Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
02.12.2012 04:28 -
Романтичният национализъм (Свободата!) срещу "обединението" на Европа (В нов СССР или Османска империя!)
Автор: kiselinchev
В продължение на векове се приема за даденост съществуването на националните държави. Първият сериозен удар срещу тази даденост бе нанесен през 90-те години на миналия век. Разпадна се СССР – наследник на руската империя. Центърът на СССР отново бе Русия, както по времето на царизма, но всички неруски републики бяха обладани от романтичния национализъм и решиха, че ще живеят по-добре като самостоятелни национални държави. Опитът от изминалите 20-ина години показа тъкмо обратното – бившите съветски републики, като самостоятелни държави потънаха в етнически размирици и икономическа слабост или несъстоятелност.
Интересен бе случаят с Чехословакия, която по взаимно съгласие се разпадна на Чехия и Словакия. Но обособяването на държави на етническа основа се оказа минно поле. Белгия, състояща се от Валония и Фламандрия, засега е сравнително единна като двуезична държава, но под повърхността се чувства национално етническо напрежение. Същото важи и за Великобритания, където по-специално в Шотландия съществува силно движение за национално обособяване. Но най-голямото предизвикателство към националните държави дойде от Испания, където североизточната част от страната – Каталуния, търси своето обособяване като държава, въпреки че вече разполага със значителна автономия.
Световната икономическа криза се оказа отправна точка и за романтичния национализъм, базиран на историята, езика, обичаите и всичко, което отличава каталунците от останалите испанци.
Сегашната дългогодишна икономическа криза принуди ЕС да прехвърля огромни средства в най-засегнатите от рецесията региони – често по-неуспелите части на дадена държава. Проведените на 25 ноември избори в Каталуния имаха за цел да подготвят почвата за референдум за откъсването й от Испания. Резултатите от тези избори бяха нееднозначни, но докато партията на регионалния президент Артур Мас – изразено сепаратистка партия, загуби 12 парламентарни места, то в същото време, по-левите сепаратистки партии увеличиха своите парламентарни места. Икономическата причина за каталунския сепаратизъм е, че тази засега автономна провинция със столица Барселона е най-добре разивитата и богата част на Испания, която съответно не иска да прелива средства по европейските програми към по-бедните части на страната. Ще видим какво ще се случи в бъдеще, но сепаратистите вече имат достатъчно места в парламента, за да предизвикат референдум за отделянето на Каталуния от Испания.
След Втората световна война бе възприет принципът за ненарушимост на националните граници, принцип насочен срещу териториалните претенции на една или друга държава. Този принцип е валиден и днес, но не решава въпроса за сепаратизма в редица държави, където се надигат дезинтеграционни движения. Така е в Испания, така е във Великобритания, така е в съседните на Унгария Румъния и Словакия, където съществуват големи унгарски етноси, които при дадени кризисни обстоятелства може да поискат независимост и присъединяване към страната майка – Унгария.
Опитът от войните, съпътствали разпадането на Югославия показва някои основни тенденции. Първо, независимостта на чуждия етнос се извоюва само със сила, с гражданска война. Второ, например Косово, населено предимно с албанци, не би имало нищо чудно в даден момент да поиска да се присъедини към Албания – т.нар. идея за Велика Албания. Нищо не гарантира, че проблем с етносите няма да възникне на даден етап и в България. Защото има компактно населени райони с български турци и мюсюлмани в районите на Кърджали и Разград.
От 20-ина години се лансира идеята ЕС да бъде обединение на етнически чисти и със собствено регионално управление райони. В противовес на това, официалната позиция е, че ЕС е обединение на национални държави. Големият проблем възниква от определението на това, какво е нация. В съзвучие с романтичния национализъм това е относително хомогенна общност, със своя история, език, традиции и често, с конфликти с обединената държава. В Белгия валонците говорят френски, а фламандците – холандски. Не твърдя, че с обединението на Европа националаните държави постепенно губят своята роля. Но това е една спорна хипотеза, като се има предвид слабия напредък на ЕС към истинско политическо обединение.
Съществува съвременно разбиране, според което националността се определя от това, какви се чувстват и за какви се мислят хората от даден географски район. Но когато става дума за Обединена Европа, поне на този исторически етап, е трудно да си представим французите, германците, италианците и т.н. да се самоопределят преди всичко като европейци, а само като наследено от миналото самосъзнание – като французи, германци и италианци. Да не говорим за жителите на Испания и Великобритания, където регионалния национализъм внедрява у жителите самосъзнанието на каталунци – различни от испанците или на шотландци, различни от другите жители на Обединеното кралство. Самосъзнанието за „европейци” все още не се е формирало и не се знае, дали някога ще се формира. С други думи, ЕС ще се изправи пред следния избор – дали да бъде конфедерация на националните държави, или конфедерация на етническите региони.
В продължение на векове се приема за даденост съществуването на националните държави. Първият сериозен удар срещу тази даденост бе нанесен през 90-те години на миналия век. Разпадна се СССР – наследник на руската империя. Центърът на СССР отново бе Русия, както по времето на царизма, но всички неруски републики бяха обладани от романтичния национализъм и решиха, че ще живеят по-добре като самостоятелни национални държави. Опитът от изминалите 20-ина години показа тъкмо обратното – бившите съветски републики, като самостоятелни държави потънаха в етнически размирици и икономическа слабост или несъстоятелност.
Интересен бе случаят с Чехословакия, която по взаимно съгласие се разпадна на Чехия и Словакия. Но обособяването на държави на етническа основа се оказа минно поле. Белгия, състояща се от Валония и Фламандрия, засега е сравнително единна като двуезична държава, но под повърхността се чувства национално етническо напрежение. Същото важи и за Великобритания, където по-специално в Шотландия съществува силно движение за национално обособяване. Но най-голямото предизвикателство към националните държави дойде от Испания, където североизточната част от страната – Каталуния, търси своето обособяване като държава, въпреки че вече разполага със значителна автономия.
Световната икономическа криза се оказа отправна точка и за романтичния национализъм, базиран на историята, езика, обичаите и всичко, което отличава каталунците от останалите испанци.
Сегашната дългогодишна икономическа криза принуди ЕС да прехвърля огромни средства в най-засегнатите от рецесията региони – често по-неуспелите части на дадена държава. Проведените на 25 ноември избори в Каталуния имаха за цел да подготвят почвата за референдум за откъсването й от Испания. Резултатите от тези избори бяха нееднозначни, но докато партията на регионалния президент Артур Мас – изразено сепаратистка партия, загуби 12 парламентарни места, то в същото време, по-левите сепаратистки партии увеличиха своите парламентарни места. Икономическата причина за каталунския сепаратизъм е, че тази засега автономна провинция със столица Барселона е най-добре разивитата и богата част на Испания, която съответно не иска да прелива средства по европейските програми към по-бедните части на страната. Ще видим какво ще се случи в бъдеще, но сепаратистите вече имат достатъчно места в парламента, за да предизвикат референдум за отделянето на Каталуния от Испания.
След Втората световна война бе възприет принципът за ненарушимост на националните граници, принцип насочен срещу териториалните претенции на една или друга държава. Този принцип е валиден и днес, но не решава въпроса за сепаратизма в редица държави, където се надигат дезинтеграционни движения. Така е в Испания, така е във Великобритания, така е в съседните на Унгария Румъния и Словакия, където съществуват големи унгарски етноси, които при дадени кризисни обстоятелства може да поискат независимост и присъединяване към страната майка – Унгария.
Опитът от войните, съпътствали разпадането на Югославия показва някои основни тенденции. Първо, независимостта на чуждия етнос се извоюва само със сила, с гражданска война. Второ, например Косово, населено предимно с албанци, не би имало нищо чудно в даден момент да поиска да се присъедини към Албания – т.нар. идея за Велика Албания. Нищо не гарантира, че проблем с етносите няма да възникне на даден етап и в България. Защото има компактно населени райони с български турци и мюсюлмани в районите на Кърджали и Разград.
От 20-ина години се лансира идеята ЕС да бъде обединение на етнически чисти и със собствено регионално управление райони. В противовес на това, официалната позиция е, че ЕС е обединение на национални държави. Големият проблем възниква от определението на това, какво е нация. В съзвучие с романтичния национализъм това е относително хомогенна общност, със своя история, език, традиции и често, с конфликти с обединената държава. В Белгия валонците говорят френски, а фламандците – холандски. Не твърдя, че с обединението на Европа националаните държави постепенно губят своята роля. Но това е една спорна хипотеза, като се има предвид слабия напредък на ЕС към истинско политическо обединение.
Съществува съвременно разбиране, според което националността се определя от това, какви се чувстват и за какви се мислят хората от даден географски район. Но когато става дума за Обединена Европа, поне на този исторически етап, е трудно да си представим французите, германците, италианците и т.н. да се самоопределят преди всичко като европейци, а само като наследено от миналото самосъзнание – като французи, германци и италианци. Да не говорим за жителите на Испания и Великобритания, където регионалния национализъм внедрява у жителите самосъзнанието на каталунци – различни от испанците или на шотландци, различни от другите жители на Обединеното кралство. Самосъзнанието за „европейци” все още не се е формирало и не се знае, дали някога ще се формира. С други думи, ЕС ще се изправи пред следния избор – дали да бъде конфедерация на националните държави, или конфедерация на етническите региони.
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
