Автор: astoni

Моето родно село Екзарх Йосиф съществува повече от 320 години. Преди промените бележити личности тук не са идвали, но в годините на демокрация го посетиха Георги Пирински, Иван Маразов, Петър Стоянов, Иван Костов, Стефан Софиянски, Емилия Масларова, Ивайло Калфин, Миглена Плугчиева, Мирослав Найденов, Георги Първанов, Тотю Младенов. Каква чест!
Никой обаче не се е върнал, за да се поинтересува как се живее с пенсия от 136 лева. Дали са разбрали господата какво става с българското село, което си отива безвъзвратно? 
Роден съм в село Екзарх Йосиф и живея при корена си вече 79 години. От тях 50 съм посветил на краеведческа дейност. Ще приведа някои данни. През 1946 г. селото наброяваше 2631 жители. След колективизацията през 1950 г. започна преселението към крадовете, за да останат днес 496 души, от които 293 са пенсионери. Толкова са и запустелите къщи. В други 124 живее по един човек. След 120-годишна история училището ни беше закрито, а село без училище е като гора без птици. От няколко години нямаме никаква раждаемост, няма и ученици. През последните три години са починали 96 души. Засега селото се крепи от едно образцово кметство, от една стабилна земеделска кооперация и от едно семейство здравни работници - медицинския фелдшер Тодор Ников и медицинската сестра Венета Никова.
Така е днес, а какво ни очаква занапред?

Илия Калинов,
с. Екзарх Йосиф,
обл. Русе