„Градим България!“ – лозунгът на ГЕРБ звучи красиво, но истината е, че няма нищо общо с реалността. Беше създаден един изключително агресивен мит за това, как, видите ли, сегашните управляващи превърнаха България в строителна площадка и как никой не бил строил повече от тях. То не са магистрали, спортни зали, то не е „инфраструктура“… Всяко малко строежче и малки новосъздадени предприятия се „откриват“ от премиер или президент, въпреки че нито единият, нито другият имат каквато и да е лична заслуга за съответната инвестиция. В България чужди инвестиции обикновено се правят не заради държавата, а по-скоро въпреки нея. Разбира се, закриването на стотици предприятия, е премълчано. Също и катастрофалния спад на инвестициите и близо трикратното увеличение на безработицата от началото на сегашния управленски мандат.
Но… за граденето и инфраструктурата.

Ето го факт № 1

През 2011 г. имаше около 16% спад в „инфраструктурното“ (инженерното) строителство спрямо 2010 г. Не може да бъде ли? Това го казва Националният статистически институт. А ние сякаш оставаме с коренно различно впечатление от паралелната реалност, която се опитва да създаде сегашното управление с помощта на присъдружни и контролирани медии.
И забележете – както 2010-а, така и 2011-а са години, през които изцяло управляваха ГЕРБ. Нещо повече, общият спад на строителството през 2011 г. беше 9,5%, т.е. спадът при възвеличаното инфраструктурно строителство дори е по-голям, отколкото общият за строителния бранш. На база текущите данни може да се прогнозира, че през тази година строителството ще спадне с още 7% спрямо предходната, а същевременно един по един започнатите от предишни правителства големи проекти приключват.

Пак погледнете за минута сайта на НСИ в раздел „Строителство“ и ще видите рязък спад в броя на разрешителните за строеж през последните години. Те са над два пъти по-малко през 2011 г. спрямо 2008 г. Тежък е спадът и в строителните обеми.
Данните на Камарата на строителите в България показват, че през 2011 г. обемът на изпълненото строителство е паднал под 10 млрд. лв. при 21.5 млрд. лв. през пиковата за сектора 2008 г. Затова не е чудно, че в момента се говори за поне 60 000 безработни строители – още един факт, който грижливо се премълчава от ГЕРБ.

Намалял е с една трета броят на фирмите

Вследствие усиленото „градене“ броят на фирмите, вписани в регистъра на Камарата на строителите, е намалял с една трета от 2008 г. до днес – от около 6000 на около 4000. Същевременно общините дължат на строителни фирми към 200 млн. лева. От всички тези факти става ясно, че няма нито един показател, на базата на който да може да се заключи, че България има „градеж “ в подем. Точно обратното – ситуацията се влошава от година на година.

Известно е, че един от най-пострадалите сектори в последните години, е именно строителният. Трябва също да се знае, че само европейските пари, гръмките обещания и биенето в гърдите няма да върнат бранша на пътя на растежа. Това може да се случи при цялостен ръст на икономиката, а не със застоя, на който сме свидетели при сегашния управленски мандат. Защото обекти като няколкото магистрални отсечки и метроспирки няма как да помогнат на всички фирми в бранша. Те са престижни, но обемите са относително малки и по тях могат да работят неголям брой компании.
В количествено отношение ръст на строителството в България няма. Обратното – спадът е катастрофален. Колкото до качеството на сегашното градене – то ще започне да лъсва само след година-две.

И така, градим България ли? Първосигналният отговор на много хора сигурно би бил утвърдителен. Защото

това „дават по телевизора“

Защото всеки ден ставаме волни или неволни свидетели на възторжени репортажи или вербални интервенции от страна на управляващите за това как някъде са запълнени пет дупки или е реновирана някоя трикилометрова пътна отсечка.
Голямата картина обаче е коренно различна – тотален спад – от инвестициите, през разрешителните за строеж, строителните обеми и заетостта в сектора.

Сигурно някои от нас се замислят какви световни лидери са Барак Обама или Ангела Меркел, след като не режат лентички, не правят първи копки и лични „инспекции“ или поне не всекидневно и пред камерите. И съответно не ги съпровождат раболепни и нахилени депутати и чиновници. Но нека им е зле на американците и германците – те от инфраструктура и магистрали нищо не разбират.

Кога при толкова много интервюта и „инспекции“ управляващите у нас успяват да вършат работата, за която са избрани? Явно измерителят на измерителите са прерязаните пред медиите лентички и първите копки.

Инфраструктурата е сведена основно до асфалт и груб строеж, т.е. залага се на фасадата, без да се мисли системно и дългосрочно. Работата е на парче, а

„на витрината“ са сложени няколко проекта,

които до един са били започнати години преди това.
Един пример за илюстрация. Наскоро беше завършено училище в гр. Съединение – проект с 29-годишна история. Това е чудесно и съответно беше гръмко оповестено лично от Бойко Борисов, но в държавата постепенно се закриват и потъват в разруха десетки училища, без на тези събития да присъстват телевизионни камери и възторжени граждани. Нито премиерът, разбира се.
Сигурно ГЕРБ нямат нищо общо и с проблема с некоректните обществени поръчки, който продължава и това е видно от масовото обжалване на процедурите. Те се обжалват именно поради факта, че много от възложителите си позволяват да вписват в тръжните условия дискриминационни, насочващи или тълкувателни изисквания.

Не „градим България”, а точно обратното преживява страната през последните три години. Само ново управление може да върне икономиката, а с нея и строителния бранш, на пътя на растежа.
Второ, липсва каквато и да е стратегическа визия за „граденето“ – мисли се на парче и само с оглед на предстоящи избори.
Трето, напук на очевидни факти, управляващите сипят полуистини и откровени лъжи и то с такава последователност, че дори дългогодишни строители започнаха да се питат коя е „реалната“ реалност – тази, в която са дълбоко затънали или предлаганата им от правителството.

Проучванията сред бизнеса у нас, извършени от Световния икономически форум за целта на годишната класация по конкурентоспособност, неадекватната инфраструктура остава най-голям проблем за българските предприятия след корупцията и неефективната администрация.
Едва ли има по-красноречива оценка за великото „градим” инфраструктурата на България.