Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9991478
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
06.12.2012 14:46 - Накараха ни да скрием от хората истината за трагедията на гара "Буново"
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 694 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 06.12.2012 14:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Автор: bogolubie



 Накараха ни да скрием от хората истината за трагедията на гара "Буново" Буквояди от ЦК на БКП определиха терористичния акт за инцидент, за да не пострада името на социализма Публикувано: 5 дек. 2012, 21:33 | Обновено: 5 дек. 2012, 21:33

   http://www.blitz.bg/news/article/167403?fb_comment_id=fbc_301148249996850_1450857_301169113328097#f3e5b819a6c028
  Още по темата  

 Полковник от ДС Тодор Ников: Коритаров написа донос срещу моя колега Сашо Попов       49      
 О.з. полковник Тодор Ников: Алексей Петров не е бил офицер от ДС, такъв беше Доган    14  210  
  Полковник от резерва Тодор Ников е бил началник на аналитичния отдел на направление “Терор” в Шесто управление на ДС. В момента е член на Национална асоциация «Сигурност». Разговаряме с него за създаването на първата структура за борба с тероризма в България и първите стъпки в разкриване на терористи в България - с плюсовете и минусите. Той поставя и някои болезнени въпроси за недопускане на нови терористични актове на територията на страната.

  - Полк. Ников, взривът на гара Буново /във вагон за майки с деца загиват 9 души, ранени са 7 - бел. ред./ ли беше причината за създаването на специално направление «Терор»?    - Взривът на гара Буново беше своеобразна връхна точка на поредица от случаи. През 1984-1985 г. последователно бяха извършени 4 терористични акта – на железопътната гара в Пловдив, аерогара Варна, хотел Сливен и гара Буново. Още на първото заседание след взрива в Буново министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов и заместникът му Григор Шопов дадоха указания да се подготви незабавно предложение до ЦК на БКП за формиране на нова целева структура за борба с терора. Получих задача да сформирам екип и да започнем подготовка на Заповед за борба с тероризма.  
  - И кога е рождената дата на новото направление?      - Направление «Т» се създаде през юни 1986 г. и бе в състава на Шесто управление на ДС. Искахме да сме самостоятелна структура, но не стана. За началник на направлението бе назначен генерал Сава Джендов. Поставени бяха задачи за разкриване на тези четирите терористични акта, за недопускане на нови и поддържане на готовност за реагиране.  
  - Как започна самата работа по анализиране и разкриване на терористичните актове?     - Още на следващия ден Григор Шопов ми връчи 6 папки – четири от тях бяха дела на неразкрити автори на анонимни заплахи и две за кражба на взривни материали. В една от папките неизвестни лица се бяха подписали като «НИЕ».     
    Тя бе адресирана до Тодор Живков     
   В нея имаше четири писма със закани за взривяване на влакове, автобуси и сгради. Стана ни ясно, че самата анонимна дейност може да очертае процес на формиране на конкретни намерения. Нямаше съмнение, че е възможно да има връзка между анонимчиците и терористичните актове.     
  - Да се върнем към папката със заканите към Тодор Живков. До какви изводи стигнахте?        - Проблемът със съпътстващите престъпления е много важен - като се започне от анонимните заплахи и се свърши с нарушенията по линия на КОС. Възможната връзка на тези престъпления с терора трябва да се проверява. Какво означава това – при всеки терористичен акт трябва да се връщаме назад във времето и да подлагаме на преоценка работата по неразкрити случаи, които могат не само да съпътстват, но дори и да стимулират намерения за извършване на терористичен акт.    
  - Има ли някаква прилика в разкриването на всеки един терористичен акт? Вие сте били в сложна обстановка при разкриване на терористите на гара Буново, както и сега антитеростите са сякаш в мъгла при търсене атентатора на аерогара Бургас. Разкажете малко повече за първите стъпки при разкриване на терористите тогава?        - При интензивната работа на всички оперативни направления и при наличието на почти 100-хиляден агентурен апарат, рискувахме да затънем в едно тресавище от сигнали и дела, и волю-неволю да сведем работата до парче. В същото време имахме и веществени доказателства от произшествието на гара Буново - спирателната ж.п. обувка, завита във вестник «Работническо дело», часовник «Слава», зелена пластмасова туба. Те нараснаха изключително много след разкриване на невзривилото се устройство в курорта Дружба.     
    Съдбата ни подари косъм от един от извършителите,     
   сезалена мрежа, гюм и най-важното – потвърждение, че се ползва часовник «Слава» и пръстов отпечатък. Самата обстановка наложи да се търси правилен баланс между изясняване на постъпващите сигнали и дела от поделенията и веществените доказателства. Създадената автоматизирана система «Т» фиксираше конкретните резултати на поделенията в придвижването на веществените доказателства. Никой от нас не се заблуждаваше, че като вкараме информацията в компютъра и натиснем копчето, като на тепсийка ще ни се поднесе извършителя. Правилното придвижване и в трите направления – по веществените доказателства, издирване на групата анонимници «НИЕ» и постъпващите от страната сигнали и разкрити дела, доведе до успеха.  
  - Основната тежест по работата пада върху оперативните работници от направление «Т», а къде е мястото на аналитичното звено, което сте ръководили?    - Нашата структура преоцени всички налични анонимни дела, при които извършителите не бяха разкрити. Това ставаше на място, заедно с оперативните работници от поделенията, и едновременно с анализа на текущите сигнали и дела.  
  - Може би сега, от разстоянието на времето, виждате и някои минуси в работата ви?      - Ще бъда честен. Ние, аналитиците от ЦИОУ, не успяхме да отстоим една вярна информация на обществото за това, което се случи на гара Буново. Някои буквояди от ЦК на БКП решиха, че самото споменаване и определяне на произшествието като терористичен акт ще компрометира социализма и затова съобщението гласеше за     
    «инцидент на гара Буново»    
     Това впоследствие ни създаде сериозни трудности при организиране на самозащитата на населението.    Днес имам чувството, че сме залитнали в обратна посока, особено в медиите. Прекалената откритост е много опасно нещо.  
  - Създаваха ли се някакви пречки от ЦК на БКП в хода на разследването? Притеснително ли беше това, че в случая може да замесени турци или помаци?     - При недостига на конкретна информация бяхме принудени да започнем с издигането на максимално широко по обхват оперативни версии. Като извършители се проявяваха и криминални елементи, и хора от «вражеската емиграция», и международни терористични групи и организации... Конкретизацията бе следствие от направените проверки и постъпващата в хода на издирването информация. Излизането на преден план на версията, че извършители са български турци, дойде на по-късен етап.    Непрекъснатите напъни от ЦК на БКП да ни искат информация за хода на разследването, повече ни изнервяше, отколко ни помагаше. И министър Стоянов, и заместникът му генерал-полковник Шопов бяха изградили почти защитна линия, която не допускаше администраторите от ЦК да се намесват директно в оперативно-издирвателния процес.  
  - Но не се ли робуваше и на една друга инерция – да се представя в добра светлина свършеното пред висшестоящите, което също изкривява нещата и пречи на работата?      - Сега си давам сметка, че щатното оразмеряване и квалификацията ни като аналитици далеч не отговаряше на широтата и обхвата на издирвателните мероприятие и на сложността на задачите, които решавахме. Прав сте - по инерция станахме жертва на едно битуващо по това време отношение към анализа - като звено, което пише информации до висшестоящите органи, представяхме в добра светлина свършеното. А задачите бяха много. На нас се падна цялата тежест по преглед на анонимните неразкрити дела в окръзите, по поддържане и попълване на система «Т».   
  - Помагаха ли тогава хората? Сега се видя, че за разкриване на терориста в Сарафово отново се поиска помощта на гражданите?      - Още първата седмица след взрива на гара Буново на бюрото ми имаше 2411 доброволни заявителски материала от хора, които са пътували в същия влак или са били по гарите при преминаването му. Повече от тях доброволно се бяха явили, за да споделят какво им е направило впечатление. Издирването бе затруднено и от факта, че териториалните и централните поделения автоматически изключваха от проверките действащата и свалената агентура. Имаше причини за това. Наложи се да търсим начин да се преборим с подобни тенденции.  
  - Лично на Вас какво Ви направи впечатление при атентата на аерогара Бургас?     - Какъв е този терорист, който се разхожда пред камерите?! Това момче не е знаело, че бомбата е с дистанционен взривател. Той не е тръгнал като камикадзе. Това показва анализът на световния опит, не само моя опит. Колегите, които работят по случая в Сарафово, са в по-благоприятна позиция от нас. Те имат дори физиономията на един от извършителите.    
  - Може ли придобитият опит от Буново да помогне в работата по случая в Бургас?       - Може! Защото технологията на издирването е една. Тя е подчинена на едни принципи в цял свят. При разкриване на терористичния акт край гара Буново, изчетох всички материали по взривяването на църквата «Света Неделя» през 1925. Получих разрешение за това с подпис на министъра. И това ни помогна....  
  - Несъмнено ролята на агентурата при разкриване на терористични актове е голяма?    - Убеден съм, че без агентура действията са и ще бъдат слабо ефективни. Необходимостта тогава и на момента роди агенти, които нямаха нищо общо с решаването на задачите по придобиване на информация. Това бяха и журналистите, които ни помогнаха да запознаем обществеността с опасността от безстопанствени пакети, чанти и багажи; това бяха и хората, които ни помогнаха в придвижването на веществените доказателства, които по същество ни консултираха. Поради особеностите на общата технология на нашата контраразузнавателна работа, те бяха картотекирани или като агенти, или като доверени лица. Днес всички те са анатемосани на базата на противоречащ на правото категориален подход, който съзнателно бе въведен от политическия елит.    
  - Издигането на паметник на тримата терористи край Буново не е ли отговор в резултат на неправомерни действия на направление «Т» и на политиката на държавата?        - В човешката история има само един случай, когато на терористи е издигнат паметник – това е паметникът на тираноубийците Гармодий и Аристогитон. Но това е решение взето от гражданите на Древна Атина. Втората страна е България. Възпоменателна чешма с портрети на тримата терористи от Буново е изградена в село Търнак. Не са изключение и опитите да се изкривят нещата в посока героизация на извършителите като борци срещу Възродителния процес. Убеден съм, че трябва решително да се противопоставим на подобни напъни. Твърдя, че в дейността на направление «Т» е нямало неправомерни действия. Всичко бе аргументирано. Ако бяхме допуснали една грешка или неправомерно действие, ДПС не само че щеше да реабилитира терористите, но щеше да ни вкара всички от направление «Т» пък и други колеги     
    в затвора  
  - Направи ли се пълен анализ на целия издирвателен процес от 1984-а до 1987-а година? Съхрани ли се?  
 - Да, разбира се. Големият резултат от този анализ е, че положихме основата на една технология на борбата с терора, която отчита световния опит, но бе съобразена със специфичните условия у нас. Това е капитал, за жалост - забравен. Покрай критиките към органите, в редица случаи основателни, успяхме да изплискаме с мръсната вода и бебето. В това отношение ние май бяхме по-широко скроени. Учехме се от опита на предшествениците. Ползвах дори опита на големия полицай Гешев.  
  - Полк. Ников, вие сте анализатор - трябва ли науката да навлиза все по-широко при разкриване на терористични актове и престъпления ?      - Без съмнение. Според наши видни химици, проблемът с индикирането на взрива и взривните материали, както и на останалите общоопасни средства, е решима задача. Няма да можем да се преборим с тероризма, като се базираме само на успешното разкриване на извършителите. Още в началото трябва да сме наясно не само с вида, но и с произхода на компонентите на взривилото се самоделно устройство. Това от своя страна ще стесни фронта на издирването и ще помогне за ликвидиране на условията, които подпомагат терористите.      И все пак, основното си остава     
    мобилизирането на усилията на гражданите     
   Дали като агенти, доверени лица или доброволни заявители – няма значение. Това е тенденция и в най-развитите държави. В САЩ, в края на мандата си, президентът Буш подписа «Акт за патриотизма». В него се казва, че съобщаването на информация за «съмнително поведение» до ЦРУ и ФБР е конституционно задължение на всеки американски гражданин. По логиката на някои от нашите политици, САЩ си организират «общество от доносници». Смешно, нали ?
Красен БУЧКОВ, БЛИЦ




Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене