Автор: photonik

Малко след като фотографията се появява на бял свят и набира популярност, се появяват и първите фото фалшификати. В началото правени за забава, по-късно те се превръщат в мощно средство за представяне на действителността не каквато е, а както се иска на авторите на измамата. Често промените по фотографиите са козметични, но понякога са доста драстични и злонамерени. Общото във всички случаи обаче е едно – рано или късно ги разкриват.
    
     Сменете ми главата
     Ако потърсите материал за Фрида Кало, в мрежата излизат хиляди изображения на известната мексиканска художничка или нейните творби. Понякога, дори и в сериозни публикации, може да се появи и прословутата й фотография с Владимир Маяковски, където тя държи в ръцете си револвер. Известни са нейните левите убеждения и близостта й с руските революционери, само че снимката е фалшификат. Създадена е от две други, като тази на Маяковски е от 1910 г., когато той още е ученик, а Фрида – на 3 годинки. Но за да бъде мистерията още по-голяма – образът на самата Фрида също е монтаж. За основа е използвана фотография на певицата Донет Тайър от 1983 г. Тя е дело от Робърт Торън, който е направил и... цялата фотоизмама. А главата на Фрида е взета от снимка на Имоджен Кънингам от 1931 г.
     Едно от най-популярните изображения на Абрахам Линкълн също е фотомонтаж. На оригинала фигурата е на друг известен политик от това време – Джон Калхун, вицепрезидент на Джон Адамс и по ирония на съдбата виден представител на южняшкия конфедератизъм. По времето, когато е правена фотографията на Линкълн, сенаторът от Южна Каролина вече е покойник. Художникът Томас Хикс, на когото приписват фалшификацията, е използвал гравюра на Калхун, върху която е наложил глава на Линкълн от портрет, дело на Матю Брейди – същият, който украсява и банкнотите от 5 долара. Но в бързината не е обърнал внимание, че при огледално обърнатото изображение прословутата бенка на Линкълн се е преместила. И измамата лъснала.
     На сериозна поправка е подложена и известната телевизионна водеща Опра Уинфри. Явно на редакторите на TV Guide тя им се е видяла леко пълничка и са решили да решат проблема посвоему. В резултат - на августовската корица на списанието от 1989 г. тя се появява в бляскава дреха и с още по-бляскава фигура. За зла участ дизайнерката на дрехата я разпознава и скандалът гръмва – оказва се, че главата на Опра е „присадена” върху фотография на актрисата Ан Маргрет, правена 10 годиин по-рано.
    
     Пушенето забранено
     Борбата с тютюнопушето не е от вчера. Но в последните години в нея падат и неочаквани жертви. Като например Уинстън Чълчил - заклет пушач, който има не една и две снимки с пура в уста. Някой обаче решава, че тази от 1948 г. при откриването на нова сграда на 615 ескадрила на RAF в днешни дни е политически некоректна и ... премахва пурата му. Новоизпеченият му образ се появява като огромен постер за изложбата, посветена на Великобритания във Втората световна война и втрещява лондончани, които са свикнали с емблематичната му „пушеща” снимка.
     Тютюнев се вие постоянно и около знаменития американски блусар Роберт Джонсън – трудно е да се открие негова снимка от 30-те, където да не държи цигара. Но когато в САЩ решават през 1994 г. да го увековечат на пощенска марка, цигарата от най-популярната му фотография, използвана за рисунката, изчезва чудодейно.
     Същата съдба постига и битълсите. В апогея на славата им в САЩ в средата на 60-те години американската компания Capitol издава два албума с популярна тяхна фотография, където Пол Макартни държи цигара в ръка. Но 20 години по-късно нещата видимо са се променили и в изданието от 1984 г. със същата обложка цигарата вече липсва.
    
     Пипни ме тук и тук
     Известно е, че публичните личности са доста суетни понякога. Но това може да им изиграе лош номер при опитите да се представят пред публиката в по-добра светлина. Като например бившият президент на Франция Никола Саркози, който видимо не е харесал „паласките” си във фотографията на Ройтерс. Кадърът е от почивката му през 2007 г. в САЩ и е публикуван в близкото до него списание „Пари мач”. Само че конкурентът „Експрес” издирва оригинала и „тунинговането” лъсва пред широката публика.
     Западно от Франция също не си поплюват при редактирането на снимки, докато добият „правилен” вид. На неочаквана промяна е подложена и официалната снимка на канадската депутатка от Националната демократическа партия Ратика Ситсабайесан. Явно изображението на видната защитничка за правата на жените се е видяло доста секси на администраторите на сайта на парламента и те малко я „пипнали”. И както трябвало да се очаква – последвала яростна атака от страна на феминистките организации.
     А пък на изток се оказва, че не само българските владици обичат лукса. Руският патрирх Кирил също не крие страстта си към луксозните часовници. На оригиналната фотография от 2009 година ясно се вижда часовник Breguet за 30 000 евро на ръката му. Но явно администраторите на сайта на руската църква решават, че той е твърде греховен за светиня му и го отстраняват, преди да публикуват снимката. Обаче редакторът е забравил да премахне издайническото отражение върху лакираната повърхност на масата.
    
     Няма човек – няма проблем
     Афоризмът, приписван на Сталин, важи в пълна сила при изпадналите в немилост фунционери. Те изчезват не само физически, но и като печатен спомен – препечатват се наново книги, енциклопедии и албуми. Типичен пример за това време е прословутата фотография на Сталин от 1937 г. от инспекцията на канала Москва-Волга. Но нея той е заедно с маршал Климент Ворошилов, министъра на външните работи Вячеслав Молотов и наркома на НКВД Николай Ежов. Само година по-късно Ежов е арестуван и изчезва – както от политиката, така и от снимката.
     Как бързо са се променяли събитията през 30-те години, може да се проследи и по вариантите на плаката „Да живее РККА” на Клуцис Густав, при който са използвани официални фотографии на държавните люде. В първоначалния макет фигурите са четири, но след чистките през 1937 г. образите на маршал Тухачевски и комисаря Ян Гамарник са изрязани от автора, а плакатът е „леко” преработен. По ирония на съдбата след XXII конгрес на КПСС, където е развенчан култът към личността на Сталин, неговите портрети и скулптури също изчезват.
     Подобна е и съдбата на един от най-ярките дейци на Октомврийската революция – Лев Троцки. След като е принуден да емигрира в Мексико, той е премахнат от всички фотографии - както например на една от  най-популярните снимки на Ленин, където в оригинала до трибуната стоят съратниците му Троцки и  Лев Каменев, който, след разстрела му като „враг на народа” през 1936 г., също е премахнат от всички фотографии.
    
     Да окаляме противника
     Това, че политиката е мръсно занимание, се споделя от повечето обикновени хора. Самите политици често изпитват на гърба си добре прицелената мръсотия. Като например видният руски общественик и блогър Алексей Навални. В края на декември 2011 г. млади хора в тужурки с надписи „За Путин” раздават на жителите в Екатеринбург вестник „Аргументи и факти Урал - дайджест”. Освен прославящите материали за Путин най-забележителна се оказва и статия срещу Навални, илюстрирана с негова снимка, където той е заедно с „лошия” олигарх Борис Березовски. Оказва се, че не само фотографията е монтаж (на оригинала е друг бизнесмен - Михаил Прохоров), но и такъв вестник изобщо не е издаван от „Аргументи и факти” – това е специално създаден фалшификат, при това в 900-хиляден тираж.
     Президентът Джордж Буш-младши си спечели доста врагове по време на двата си мандата. Нерядко беше обвиняван в некомпетентност или просто в глупост. Един неизвестен шегобиец реши да докаже това и с фотографски материал. През 2002 г. президентът присъства в училище в Хюстън, където заедно с едно момиче четат патриотична книга. Оригиналната снимка е на Асошиейтед прес, но в интернет много по-полулярна става фалшивата – където Буш държи книгата наобратно.
     Но и противникът на Буш в кандидатпрезиденската кампания – Джон Кери, не остава незасегнат от калните номера. Сред републиканците се разпространява снимка от антивоенен митинг, на който той е заедно с Джейн Фонда. Яростната поддръжка на Фонда за Северен Виетнам й спечелва прозвището Ханой Фонда и е недолюбвана от доста американци. Както може да се очаква, снимката определено не помага в кампанията на Кери. Но се оказва фалшификат. Оригиналът с Джон Кери е правен през 1971 г. от фотографа Кен Лайт. На него Кери като ветеран от войната наистина говори на митинг, но никога не се е срещал с Джейн Фонда – нейният образ е насложен върху снимката. И за повече достоверност фотографията е приписана на авторитетната Асошиейтед прес.
    
    

Виж още и:

samvoin.blog.bg/politika/2010/08/13/holokost-falshivi-snimki.590463