Шефът на военното ни разузнаване преди 9 септември – агент на НКВД

17 Декември, 2012

|

автор: frognews.bg

|

16 Коментари

|

7507

Темата за проникването на съветските (днес руските) тайни служби и разгръщането на мрежите им в България е сред най-неразразработените от българските изследователи.

 

Без значение дали става дума за сериозни академични изследвания или по-малки, но също толкова важни журналистически разследвания. Реакциите на опитите за повдигане на завесата варират от твърдения, че това са „конспиративни” теории (мнение, споделяно обикновено от базисно неинформирани и с неизтребим мързел да променят това хора) до настояването, че е минало времето за подобни изследвания?! Има, разбира се и изключения, но техният брой е толкова малък, че практически не успява да неутрализира горните две особено вредни постановки. А фактите за мрежата на съветските /руските/ тайни служби в България през различни периоди на нейната история непрекъснато нарастват, настояват за публикуването им, за аналитичното им осмисляне и превръщане им във всекидневно познание, вкл. в учебниците по история.

 

При последните си проучвания в неизследвани до момента архиви попаднах на документи, свързани с категорични и неопровержими доказателства за това, че един високопоставен български царски офицер е бил в услуга на съветското разузнаване. Става дума за любопитна и тъжна история на предателството някогашния началник на военното ни разузнаване през 1943 – 1944 г. Стефан Недев.  История, която описва една част от причините, довели няколко години по-късно до съветизацията на България и налагането на тоталитарния комунистически режим. Нека историята на предателството на началника на военното разузнаване на българската армия в този ключов за страната ни момент започне сега.

Полковник Стефан Савов Недев е роден на 27 осномври 1897 г. в село Хъневци, Великотърновско. След като завършва търговската гимназия постъпва във военното училище, което завършва през април 1918 г. Веднага е назначен за взводен командир в 20-ти пехотен търновски полк и изпратен на фронта в Добруджа, където получава тежко раняване. Явно героизмът му е оценен по достойнство, защото е повишен веднага в звание подпоручик и награден с орден. През същата 1918 г. става член на Военния съюз, а през април следващата година е назначен за съкретар на Военния съюз в търновския гарнизон. През периода 1918-1944 г. служи в различни гарнизони на страната. Жени се за офицерска дъщеря, която впоследствие играе ключова роля във военната му кариера. Съпругата на подпоручик Стефан Недев се казва Мара Железнова Колева и е братовчедка на ген. Никола Михов, който става военен министър във второто правителство на проф. Богдан Филов (1942-1943), а на 9 септември 1943 е избран в Регентския съвет.

 

Стефан Недев категорично е клонял към лявото крило на Военния съюз, защото е включен в щаба на Дамян Велчев и даже става секретар на същия за Южна България. В началото на 1934 г. е назначен за преподавател във Военното училище и взема активно участие в подготовката и извършването на преврата на 19 май. Година по-късно, след свалянето на правителството на Кимон Георгиев, лявото крило на Военния съюз, начело с Дамян Велчев, Кирил Станчев и др., Военният съюз минава в нелегалност и започва да подготвя нов преврат, в подготовката на който Стефан Недев е сред най-активните. Превратаджиите-левичари обаче са разкрити, но личните връзки на Недев с военния следовател му помагат да се спаси от по-сериозни последствия и след няколко дни е освободен. След като е работил няколко години във военното издателство, в началото на 1938 г. Стефан Недев заминава за Париж за изучаване на френски език, а през юни същата година е назначен за военно аташе в Румъния.

Ето тук става „заварката” със съветското разузнаване. Според справка на Държавна сигурност с рег. №1823, от 10.10 1980 г., в Букурещ той по собствена инициатива посещава съветското посолство, където установява контакт с управляващия легацията Павел Кукулев и секретаря на легацията Александър Лунин. Полковник Стефан Недев е давал на съветските представители подробни сведения и информация до отзоваването си през февруари 1941 г. Проверката през КГБ, извършена десетилетия по-късно потвърждава връзките му със съветското разузнаване / писмо № 3104 от 3 декември 1969 г. на председателя на КГБ Юрий Андропов до нашите служби и Справка № 2239, БО-2557 от 18 ноември 1980 г., изготвена от представителя на КГБ в България/. В тях между другото пише: „...Според материалите от архива като военен аташе в Букурещ през май 1939 г. Недев бил завербуван от съветското разузнаване. Постоянна връзка с него е била поддържана до неговото връщане в България през 1941 г.”.

 

Германското контраразузнаване влиза в следите на Недев и информира германското посолство в София, което от своя страна поставя важния казус пред българското Министерство на войната. Това, което се случва обаче е направо удивително - през април 1942 г., когато министър на войната става братовчедът на съпругата му, ген. Никола Михов, Стефан Недев не само не е разследван и изолиран, а е назначен за началник-щаб на I-ва софийска армия, а през май 1943 г. – за началник на РО при щаба на войската. Удивително лекомислие ли е назначаването на този човек за шеф на РО, след като е бил засечен, че поддържа контакти в Букурещ със съветските разузнавателни служби? Или това назначение и скок в кариерата е версия на посетнешната фраза на един български премиер, че „всички сме братовчеди”? Възможно ли е да е било обикновенно споделено предателство или е просто доказателство за тоталното инфилтриране на съветски шпиони и агенти на влияние, вкл. по най-високите места в армията, службите и двореца. През целия период на своята служба като шеф на РО, полк. Недев е в тясна връзка с резидентурната група на съветското разузнаване в София. Може би това обяснява факта, че когато англо-американското разузнавателно бюро в Турция се е опитало да го привлече да оглави евентуален военен преврат, Недев е протакал преговорите, с което попречил на плана на англо-американските разузнавателни служби.

Едва през юни 1944 г., когато идва правителството на Багрянов, полковник Стефан Недев е освободен като началник на военното разузнаване на армията  и изпратен като строеви командир в Скопие, където остава до 9 септември. Предлагат му да се включи в задграничното правителство на Александър Цанков, но той отказва и се завръща в София. Тук веднага е арестуван и попада в лапите на убийците от т.н Народен съд, който го осъжда на смърт. Веднага след като е произнесена присъдата му, буквално същия ден – 15 март 1945 г. - генерал Вул /Волков/ от съветската мисия в Съюзническата контролна комисия нарежда той бъде предаден на разпореждане на съветската инспекция към Съюзната контролна комисия в България,  както сочи информационна Справка № 2239 на съветското КГБ, където е описана, каква е била тогава идеята на НКВД за него:”Набелязване на оперативни мероприятия, които да се проведат с негово участие и използване”.  Шефът на Държавна сигурност през 1945 г. Стефан Богданов го отвежда в седалището на НКВД в София – ул. Оборище № 19.  Пред тях органите на съветското контраразузнаване той „...съобщил редица ценни сведения за дейността на немското, английското и турското разузнавания и за подривната дейност на реакционните партии и организации в България...” както сочи писмо № 3104 от 03 декември 1969 г. на КГБ.

Тук той  дочаква Указ № 11 от 13 декември 1945 г., с който е бил помилван, като смъртната му присъда е заменена с петнадесет години строг тъмничен затвор. Година по-късно, с нов указ полковник Недев е помилван напълно и са възстановени политическите и гражданските му права, както сочи Справка № 8335 от 11.11.1947 г. на Министерството на правосъдието. След освобождаването му от затвора дълги години е работил като частник. Съгласно закона за лишаване от пенсия на лицата проявили фашистка дейност, Стефан Недев не е получавал пенсия. Осигурявал си е доход като е изработвал в собствена работилница пликове от хартиени отпадъци. Той и съпругата му са били вербувани за секретни сътрудници на Държавна сигурност и работата им  е оценявана като положителна. През 1976 г. ръководството на МВР отпуска на Стефан Недев еднократна помощ от 3000 лв. С Докладна записка до Секретариата на ЦК на БКП от 24 септември 1981 г. написана от зав. отдел "Военно-административен" на ЦК на БКП ген.-полковник Велко Палин, се предлага да да му се отпусне персонална пенсия ( за каквато няколко месеца преди това в  дълго писмо до Политбюро самият Стефан Недев моли да му отпусната). Седмица след докладната записка на Велко Палин националният предател и съветски агент Стефан Недев получава такава пенсия. Тя е отпусната с отделен указ на Държавния съвет на НРБ и след съгласие за това на Секретариата на ЦК на БКП, фиксирано в Решение „Б” № 30, от 01.10.1981 г. 

 

Това е историята. Някои ще я нарекат драма, други предателство, трети – обичайно поведение в тежки и нееднозначни времена. За себе си аз избирам второто определение. Това е национално предателство и недопустимо поведение на български офицер, което поставя началото на десетилетна традиция шефовете на българското военно разузнаване да бъдат обикновени агенти на съветското ГРУ. И не само те, разбира се. Както ми каза наскоро един бивш кадрови офицер: „Как да ме убедят, че един български премиер не е бил секретен струдник на РУМНО като съм държал в ръцете си делото му”. Този премиер е мъртъв и това засега го опазва от осветляване на тази част от неговите зависимости. Проблемът с московските мекерета в България винаги е бил огромен – и преди 100, и преди 10 години. Обзалагам се, че ако разсекретят и позволят на български изследователи да проучват съдържащото се в определени руските архиви, България няма да е същата. Но за това в продължението следващата седмицa.

 

специално за Frognews

Антон Тодоров

 

1. Решението на Секретариата на ЦК на БКП за отпускане на персонална пенсия на шефа на военното разузнаване преди 9 септември полк. Стефан Недев

1. Докладна записка на ген.-полк. Велко Палин, завеждащ отдел "Военно-административен" на ЦК на БКП до Секретариата на ЦК на БКП

1. Докладна записка на ген.-полк. Велко Палин, завеждащ отдел "Военно-административен" на ЦК на БКП до Секретариата на ЦК на БКП

1. Докладна записка на ген.-полк. Велко Палин, завеждащ отдел "Военно-административен" на ЦК на БКП до Секретариата на ЦК на БКП

1. Питане до Представителството на КГБ при МВР на НРБ за информация относно полк. Стефан Недев

1. Отговор на представителя на КГБ при МВР на НРБ

И не само изброените тук, "абонирани" за - несменяеми началници, министри и зам. министри. Такива са били, и преди девети септември, и след това, всичките прехвалени, и преди, и сега, - фигури, като Гешев, например. И не само тези, а всички на възлови длъжности. Централния комитет на БКП и Политбюрото им, винаги са били само евреи. И ако някои от тях все още иглеждат, че не са, то е, защото все още не е доказано или, все още не са разобличени. Познават се по по-особените им "български" имена, по длъжностите, по приятелите и роднините им, и разбира се - по нравите.
Така че, да не се самообвиняваме и самоунижаваме, защото това е една от техните цели. Затова и тук също ще цитирам съответната извадка от тайните им протоколи:
– "Ние винаги трябва да се стремим да унижаваме гоите, даже и без повод, та накрая така да ги унизим, както само нашето гениално племе умее"!

Гешев е агент не само на НКВД и КГБ, но е такъв и на "Сикрет сървиз"...
По - късно, а може би и още преди, преминава на служба и в ЦРУ, след 9 септември 1944-а година.
Има твърдения, че участва в "ловът на нацисти" на МОСАД и в предаването на Айхман на Израел.
Използван е предимно, за да предава онези, на които преди това се е слагал като на "съюзници" и им се е правил на "верен", а именно германски офуцери от Вермахта и Абвера, предимно, от СС и прочие.
Като обаче, работи с преминали на служба към американците и евреите, офицери на ГЕСТАПО, като Райнхард Гелен - създателя на "Свободна Европа" и министър на вътрешните работи на ФРГ и прочие...
Ако прочетем, почти възхвалителната и оправдателна книга, на лицето с псевдоним Петър Христозов (С истинско име Христо Вълчев и сам той - двоен и троен чужд шпионин, което и не крие, че изнася дълги времена сведения за френското разузнаване, но остава верен на съветското военно разузнаване, всъщност, а заради първото е известно - сравнително кратко време "клиент" на Старозагорския затвор, но не закъсняват негови "верни другари" сред "величията" на БКП и го измъкват от там, че е "тежко болен".), всъщност е посочено, че "Гешев не бил на чужда служба, а само продавал информация" на няколко такива, в което разбира се, според "моралната визия" на автора, "нямало нищо лошо" (Само защото спасил баща му от разстрел и били "близки приятели с него".).
И освен това, Гешев доживял една дълбока старост, в едно ранчо край Мюнхен, в компанията на охранители от ЦРУ и КГБ едновременно, където двамата се срещали през 80-е на миналия век, малко преди естествената смърт на Гешев.
Там чест гост му е бил, не друг, а громителя на отряда "Антон Иванов" и още известен като "Черния капитан" - Христо Гъделев, също доживял дълбока старост, като крупен фабрикант на обувки в Германия.
Смятате ли, че без "благословията" на "другарите" е станало и това?
А имало глупаци, дето умирали от ръцете му...
"Морала" на комунисти и капиталисти е един, а пък кукловоди

те и водачите им - излезли от "една канцелария" или от едно "племе - секта", също в болшинството им, винаги са били заедно срещу народите и прогресивното мислене.
Винаги са си сътрудничили, в мачкане на истината и в кражбата и грабежа и никога не са си "вадили очите" истински, както "гарван - гарвану, не вади око"...
С що за "морал" е бил "мъжествения и смел" Гешев - въвел професията доносник у нас, за пръв път в историята ни, можем да отсъдим от факта, че напускайки България през турската граница, няколко дена след 9 септември 1944-а година, превозен от американски военен джип, с униформа на американски офицер и със знанието и в присъствието на офицери от СМЕРШ, той изоставя и не прави никакъв опит, да изведе жената с която живее в София и която носи негово дете.
Тази жена, имала нещастието да живее с него под натиск, не само е изоставена тук, но понася изцяло тежките последици на гърба си и неговата вина, бидейки жестоко убита с ритници от група шумкари, заедно с детето което носи, в коридорите на Софийски централен затвор и изчакваща там "справедливостта" на "народния съд" - подлагана на жестоки инквизиции и разпити, както е бременна.
Това е "мъжеството" на "страшния полицай" Гешев, който сам се хвалел, че редовно се дегизирал и си пиел кафето в София, пред бившата си месторабота и се надсмивал на тукашната ДС и нови служители на "народната власт", че никой не може да го познае и разкрие.
Чух версията преди време прочие, че Гешев имал поръчение лично от Сталин, да ликвидира всеки мислещ и честен комунист, защото когато дойде "революцията", да няма кой да се противопоставя и опъва на нашата васална зависимост и да няма интелигиенция в новата "народна власт".
Не е случайно, че при Тодор Живков, всички които знаят нещичко за доносниците на Гешев, "почиват" един по един, при различни "мистериозни" обстоятелства, а във властта трайно се устройват, уличавани като доносници на Гешев, от много "баш" шумкари.
Не е случайно, че и архивите на софийската ДС от царско време, попадат веднага след 9-и в ръцете на Тодор Живков, както и всички разработки.
А баш архивите, са изнесени от Гешев и на кой ли и защо ли, биват предадени те?
Колко дела и следствия, има срещу доносници на Гешев и срещу служители на Гешев?
Какви присъди?
Някой може ли да ми каже?
Защо и как, при Живков и БКП, не друг, а именно произнеслата се пред Борис Трети ЗА разстрела на Вапцаров и против помилването му, защото е "единствения виновник" и "бездарен поет" - Елисавета Багряна, беше на почит и остана един "придворен поет", пишейки "оди" за новата "народна власт", както преди за "негово величество"?
Според Христозов, Гешев "ненавиждал" нацистите, националистите и германците у нас и им "поставял знак за равенство" с комунистите.
Дори имало комунисти, които му "предизвиквали респект", но "такова било времето", та тях трябвало да ги преследва и такава задача имал, но ако можел, би ликвидирал всички националисти - врагове на капитализма и плутокрацията.
Ненавиждал дълбоко, идеите на фашизма и нацизма.
Бил за "помирение" с Англия и САЩ и неутралитет на Царство България във ВСВ.
Защо ли след едно посещение на Руси Христозов в Москва, разработката "Овен" по издирване на Гешев, бива прекратена и така и не е установено местонахождението му и жив или мъртав е?
Кои са "свидетелите" по "процеса" срещу Трайчо Костов, че бил "английски шпионин"?
Дали някой тук знае?
А някои тука, нека си вярват, било в "чудовището за комунистите и народния враг" - плашило Гешев, било в "страшния, доблестен и почтен полицай на Царство България" - Гешев...
Впрочем, професор Богдан Филов, а по - късно принц Кирил и генерал Михов, се изказват крайно лошо за поведението на Гешев и не веднъж искат от Борис Трети отстраняването му, но той си остава покровителстван от него.
Защо ли?
Борис е имал сведение и кои са масоните и английските шпиони в двореца му, но "отстрелва" Заимов, като "единствен съветски шпионин".
Защо ли?
Е, те накрая му "върнаха услугата", като "издъхна случайно", както и Наполеон, както и сестрата - дала сведение на австралийските медии за кралската снаха в Англия, както и Георги Марков - от същата отрова и прочие...
Това, че Кобургите са роднини на Уиндзърите и протектирани и от тях, редом с марионетните им Хабсбурги пред Стамболов - довел ги в нарушение на Конституцията, заради което изби и прогони истинските борци за нашата свобода и това да ни има като държава, за разлика от него - избягалия посред Априлското въстание, не спаси Борис, както не спаси и Фердинанд от техния "гняв" след ПСВ, за това, че защити нашия национален интерес.
Спретнаха му "революция" и "Радомирска република".
Впрочем, има тези и версии, че Гешев има намеса и в "случайното" издъхване на Борис, но нямам доказателства и не мога да говоря за това - нито да потвърждавам, нито да отричам...
Има "зли езици", които казват, че прочие Гешев и Борис, имали "сериозен зъб" на Луков и не е съвсем сигурна официалната версия днес, за неговия разстрел.
Но и за това нямам доказателства и данни от достоверни източници и не мога да говоря.
Във всеки случай е ясно, че "великия полицай" за някои Гешев и плеяда още от тогавашните служби на България и тези след ПСВ, са били меко казано "нечисти" личности и личности с "много лица" и с непозната същност и истинска дейност за днешните, все още вярващи в идеологемите "комунизъм - антикомунизъм", наши сънародници...
Прочие, направление А към царската ДС на Гешев, е била винаги на пряко подчинение, само и единствено на Царя и се е отчитала лично на него.
Той е решавал там и кадровите въпроси.
Тук "фашисткото" правителство на Богдан Филов и други обявени за "фашисти и антидемократи" от онова време, няма вина и намеса в дейността на Гешев, нито за кадровото решение, той да е там и да се задържи там, защото той е там и при "демократите" - Малинов и Мушанов, не бива да се забравя...
Той е там и при преврата на звенарите...
Там е и при Цанков, Ляпчев и прочие...
А някой дали знае, за съдбата на кръвните роднини на Гешев, след 9 септември 1944-а година, останали у нас?
Има ли някой репресиран от тях?
На какви постове бяха и в какво състояние?
С какъв стандарт на живот?
Има ли известни негови роднини?
"За домашно"...
Ама то дето се вика, де да беше и само той...
Вече се е повдигала в моя блог темата и за убивалите след 1923-а година и 1944-а година, за "професионалните превратаджии", за "ловци на глави" срещу шумкари и ятаци, а после срещу горяните от старозагорско, за цанковистите и прочие...
Говорили сме тук и за роднинските връзки на Гиньо Ганев, кой е той и кой Кимон Георгиев...
За съжаление, май "омагьосания кръг", макар и с по - големи или по - малки и "условни" колебания, датира от преди 1944-а година у нас, в който нацията ни се върти и до днес.
Просто днес е вече предела и кулминацията, на нейното изтребване и на улучването на най - успешната и вярна формула от враговете ни за това, а и намиране на още по - безкрупулни наследници и продължители на делото на онези - изначалните и първите техни вдъхновители.
В този смисъл, да, убийството на генерал Заимов е една неправда, защото и да е съветски шпионин, което е доказано (Разкрит от германците и давал сведения, предимно за тях и срещу тях.) - просто не е единствения и най - голям, чужд и вражески шпионин от онова време и все пак е с някакви заслуги и пред българската нация, бидейки армейски генерал, ако приемем, че тогава тия титли не са се раздавали "ей така" - както сега, когато се произведе Борисов за "генерал" или като ордена "Стара планина" - Първа степен, но са се давали за заслуги във война (И особено при министерстването на бранителя на Кюстендил и възродител на Българската армия - генерал Луков.).
После, той не е единствения и най - голям предател, но е жертван, за да бъдат прикрити и пощадени други, с нещо по - важни за Борис и режима и за това е "изгърмян", защото е неудобен по други причини.
Въпреки това, той мълчи и не показва останалите шпиони и предатели, макар и добре да ги знае, надявайки се до последния миг преди разстрела, че неговия личен и близък приятел - Борис, ще го помилва и ще му отмени присъдата, с оглед на такива амнистии, като тази на еврейския българофоб и до днес и доказан терорист и масов убиец - Анжел Вагенщайн, че минал и за "дисидент" на комунистите, по едно време и писал хленчещи и безгръбначни писма до двореца, молейки се за амнистия.
Уви!
Далеч съм от мисълта, да оправдавам Заимов и да го оневинявам или да смятам, че реабилитацията му и героизацията му, беше положителна и правилна крачка.
Неговия шпионаж за чужда страна е доказан и обоснован.
Но дали е единствения и дали е "мерено с един аршин", за всички национални предатели и изменници на Родината и за всеки терорист?
Дали той е единствения и най - голям?
Само да припомним, че при пъклен взрив на Вагенщайн, загива и евреин - пазач и товаро - разтоварач от Германия, освен и други съвсем невинни хора, а той има няколко такива - доказано инициирани от него.
Защо този еврейски терорист, бива помилван от Борис?
Защо Борис държи в обкръжението си масони, дъновисти и английски шпиони?
Защо държи и еврейски банкери на почит, дори по време на оревавания Закон за защита на нацията - също видимо прилаган, с един двоен стандарт?
Текстовете в този закон пък срещу тайните общества, са използвани не така щателно срещу масоните и масонските ложи, а да не говорим за дъновисти и прочие еретици, но са използвани за разправа със смятаните за "опасност за двореца и короната" - националистически и патриотични организации, като например РНБ (ратниците), легионите и прочие.
Не е зле да припомним, че малко преди влизането в пакта с Хитлер, тези организации са извадени извън закона, не са пускани на избори, когато още комунистите водят съвсем легална дейност и кампания и се явяват на избори, имат депутати, общински съветници и кметове, макар с името "работническа партия" и прочие.
Не е зле да се припомни и че германците знаят за шпионската принадлежност на Заимов, защото до 1941-а година, Абвера и съветското военно разузнаване, си обменят информация у нас и шпионите им в армията ни, са в тясно сътрудничество (Виж книгата - албум на Иво Жейнов, за посрещане на Вермахта в Русе.).
Това е епохата, когато у нас филмите на СССР - пропагандата, се ползват още с пълен комфорт.
Странното тук обаче е, че Заимов е осъден и убит също, като съветски шпионин, какъвто е, но ние все пак не сме във война със СССР!
А докато английски шпиони, разстреляни или осъдени на смърт, освен избягалия и "задочно осъден" Гемето, не можем да срещнем до 1944-а година?!
За екзекутирани, да не говорим...
Цифром и словом: Нито един!
А на кого е било повече държавна измяна да сътрудничиш?
Нима не на страни, с които сме били в официална война?
Които са бомбардирали и избивали децата ни, с мини - играчки и писалки - бомби?
Реален и истински шпионин, на ЦРУ, английските пъклени служби, МОСАД, Франция и прочие, почти няма екзекутиран или осъден на тежка присъда и във времената на комунизма, но това е вече друга тема.
Повечето от тях, биват помилвани, разменяни, пускани и дори двойните агенти и тройни, били "на почит", пак според "спомени" на Петър Христозов и негови интервюта.
Май единствения екзекутиран, е прословутия "Иван - Асен"...
Дори през Червенков, няма екзекутирани титови терористи, изпращани да взривяват у нас цивилни обекти и разкрити, но има разстреляни и то предимно без съд сред горяните - редови националисти, земеделци - "пладняри" и анархисти и най - челно място на ликвидираните, "загиналите" в лагери и затвори, избити без съд, "осъдените" на тежки присъди, е на националистите и представителите на бивши националистически организации у нас и то най - вече от опозиционните преди 1944-а година, към които разправата на комунизма е най - безпощадна и особено ако бъдат установени и откажат да доносничат и сътрудничат на новата власт.
Доносници на Гешев обаче, чужди шпиони екзекутирани и избити - няма!
Това говори, че винаги е имало "война" между излизащите от "обща канцелария" комунизъм и капитализъм...;)
Да припомня, че тежко осъден комунистически агент в САЩ и на Запад, също няма или поне аз не зная за такъв...