Британската авиация бомбардира София. Ударът е в рамките на операция Point Blank. Царство България е подложено на масирани бомбени атаки от щабът на стратегическите ВВС на САЩ в Европа, който формира 15-а американска въздушна армия за бомбардировки на България, към която е придадена 205-а авиогрупа на британските ВВС.

Целта на операцията е чрез въздушен терор България да капитулира. На 6 ноември е бомбардиран Пловдив, на 14 и 24 ноември, 10 и 20 декември е бомбардирана София.

В операцията загиват над 4000 мирни граждани, а голяма част от централните софийски сгради са разрушени.

Срещу англо-американските военно-въздушни сили добре екипирани и въоръжени се противопоставя една ескадрила от около 100 български пилоти. Летците ни са били снабдени, с едни от най-добрите за времето си германски изстребители, Месершмит Ме-109 Густав-2. Въпреки огромното количествено несъответствие във възможностите, българската ескадрила достойно защитава небето над София, до септември 1944 година са свалени стотици противникови екипажи, като рейдовете над България са считани за едни от най-опасните.

На 20 декември по обяд през 1943 г. студеното небе над София се превръща в огнена арена на тежка въздушна битка.

Към София са се насочили няколко вражески вълни от по 50 бомбардировача Б-24, Б-17 и повече от 100 изтребителя П-38. За защита на столицата излитат 36 Де-520 и 20 Ме-109 Густав-2.

Пилотите от 2-ри и 3-ти орляк на 6-ти изтребителен авиополк са готови с цената на живота си да отбият налитащите към София нападатели. В страховитата битка, която се разразява над притихналия град, най-неудържим е поручик Димитър Списаревски.

Димитър Списаревски е роден на 19 юли 1916 в гр. Добрич. От април 1938 г. до юли 1939 г. е на школа в гр. Кауфбойрен, близо до Аугсбург, следва авиационното училище за въздушна аеробика Шлайсхаим край Мюнхен и накрая в най-престижната школа за висш пилотаж в градчето Верньойхен край Берлин.

На приблизително 40-километра от София, поручик Списаревски пилотирайки своят Ме-109 засича група от 16 самолета, които летят на етажи, за да се прикриват добре един-друг по позната схема.

Около седемдесет отбранителни картечници на армадата стелят във всички посоки, а единичните български изтребители, които се насочват към нея, отскачат като опарени. Списаревски преценява, че за да бъде свален някой от бомбардировачите е необходимо да скъси разстоянието преди да стреля, около него българските изстребители се отдръпват, набират височина и отново атакуват... В този момент Списаревски забелязва, че един от бомбардировачите леко изостава. Измъква се ловко от двойка П-38 и веднага пикира към него. Посрещат го множеството отбранителни картечници на бомбардировача, Димитър Списаревски наближава бомбардировача на около стотина метра, чак тогава ускорява изтребителя в прицела и натиска спусъка...За части от секундата вижда как снарядите раздират обшивката на едрото тяло на бомбардировача и се прицелва в моторите на лявото крило. След като взривява двигателя Списаревски рязко свива и изправя напред самолета, попадайки сред бойния строй на останалите бомбардировачи. Два П-38 откриват стрелба по българския Ме-109, корпуса на самолета се разтриса от множество трасиращи снаряди, малко остава и българската “Стрела” ще пламне, след атаката над бомбардировача Б-17 амунициите на поручика са почти привършили няма достатъчно за да контраатакува англо-американските пилоти, тогава той взима неочаквано решение Списаревски прави таран над бомбардировач Б-24. Според думи на български пилоти оцелели от боя на 20 декември, Списаревски е забелязал бойни знаци върху вражеския самолет, които го определяли като командващ група.

Тялото на поручик Димитър Списаревски е било открито в землището на село Кощиново на 22 декември 1943 година и по-късно погребано, с военни почести, на връх Коледа в софийските централни гробища.

Роберт Реноар един от оцелелите във въздушния бой британски пилот, по чудо останал жив след "тарана" на българина споделя в лагера за военнопленници в град Шумен: “Ударът на вашите летци бе много лют...”

http://www.focus-news.net

Кошмарът и останките от него:

www.lostbulgaria.com/


Изображения за снимки от бомбардировките над софия   Бомбардировки на България — Уикипедия
Първото въздушно нападение над българската столица е направено на 14 ноември 1943 г. от 91 бомбардировача B-25 "Митчел". Те хвърлят бомби с общо тегло 141 т. Разрушени са 47 сгради и постройки, а необитаеми стават 129. Убити са 59 граждански и военни лица, а ранени - 128. Първата тройка от неприятелски самолети обстрелва с картечници хората, бягащи по улиците ...



“Нужно е да се удари единствено столицата на България, за да капитулира цялата държава. Този град трябва да бъде унищожен, да загине, да бъде сринат до основи и в неговите развалини да се засеят картофи.”

Уинстън Чърчил

Амин
Един от уникалните жертвени актове в историята ни, пред Олтара на нашето унищожавано и мачкано през всички времена Отечество!
Човек, който трябва да заеме челно място в нашата история и възпитанието на младежта и подрастващите, редом с Васил Левски и Христо Ботев!
Забравен у нас обаче, доста дълги години и десетилетия и с неотдадена все още, заслужена почит и място, за което и може би си плащаме като нация - загубила своята родова и национална памет.
Забравила своите първенци, своите жертвали се най - добри синове, някои от които ги е очаквал добър и спокоен живот, ако мислеха за себе си, а не за нас да ни има...
Това, че в момента съм точно на неговите години, ме прави особено чувствителен и дори ме кара да се срамувам като българин, че едва ли някога ще го стигна, а съвсем невъзможно да го надмина, по онова което е дал и давал за нашата страна и бъдеще, която обаче беше унизена, смазана, а днес изчезва от това географско пространство!
Днес на онези, срещу които той загина, за да спаси нас - ЗАГРАБВАТ И ЗАВЗЕМАТ НАШАТА СТРАНА, А НИЕ ИМ СЕ ДАВАМЕ БЕЗ БОЙ!
ПОЗОР!!!

Бог да прости и него и всички загинали за Отечеството! На нас да даде,твърдост,разум и воля!

Всичко останало, добре казано.
Ама така и не видяхме доказателства, че нашите изброени национални герои, са членували в масонски ложи?
Това, че на Запад са имали връзка с някои масони, в определен период и в единни действия срещу монархиите, но изглежда за били предадени от тях, значи ли, че и те са масони?
Нямаше ли да бъдат запазени и сложени на власт, ако бяха такива, а не убити?
Защо масонските републики, не ги подкрепиха?
Те отначало вярват в идеята и за федерация със сърбите, но вижте писмата на Левски и статиите на Ботев, колко "трезво" гледат по - късно на нещата.
Ботев има статии и фейлетони - засягащи доста масоните и Родшилд, а Раковски пък направо и директно напада, всякакви чужди тайни общества и течения.
Ботев е също безапелационен и към всички велики сили, в изобличаването на лицемерието им към България, ако си спомним...
Най - непоправим е обаче Бенковски.
Ето защо, нашите бунтове и въстания не успяха, за разлика от тези на съседите ни и не намериха отклик от користните цели на никоя велика сила ...

Ако те бяха водени от "верни масонски братя", дали нямаше да бъдат подкрепени от западните им "братя"?

Захари Стоянов и Стамболов, не биха ме учудили, след като остават живи неслучайно.
За останалите обаче - неподкрепени от никоя "велика сила" - с властващи масони, малко се съмнявам.
Особено неоставайки и живи, може пък да не са останали верни на масонството.
А дали Левски се е поддал на някакви интернационални идеи, за абстрактни "свобода, братство и равенство", това може да твърди само незапознат с истинските му Завети и кореспонденция човек и един особено важен цитат, при какви условия "турчина и чифутина", ще бъдат "равни" с българина, в свободна България... ;)
Защо ли ни предупреждава, конкретно за тия два етноса, "лекичко"?
А дали Левски е изменник на Християнството и Православието, това проличава от пожеланата от него изповед, преди обесването му.
В тази книга, която посочваш, просто няма почти никаква аргументация и доказателства срещу Левски.
А че масонството е опитало да "яхне" националноосвободителните движения - чрез свои подставени лица, това го знаем...
Колко обаче са успели, след като повечето националистически лидери в Европа и от епохата на ранния национализъм, биват избити или предадени, това вече е друга тема...
Изглежда, че с национализма те не успяват, както с типично присъщите им интернационални и богоборчески идеи, за "падане на границите" и "еднаквост и равенство на народите"...
Зад национализма, тази алогична идея е невъзможна.