
• Български революционери от Македония
• Тетовци
• Български атентатори

Оригинален текст:

bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%91%D1%83%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B0#cite_note-6