Добрата новина за пазара на труда през 2013 г. би била липсата на лоша новина. Високата безработица ще продължи да бъде проблем №1 на българите. И при най-добрия сценарий заетостта ще остане на същото ниво, а хората без препитание ще станат повече, прогнозираха работодатели, икономисти и синдикати пред “Труд”.

Основните причини за негативните очаквания са, че в бюджета за 2013 г. липсват политики, които да доведат до благоприятно развитие на икономиката и пазара на труда.

Проблемите в Еврозоната ще продължат да се задълбочават. Това допълнително ще свие инвестициите към България и ще удари двигателя на растежа – износа. Резултатът ще е, че ръстът на българската икономика догодина ще е около нулата, което ще ограничи до минимум откриването на нови работни места, прогнозират експертите.

“През последните години заетостта в България се увеличава при икономически ръст от 1,5-2%, а през 2013 г. се очаква той да бъде около нулата”, коментира Лъчезар Богданов, икономист от анализаторското звено “Индъстри уоч”. Колегата му от Института за нов икономически напредък Петър Чобанов добави, че високата безработица спира вътрешното потребление, което влияе негативно на икономиката.

Проучвания сред бизнеса, направени в края на миналата година, затвърждават негативните очаквания. Всеки втори мениджър смята, че през 2013 г. кризата ще продължи да се задълбочава, показа анкета на Българската стопанска камара (БСК).

Според изследване на “Менпауър” през първото тримесечие на 2013 г. само 13% от компаниите у нас ще търсят нови служители, докато при 17% ще продължат съкращенията. Най-тежко ще е в сферите на туризма, земеделието, строителството и минната промишленост. Предстоящите парламентарни избори също ще имат негативна роля върху икономиката и заетостта, категорични са анализаторите.

“2013-а ще е преходна година, в която няма да има ефективни политики”, коментира вицепрезидентът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов. Повишаването на минималната заплата и осигурителните прагове ще са допълнителна спирачка пред откриването на нови работни места, смята зам.-шефът на БСК Камен Колев.

Друг фактор ще е стремежът на бизнеса, наложен през последните години, да повишава производителността си и да постига по-добри резултати с по-малко хора.
Затова въпреки високата безработица и тази година ще има глад за висококвалифицирани кадри. Ще се търсят специалисти по информационни технологии, инженери, хора със средно техническо образование, както и служители с поне два чужди езика.

За да се пребори с негативните тенденции на пазара на труда, през 2013 година социалното министерство ще разполага с 435 милиона лева. Въпреки това от ведомството очакват безработицата да се повиши до 12,4%. Това означава, че българите без препитание ще надхвърлят 400 хил. души, т.е. около 35 000 повече, отколкото са сега.

Няма живот за нас! Ще мрем всички! Просто не виждам как ще оцелее моето семейство през тази година – казва 35-годишният Красимир Карамитев от маданското село Галище. Мъжът е с епилепсия. Работил е в строителството в София преди години, но след настъпването на имотната криза се прибрал при родителите си. От   5 години е безработен, а през последните 3 г. не е внасял здравните си осигуровки.
“Никой не ме взема на работа, знаят че съм болен от дете и никой не иска беля на главата”, казва Красимир. Той е с основно образование. Има стаж в дърводобива и в цех за лютеница. Сега обаче не вижда шанс да започне работа, а трябва да се грижи и за болните си родители.
Семейството му се прочу с това, че няма път до къщата им и се налага онкоболната майка на Красимир Снежана да бъде носена на ръце по 2 км, за да стигне до линейката.
Заради липсата на път жената беше настанена в хосписа в Мадан, който струва 500 лв. на месец, а семейството няма пари. Общинската управа поде кампания за набиране на средства, но събра едва 120 лв. Общината поиска да настани болната в общинско жилище, но семейството отказа и настоя да си я прибере вкъщи. Това обаче няма да стане тази зима заради липсата на път, тъй като жената има нужда от постоянни медицински грижи.
Красимир живее с баща си, който е със 130 лв. пенсия, сестра си Росица и двамата си братя, които също са безработни. Майка им е с 93% инвалидност и взема 186 лв. пенсия. Лекарствата  обаче струват над 300 лв.
Преди дни се разбрало, че има разсейки и от 4 януари семейството ще тръгне пак по болниците. “Баща ми едва държи лъжица. Сестра ми Росица е безработна от година, не получава пари, но трябва да гледа майка. Лягаме си гладни и за хляб пари не ни достигат”, оплаква се Красимир.
“На правителството ще кажа: или търсете програми да се намери работа на хора като нас, или още повече затегнете примката, поне да измрем и да не се мъчим”, допълва човекът. И отчаяно добавя: “Политиците само на избори се сещат за нас, нищо добро не очаквам от тях!”

“Вече година съм без постоянна работа. Oмръзна ми да ходя по безсмислени интервюта за работа, да пращам CV-та и да се надявам, че ще ме наемат. Кой ще наеме майка с дете, щом избира сред толкова кандидати?!”, безпомощно вдига рамене Милена Крумова от Стара Загора.

29-годишната жена вече е загубила надежда, че ще намери свястна работа. “Ако ме наемат, обикновено бавят заплати или пък възнаграждението е много по-малко от предварителните уговорки, а работният ден много по-дълъг. Аз обаче не мога да оставам до по-късно, защото имам малко дете. Не мога да работя и в събота и неделя, защото няма кой да гледа сина ми и често съм принудена да напусна заради това или пък работодателите си намират начини да ме освободят”, разказва неволите си Крумова.

Вбесява се, когато чуе по новините колко добър град за живеене е Стара Загора и колко висока е средната заплата в региона. Единственият доход в семейството  е надницата на мъжа .

“Хубави пари получават само работниците в мините и ТЕЦ-овете в комплекса “Марица-изток”. За да си намериш работа там обаче, трябва да си комшия или роднина на някой отговорен фактор в централите. В същото време хиляди старозагорци се чудят как да изкарат месеца с мизерни заплати или без работа”, твърди младата жена.
“В тая криза как да си намери човек препитание и как да оцеляваме ние младите? Как да се грижим за семейство?”, недоумява тя.

“От 2 г. съм безработен и отдавна изгубих надежда, че в родния си град ще мога да си намеря работа с нормално заплащане”, споделя 23-годишният Никола от Видин. Младият мъж се срамува от положението си – здрав, прав, а “лежи” на ръцете на родителите си. Затова и отказва да каже цялото си име.

“Завършил съм средно специално образование в сферата на хранителната промишленост и услугите. В началото реших, че мога да си изкарвам парите с работа по специалността. Пробвах като сервитьор, но за труда си едва получавах минимална заплата”, разказва младежът.

Според него бизнесмени от Видин използват голямата безработица, за да наемат хора за жълти стотинки. Никола не вижда смисъл да се регистрира в бюрото по труда. “Какво могат да ми предложат – преквалификация и може би временна работа пак за 300 лв. на месец?!”, гневи се видинчанинът.

За да получи по-висока квалификация, младежът кандидатствал в колеж по икономика. Родителите му обаче не издържали дълго да плащат по 800 лева на семестър и трябвало да прекъсне образованието си.

“Да започна собствен бизнес и дума не може да става. Ние сме обикновени хора, с тия заплати как да инвестираш, откъде да намериш пари за начален капитал”, казва Никола.
Сега е решил да опита като тираджия и започнал курсове за категория “С” и “Е”. “Мои познати казват, че шофьорите вземат добри пари. Разчитам на тях да ме вредят, защото без връзки не става. Професията наистина е трудна, но това не ме плаши. Много се надявам, че този път късметът ще е с мен.

Ако и сега нищо не стане, ще се махам от тази държава, и то завинаги”, категоричен е Никола.

http://www.trud.bg/