Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9989616
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
03.12.2012 04:26 - ОБРАЗОВАНИ БЪЛГАРИ ?!
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 1346 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 03.12.2012 04:27


Автор: bulgarinut57

!?!?!?
!!!!!!!!?
?????! 

Образование и професия 


Избора на професия е решение за насочване или пренасочване към определена сфера трудова дейност или започване на съответно образование. 

Обект на чести критики, завист, понякога дори и възхищение и преклонение, са така наречените кариеристи, амбициозни или пробивни хора - хора, които не чрез талант, а чрез интриги, хитрини, доносничество и подмолни действия, се добират до ръководни длъжности. Често успеха на някого в кариерата, невежите обясняват с „връзки”. По правило критикуващите не знаят истинските причини за успешната кариера на другите: 

- На 12 август 2009 вестник „New York Times” публикува статия, относно планиране на концентрационни лагери в Мароко, в Румъния и още една съседна на Румъния държава от бившия източен блок. Планът се координира от базата на ЦРУ във Франкфурт на Майн. За построяването и оборудването на тайните затвори, тогавашният ръководител на ЦРУ във Франкфурт - Kyle D. Foggo, ползва услугите на свой приятел Brent R. Wilkes, на когото се отблагодарява с ръководно място, в една от своите фирми. 

При избора на професия, както при избора на брачен партньор, играят роля три фактора: 
1. Индивидуален вкус.
2. Лични качества.
3. Търсене на пазара.
 
       Колкото човек е по-богат, толкова по-малко му се налага да се съобразява в избора си с търсенето на пазара. Най-богатите даже не се съобразяват с личните си качества и способности при избора на професия. Класически пример за това е основателят на 
„Modern Talking"- Dieter Bohlen. Отпърво става известно, че Дитер Болен е пял само на плей-бек, тоест мърдал си е устата пред публиката, а е наемал да записват песните му бекграунд певците Rolf Kцhler, Michael Scholz, Detlef Wiedeke и Birger Corleis. По-късно Corleis твърди, че в звукозаписното студио Dieter Bohlen винаги е стоял от вътрешната страна на стъклото и никога не го е виждал с ноти в ръка, т.е. не е и композирал песните си. За да си гениален певец не трябва нито да можеш да четеш ноти, нито да имаш приятен глас.

Изхождайки от факта, че Дитер Болен в миналото си е бил член на комунистическата партия, може да се предположи кой е финансирал неговия „гений”. 

За най-бедните свободния избор на професия е почти немислим, на тях пазара им избира професия - обикновено това, което никой не иска да работи. Все пак по изключение е възможно беден човек с особен талант, да упражнява успешно творческа професия. Често обаче бедни писатели и композитори стават жертва на плагиати. За тази цел в местните вестници или в интернет се обявяват конкурси, продуценти търсят талантливи музиканти. В действителност тези „продуценти” са бездарни композитори, които имат нужния background да издават свои творби, но им липсват идеи, които си ги набавят посредством обявите за конкурси. 

Избора на професия в зависимост от социалния статус.

Докато за комунизма, идеала за общество, в което хората работят според способностите си, а консумират според потребностите си, остава утопия, то за демократичното общество този идеал е реалност. Естествено не за всички негови членове, а само за определен елит - богатите. 

При капитализма гражданите са свободни да работят или нищо да не правят. На богатите не им се налага да работят, за да се прехранват. Избора на професия при богатите се определя единствено от личните им качества, способности и вкусове. 

Грозните стават политици (след успешно преминаване на кастинг пред Билдербергската група), ученолюбивите - професори. 

Красивите стават звезди в киното, поп-музиката или моделския бизнес, понякога и във всички изброени области едновременно. Някои от най-нашумелите стават пратеници на добра воля на Агенцията за бежанците на ООН. За спечелване на доверие сред масите, някои от тях имат трогателна биография - имали трудно и бедно детство, били купували дрехите си от Second Hand, били малтретирани или изнасилвани от бащите си. 

Повечето холивудски звезди започват кариерата си още като бебета, а някои от тях даже нямат завършено средно образование. Естествено не защото не са имали време, от ходене по кастинги. За някои от тях „официално се знае”, че били произхождали от бедни семейства и били имали тежко детство, но не се знае официално точната им рожденна дата:

- Mickey Rourke според някои източници е роден 1950, според други 1952. 

- Чарлс Бронсън според някои източници е роден на 03.11.1921 в Ehrenfeld, Pennsylvania, USA, според други източници е роден 1920 или 1922 година. Според енциклопедиите от 1960-те, Charles Bronson се смята за американец от мексикански произход, който започнал кариерата си на 16 годишна възраст, като миньор във въгледобивна мина. След смъртта му става известно че е руснак, който си сменил името и бил с полско-литовско-татарски произход и говорел перфектно руски, литовски и гръцки език. След смъртта му не е погребан, а е кремиран и пепелта е разпръсната. 

На богатите не им се налага да се съобразяват с нуждите на пазара, при избора на професия. За елита на капиталистическото общество не съществува пазарна икономика, за тях съществува комунизъм. 

По-голямата част от хората посещават учебно заведение, без ясната представа какво точно ще работят след завършването му. Работят някаква работа, често с мисълта че е временно, както  проститутките работят „временно” в публичния дом, с надеждата че ще намерят състоятелен господин, който ще се ожени за тях и те повече няма да работят. 

По-голямата част от хората не знаят какво ще работят след 5, 10 или 20 години. Защото при пазарната икономика търсенето на пазара може много бързо да се промени. 

И ако днес има нужда от очни хирурзи, а след една година има нужда от улични метачи, то на тези които си изкарват прехраната с работа, ще им се наложи да се преквалифицират и очните хирурзи ще трябва да си продадат скалпела на битака и с  парите да си купят метла. И това не е проблем за държава, в която гражданите заплащат за образованието си. 

В средствата за масова информация гъмжи от „психологични проучвания”, които говорели за положителните страни на честата смяна на професия. На запад хората средно на 2-3 години били сменяли местоработата си, та даже и професията си.

В своя труд „Understanding Mobility in America”, икономиста от American University - Tom Hertz, проучва социалната мобилност в САЩ, която е значително по-малка, от тази в повечето европейски страни. Който е беден, остава при всички случаи беден. Който се е родил на дъното на обществото, според изследванията на Tom Hertz, няма никакъв шанс да се издигне.

В действителност на запад определена прослойка от обществото сменят често местоработата си, сменят квартирата си. И ако са имали неблагоразумието да си купят жилище с дългосрочен кредит, малко преди да погасят кредита, ги уволняват от работа. След 40 годишна възраст вече става трудно да си намерят работа, при което банката кредитор продава жилището им чрез принудителен търг, като за начална, естествено и крайна цена, съдия-изпълнителя определя сумата, която длъжниците дължат на банката. 

При плановата икономика държавата определя от какви специалисти ще има нужда и съответно колко студенти и по кои специалности да приема и да финансира обучението им. 

При пазарната икономика образованието не се планира от Държава и финансирането му от държавата е ограничено. Съществуват частни учебни заведения, като например Нов Български Университет, спонсориран от прословутите „неправителствени” и „благотворителни” организации на Джордж Сорос - спонсора и на Цветните Революции. (Централноевропейският университет в Будапеща също е рожба на Сорос и е първообраза на НБУ.) Нов Български Университет се издържа от приетите, а не от устроените на работа след завършване студенти, по специалности които не са съобразени с нуждите на пазара, а са съобразени едиствено с мечтите на кандидат-студентите и техните родители. 

И при спазване на единственото условие - заплащане на определени такси, студентите получават документ за завършено образование. Независимо дали са посещавали лекции и дали са се явявали на изпити.  И дори да посещават лекции, дали биха могли да научат нещо от преподаватели-дилетанти. А доколко на пазара има търсене на такива специалисти, е проблем на студентите, не на учебното заведение. 

„Не е виновен този който яде баницата, виновен е този който му я дава.” 

Често „специалисти”, завършили Нов Български Университет, за куриозно кратък период реализират главозамайваща професионална кариера, заемат ръководни длъжности, устройват се на престижна и високоплатена работа,  конкурират  успешно завършилите държавни университети. Това създава илюзия у наивните, че образованието в Нов Български Университет е добро. 

Този който може да си позволи за детето си да плаща хиляди за университет с преподаватели от улицата, не би се замислил дали да плати и за професионалната кариера на детето си. При капитализма има всичко, всичко струва пари и ако нямаш пари да си го купиш, сам си си виновен. 

За богатите и техните деца, образованието и търсенето на пазара не играе роля. За богатите, още в момента когато се раждат, се знае че когато порастнат ще учат в елитни университети, но даже и да не учат, ще превърнат хобито си в професия, ще станат известни и велики. Т.е. за богатите не съществува пазарна, а планова икономика. 

Богатите не четат обявите за работа, не ходят по кастинги и не се явяват на интервюта. 

Богатите не си сменят нито местоработата, нито професията. Защото богатите най-често наследяват професията и местоработата от родителите и дедите си. 

С анексирането на България от Евросъюза, се откриват възможности за получаване на образование в Западна Европа и САЩ. Безспорно нивото на образование в Западна Европа и САЩ, не може да се сравнява с това в България. Но само при условие, че българските студенти в чужбина наистина учат, а не преминават обучение по организиране на Цветни революции. 

Освен това завършване на образование на Запад не е така безпроблемно, както в България. Университетите на Запад държат на имиджа си и преподавателите не „дават” изпитите срещу дамаджана сливова или срещу преспиване с млада студентка, както в България. 

Не на последно място стои проблемът с финансирането на образование зад граница. Много българи все още живеят с илюзиите, че някой ще им отпусне стипендии, защото са талантливи. Стипендии Запада отпуска на местни кадри, при особени обстоятелства: изключителни постижения, пълно отличие и т.п. На чужденци също се отпускат стипендии, но при други обстоятелства. Например на българската „историчка” Мартина Балева, фондация "Alfred Toepfer Stiftung" отпуска стипендия, за да отрича Баташкото клане. 

И естествено най-важният въпрос свързан с образованието - трудоустройство след завършването му. Успешно завършено образование в елитен университет, не означава автоматично и успешно трудоустройство, особено в дистопична държава като България. Нужда от специалисти България в момента няма.  

В условията на евроинтеграция, в България перспективни професии са сервитьорка, масажистка, фризьорка, танцьорка, продавачка. За мъжете - шофьор, готвач, охрана, войник, товаро-разтоварач, строителен работник. 

В предвид естеството на тези професии и масовата  безработица в провинцията, в България в последните години се наложи цикличност на местоработата. В периода октомври - май, тези които си изкарват прехраната с труд се преместват в София, а от юни до септември се пренасят по черноморието.

http://www.konzertfilmer.de/alice/Alice-career_choice-bg.html



Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене