Летете, снежинки, и бийте камбани!
Че утре е Коледа — празник голям!
Белейте се вие, обширни поляни!
Светът да е бял, да е чист като храм! Че в църква когато Христос занаднича
от Свойте икони към нашия свят,
да види земята на рай че прилича,
че сипе небето над нас благодат! Летете, снежинки! Застилайте всичко —
и чувства небратски, и локви, и смет,
и болки, и скърби в сърцето самичко!
Да бъде днес бяло и радостно вред! Да няма в дворовете купища кални!
Да няма в душите от злост ни следа!
Над скърби незнайни, над сълзи печални
да грей Витлеемската чудна звезда!

http://pravoslavie.domainbg.com/15/arhimandrit_seraphim/stih06.html

КОЛЕДА
Бял белее се светът.
Низко слязло над полето,
като купол е небето
храм от мрамор е лесът.

Сгушени под бял кожух,
сякаш се елхите молят,
и по тъмните им стволи
пада белоснежен пух.

И такава тишина
из безмълвните алеи!
По безбройни полилеи
свети тиха светлина.

Ти си мислиш: в тоя час
чудо става на земята.
Затова са небесата
тъй надвиснали над нас.

И очакваш изотвъд
ангели да се покажат
и възторжено да кажат:
“Бог роди се днес във плът!”

ИИСУСЕ, ПАК ЕЛА И СЕ РОДИ!
Иисусе, пак ела и се роди
на жадните за правда във сърцата!
Светът да види, че в безброй гърди
към Теб все още има обич свята!

О, как жадуваме да ти дадем
във Твойта бедност ъгълче уютно,
да стане всеки наш дом Витлеем
за Теб и Твойта Майка безприютна!

Тя бедна е и няма със какво
в таз мразовита нощ да Те повие.
Ала в деня на Твойто Рождество
горим от жар да ù помогнем ние!

От нежни чувства ще Ти изтъчем
завивки чисти, пелени, повои!
От обич люлчица ще ти сплетем!
Сърцата ни ще станат ясли Твои!

Със вяра ще Те крием, — да не би
на Ирод мечът зъл да Те издебне!
Не ще заспим в свещените борби,
кога бдят толкова очи враждебни!

Ела, ела под нашия покров!
Жадуваме от Теб да сме огряни!
Расти, расти под нашата любов,
за да расте чрез Тебе любовта ни.

Любов към всички страдащи души.
Любов към мъничките Твои братя,
чиито сълзи Твойта вест суши
и сочи пътя чист към небесата!

РОДИ СЕ БОГ

Роди се Бог! Славете Го!
Христос е тук! Срещнете Го!
Сторете му в душите място!
Сърцата превърнете в ясли!

И направете Му поклон —
да влезе Той във всеки дом,
та дето мракът е витаел,
звездата Му да засияе!

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
Когато цял свят тънеше във мрак,
най-светлата звезда изгря в небето!
Отчаяно от всичко, трепна пак
във радостно очакване сърцето!

И ангели запяха над света
възторжения химн: “Христос роди се!”
И мъдрост, и овчарска простота,
тъй всичко пред Смирения смири се!

От яслите под светлата звезда
изтече Извор и заля земята...
И дето пият чудната вода,
любов и мир избликват от сърцата!

ДЕ Е ВИТЛЕЕМ?
В тоз празник чист, кога света
видя звезда над Витлеем,
да идем, братя, при Христа —
дар коледен да Му дадем!

Сред спящи люде с блага вест
яви се Той като човек.
Но ангели не пеят днес!
А Витлеем е тъй далек!

Къде ще Го намерим ний
Богочовека благ — Иисус?
В далечни, в близки ли страни?
Без Него празникът е пуст!

Дали да търсим в дом богат?
Но Бог се скри във нищета
и взе на всеки малък брат
върху Си мъката, скръбта!

Той сигурно е в тоя мраз
във схлупен дом накрай града.
Какво ли чака Той от нас,
избрал за Себе Си глада?

И може би съвсем е сам,
Той гледа в тихите врати,
ще се яви ли някой там
в скръбта Му да Го навести!

Свещената Му нищета
е укор тих и кротък зов.
Той чака в Свойта самота
сърдечен дар, троха любов!

О, братя, нека с искрен плам
при скръбния съсед да спрем!
Почукайте — Иисус е там! —
И там е, там е Витлеем!