Автор: pravoslavna

Покаяние без пост е невъзможно

 

Възможно ли е покаяние без пост? Според мнозина, покаянието не само е възможно без пост, но е необходимо да присъства в сърцето на човека, независимо от храната, която приема, тъй като между покаянието и поста няма нищо общо: постът влияе на плътта, а покаянието е действие на съвестта. Чувственият човек не въстава против нищо така, както против светия пост, намирайки, че той противоречи на общите концепции за човешката природа, здравето и потребностите на нашия земен живот.

В действителност покаянието без пост е немислимо.

Макар на външен вид постът да изглежда като закон „за корема”, но в самата си същност той е закон за ума и сърцето. С какво се доказва това? Не само с научните изследвания, но и с житейския опит на човека, на който се основава и притчата на Спасителя за блудния син. Докато блудният син не започнал да се лишава от изобилната храна и поради липса на средства - да се храни с това, което ядат животните, сърцето му било непреклонно, умът – мечтателен, а самият той – нецеломъдрен, ленив, унил, тщеславен и горд. Единствено постът го вразумил.

Неволно се явява желанието да попитаме противниците на поста: признават ли се те самите за грешни, за болни духом и телом и имащи нужда от изцеление и изкореняване на страстите. Ако никоя телесна болест не се лекува с пресищане, то защо да не допуснат, че такова едно лечение е необходимо и за душата? Не е ли странно това противоречие? Та нали лечението на всяка болест започва с лечебна диета без опасението, че такова изтощаване на плътта ще влоши недъга, а ето при църковния пост, при отсъствие на недъг, когато човек е съвършено здрав, се появява боязънта, че той може да повлияе отрицателно на телесните сили. В началото на поста, какъвто и да е той - медицински или църковен, тялото винаги отслабва и в това се изразява лечебната сила на поста. От това не следва да се плашим и от първото си впечатление да се разочароваме в ползата на поста. Необходимо е да бъдем търпеливи и да продължим лечението след като преминат първите дни, когато се чувства неудовлетворение и известно раздразнение поради лишаване от обичайната храна, но постепенно тялото ще започне да се успокоява и да оживява. Не е чудно, че при църковния пост духовното лечение започва да действа, както се изразяват светите отци, с отслабване на скотското у човека (на плътския ни човек) и с раздразнение на организма, но скоро това смущение се заменя със сърдечно покаяние, удовлетворение и бодрост.

Светият пост не отслабва телесните сили, а въздейства за тяхното възстановяване и това не е трудно да се докаже. Та нали нашето тяло е най-изкусната машина, която се привежда в движение посредством два начина: чрез дишането и храненето. Въпреки че дишането е непрекъснато действие, то се нуждае от известна равномерност и също от умереност. Храненето при целия му разнообразен състав е необходимо за човешкия организъм в значително по-малко количество, отколкото е прието да се употребява въобще, по навик. Непрекъснатото хранене би причинило смърт и това трябва да се счита като указание за самата природа на поста - като на средство за поддържане на здравето. От многото ядене се разстройват органите на хранене и се предизвикват множество заболявания, нарушаващи кръвообращението. В резултат на това, медицинската наука се стреми преди всичко да възстанови тяхната работа. Но как да я възстанови? Естествено, за това е необходимо да се прекрати непосилната работа на тези органи и да се спре употребата на храна. При липса на нов материал за работа храносмилателните органи изчерпват собствените си запаси, а също и излишъци и кръвта получава нужната свобода в кръвоносните съдове. Жизнената сила се пробужда и започва да коригира възникналите повреди. По такъв начин, от научна гледна точка, постът възстановява здравето, а не го разрушава.

От духовна гледна точка, истинският пост се състои не толкова във въздържане от насищане, защото за да се примирим с Бога, не е достатъчно едното само въздържание. Тъй като оправданието и опрощението ни се даряват чрез заслугите и кръстната смърт на Божия Син, то да удовлетворим Божията правда за своите грехове, можем само чрез вяра в заслугите и смъртта на Спасителя, с упование на Божията помощ и най-дълбоко смирение. Всичко това се придобива чрез молитва, самоизпитване, съкрушение за греховете, сълзи, измъчване на съвестта, ненавист към греха, най-строг пост, размисъл и четене на Божието Слово. Както казва св. Василий Велики: „Истинският пост е отстраняване от злите дела. Колкото отнемате от плътта, толкова давате на душата, за да сияе тя с духовно здраве, защото не с телесни сили, а с душевно постоянство и търпение в скърбите се печели победа. Пазете се да измервате поста с просто въздържание от храна. Тези, които се въздържат от храната, но постъпват лошо, се уподобяват на дявола, който, макар и нищо да не яде, не спира да греши”.

Адам в рая бил по-съвършен, отколкото сме ние, но си въобразил, че може да се справи без пост и погинал. „Както телесната храна усилва тялото, – учи св. Иоан Златоуст, - така постът укрепява душата, прави я да полети леко, способна да се издигне високо, да мисли за горното и да поставя небесното над удоволствията и приятностите на живота. Пости, защото си съгрешил, пости, за да не съгрешаваш, пости, за да получиш всичкото добро, пости, за да не загубиш това, което имаш!”

„Основата на страстите е в плътта, - казва св. Теофан Затворник, - и да се преодолеят страстите без пост, би било чудо, приличащо на това, да си в огън и да не се изгориш”.

„И какво е постът, - учи св. Варсануфий, - ако не наказание на тялото, за да обуздае здравото тяло и да го направи немощно за страстите по думите на апостола: «Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен» (2 Кор. 12:10)”.

Ако осъждащите поста и без него са добродетелни, то нека да покажат сила и твърдост в обуздаване на чувствените пожелания! Ако те и без пост са истински християни, то нека докажат това, като се покорят на разпоредбите на Христовата Църква! Ако вие, възлюбени, желаете да изпълнявате Уставите на Църквата, но не искате да постите поради немощ, то постарайте се да вникнете в намеренията на Светата Църква, защото с поста тя не налага никому нова тежест, но за всички прекратява предишния непоносим гнет. Не можете да постите, колкото бихте желали, тогава постете, колко можете и така сами ще се уверите, че вие можете много повече, отколкото си мислите.

Ако някой е изпитал достойнството на поста, нека последва примера на блудния син, който „като дойде в себе си, рече: Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си” (Лука 15:17–19).

Православный крест

Превод: Светла Георгиева

ударението върлху поста е малко изместено!Например,човек злостен,с не добри намерения,но с воля,може да пости,но да е далеч от Светлината Божия!Животните не постят,но са в съзвучие с това,за което Бог ги е предопределил!Това е атакуемо и за това ще кажа друго.Какво,ако не постя,но живея нормално,честно,без зло към другите,с уважение към Бог!Бог няма ли да види и претегли?! И не е ли то, важното!За пояснение.Постя само на Велики пости,тримиря-миналата година,два пъти,правя го от уважение към Православието,макар то да не е Истинското Божие,Нашето, Българското,а видоизменено гръцко.Златото, /Вярата/ и в калта да го намериш,си остава злато!Стига да го познаеш и да не го стъпчеш!

Да, за сегашната ни "църква" и петте века гръцки натиск и интервенции, за византийската намеса преди това, съм съвсем съгласен.
Аз това дето е днес, не го признавам за своя църква и въобще за църква, но най - вече пък - за "БПЦ" и "свят синод".
Не бива обаче заради това, да се отричаме от своята вяра, онова в което вярваха предците ни - клели се в Евангелие, преди борба и мъченическа и героична смърт или пък от онова, което проповядва Спасителя и неговите Апостоли - сред тях доста предци и наши сънародници, прочие...