Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9991731
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
10.11.2012 02:43 - БЪЛГАРИЯ - НАЙ- СТАРАТА ЕВРОПЕЙСКА ДЪРЖАВА, ЗАПАЗИЛА ИМЕТО В ХИЛЯДОЛЕТИЯТA - ЕТНОСИСТЕМА И СУБКУЛТУРА НА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - I – IV век!
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 1277 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Автор: bojanapankov

България - най-старата европейска държава, запазила името си в хилядолетията!
Етносистема и субкултура на българите и българската цивилизация I – IV век
Mont-press - Бр. 78 (2018), год. ХХIII, 11 - 15 октомври 2012 г
image
ЛОГОТО НА МАБИК


Научен доклад на акад. Йордан Стоилов Иванов И асистент Анна Зографова – Член кореспондент на МАБИК Есенната сесия на МАБИК – 2012 г.
Има много исторически тайни за българската ни история по които се мълчи. Мълчи се за силата и величието на българските държави от древноста, които са над 60 на брой, мълчи се и за българските империи..а тя, историята ни е по-стара от Библията! И както бе казал един български учен акад. Проф. Д-р Божидар Йотов – „Империйте са мъртви, но България е жива!”. Затова непознаването на важни факти от нашата история се дължи на пренаписването й както и на политическите интереси. Поколенията ни обаче трябва да знаят и да се гордеят с най- старата история на света, която е българска. Тя трябва да ни даде самочувствието като народ и нация! Защото България действително е най-старата европейска държава, която в хилядолетията не е сменила името си – за разлика от Рим и Византия! Според Академик Державин „ етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното до - индо-европейско минало, заедно с шумерите, иберите и италиките и, че "българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи". До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ. „Историята на българите е по стара от Библията, а народът е един от съдателите на цивилизацията на Европа и на планетата Земя!” – това са думи на покойния държавник и политик Франсоа Митеран, който бе голям приятел на България. А фактът, че Българите са в основата на на европейската цивилизация е всеобщо известен. Такъв е и приносът ни в световната културна история, защото не от други, а от българите е взета идеята за държавността и отричането на робството. В този ред на мисли когато коментираме най-ранната християнизация на Балканите, следва да споменем, че българите, загинали в защита на тази общоевропейска религия, наред с арменците в битката на Аварайрското поле през 451 г. след Хр., арменската църква е обявила още тогава за светци мъченици! Докато днес БПЦ не ги споменава въобще?! Защото когато Христовото учение след І век се разпростира по лимеса на Дунав, то било възприето най-напред от местните мизи, даки, сапи, сапейци, одриси, беси и болги, армени /армъни/, хуни, готи, алани, вандали, бургунди, херули, руги, гепиди, севи, реци, лангобарди, гали, франки, алемани, фризи и брити. Така постепенно заселилите се /гети/ - готи в земите на мизите, по течението на Дунава, от езичество прминали под активното християнско влияние като имали са по нашите земи и своя столица Даусдава/“Град на вълците”/, намирал се някога в района на днешното исперихско с. Свещари. Забележителен е приносът на поколения български учени в изучаване древните писмени знаци, религии, традиции, обичаи, обредност и митология. По света обаче има много непроучени писмени паметници и символи – древни наши и сходни с нашите. Защото където и да са мигрирали бългрите в древността, те носели с гордост име, традиции, занаяти, обичаи, родова памет, знамена, с инсигнии, строителни умения, астрологични познания, народна медицина и военната мощ, за която можем само да си спомняме. Така предците ни преминавали от век във век и след гигантски катаклизми чрез спираловидния кръговрат на миграцията, отново дошли в земята на Балканите, откъдето са тръгнали. Именно Балканите са родината и люлката на Европейската цивилизация на предците ни. Дълго време през ХХ век се манифестират славянските корени на древните българи. Ние обаче имаме за цел да допълним точно този момент от класическата история с аргументи в полза на приноса на дакомизийците - правобългари, в създаването на българската народност и държава. Впоследствие спойката и хармонията между всичките първи 122 етноса, живели в най-древните времена на Балканите извежда българите в един уникален световен феномен. Според акад. Йордан Ст. Иванов - българите хилядолетия преди Христа са развявали „Бончука” и други стари знамена с конски опашки, с вълчи глави, много преди съвременните кралства на майка Европа да регистрират своята нововременна легитимация. В старите хроники е записано, че още преди европейските кралства да се родят, кхан Аспарух е ситуирал държава – Дунавска България, а българският кхан Крум страшни Велики е манифестирал своя български щандарт, заедно с всички инсигни и културни знаци. А това означава, че нашите предци още тогава са били хилядолетия напред в законодателство, хералдика и династична символика, още повече, че и най-старият династичен род в света – родът Дуло също е български. И когато един ден Ватиканът отвори своите архиви и хранилища, нищо чудно цели поколения историци да се срамуват, защото по заповед на някои управляващи историята на българите умишлено е била видоизменяна и премълчавана. А българска кръв от хилядолетия е текла, тече и ще продължава да тече във вените на представители на етноси и народи от петте континента, започвайки от Придунавието, Кавказ, Чувашия, КабардиноБалкария, Ичкерия, Ингушетия, Абхазия, Дагестан, Башкития, Казахстан, Тюркменистан,Афганистан, Северна Индия, Тибет, Северен Китай, Монголия, Бурятия, Сибир, Пакистан, Азърбайджан, Узбекистан, Иран, Персия, Сирия, Ирак, Йемен, Етиопия, Турция,Поволжието, Панония, Трансилвания, Прикърпатието, Приуралието, Англия с Шотландия, Италия, Албания, Америка и пр. Затова нашите деца трябва да научат историята за митичните ни предци и истината за високонравствените ни прародители, преживяли хилядолетни бури на превратности и още по- невероятни съдби във времената на най-жестоки народни изпитания. Така например цели 10 000 години преди римските легиони да влезат в земите на мизите на Балканския полуостров, тук по същите пътища преминали на изток и на север преселилите се племена на нашите сребърни българи, с дакомизийски гени. Тръгвайки от района на днешна Берковица те преминали по делтата на Дунав за да търсят пътища, в откриването на нови рудни находища със сребро. И това е истинската история за началото на пътя на сребърните българи, чиито потомци днес са граждани на Чувашия и Татаристан не се знае. Поколенията не знаят защо дедите им са се наричали "сребърни". Защото когато добивали среброто в Хемус, в един момент то се оказало много дълбоко в недрата на планината и извличането на руда ставало все по-трудно и невъзможно. Тези обстоятелства мотивирали рудничарите да поемат на изток със своите занаяти, поминък - бижутерство, грънчарство, жлезарство, рудодобив, майсторенето на оръжия, с помощта на местнит шамани! "Сребърните" понесли както фир-болгите на запад своите кожени торби с бащина пръст и със селекционираните от тях /в земите на Мизия/ житни семена. Тук в родната Мизия те се научили да сеят, селекционират и добиват пшеница, ръж и просо. Пътували с цялата си покъщнина, за да се изхранват в земите на Изток и да правят посеви. От мизийското жито сребърните българи занесли и семена. Така ги съветвали жреците. Затова археолозите трудно могат да открият днес артефакти за техните оракули и крепости. Защото предците ни тръгнали за да открияьт откъде изгрява слънцето, което греело и тогава толкова високо, а после са се върнали.... Категорично можем да заявим, че представители на дако-мизийците са участвали активно в създаването на първите държави и култури по света като Харапи, Мохенджо Даро, в построяването на пирамидите и в развитието на такива държави като Халдея, Асирия, Шумер, Египет, Финикия, Мари, Митани, Урарту, Армения, Согдиана, Бактрия, Фригия и пр. Така преселниците мигрирали и завземали континенти и територии в Мала Азия, Африка, в Азия. Ситуирали държави в днешен Йемен,Индия, Пакистан, Афганистан, Южен Сибир, Хиндокуш, Урал, Крайбайкалието, Монголия, Бурятия, Китай, и пр. Оставяли свое семе, култура, обичаи, традиции - тъкачество, животновъдство, железарство. Премествали занаяти и обреди, за да се върнат отново и преоткрият родината тук, в земите на Балканите. Участвали заедно с болгите в създаването на държавата Идел, държавите на амазонките, древни градове в Кавказ, Башкортостан, Дагестан, Кабардино-Балкария, Ичкерия, Таджикистан, Империята на хонорите, Кушанската империя, Стара Велика България с Кхан-балтавар Кубрат Първи Велики, Карабулгур, Дунавска България, Волжско - камска България, Унгария, Алцекова България, Иберия, царството Тограма, врменната държава Дуло, Куберова/Кувратова/ България, Първото българско царство ...и много, много други. Що се отнася до българите като потомци на дако-мизийците те са били и едно от трите най-стари скитски племена измежду първите жители по долното течение и делтата на реката Дунав и по крайбрежието на Черно море”. Обратната миграция на племената в преселенията на народите от Изток на Запад регистрира келтско, гетско, тракийско присъствие на Балканите в земята на Мизите, в Малка Скития. Там прииждат и гети от по-ниските хълмисти и трънливи места, от района на днешна Анадола. Дурострум става тяхна крепост в долнодунавския лимес. От същото време до днес там останали наименования на селища с келтски имена като Мъчин*Arribium, Исакча/Noviodunum/, Aliobrix. И ако днес румънските учени и изслдователи опрделят долнодунавските територии като основен център на царството на гетите, то дакомизийските племена са първите, които започнали да рушат Римската империя. Първата миграция на изток и югоизток станала хилядолетия преди хан Котраг да създаде държавата на Сребърните българи - Волжско камска България, чиите сребърни предци и наши прадеди, след дългия път се установявили върху територии в земите на днешна Чувашия, Украйна, Татаристан, Башкирия, Казахстан, Узбекистан и Удмуртия както и в руските области Тюменска, Уляновска, Саратовска, Оренбургска, Астраханска, Пензенска, Челябинска, Пермска, Рязанска, Томска, Новосибирска, Кемровска и Тамбовска. С тях на изток тръгнали и армъните. След отцеждането на водата по времето на втория потоп. При същия древен потоп арменците също поели на изток. Прародината им АР - МЕНИЯ, /което ще рече ниска земя/ била в района на Трън. Защото арменците също били един от тези първи 123 народа, живяли някога на Балканите.Тогава между тях се обособили множество самоуки майстори златари, които наблюдавали накитите по ръцете, вратовете и краката на загиналите в гигантското бедствие. Арменските златари се научили да правят великолепни точни копия на видяното след Потопа. За отбелязване е, че освен другите занаяти, арменците, живели някога на дакомизийските и сапейски територии в придунавието развили и тъкачеството. Те първи в света развели чрвени знамена от плат. След големия кръговрат от Балканите към изток и югоизток, хилядолетия по-късно започва обратния процес – движения и миграции на огромни човешки маси в посока от изток на запад, в търсене на истинската Прародина. Точно тези походи ситуират държави, в съседство с китайската, североиндийските и иранска култури . Българите са били една от най-високо развитите цивилизации в Европа и в Азия, факт, който доказват изследователите, констатирали и класифицирали българското присъствие в земите на древна Персия, днешен Ирак и Иран. При изследването на персийската и индоиранска етнически групи е доказано, че техният еталон за държава е формированието в района на Хиндокуш - централна Азии. А ние знаем, че сме потомци на дакомизийци и скитосармати, които мигрирайки първоначално на изток, сътворяват и град Балх – перлата на Азия и създават Балхара . Не трябва да забравяме, че именно в този свещен град пророкът с българска кръв и корени Заратустра написва свещената Зендавеста. Той е авторът на "Гатасите " – част от Авестийското учение, което в 9 в. Пр. Хр. било особено актуално както и проповядваната от него монотеистична огнепоклонна религия, признаваща за върховно божество бог Ахура Мазда. Днес потомците на неговто племе само в Индия са над 120 000. Наричат се парси – по името на остров в Персийския залив, през който дедите им преминали по време на древните библейски разселения, в пътуването си до земите на Индия. Те живеели в заможна колония, в района на Бомбай. Там техни потомци продължават да живеят и днес. Счита се, че в основата на Манихейството, доразвито в богомилските и катарски ереси както и в учението на Петър Дънов стои една от най-старите доктрини на Заратустра, според която Слънцето и огънят поддържат живота. Тази толкова важна за Изтока и Азия доктрина е имала същото значение, както и будизма. И сега, когато наистина търсим исконните корени на предците си, следва никога да не забравяме, че в генезиса на българската нация, ролята на автохтонното население на Балканите е била и винаги ще продължава да бъде основна. В този смисъл разполагаме и със сериозно аргументирана информация, която ни дава възможност да проследим и възстановим най-старата легендарна история на българите, която векове наред е била крита. Защото тезата за старозаветното ни библейско родоначалие е истинска. В тази посока е работил усърдно и известният български учен - акад. Владимир Георгиев, дешифрирал писмеността на етруските, диска от Фестос и доказал, че Беласгите /Пеласгите/Бел-асите/ са били в основата на най-древното население от времето на неолита и ранния бронз на Балканския полуостров и остров Крит (6 000 - 2 600 г. пр. н. е.). Хроники разказват легенди за приказнобогатата държава от II хилядолетие пр. Хр., в района на Имеон - Такламакан и Тян Шан, известна и от индийските източници като страната на болхиките. Наричана Балхара/Бургар/, от согдийците Блгар, а от таджиките Палгар/Фалгар като след похода на Александър Македонки е назована Бактрия. Безспорен е фактът, че че БАЛХ е бил един от най- старите градове на света, в района на северен Афганистан, отстоящ на разстояние 21 км от Мазар Ел-Шариф. Съгласно легендата, основател на града бил митичният герой Кайомур. А във Ведите се споменава народа бахликас, чиято велика потомка била царица Балкис /Бастет/, препогребана богиня в Странджа. Ведите и Авестата съобщават още и за времето на великото управление на цар Яма от Бактра, или Бахди. И когато Фараонът Рамзес ІІ се опитва да завладее прекрасната Балхара, това е приблизително времето, в което Мойсей отвежда евреите от Египет. До Балх достигат и легионите на Александър Македонски през 329 г. пр. Хр. , който нахлува в Балхара. Там той се оженва за прекрасната българската принцеса Роксана, о е единствената българска владетелка, титулована за царица на света. Държавата Балхара просъществувала до 230 г. след Хр., когато е покорена от Персите, а потомцитена Кардама Ила в Северна Ииндия също ситуират още няколко държавни формирования. Мигриращите ситуират българска държава и край Самарканд, а други - още по на север. Същите племена дават име и на най-дълбокото езеро на света Балхаш - Байкал. Други достигат земите на днешна Япония. 500г. пр. Хр. - племената кимри и болги ( белги) се преселват в Англия. Изследвайки произхода, етническата и езикова идентичност на предците ни следва да споменем и хунските родове и племена в състава на българската етносистема, за които са писали Гази-Бараджа “Гази-Барадж тарихы” (“Летопис на Гази-Бараджа”) от края на 20-те -40-тег. на XIII в.) и Бахши Иман в “Джагфар тарихы”. Т. 1. Свод булгарских летописей” (Оренбург, 1993). Но в конкретния случай нас ни интересуват повече обратните преселения на българските племена към исконната родина на Балканите. Т. например, водените от Вунд (Вананд) наши преселници в Армения във времето между царуването на Арташес II Аршак (33-20 г. пр. Р. Х.) и Аршак (35-41 г. сл. Р. Х.) преминават през Кавказ, в периода 30-20 г. пр. Р. Х. През ІІ век сл. Хр. насам идва и народа на басликите (болхики), които се ситуират северно от Кавказ. Идва обаче момент, в който племената тръгват обратно към замите прародината. Достигат земите отвъд каспийско море, ситуират Балкария..../днес територия на едноименната автономна република/, през 127 г. друг клон от българите ситуира държави в Кавказ, просъществували до 9 век . От това време топонимът на Река Булкарчай Според «Именника на българските кханове» българската държавност в Европа при обратното завръщане е датирана към 165 г, когато е основана Стара Велика България. Според Клавдий Птоломей ( 83 г. -161 г.), известен александрийски астроном, математик и географ многобройни български и хунски племена в края на I, началото на II век първи достигат Днепър. 165г. сл. Хр. е основана Старата Велика България. След като териториите на българите са завладени от монголи, част от племената се преместват и на Север. Най-великият български император Богатур Мао Дун - (Мотун - по китайски) владеел земите на 27 народи от Черно море до Япония и през II в. пр. н. е.издал закон, според който се е забранявала продажбата на земя на чужденци като и неизпълнението на този закон се е наказвало със смърт. 337 г. – Възцарява са кхан Кама – негова дъщеря е била Туран Бика, сключила брак с наетия на българска служба хунски военачалник Болимер от рода ДУЛО. Легендата за Туран-Бика /Турандот/ е използвана за либрето на едноименната опера на Джакомо Пучини . Дивната ЦАРИЦА ТУРАНДОТ И КХАН ШЧЕЧЕК АЛП КХАН БАЛАМБЕР ДУЛО БИЛИ ПОГРЕБАНИ В МЕСТНОСТТА ШЧЕКОВИЦА КРАЙ КИЕВ. При движението на хунските племена на запад от Волга, към тях се присъединяват и българи от района на днешните земи на Северен Кавказ и Азербайджан. Българите в Кавказ като общност са наричани събирателно бурджани. Това се случило в момента, в който кхан Булимир/Баламбер/ издигнал и развял знамето на най-стария династичен род в света - рода Дуло. То представлявало “ вълча глава и кълбо от разноцветни панделки с червен цвят” По-големият син на кхан Булимир Алп-би - (княз Алп) разбил варягите и ги заставил да бягат в посока към земите на днешна Италия, след което преплувал Дунав и разгромил 80-хилядната византийска войска през 378 г. в района на Адрианопол, назован от българите Кан-Дэрэ. Между военните трофеи била и царската корона, която младият Алп-би поднесъл на Кхан Булимир. След смъртта на последния Кхан Алп-би обявил създаването на Хунската държава, разпростряна на територии, простиращи се от низините на Волга до Дунав. 350г. - Хронистите регистрират още едно преселение на българи и евреи в Армения в областта Кох.
354г. - Анонимният хронограф, който днес се пази във Ватикана съобщава за българите на мястото на бактрийците.
360-370 сл. Хр. Хронистите описват размирици в Старата Велика България като от същата година историческата съдба на българите е свързана с хунските племена. Ето какво пише Л. Н. Гумилев:
“... Конец этноса не означает физической гибели его членов, а только системы, забвение традиции и возможность для уцелевших особей войти в состав других этносистем” (№ 196). Хунны просуществовали как этнос почти полторы тысячи лет, а затем этот этнос распался, положив начало новым этносам или расширив уже имеющиеся этносистемы. Значительная часть хуннов вошла в состав формирующейся булгарской этносистемы. В началото на IV в. Хунугурите на кхан Булимир( Белемер), от рода Буляр завземат района на Седморечието, а впоследствие част от племената тръгва на запад и завладява района на днешното Средно Поволжие през 329 г. Последният владетел на княжеството Буляр -Джока-Утиг загива в битка с викингите.. Булимир завоювал територии на запад от Волга и заедно с утиги, хоти и хуни преминава Волга през 350 г за сражението с аланите на княз Боз Урусом – прадеди на съвременните осетинци, потомци на кара-сакланите (западни саклани, отделили се някога от синдо – УР-ците. 375 / 376 г. хуните воювали и разбили и остготите на крал Германарих. На 9 авгст 378 г. Кхан Алп БИЙ ДУЛО – син на ТУРАНДОТ/Туран – Бика/ разбива 80 хилядната армия в лютата и грандиозна битка. С това император Валент Балин край Адрианопол бил сразен. Кхан Алп Бий бил погребан на един от хълмовете на южния склон на град Ааскал – днешен Киев, а на гроба му имало каменен паметник във вид на тризъбец – ЗНАКА НА РОДА ДУЛО! .В „История на древния Рим” на стр. 375 пише: „...След разгрома при Адрианопол владетелите на Римската империя вече не можели да възстановят армията си...” Поражението имало катастрофални последици за цялата Римска империя. През 400 г. Кхан Алп Бий – Дере АРБАТ ДУЛО оказал помощ на Аркадий в изгонването на готите от Константинопол и неговата част от империята – Византия. По тази причина до края на живота си получавал от сина на Византийския император по 350 фунта злато. В същата връзка тогава столицата на сарматите – българи ДНЕШЕН КИЕВ била преименована на КАН ДЕРЕ в негова чест. Кхан Алп Бий бил женен за масагетската принцеса роксолана Урус Ружа и от този брак двамата имали трима синове – Каратон, Урус Ружа Бургас и Муенчак – МАНШУК – МОМЧУК – БАЩАТА НА ЛЕГЕНДАРНИЯ АТИЛА ДУЛО, на кхан Блед и на принцеса Лебед! 402 г. в ИСТОРИЯТА КХАН Каратон е представен като хунски вожд с името Харатон. По време на неговото управление брат му Машук - баща на владетелите Блед и Атила Дуло заемал поста УРУС ТАРХАН – ГЛАВА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО. След смъртта си Машук бил погребан в семейната гробница ДУЛУ на Кукуян. А кхан Урус Ружа Бургас починал през 434 и бил погребан на място, където днес е ситуиран нашият красив крайдунавски град Русе – по неговото име. 414 – 434 Кхан Урус Ружа Бургас е описан като управител на хуните 422г. Българите нанасят поражение на лангобардския крал Агелмунд, пленявайки дъщеря му в района на северните склонове на Карпатите, за което са писали Павел Дякон и Фредегарий. Вж епоса "Херварарсага". 429 г. Възцарява се Еран – обединителят на една от древните държави. 435 г. Командващият римските войски – дакомизиецът Клавдий Аеций от Дорострум получава военна помощ от кхановете Блед и Атила срещу бургундския крал Гундахар. В този момент се говори в хрониките за подвизите на българските сарматски формирования АЛПИТЕ на рода Дуло?! Тук трябва да припомним и член 52 от ЗНАМЕНИТИЯ ЗАКОН ТОРЕ НА САРМАТИТЕ БЪЛГАРИ СПОРЕД КОЙТО „АКО ЧУЖДОЗЕМЕЦ ИЛИ ЧУЖДОЗЕМЕН ВЛАДЕТЕЛ ОТКАЖЕ ДА ПЛАТИ НА БЪЛГАРИТЕ ДЪЛЖИМИЯ ДАНЪК, КХАНЪТ ИМАЛ ПРАВО ДА УПОТРЕБИ СРЕЩУ НЕГО И ДЪРЖАВАТА МУ ВОЕННА СИЛА”! Съгласно чл. 32 4ПЛЕНЕНИТЕ НЕ ПОДЛЕЖАТ НА УБИЙСТВО”! От царица Керка кхан Атила имал трима синове – Илак, Дингезигх /Дизингих - Хурса/ и Ернах – Ирник Кхан Елак /Илак/ бил известен още и като владетел на Ибер Себер, а неговият син Аудан се зовял още е Афрасиаб Алп Ел Тонга. Кхан Еттел /Итил/ Аудан Дуло, който във времето на своето царуване до 453 г. заставил цяла Европа да коленичи в краката муе запомнен от Ватикана и от римския папа с това, че главата на Католическата църква бил принуден да коленичи и да моли да не бъде унищожен Златния град - знаменития Рим.. Кхан Етел извършил братоубийство и елиминирал своя брат Блед в борбата за трона. Този “Атила -Бич божий” за държавите на Европа в своето време е управлявал над 100 големи крепости и градове, в земи и територии, разпростряли се от Кавказ до изворите на Дунав и повече от половин Европа. Историята на баталиите от онова далечно време помни една от най-грандиозните битки, известна като битката на Каталунската равнина край Труа. В тази битка, на страната на крал Еттел Дуло, /Атила= Итила/ воювали херули, франки и хуни /хони/, воювали срещу римските легиони на Аеций, заедно с бургунди, франки, алани, вестготи и други племена от Германия и Галия. За същата легендарна баталия, хронистите написали, че в Каталунската равнина по време на нея са загинали над 250 000 воини. Едва през 453 г. вестготите, начело с Торисмунд, сина на загиналия, /отново в същата тази Каталунска битка крал Теодорик, победили хуните/. Жреците на Вестготите подлъгали крал Етел Дуло. Така те успели дори и да го оженят за прекрасната германка Илдико през 453 г. След брачната нощ, русокосата АРИЙКА Илдико открила на сутринта….. съпруга си мъртъв?! Великият Кхан Атила оставил за ДИНАСТИЧНИЯ РОД Дуло свое поколение. Това били синовете му Еллак, Денгизик и Ернак, от които първият загинал, победен от византийските пълководци Анагаст и Аспар през 468 г. Ернак Атила Дуло останал известен в историята с това, че в периода 469 – 488 организирал “свои рицарибогатири” в “Ордата на Ернак”. Това били отново предците утигури, известни още и като Куликовските Алани на Ернак Два века след кхан Атила Дуло, заради още един друг потомък - негов братовчед -– Мойсей ІІ Дуло, син на Кхан Тервел, известен с прозвището “Отстъпника”,през 717 г. бил направи опит да бъде възстановено езичеството. По същата тази причина кхан Мойсей ІІ Дуло бил свален и екзекутиран от баща си. Тогава на българския трон сяда Асен І Велики Кормисош Дуло, който управлявал Аспарухова България, в периода 717 – 727 г., когато се образувал триумвиратът. Кхан Асен І Велики Кормисош Дуло управлявал Българо-византийската империя. Владетелите в този съюз Асен І Кормисош Дуло, Авар и император Лъв ІІІ били абсолютно равнопоставени. Така в действителност ,в първото хилядолетие след новата ера, историята е регистрирала три велики - уникални български империи – тази на Стара Велика България, на Дунавска България и на Волжско-камска България. В историята има много аналии древни предания за владетеля на град Аскал/Киев/, Кхан Болкх, властвал до 528 г , който бил наследен от…царицата Боатрикс/ царица Бориса – Бориска/. Затова на гостите и на туристите в Киев от край време се разказва легендата за братята Кий, създателите на града, на тях потомците дължат много. Затова днес поколенията са построили прекрасен паметник, които се намира в Украинската столица. Искам да отбележа още и, че на владетелския трон в Аскал – /Киев са властвали още цели четири века, /считано от Х век,/ десетки князе, потомци на рода Дуло, начиная с княз Игор, внукът на Игор Мумин, княгина Олга-Елена, дъщеря на българския цар Симеон І, както и князете Борис-Светослав, Владимир І, Всеволод Ярославов, с неговите четирима синове и една дъщеря: Князете Светослав, Вячислав, Владимир, Язислав, княгиня Анна, станала впоследствие съпруга на френския крал Анри І, владетел на Франция след 1049 г., Великият Владимир Мономах, чиято корона се съхранява и до днес, княз Джурга – Юрий Долгорукий, Андрей Боголюбский, Мстислав Владимирович, княз Ростислав, княз Рюрик Ростиславович и Ростислав Рюрикович. 459г. сл. Хр. Хуните са разбити отвъд Азовско море и през 464/65 г.- под натиска на авари, савири , те потеглят на запад. Воюват със сарагурите и оногурите. В посоченото време пратеничествата на тези две племена посещават Константинопол като тогавашните автори ги идентифицират като оногури - българи-оногундури. 480 г. - Византийският император Зенон(474-491) търси българска помощ срещу готите. Войните между остготските вождове Теодорих Амалецът и Теодорих, синът на Триарий, приключва в 479 г. Същата година е датиран и бунтът на Маркиан. В опит да изпълнят молбата на имп. Зенон, българите са отблъснати от Теодорих, сина на Триарий. Той умира през 481 г., което поставя събитието в 480 г. За това свидетелствува Йоан Антиохийски. 482г. сл. Хр. се споменава за българския владетел кхан Бузан. 488 г. – Теодорих организира поход към земите на днешна Италия по римското крайдунавско трасе като гепиди, подкрепяни от българи воюват срещу остготите, в сблъсък при р. Улка където загива вождът на българите кхан Бузан (по данни на П. Дякон). 493 г. същият хронист съобщава, че” докато Теодорих воювал в Италия срещу Одоакър, българите опустошили земите на Тракия”. 498 г. според Анастасий Библиотекар, „Българите бродели между Илирик и Тракия "преди да се узнае за тях". 499г. сл. Хр. - българите разбиват византийците край р. Цурта. Решаваща е била българската победа над главнокомандуващия военните сили на империята в Илирик - Арист. От византийска страна в сражението участвали 15 000 бойци и 520 каруци. В тази битка на бойното поле намерили смъртта си над 4000 византийци и четирима военачалници - Никострат, Инокентий, Танк, Аквилин (Комес Марцелин). Вардарско-Моравският път веднъж за винаги е "разпечатан" за варварски набези в империята, която така и не успяла да организира ефикасен контрол. Запазеният топонимичен материал потвърждава, че това е районът на първото трайно българско присъствие по долното течение на р. Дунав. Когато говорим за историята на българите в периода 1 - . IV век , задължително следва да споменем, че в Анонимния латински хронограф се, съдържа списък и с имената на племената и народите - потомците на Сим, в който на последно място са посочени българите (Vulgares).
502 г. - Комес Марцелин, Теофан, Кедрин, Зонара, Ландолфус описват как „българите безпрепятствено мигрирали в районите на Тракия и Илирия”. През 504г. сл. Хр. Е осъществено и описано още едно голямо преселение на българите на Балканите. И когато Теодорих воюва с гепидския крал Тразарих за Сирмиум, намесата на българите едва не довежда до крах похода на готите. 505г. сл. Хр. И други български племена преминават Дунава и се заселват в районите на Гъмзиград /днешен Видин/ и в Охридско. Военачалникът на Илирик, Сабиниан с 10 000 войници, част от които българи се опитва да изтласка готите и отцепилия се от гепидите вожд Мундо. 500 -520г. сл. Хр. - българите проникват на Апенините 512г. сл. Хр. – българите нападат Константинопол и по този повод император Анастасий изгражда дългата отбранителна стена. Хунското племе садагари отседнало в района на днешна Добруджа и Мизия на десния бряг на Дунав до р. Искър. Там е живя четвъртият син на Атила Эрнак – Еменцар. Двама други синове на Атила Емнетзур и Ултзиндур извели от Кримския полуостров още племена, заселвайки ги на дясното крайбрежие на Дунав, в района отново на Гъмзиград, /днешен Видин/. Дакота Бел-Кермек, отново с българските племена се заселва в севернокримските степи между Крим и устието на Днепра (Данапр, или реката Днепър е била наричан от българите— Бури-чай). Бел-Кермек объявил ситуирането на свое княжество, именовано Алтъноба, в чест на паметта към великия Атила Дуло и в памет на обсадения Рим. Тогава терминът “балтавар”, означавал знак на рода Дуло, вече означавал “вождь” След смъртта на Атила (453 г.)племенният съюз се разпаднал и синовете му не могли да спасят държавата. Според българския историк и изследовател Илия Зографов, което потвърди и академик Йордан Стойлов Иванов, в ранносредновековен мавзолей на велик мъж – Гаази Баба на едно от известните текета край Севлиево е пазен праха от мощите на цар Еменцар, един от седемте синове на Атила - владетел на Балкана в края на V и началото на VІ век. Аргументите ни по тезата, че Гаази баба и Еменцар са една и съща личност се базират на метода на академика по разкриване на археологически, природни и исторически богатства и биолокация. А цар ЕМЕНЦЕР, който най-много ни интересува станал владетел на Емуса /Балкана/. Със своите хора се поселил в дома на римския император Кустадин /Константин Велики/ в предбалкана, което съответства с мястото край Севлиево, където е била една от неговите резиденции. Освен местните легенди, в които Еменцар е обозначен с името Гаази Баба, дадено му от мюсюлманите, по мои изследвания и проучвания, данни за владетеля ЕМЕНЦЕР могат да бъдат открити ако се прегледат обстойно всички съществуващи стари книги, с описания на династичните фамилии, с имената на вождовете, хановете, балтаварите и царете на уно/оно българите. Що се отнася до мотива в легендата за Еменцер, в която се разказва е за седмоглавия змей, известен и от житието на Свети Никола или Саръ Салтък, в случая с Гаази Баба, той търпи нова интерпретация. Легендата за Гаази баба гласи още и, че героят е бил известен древен жрец - лечител. Тук директно правя аналогия с царете – жреци на дакомизийците, наши предци. Според преданието, Гаази Баба имал седем братя. Единият от които бил погребан в Панония, а другият в Добруджа. И тук имам аргументи, в контекст на седемте братя – синове на Атила, единият от които загинал в Панония: известно е, че в най-важната битка през 454 г. след смъртта на Атила, водена от синовете му, загинали над 30 000 хуни. Тя се е състояла в Банат и в нея загинал синът на Атила Еллак. Тогава хуните били прогонени. След смъртта на Елак, трона на Атила наследил крал Дингезих – вторият син. Тогава въпреки опита да възвърнат величието и властта на империята, хуните неколкократно претърпели още загуби. В една от последните битки край реката Болия загинал и самият Дингезих Дуло. Това станало през 469 г. След него върховенството поел поредния по старшинство син Ернак, когото българските историци идентифицират с хан Ирник от известния Именник на българските ханове. Впоследствие постепенно хуните, заедно с част от прабългарите били изтласкани към бреговете на Аскейноса /Черното море/. Тук обаче жeлая да уточня, че в династичните хроники от онова време фигурират всичките имена на останалите живи синове на Атила, които били владетели на уновендо-българите тогава. Имаме данни и за още един племенник на Атила Дуло - владетеля на Илирия Мундо, роден през 470 г. Според проф. Ганчо Ценов, Мундо/505-520/, известен и като Банджа Татра Бананд, е българин. Хронистът Йордан го е описал така: “Мундо произхождаше от рода на Атила. Той бе завзел една кула от другата страна на Дунава, която се казваше Херта и тук около Дунава се провъзгласи за Цар”. След победа над готите в Сирмиум през 505 г. Мундо, син на мизийска принцеса, побеждава в Моравия десетхилядната армия на византийския василевс. По-късно е управлявал Илирия, а през 532 г. с войската си, състояща се предимно от дакомизийци и българи е потушил въстанието “Нике” в Константинопол. Мундо и синът му загинали на бойното поле, но внукът му Теодомунд се издигнал като мъдър пълководец.
513 г. - В бунта на Виталиан Тракиец за защита на православието отново участвуват хуни и българи. 519 г. - Българи нанасят катастрофално поражение на византийската войска в Илирик за което император Юстиниан I(527-565)търси решение на "проблема Илирик", назначавайки за стратег военачалника, отделил се от Теодорих Мундо. 530 г. - Мундо успява да разпръсне група българи, нахлули в Тракия. Пленниците изпраща за устройването на триумф в Константинопол като след церемонията същите били зачислени в състава на византийската армия в Армения и Лазика. 535(538)г. сл. Хр. Булгар и Дронг (Дрогон) отново се споменават като участници в битката при р. Йатрус.
546 г. - Византия често използува услугите на българите във войните си с готите. Главнокомандуващият Велизарий нееднократно е настоявал пред император Юстиниан I да му изпрати в помощ за Италийската експедиция българи. През споменатата година дори командуването на гарнизона в Перуджа (Италия) било поверено на българина Одолган. 548 г. - От византийска страна, в областта Кампания (Италия) ,военните операции срещу готите с българска помощ води стратегът Йоан, който губи доверието на българите и те минават на страната на готския крал Тотила. Хронистът Козма Индикоплевс, в съчинението си "Християнска топография"(кн. III) изброява от изток на запад християнизираните племена и народи като споменава и българите след иркани (хиркани), херули, и преди еладците, илирите, далматите, готите и пр. 550г. сл. Хр. готския историк Йорданес пише за българите по Северното Черноморие. А през 552 г. новият главнокомандуващ византийските войски в Италия - Нарсес, възстановява доверието на българите, в съюза с Византия и с тяхна помощ нанася съкрушително поражение на готския крал Тотила. 555г. сл. Хр. сирийският хронист Захарий Ритор пише за българи в Източен Кавказ - град Дербент 558г. сл. Хр., Кхан Заберган - напада Цариград. През 60-те години на IV в. Хуните проникват на запад от Волга. Ето и сведенията по въпроса в историческите източници: Амиан Марцелин (IV в.), Павел Орозий (нач. V в.), Приск (V в.), Иордан (VI в.) са писали за инвазията на хуните в Европа посочвайки точните им местонахождения.
560 г. - Виктор Танунски съобщава за български набези в Тракия, които достигат чак до предградията на Константинопол.
567 г. - Аварите в съюз с лангобардите нанасят решително поражение на гепиди и българи в Панония и там установяват центъра на своята държава. Панонските българи стават аварски поданици. Българското присъствие през 5 -6 век е неоспорим факт, още повече, че с войнските си умения именно българите влияели върху снаряжението, тактиката и стратегията при водене на бойни действия. Така в "Стратегикон"- на Псевдомаврикий, от края на VI в., на конниците във византийската армия се забранявало да носят български наметала?!. 568г. сл. Хр. Второ грандиозно преселение на българи на Апенините
569 г. - Лангобардският крал Албоин се оттеглил в Италия като с лангобардите заминали немалки групи гепиди и българи, които се установили в Етрурия - областта Беневенто и дълго време селищата им носили и продължават да носят техните имена, а населението е двуезично. 573 г. - Юстин II сключила мир с аварския хаган и като залог за това поискал децата на хагана, но военачалникът Тиберий разпоредил заложниците да са деца на "скитските български военачалници" 593 г. - Папа Григорий Велики (540-604) в IV-та книга на "Диалози"-те си разказва случая с раненото воловарче и за българина – СПАТАРИЙ и военачалника Нарсес. В походите на Балканите българите действали като поданици на аварския хаган. 597г. сл. Хр. Е регистрирана българска победа над византийци при р. Осъм. През 600г. сл. Хр. първият български кардинал в Италия е бил Петър българина Според френския хронист Ле Бо през 631-632г. сл.Хр. българи водилит борба за аварския престол като били разбити и 9000 от тях избягали в Бавария, където били избити от крал Дагоберт. Други, начело с Алц(е)оник забягнали в Италия, в околностите на Венеция и Равена. Дружината се заселила в района на Беневенто и Кампобасо, в градовете Сепиниум, Бовианум и Изерния. На Алцек билае присвоена титлата "дук" и по данни В. Бешевлиев, през 663 г. българите потърсили мирно убежище при лангобардския крал Гримоалд (662-671). Алцековите българи били изпратени при Ромуалд - син на краля. В Беневенто вождът на българите получил титлата "гасталдиус". За двуезичието на тези българи чак до края на VIII в. свидетелствува Павел Дякон. Нещо повече - в съчинението си "Български преселници в Италия през VI в."(от 1933 г.) италианският професор Винченцо Д"Амико пише, че до началото на XV в. в Италия е имало българи, съхранили народностното си самосъзнание. На 23.V.1417 г. български благородници от гр. Верчели положили клетва пред дука на Милано чрез която се задължавали да пазят своите най-древни родови традиции. А през 1933 г. по заповед на Хитлер в Италия се извършва преброяване на населението. По този повод известният иизследовател на българите в Италия - професор Винченцо Д"Амико визира, че потомците на древните българи, живеещи в Италия тогава са били над 4 милиона души. Българи е имало и всред ранните тюркски групи, известни в Европа от времето на Великото преселение, докато езикът Bulgar език днес се счита за един от изчезналите Западни тюркски езици, наред с хазарския Той днес принадлежи към групата най-архаичните.
Agathius Мирна, говори за нападението Zabergana Хан през 558, даде кратко описание на древната история на "хуните" (българи), след като са живели в Азия за Imeyskoy планина:
"Хората на хуните някога е живял около част Meotidskogo езеро, която гледа към изток, и са живели на север от реката Танаис, като други варварски народи, които са живели в Азия за планински Imeyskoy. Всички от тях са били наричани хуни или скити. С племена в отделно един от тях, наречен kotrigurami други Utihur ". [9]
Според Михайл Сирийски легендата за тримата братя "скити", издаден от планината Imaon (Памир, Хиндукуш, Тян Шан) в Азия и се свеждат до Танаис (Дон). Интересно е да се спомене с някои българи pugurov може би над "pugu" от китайски източници (хипотетично предположение):
"По това време трима братя от Вътрешна Скития бяха с него тридесет хиляди скити и шейсет дни са преминали от планината Imaona. Те отидоха през зимата, за да намерят вода и достигна Тана и морето Понт. Когато стигнаха до границите на римляните, един от тях на име Bulgarios взел със себе си десет хиляди мъже, и е отделена от братята му. Той прекоси реката Танаис, и отиде до река Дунав, която се влива в морето на Понт и изпратени (техни представители) Мавриций пита за да живеят в него и да бъде средство на римляните. Императорът му даде Дакия, Горна и Долна Мизия ... Те се заселват там и започна защитата на римляните. И римляните ги наричали българи ... Другите двама братя дойдоха в страната на алани, наречена Barsaliya, (Bersiliya) и града, който е бил построен от римляните, например Каспийско море, наречен портата, Thoraya (Дербент). Българи и pugury, обитаващи тези места, в старите дни са били християни. И когато чужденци започнаха да управлява страната, те бяха наречени от името на хазарите по-голям брат, чието име е Hazarig (Kazarig) ". [12]
Докато най-ранното споменаване на българи е от V век е от арменския историк Khorenatsi, според когото във времето на арменския цар Аршак I, син Vagharshak, българите се заселили по днешните арменските земи: При разпадането на хунската империя се оказва, че българите са част от огромен племенен съюз, които тогава съвременниците наричали с общото име хуни. Българи се заселват в два основни региона на Кавказ – в района на Северен Дагестана и в района на Кавказка Албания (съвременен Азербайджан), на юг от Дербентския проход. Междувременно при разпадането на Хунорската империя, столетия наред следват масови переселения на хунски племена в района на Западен Сибир, Казахстан, Средна Азии, Поволжието, Северен Кавказ, Северното Причерноморие и Приазовие. През втората половина на 60-те на IV в., хуните достигнали източното крайбрежие на Азовско море ( Меотида) и се придвижили към низините на Дон. Там живеели и сарматски племена язиги и роксолани, които отстъпили под натиска на хуните. В този момент Утигите и хотите се върнали при своите предци кимерийците.
590 г. - КханБоян Челбир умира. Балтавар Кара на българите става Tubdzhak. но след неговата смърт Балтавар става най-големият му син Бо-Yurgan. Неговото име в гръцките източници се дава под формата на тялото, и S. Shamsi и И. Исмаил в книгата "Волжка България в разкази за деца" (Казан, 1995 г.) даде цялата фантастична форма на ураган. Бат Органа Бу Yurgan (Yugra - името на един от Sabanian раждане) - герой и "изтъкнат с необикновена легендарна сила. /С Л Е Д В А/!!!
Ползвана литература:
Бахши Иман. Джагфар тарихы. Свод булгарских летописей. Т. 1. — Оренбург, 1993. Иордан. О происхождении и деяниях гетов. / Перевод, комментарий Е. Ч. Скржинской.— М ., 1960. Гумилев Л. Н. Тысячелетие вокруг Каспия,— М., 1993. Марцеллин Аммиан. История. Т. III. Кн. XXXI. Скрынников Р. Г. Войны Древней Руси. // Вопросы истории. 11-12.-1995.-С. 24-37. Амедей Тьерри. Гунны после Аттилы. // Отечественные записки. Год семнадцатый. Том XCVIII.— Спб., 1855. Добрев П. 2000. Кои сме ние българите. ИК “Галик”, София :1-171. Добрев П. 2001. Европа започва от България. Изд. “Галик”,София :1-175. Добрев П. 2002. Да изтръгнеш слово от камъка. За какво разказват свещените надписи на езика на Аспарух. ИК “Галик”,София :1-196. Добрев П. 2004. Балхара край Памир. Поглед към българската прародина.” ТАНГРА ТанНакРа” ИК, София :1-224. Добрев П.,М.Добрева,2001. Древнобългарска епиграфика.”ТАНГРА ТанНакРа” ИК, София :1-289. Житков Б.,С.Бутурлин,1906. Материалы для орнитофауны Симбирской губернии. “Записки Импер. Русского геогр.об-ва”, 41,2 :1-275. Забелин В.,Г.Забелина, У.Цецегдарь,1999. Шестиязычный словарь названий птиц Тувы и Западной Монголии. Новосибирск :1-120. Зарудный Н.1888. Орнитологическая фауна Оренбургского края. Санкт-Петербург :1-304. Йоакимов Д.1907. Стралджанското блато. “Природа”,9:153-155. К.Г.Х-ичь,1932. Из историята на лова с дресирани птици. “Ловец”, 32,7 :9-11. Кануркова, Сп. Румънско български речник. С., 1972, с. 322 Кириков С.1952. Птицы и млекопитающие в условиях ландшафтов южной оконечности Урала. Москва : 1-412. Клайн Е. 1903-1905. Птиците в България. “Български ловец”, София. Клайн Е.1909. Наши птици (Ornis Bulgarica). София : 1-191. Климов С.,Е.Черникова,2000. Диалектные названия птиц бассейна Верхнего Дона. “Русский орн.журнал.Экспресс-выпуск” , 108:20-23. Ковшарь А.1988. Мир птиц Казахстана. Алма-Ата :1-272. Константинов В.,И.Лебедев, Л.Маловиченко,2000. Птицы в фолклоре, в мифах, легендах, народных названиях. Москва-Ставрополь :1-124. Костов Г.1998. Погребението на Хан Аспарух в светлината на археологическите данни. София :1-53 + 79 фигури. Кръстанов-Балкански Б.2000. Някои паралели между българския и кюрдския език. “Български хилядолетия”,1 :10-22. Кузев К.1928. Нашите ловни птици. “Ловна библиотека”,1:1-80. Матвеjев С.1950. Распространене и живот птица у Србиj (Ornithogeographia Serbica). Београд :1-362. Мензбир М.1916. Фауна России и сопредельных стран. Птицы (Aves). Том 6, вып.1. Falconiformes. Петроград :1-334. Петров А. 1950. Нашите ловни птици. Изд. “Физкултура” :1-64. Пушту-русский словарь, М., 1983, 81-82 Радев Н.1927. Ловен и рибарски речник. “Ловна просвета”, 3,3-4 :56. Рахимов Т.1956. Русско-уйгурский словарь. Москва :1-1474. Рустамов А.1958. Птицы Туркменистана. Том 2. Ашхабад :1-252. Северцов Н.1950. Периодические явления в жизни зверей, птиц и гад Воронежской губерний. АН СССР, Москва :1-308. Смогоржевський Л.1979. Фауна Украины. Том 5.Птицы. Вып.1.”Наукова думка”, Киев :1-185. Хайдаков. С. М. Сопоставительный словарь дагестанских языков. М., 1971, с. 14-15 Христович Г.1890. Материяли за изучвание българската фауна. “Сборник народни умотворения”, 2 :185-225. Христович Г.1892. Материали за изучвание българската фауна. “Сборник народни умотворения”, 7 :413-427. Шестоперов Е.1937. Определитель позвоночных животных Туркменской ССР. Вып.4. Птицы. Ашхабад-Баку :1-331. Шкорпил К.иХ. 1892. Североизточна България в географско и археологическо отношение. “Сборник народни умотворения”,7 :3-39. Шнитников В.1949. Птицы Семиречья. АНСССР. М-Л :1-666. Д. Эдельман. Язгулямский язык, с. 37 Юркевич М.1904. Двадцатипятилетiе итоги Княжества Болгарiй. 1879-1904. Опыть собранья матерiалов. Том 1. Книга 1. Землеведенiе. София, 7+398 с. Янушевич А.,П.Тюрин, И.Яковлева, А.Кыдыралиев, Н. Семенова, 1959. Птицы Киргизии. Фрунзе, 1 :1-229. Boue A. 1840. LaTurquied’Europe ou obserwations sur la geographie , la geologie, l’histoirenatureiie . 1 :1-526. Gregori J.,I. Krecic, 1979. Nasi ptice. Ljubljana :1-327. Gvarialadze T and I. English-Georgian. Dictionary.Tbilisi, 1960, p. 225 Hancock J.,J.Kushlan, M.Kahl,1992. Storks, Ibiss and Sponbills of the World. Acad.Press :1-385. Hornberger F.1967. Der Weissstorch. Die Neue Brehm-Bucherei. 375. A.Ziemsen Verlag :1-156. Lintia D.1955. Pasarile din R.P.R. 3 :1-494. Martens J.1966. Brutvorkommen und Zugverhalten des Weissstorchs (C.ciconia) in Griechenland. “Vogelwarte”, 23,3 :191-208. Macbain, A. Gaelic Language. Glasgow, 1982 189, 203 Reiser O.1894. Materialien zu einer Ornis balcanica. II. Bulgarien. Wien :1-204. Schuz E.1986. Uber die Namen des Weissstorchs (Ciconia ciconia) als Ausdruck einer vielfaltigen Mensch-Vogel-Beziehung. “Beih.Veroff. Natir. Landsch. Bad.-Wurtenberg”,43 :15-24. Susic G.,D.Radovic,1988. Hrvatska ornitoloska nomenklatura zapadnog palearktika I nekih vrsta ostalih zoogeografskih regija. “Ornitologija u Hrvatskoj”, Zagreb :213-263. -------------------- Авдиев В.И.(1948) История древнего востока. ОГИЗ, Москва, стр.63-65. Всемирная история (1955), т.1, Францева Ю.П. (отг. редактор) ГизПЛ, Москва, стр.214-222 Державин Н.С. (1946) История на българия, т.1 Произход на българският народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров.,Славиздат,С.,с. 203-7 Димитров Д.Ил. (2000-а) По пътя на Българите- II част- сп. Авитохол, бр.11, с. 9- 18. Димитров Д.Ил. (2000-б) По пътя на Българите- III част- сп. Авитохол, бр.13, с. 73- 81. Добрев П. (1994) Светът на прабългарите. ИКК"Славика-РМ", София, с.26 Добрев П. (1995-а) Езикът на Аспаруховите и Куберови българи. изд.Огледало,С., стр.20- 29 Добрев П. (1995-б) История на българската държавност. ИКК"Славика-РМ", София, 189 с. Шопов Я. И. (1998) Изследванията на д-р Петър Добрев върху историята на прабългарите- в:- кн. "Царственник на българското достолепие".


Име Династия Династичен герб Години на управление Бележки Древни митични български владетели — Зиези син на Сим и внук на Ной — ? [2] митичен прародител на българите — Мосох син на Яфет — ? [3] митичен илиро-български прародител — Илирик  — 986 пр. Хр. - 823 пр. Хр [3][4] Йеросхимонах Спиридон го назовава Първи крал на Илирия — Бладилий (Владилий) — 823 (820) пр. Хр. - 763 пр. Хр [3][4] Йеросхимонах Спиридон го нарича Втори крал на Илирия. — Колад (Колед/Коледа) — 763 (700) пр. Хр - ? [3][4] Йеросхимонах Спиридон го нарича Трети крал на Илирия. — Брем син на Колад — ? [3] Йеросхимонах Спиридон го нарича Четвърти крал на Илирия. — Болг (Боу) син на Колад — 670 пр. Хр. - 588 (585) пр. Хр [3][4] Йеросхимонах Спиридон го Пети крал на Илирия. — Ладо (Лил/Лила) — 588 (585) пр. Хр - 360 пр. Хр [3][4] Йеросхимонах Спиридон го нарича шести български крал — Перун (Пеперуд) — 360 пр. Хр - 340 пр. Хр. [4]
— Сирма — 340 пр. Хр - 300 пр. Хр. [4]
— Агрон — 300 пр. Хр - 270 пр. Хр. [4]
— Лангар — 270 пр. Хр - 250 пр. Хр. [4] Ако е съществувал, то едва ли е същият Лангар от Аграи
— Пиний — 250 пр. Хр - 200 пр. Хр. [4]
Кан Мотун Мао Дун Дуло — 209 - 174 г. пр. Хр. [5]
— Гентий — 200 пр. Хр - 120 п



Гласувай:
0


Вълнообразно


1. samvoin - — Гентий — 200 пр. Хр - 120 пр. Хр. ...
10.11.2012 02:44
— Гентий
— 200 пр. Хр - 120 пр. Хр. [4]
— Декефал
— 120 пр. Хр - ? [4]
— Вологис
— 58 пр. Хр - ? [4]
Кан (княз)[6]
• Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем
• Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем.
• Гостун, наместникът бидейки, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем.
• Курт 60 години държа. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.
• Безмер 3 години. А родът на този Дуло, а годината му шегор вечем.
Тези петима князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на страната на Дунава Исперих княз.Същото и досега.
• Исперих княз 60 и една година. Родът му Дуло, а годината му верени алем.
• Тервел 21 години. Родът му Дуло, а неговата година теку читем.
• ..................................................................твирем
• (неизвестен княз) (Вероятно Кормесий) 28 години. Родът му Дуло, а годината му дван шехтем
• Севар 15 години. Родът му Дуло, а годината му тох алтом.
• Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а годината му шегор твирем. Този княз измени рода Дулов, тоест Вихтун.
• Винех 7 години. Родът му Укил, а годината му имен шегор алем.
• Телец 3 години. Родът му Угаин, а годината му сомор алтем. И този заради друг.
• Умор 40 дни. Родът му Укил, а [годината] му дилом тутом.
За всеки владетел е дадена годината на възкачване на престола според прабългарския календар. В Именника липсват имената на хановете Кормесий, Сабин,Токту и Паган.
— ок.153 - ?
[7] Някои автори го отъждествят с хунския вожд Атила.
Кан (княз)[6]
Атилла
— 400 - 430
[4] Поп Йовчо вероятно има предвид хунския вожд Атила.
Кан (княз)[6]
Ирник (Бел-Кермек/Ернак)
Еменцер род Дуло
— 455 - 465
[7] отъждествяван със сина на Атила
Кан (княз)[6]
Борис ? — 490 - 502
[4]
Кан (княз)[6]
Волег
? — 502 - 530
— Реан (Кеанос)
- 504 -
[8] Блазиус Клайнер го нарича пръв вожд на българите.
Кан (княз)
Драгон
— 530 -
Кан
Заберган
— 550 - 562
Кхан на кутригурите българи, Наследява трона на аварския каган Кандик
Хаган
Баян
— 562 - 602
Първи хаган на авари и българи, Наследява трона на българския кан Заберган
цитирай
Търсене