Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
31.12.2012 23:39 -
ВИДЕНИЕ НА СВ. ЙОАН КРОНЩАДСКИ ЗА КРАЯ НА СВЕТА
Автор: ravramov
ПРОРОЧЕСКО ВИДЕНИЕ НА СВЕТИЯ ПРАВЕДЕН ОТЕЦ ИОАН КРОНЩАДСКИ ЗА СЪДБАТА НА РУСИЯ И НА СВЕТА
Господи, благослови! Аз многогрешния раб Иоан, иерей Кронщадски, записвам това видение. От мен е написано и от моята ръка това, което видях, и което предавам писмено. В нощта на 1-ви януари 1908 година, след вечерната молитва седнах на масата да отдъхна малко. В килията ми беше полумрак, пред иконата на Божията Майка гореше кандило. Не мина и половин час и чух лек шум, някой леко се докосна до лявото ми рамо и с тих лек ласкав глас ми каза: „Стани, рабе Божий Йоане, ела с мене”. Аз бързо станах. Виждам, пред мен стои дивен чуден старец, бледен, с побелели коси, в мантия, в лявата си ръка държи четка. Погледна ме сурово, но очите му бяха ласкави и добри. От страх тогава едва не паднах, но чудният старец ме подкрепи – ръцете и нозете ми трепереха, исках да кажа нещо, но езикът ми не се обръщаше. Старецът ме прекръсти, и ми стана леко и радостно – аз също се прекръстих. След това той с патерицата си ми посочи стената на запад и там със същата патерица написа: 1913, 1914, 1917, 1921 1930, 1933, 1934 година. Изведнъж стената изчезна. Аз вървя със стареца по зелено поле и виждам – маса кръстове стоят: хиляди, милиони, различни: малки и големи, дървени, каменни, железни, медни, сребърни и златни. Минах покрай кръстовете, прекръстих се и се осмелих да попитам стареца, какви са тези кръстове? Той ласкаво ми отговори: това са тези, които са пострадали за Христа и за Словото Божие. Отиваме по-нататък и виждам: цели реки кръв текат в морето, и морето е червено от кръв. От страх се ужасих и пак попитах чудния старец: „А защо е пролята толкова много кръв?” Той пак ме погледна и ми каза: „Това е християнска кръв”. След това старецът посочи с ръка към един облак, и виждам маса горящи, ярко горящи светилници. Ето, те започнаха да падат на земята: един, два, три, пет, десет, двадесет. След това започнаха да падат цели стотици, все повече и повече, и всички горяха. Скърбях много, защо те не горят ясно, а само падат и гаснат, превръщайки се в прах и пепел. Старецът каза: погледни, и аз видях в облака само седем светилника и попитах стареца, какво значи това? Той накланяйки глава каза: „Светилниците, които ти виждаш, падат, което означава, че Църкви ще паднат в ерес, а седемте останали горящи светилници, които останаха, са седем Апостолски съборни Църкви, които ще останат при кончината на света”.
След това старецът ми каза, гледай, и ето, че виждам и чувам чудно видение: Ангели пеят: „Свят, Свят, Свят, Господ Саваот”. И голяма маса народ вървеше със свещи в ръце, с радостни сияещи лица; тук имаше царе, князе, патриарси, митрополити, епископи, архимандрити, игумени, схимници, иереи, дякони, послушници, странници заради Христа, миряни, юноши, отроци, младенци; херувими и серафими ги съпровождаха в райската небесна обител. Попитах стареца: „Що за хора са това?” Старецът, като че ли знаеше моята мисъл, каза: „Това са все раби Христови пострадали за святата Христова Съборна и Апостолска Църква.” Аз пак се осмелих да попитам дали мога да се присъединя към тях. Старецът каза: не, още е рано за тебе, потърпи (почакай). Отново попитах: „Кажи, отче, а как така и младенци?” Старецът каза: нали младенци също са пострадали за Христа от цар Ирод (14 хиляди), а също и тези младенци са получили венци от Царя Небесен, които са изтребени в утробата на своята майка и са безименни. Прекръстих се: „Какъв грях голям и страшен ще бъде за майката – непростителен”.
Отиваме по-нататък – влизаме в голям храм. Исках да се прекръстя, но старецът ми каза: „Тук е мерзост и запустение”. Ето, виждам многомрачен и тъмен храм, мрачен и тъмен престол. Сред черквата няма иконостас. Вместо иконите висят някакви странни портрети със звероподобни лица и остри калпаци, а на престола няма кръст, а голяма звезда и Евангелие със звезда, и горят свещи от смола, - трещят като дърва, и чаша стои, а от чашата идва силно зловоние, и оттам пълзят всякакви гадини, жаби, скорпиони, паяци, страшно е да се гледа всичко това. Просфорите също са със звезда; пред престола стои свещеник в ярко червена риза и по ризата пълзят зелени жаби и паяци; лицето му е страшно и черно, като въглен, очите му са червени, а от устата излиза дим и пръстите са му черни, като че са в пепел. Ох, Господи, колко е страшно – след това на престола скочи някаква мерзка, гадна, безобразна черна жена, цялата в червено със звезда на челото и се завъртя на престола, след това изкрещя като нощна сова из целия храм със страшен глас:
„Свобода” – и стана, а хората като безумни започнаха да бягат около престола, да се радват на нещо, да крещят, да свирят с уста и пляскаха с ръце. След това започнаха да пеят някаква песен, - първо тихо, след това по-силно, като псета, след това всичко се превърна в зверско ръмжене, след това в рев. След това блесна ярка мълния и удари силен гръм, земята затрепери и храмът рухна и се провали вдън земя. Престолът, свещеникът, червената жена – всичко се смеси и загърмя в бездната. Господи, спаси! Ох, колко е страшно. Аз се прекръстих. Студена пот изби на челото ми. Огледах се. Старецът ми се усмихна: „Видя ли? – каза той. – Видях, Отче. Кажи ми, какво беше това? Страшно и ужасно”. Старецът ми отговори: „Храмът, свещениците и хората са еретиците, отстъпниците, безбожниците, които са отпаднали от вярата Христова и от Св. Съборна и Апостолска Църква и са признали еретическата живообновленческа църква*, която няма Божията Благодат. В нея не трябва нито да се говее, нито да се изповядва, нито да се приобщава, нито да се приема миропомазание” (* Такава „църква” е създадена след болшевишкия преврат през 1917 г. – бел. прев.). „Господи, спаси ме, грешния, прати ми покаяние, смърт християнска”, - прошепнах аз, но старецът ме успокои: „Не скърби, - каза, - моли се Богу”.
Ние отидохме по-натам. Гледам – идва маса хора, страшно измъчени, на челото на всекиго от тях има звезда. Те като ни видяха зареваха: „Молете се Богу за нас, свети отци, много ни е тежко, а ние сами да се молим не можем. Бащите и майките ни не ни учеха на Божия Закон и дори християнски имена нямаме. Не сме получили печата на дара на Светия Дух (а червено знаме)”. Аз заплаках и тръгнах след стареца. „Ето, погледни, - посочи старецът с ръка, - виждаш ли?!” Виждам планина. – Не, това е планина от човешки трупове, цялата в протекла кръв. Прекръстих се и попитах стареца, какво означава това? Какви са тези трупове? – Това са иноци и инокини, странници, страннички убити за Светата Съборна и Апостолска Църква, които не са пожелали да приемат антихристовия печат, а са пожелали да приемат мъченически венец и да умрат за Христа. Аз се помолих: „Спаси, Господи, и помилуй рабите Божии и всички християни”. Но изведнъж старецът се обърна към северната страна и посочи с ръка: „Виж!” Погледнах и виждам: Царския дворец, а наоколо бягат разни породи животни и с различна големина зверове, гадини, дракони, свистят, реват и пълзят в двореца, и вече са припълзели на трона на Помазаника Николай ІІ, - лицето му е бледно, но мъжествено, - той чете Иисусовата молитва. Изведнъж тронът се поклати и короната падна и се търкули. Зверовете ревяха, биеха, душеха Помазаника. Разкъсаха го и го стъпкаха, като бесове в ада, и всичко изчезна. Ах, Господи, колко е страшно, спаси и помилуй от всякаго зла, врага и супостата. Аз горко заплаках. Изведнъж старецът ме хвана за рамото, - не плачи, тъй е угодно Господу, и посочи: „Виж!” – виждам, че се е показало бледно сияние. Отначало не можах да го различа, но след това стана ясно – показа се Помазаникът неволен, на главата му има венец от зелени листа. Лицето му е бледно, окървавено, със златно кръстче на шията. Тихо шепнеше молитва. След това ми каза със сълзи: „Помоли се за мене, отче Иване, и кажи на всички православни християни, че умрях като мъченик; твърдо и мъжествено за Православната вяра и за Светата Съборна и Апостолска Църква, и пострадах за всички християни; и кажи на всички православни Апостолски пастири, да отслужат обща братска панихида за всички убити воини на бойното поле: изгорелите в огън, потъналите в морето и пострадали за мене грешния. Не търсете гроба ми, - трудно ще го намерите. Моля те още: моли се за мене, отче Иване, и ми прости, добри пастирю”. След това всичко се скри в мъгла. Аз се прекръстих: „Упокой, Господи, душата на усопшия раб Божий Николай, вечна му памет”. Господи, колко е страшно. Ръцете и краката ми затрепераха, аз плачех.
Старецът пак ми каза: „Не плачи, тъй е угодно Богу, моли се Богу. Виж още”. Ето, виждам маса хора, търкалящи се, умиращи от глад, които ядяха трева, пръст ядяха, един друг се ядяха, а кучетата мъкнеха труповете, навсякъде страшно зловоние, кощунство. Господи, спаси нас и в светата Христова вяра ни укрепи, ние сме немощни и слаби без вяра. Ето старецът пак ми говори: „Виж там!” И ето, виждам цяла планина различни книги, малки и големи. Между тези книги пълзят смрадливи червеи, пъплят и разпространяват страшно зловоние. Попитах: „Какви са тези книги, Отче?” Той отвърна: „Безбожни, еретически, които заразяват всички хора от целия свят с мирско богохулно учение”. Старецът докосна с края на патерицата си тези книги, и всичко това се обърна в огън, и всичко изгоря докрай, и вятър отвя пепелта.
След това виждам черква, а около нея лежи маса поменници и грамоти (в които са записани имената на тези, които биват поменавани в чина на светата Литургия от свещенослужителя – бел. прев.). Превих се и исках да вдигна една да я прочета, но старецът каза, че това са тези поменници и грамоти, които лежат в черквата много години, а свещениците са ги забравили и не ги четат никога, а представилите се души просят да помолят (за тях), но няма кой да чете и да поменава. Попитах: „А кой ще го направи?” „Ангелите”, - каза старецът. Прекръстих се. Помени, Господи, душите на починалите Твои раби в Твоето Царство.
Отидохме по-нататък. Старецът вървеше бързо, така че едва успявах да го следвам. Изведнъж се обърна и каза: „Виж!”. Ето, върви тълпа гонена от страшни бесове, които немилосърдно биеха и нараняваха хората с дълги пики, вили и куки. „Какви са тези хора?, - попитах стареца.
„Това са тези, - отговори старецът, - които са отпаднали от Вярата и Светата Апостолска Съборна Църква и са приели еретическата живообновленческа. Това бяха: епископи, свещеници, дякони, миряни, монаси, монахини, които са приели брак и са започнали да живеят развратно. Тук имаше безбожници, чародеи, блудници, пияници, сребролюбци, еретици, отстъпници от Църквата, сектанти и прочие. Те имат страшен и ужасен вид: черни лица, от устата им излизаше пяна и зловоние, и страшно крещяха, но бесовете ги биеха немилосърдно и ги гонеха в дълбока пропаст. Оттам идваха смрад, дим, огън и зловоние.
Аз се прекръстих: „Избави, Господи, и помилуй, страшно е всичко това, което се вижда”. След това виждам: идва маса народ; стари и млади, и всичките са в червени дрехи и носеха грамадна червена звезда петоглава и на всеки край седяха по 12 бяса, а в средата седеше сам сатаната със страшни рога и крокодилски очи, с лъвска грива и страшна паст, с големи зъби и от пастта изхвърляше зловонна пяна. Целият народ крещеше: „Ставай, заклеймени с проклятие”. Появи се маса бесове, всичките червени и клеймяха народа, слагайки на всекиго печат на челото и на ръката във вид на звезда. Старецът каза, че това е печатът на антихриста. Аз се изплаших силно, прекръстих се и прочетох молитвата: „Да воскреснет Бог”. След това всичко изчезна като дим.
Аз бързах и едва успявах да вървя след стареца, ето че старецът спря, посочи ми с ръка на изток и казва: „Виж!” И видях маса народ с радостни лица, а в ръцете им кръстове, хоругви и свещи, а по средата сред тълпата стои висок престол във въздуха, златна царска корона и на нея е написано със златни букви: „За малко време”. Около престола стоят патриарси, епископи, свещеници, монаси, пустинници и миряни. Всички пеят: „Слава в вышних Богу и на земли мир”. Прекръстих се и поблагодарих Богу. Изведнъж старецът махна във въздуха три пъти кръстообразно. И ето – виждам маса трупове и реки от кръв. Ангели летяха над телата на убитите и едва успяваха да поднесат християнските души до Божия престол пеейки „Алилуя”. Страшно беше да се гледа всичко това. Аз плачех горко и се молех. Старецът ме хвана за ръката и каза: „Не плачи, Тъй е нужно Господу Богу за нашето маловерие и окаяност, всичко така трябва да бъде, нашият Спасител Иисус Христос също е пострадал и пролял Своята пречиста кръв на кръста. И тъй, ще има още много мъченици за Христа, и това са тези, които няма да приемат антихристовия печат, които ще пролеят кръвта си и ще получат мъченически венец. След това старецът се помоли, прекръсти се три пъти на изток и каза: „Ето, изпълни се пророчеството на Даниил. Мерзостта на запустението е окончателна”. Видях Иерусалимския храм, а на купола му звезда. Около храма се тълпят милиони народ и се стараят да влязат вътре в храма. Исках да се прекръстя, но старецът задържа ръката ми и пак каза: „Тук е мерзостта на запустението”. Влязохме в храма, където имаше много народ. И ето че виждам престол сред храма. Около престола в три реда горят смолени свещи, а на престола седи в ярко червен порфир всемирният управник-цар, а на главата златна корона с брилиянти със свезда. Попитах стареца: „Кой е този?” Той каза: „Това е антихриста”. Висок ръст, очи като въглен черни, брада черна като клин, свирепо лице, хитро и лукаво – звероподобно, орлов нос. Изведнъж антихриста стана от престола, изправи се в целия си ръст, вдигна високо глава и протегна към народа дясната си ръка – пръстите му имаха нокти като на тигър, и зарева със своя зверски глас: „Аз съм вашият бог, цар и управник. Който не приеме моя печат, тук ще умре”. Всички паднаха на колене и се поклониха и приеха печата на челото си. А някои смело се приближиха до него и силно възкликнаха заедно: „Ние сме християни, вярваме в Господа наш Иисус Христос”. Тогава в един миг светна мечът на антихриста, и главите на християнските юноши паднаха и се проля кръв за Христовата вяра. Ето, водят отроковици, жени и малки деца. Тук той още по-лошо освирепя и закрещя зверски: „Смърт за тях. Тези християни са мои врагове – смърт за тях”. Тук и последва моментална смърт. Главите паднаха на пода и православна кръв се разля по целия храм.
След това водят при антихриста десетгодишен отрок на поклонение и му казват: „Падни на колене”, - но отрокът смело се приближи до престола на антихриста: „Аз съм християнин и вярвам в нашия Господ Иисус Христос, а ти си изчадие на ада, слуга на сатаната, ти си антихрист”. „Смърт!”, - със страшен див рев им зарева. Всички паднаха пред антихриста на колене. Изведнъж хиляди гръмове прогърмяха и хиляди мълнии с огнени небесни стрели полетяха и поразяваха слугите на антихриста. Изведнъж най-голямата огнена кръстообразна стрела долетя от небето и удари антихриста в главата. Той махна с ръка и падна, короната отлетя от главата и се разсипа на прах, и милиони птици долетяха и кълвяха труповете на нечестивите слуги на антихриста. Ето, че почувствах как старецът ме хвана за рамото и каза: „Да вървим по пътя по-нататък”. Ето, отново виждам маса кръв до колене, до пояс, ох, колко много християнска кръв е пролята. Тук си спомних словото, което е казано в Откровението на Иоана Богослова: „и потече кръв от жлеба дори до юздите на конете” (Откр. 14:20). Ах, Боже, спаси ме грешния. Нападна ме голям страх. Бях ни жив, ни мъртъв. Ето, виждам ангели летят и пеят: „Свят, Свят, Свят Господ”. Огледах се – старецът стоеше на колене и се молеше. После стана и ласкаво каза: „Не скърби. Скоро, скоро е краят на света, моли се Господу. Той е милостив към Своите раби. Вече не години останаха, а часове, и скоро, скоро е краят”. След това старецът ме благослови и посочи с ръка на изток казвайки: „Аз отивам ето там”. Паднах на колене, поклоних му се и виждам, че той бързо се отдалечава от земята. Тук го попитах: „Как е твоето име, чудни старче?” След това възкликнах по-високо. „Свети Отче, кажи как е твоето име?” – „Серафим, - тихо и меко ми казатой, - а това, което видя, напиши и не забравяй, че всичко това е заради Христа”.
Изведнъж някак над главата ми удари звън на голяма камбана. Събудих се, отворих очи. На челото ми изби студена пот, в слепите си очи усещах удари, сърцето биеше силно, нозете трепереха. Казах молитвата: „Да воскреснет Бог”. Господи, прости мене грешния и недостойния раб твой Иоан. Слава на нашия Бог! Амин!
Преведено от текста публикуван през 1998 г. в електронната библиотека “Неизвестные страницы Русской истории”.
ПРОРОЧЕСКО ВИДЕНИЕ НА СВЕТИЯ ПРАВЕДЕН ОТЕЦ ИОАН КРОНЩАДСКИ ЗА СЪДБАТА НА РУСИЯ И НА СВЕТА
Господи, благослови! Аз многогрешния раб Иоан, иерей Кронщадски, записвам това видение. От мен е написано и от моята ръка това, което видях, и което предавам писмено. В нощта на 1-ви януари 1908 година, след вечерната молитва седнах на масата да отдъхна малко. В килията ми беше полумрак, пред иконата на Божията Майка гореше кандило. Не мина и половин час и чух лек шум, някой леко се докосна до лявото ми рамо и с тих лек ласкав глас ми каза: „Стани, рабе Божий Йоане, ела с мене”. Аз бързо станах. Виждам, пред мен стои дивен чуден старец, бледен, с побелели коси, в мантия, в лявата си ръка държи четка. Погледна ме сурово, но очите му бяха ласкави и добри. От страх тогава едва не паднах, но чудният старец ме подкрепи – ръцете и нозете ми трепереха, исках да кажа нещо, но езикът ми не се обръщаше. Старецът ме прекръсти, и ми стана леко и радостно – аз също се прекръстих. След това той с патерицата си ми посочи стената на запад и там със същата патерица написа: 1913, 1914, 1917, 1921 1930, 1933, 1934 година. Изведнъж стената изчезна. Аз вървя със стареца по зелено поле и виждам – маса кръстове стоят: хиляди, милиони, различни: малки и големи, дървени, каменни, железни, медни, сребърни и златни. Минах покрай кръстовете, прекръстих се и се осмелих да попитам стареца, какви са тези кръстове? Той ласкаво ми отговори: това са тези, които са пострадали за Христа и за Словото Божие. Отиваме по-нататък и виждам: цели реки кръв текат в морето, и морето е червено от кръв. От страх се ужасих и пак попитах чудния старец: „А защо е пролята толкова много кръв?” Той пак ме погледна и ми каза: „Това е християнска кръв”. След това старецът посочи с ръка към един облак, и виждам маса горящи, ярко горящи светилници. Ето, те започнаха да падат на земята: един, два, три, пет, десет, двадесет. След това започнаха да падат цели стотици, все повече и повече, и всички горяха. Скърбях много, защо те не горят ясно, а само падат и гаснат, превръщайки се в прах и пепел. Старецът каза: погледни, и аз видях в облака само седем светилника и попитах стареца, какво значи това? Той накланяйки глава каза: „Светилниците, които ти виждаш, падат, което означава, че Църкви ще паднат в ерес, а седемте останали горящи светилници, които останаха, са седем Апостолски съборни Църкви, които ще останат при кончината на света”.
След това старецът ми каза, гледай, и ето, че виждам и чувам чудно видение: Ангели пеят: „Свят, Свят, Свят, Господ Саваот”. И голяма маса народ вървеше със свещи в ръце, с радостни сияещи лица; тук имаше царе, князе, патриарси, митрополити, епископи, архимандрити, игумени, схимници, иереи, дякони, послушници, странници заради Христа, миряни, юноши, отроци, младенци; херувими и серафими ги съпровождаха в райската небесна обител. Попитах стареца: „Що за хора са това?” Старецът, като че ли знаеше моята мисъл, каза: „Това са все раби Христови пострадали за святата Христова Съборна и Апостолска Църква.” Аз пак се осмелих да попитам дали мога да се присъединя към тях. Старецът каза: не, още е рано за тебе, потърпи (почакай). Отново попитах: „Кажи, отче, а как така и младенци?” Старецът каза: нали младенци също са пострадали за Христа от цар Ирод (14 хиляди), а също и тези младенци са получили венци от Царя Небесен, които са изтребени в утробата на своята майка и са безименни. Прекръстих се: „Какъв грях голям и страшен ще бъде за майката – непростителен”.
Отиваме по-нататък – влизаме в голям храм. Исках да се прекръстя, но старецът ми каза: „Тук е мерзост и запустение”. Ето, виждам многомрачен и тъмен храм, мрачен и тъмен престол. Сред черквата няма иконостас. Вместо иконите висят някакви странни портрети със звероподобни лица и остри калпаци, а на престола няма кръст, а голяма звезда и Евангелие със звезда, и горят свещи от смола, - трещят като дърва, и чаша стои, а от чашата идва силно зловоние, и оттам пълзят всякакви гадини, жаби, скорпиони, паяци, страшно е да се гледа всичко това. Просфорите също са със звезда; пред престола стои свещеник в ярко червена риза и по ризата пълзят зелени жаби и паяци; лицето му е страшно и черно, като въглен, очите му са червени, а от устата излиза дим и пръстите са му черни, като че са в пепел. Ох, Господи, колко е страшно – след това на престола скочи някаква мерзка, гадна, безобразна черна жена, цялата в червено със звезда на челото и се завъртя на престола, след това изкрещя като нощна сова из целия храм със страшен глас:
„Свобода” – и стана, а хората като безумни започнаха да бягат около престола, да се радват на нещо, да крещят, да свирят с уста и пляскаха с ръце. След това започнаха да пеят някаква песен, - първо тихо, след това по-силно, като псета, след това всичко се превърна в зверско ръмжене, след това в рев. След това блесна ярка мълния и удари силен гръм, земята затрепери и храмът рухна и се провали вдън земя. Престолът, свещеникът, червената жена – всичко се смеси и загърмя в бездната. Господи, спаси! Ох, колко е страшно. Аз се прекръстих. Студена пот изби на челото ми. Огледах се. Старецът ми се усмихна: „Видя ли? – каза той. – Видях, Отче. Кажи ми, какво беше това? Страшно и ужасно”. Старецът ми отговори: „Храмът, свещениците и хората са еретиците, отстъпниците, безбожниците, които са отпаднали от вярата Христова и от Св. Съборна и Апостолска Църква и са признали еретическата живообновленческа църква*, която няма Божията Благодат. В нея не трябва нито да се говее, нито да се изповядва, нито да се приобщава, нито да се приема миропомазание” (* Такава „църква” е създадена след болшевишкия преврат през 1917 г. – бел. прев.). „Господи, спаси ме, грешния, прати ми покаяние, смърт християнска”, - прошепнах аз, но старецът ме успокои: „Не скърби, - каза, - моли се Богу”.
Ние отидохме по-натам. Гледам – идва маса хора, страшно измъчени, на челото на всекиго от тях има звезда. Те като ни видяха зареваха: „Молете се Богу за нас, свети отци, много ни е тежко, а ние сами да се молим не можем. Бащите и майките ни не ни учеха на Божия Закон и дори християнски имена нямаме. Не сме получили печата на дара на Светия Дух (а червено знаме)”. Аз заплаках и тръгнах след стареца. „Ето, погледни, - посочи старецът с ръка, - виждаш ли?!” Виждам планина. – Не, това е планина от човешки трупове, цялата в протекла кръв. Прекръстих се и попитах стареца, какво означава това? Какви са тези трупове? – Това са иноци и инокини, странници, страннички убити за Светата Съборна и Апостолска Църква, които не са пожелали да приемат антихристовия печат, а са пожелали да приемат мъченически венец и да умрат за Христа. Аз се помолих: „Спаси, Господи, и помилуй рабите Божии и всички християни”. Но изведнъж старецът се обърна към северната страна и посочи с ръка: „Виж!” Погледнах и виждам: Царския дворец, а наоколо бягат разни породи животни и с различна големина зверове, гадини, дракони, свистят, реват и пълзят в двореца, и вече са припълзели на трона на Помазаника Николай ІІ, - лицето му е бледно, но мъжествено, - той чете Иисусовата молитва. Изведнъж тронът се поклати и короната падна и се търкули. Зверовете ревяха, биеха, душеха Помазаника. Разкъсаха го и го стъпкаха, като бесове в ада, и всичко изчезна. Ах, Господи, колко е страшно, спаси и помилуй от всякаго зла, врага и супостата. Аз горко заплаках. Изведнъж старецът ме хвана за рамото, - не плачи, тъй е угодно Господу, и посочи: „Виж!” – виждам, че се е показало бледно сияние. Отначало не можах да го различа, но след това стана ясно – показа се Помазаникът неволен, на главата му има венец от зелени листа. Лицето му е бледно, окървавено, със златно кръстче на шията. Тихо шепнеше молитва. След това ми каза със сълзи: „Помоли се за мене, отче Иване, и кажи на всички православни християни, че умрях като мъченик; твърдо и мъжествено за Православната вяра и за Светата Съборна и Апостолска Църква, и пострадах за всички християни; и кажи на всички православни Апостолски пастири, да отслужат обща братска панихида за всички убити воини на бойното поле: изгорелите в огън, потъналите в морето и пострадали за мене грешния. Не търсете гроба ми, - трудно ще го намерите. Моля те още: моли се за мене, отче Иване, и ми прости, добри пастирю”. След това всичко се скри в мъгла. Аз се прекръстих: „Упокой, Господи, душата на усопшия раб Божий Николай, вечна му памет”. Господи, колко е страшно. Ръцете и краката ми затрепераха, аз плачех.
Старецът пак ми каза: „Не плачи, тъй е угодно Богу, моли се Богу. Виж още”. Ето, виждам маса хора, търкалящи се, умиращи от глад, които ядяха трева, пръст ядяха, един друг се ядяха, а кучетата мъкнеха труповете, навсякъде страшно зловоние, кощунство. Господи, спаси нас и в светата Христова вяра ни укрепи, ние сме немощни и слаби без вяра. Ето старецът пак ми говори: „Виж там!” И ето, виждам цяла планина различни книги, малки и големи. Между тези книги пълзят смрадливи червеи, пъплят и разпространяват страшно зловоние. Попитах: „Какви са тези книги, Отче?” Той отвърна: „Безбожни, еретически, които заразяват всички хора от целия свят с мирско богохулно учение”. Старецът докосна с края на патерицата си тези книги, и всичко това се обърна в огън, и всичко изгоря докрай, и вятър отвя пепелта.
След това виждам черква, а около нея лежи маса поменници и грамоти (в които са записани имената на тези, които биват поменавани в чина на светата Литургия от свещенослужителя – бел. прев.). Превих се и исках да вдигна една да я прочета, но старецът каза, че това са тези поменници и грамоти, които лежат в черквата много години, а свещениците са ги забравили и не ги четат никога, а представилите се души просят да помолят (за тях), но няма кой да чете и да поменава. Попитах: „А кой ще го направи?” „Ангелите”, - каза старецът. Прекръстих се. Помени, Господи, душите на починалите Твои раби в Твоето Царство.
Отидохме по-нататък. Старецът вървеше бързо, така че едва успявах да го следвам. Изведнъж се обърна и каза: „Виж!”. Ето, върви тълпа гонена от страшни бесове, които немилосърдно биеха и нараняваха хората с дълги пики, вили и куки. „Какви са тези хора?, - попитах стареца.
„Това са тези, - отговори старецът, - които са отпаднали от Вярата и Светата Апостолска Съборна Църква и са приели еретическата живообновленческа. Това бяха: епископи, свещеници, дякони, миряни, монаси, монахини, които са приели брак и са започнали да живеят развратно. Тук имаше безбожници, чародеи, блудници, пияници, сребролюбци, еретици, отстъпници от Църквата, сектанти и прочие. Те имат страшен и ужасен вид: черни лица, от устата им излизаше пяна и зловоние, и страшно крещяха, но бесовете ги биеха немилосърдно и ги гонеха в дълбока пропаст. Оттам идваха смрад, дим, огън и зловоние.
Аз се прекръстих: „Избави, Господи, и помилуй, страшно е всичко това, което се вижда”. След това виждам: идва маса народ; стари и млади, и всичките са в червени дрехи и носеха грамадна червена звезда петоглава и на всеки край седяха по 12 бяса, а в средата седеше сам сатаната със страшни рога и крокодилски очи, с лъвска грива и страшна паст, с големи зъби и от пастта изхвърляше зловонна пяна. Целият народ крещеше: „Ставай, заклеймени с проклятие”. Появи се маса бесове, всичките червени и клеймяха народа, слагайки на всекиго печат на челото и на ръката във вид на звезда. Старецът каза, че това е печатът на антихриста. Аз се изплаших силно, прекръстих се и прочетох молитвата: „Да воскреснет Бог”. След това всичко изчезна като дим.
Аз бързах и едва успявах да вървя след стареца, ето че старецът спря, посочи ми с ръка на изток и казва: „Виж!” И видях маса народ с радостни лица, а в ръцете им кръстове, хоругви и свещи, а по средата сред тълпата стои висок престол във въздуха, златна царска корона и на нея е написано със златни букви: „За малко време”. Около престола стоят патриарси, епископи, свещеници, монаси, пустинници и миряни. Всички пеят: „Слава в вышних Богу и на земли мир”. Прекръстих се и поблагодарих Богу. Изведнъж старецът махна във въздуха три пъти кръстообразно. И ето – виждам маса трупове и реки от кръв. Ангели летяха над телата на убитите и едва успяваха да поднесат християнските души до Божия престол пеейки „Алилуя”. Страшно беше да се гледа всичко това. Аз плачех горко и се молех. Старецът ме хвана за ръката и каза: „Не плачи, Тъй е нужно Господу Богу за нашето маловерие и окаяност, всичко така трябва да бъде, нашият Спасител Иисус Христос също е пострадал и пролял Своята пречиста кръв на кръста. И тъй, ще има още много мъченици за Христа, и това са тези, които няма да приемат антихристовия печат, които ще пролеят кръвта си и ще получат мъченически венец. След това старецът се помоли, прекръсти се три пъти на изток и каза: „Ето, изпълни се пророчеството на Даниил. Мерзостта на запустението е окончателна”. Видях Иерусалимския храм, а на купола му звезда. Около храма се тълпят милиони народ и се стараят да влязат вътре в храма. Исках да се прекръстя, но старецът задържа ръката ми и пак каза: „Тук е мерзостта на запустението”. Влязохме в храма, където имаше много народ. И ето че виждам престол сред храма. Около престола в три реда горят смолени свещи, а на престола седи в ярко червен порфир всемирният управник-цар, а на главата златна корона с брилиянти със свезда. Попитах стареца: „Кой е този?” Той каза: „Това е антихриста”. Висок ръст, очи като въглен черни, брада черна като клин, свирепо лице, хитро и лукаво – звероподобно, орлов нос. Изведнъж антихриста стана от престола, изправи се в целия си ръст, вдигна високо глава и протегна към народа дясната си ръка – пръстите му имаха нокти като на тигър, и зарева със своя зверски глас: „Аз съм вашият бог, цар и управник. Който не приеме моя печат, тук ще умре”. Всички паднаха на колене и се поклониха и приеха печата на челото си. А някои смело се приближиха до него и силно възкликнаха заедно: „Ние сме християни, вярваме в Господа наш Иисус Христос”. Тогава в един миг светна мечът на антихриста, и главите на християнските юноши паднаха и се проля кръв за Христовата вяра. Ето, водят отроковици, жени и малки деца. Тук той още по-лошо освирепя и закрещя зверски: „Смърт за тях. Тези християни са мои врагове – смърт за тях”. Тук и последва моментална смърт. Главите паднаха на пода и православна кръв се разля по целия храм.
След това водят при антихриста десетгодишен отрок на поклонение и му казват: „Падни на колене”, - но отрокът смело се приближи до престола на антихриста: „Аз съм християнин и вярвам в нашия Господ Иисус Христос, а ти си изчадие на ада, слуга на сатаната, ти си антихрист”. „Смърт!”, - със страшен див рев им зарева. Всички паднаха пред антихриста на колене. Изведнъж хиляди гръмове прогърмяха и хиляди мълнии с огнени небесни стрели полетяха и поразяваха слугите на антихриста. Изведнъж най-голямата огнена кръстообразна стрела долетя от небето и удари антихриста в главата. Той махна с ръка и падна, короната отлетя от главата и се разсипа на прах, и милиони птици долетяха и кълвяха труповете на нечестивите слуги на антихриста. Ето, че почувствах как старецът ме хвана за рамото и каза: „Да вървим по пътя по-нататък”. Ето, отново виждам маса кръв до колене, до пояс, ох, колко много християнска кръв е пролята. Тук си спомних словото, което е казано в Откровението на Иоана Богослова: „и потече кръв от жлеба дори до юздите на конете” (Откр. 14:20). Ах, Боже, спаси ме грешния. Нападна ме голям страх. Бях ни жив, ни мъртъв. Ето, виждам ангели летят и пеят: „Свят, Свят, Свят Господ”. Огледах се – старецът стоеше на колене и се молеше. После стана и ласкаво каза: „Не скърби. Скоро, скоро е краят на света, моли се Господу. Той е милостив към Своите раби. Вече не години останаха, а часове, и скоро, скоро е краят”. След това старецът ме благослови и посочи с ръка на изток казвайки: „Аз отивам ето там”. Паднах на колене, поклоних му се и виждам, че той бързо се отдалечава от земята. Тук го попитах: „Как е твоето име, чудни старче?” След това възкликнах по-високо. „Свети Отче, кажи как е твоето име?” – „Серафим, - тихо и меко ми казатой, - а това, което видя, напиши и не забравяй, че всичко това е заради Христа”.
Изведнъж някак над главата ми удари звън на голяма камбана. Събудих се, отворих очи. На челото ми изби студена пот, в слепите си очи усещах удари, сърцето биеше силно, нозете трепереха. Казах молитвата: „Да воскреснет Бог”. Господи, прости мене грешния и недостойния раб твой Иоан. Слава на нашия Бог! Амин!
Преведено от текста публикуван през 1998 г. в електронната библиотека “Неизвестные страницы Русской истории”.
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене