Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9989285
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6303
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
05.11.2012 02:05 - Колониализмът се спуска над Запада
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 798 Коментари: 0 Гласове:
0



Застреляха като куче Никълъс Мокфорд, изпълнителния директор на “ExxonMobil”. Ликвидираха го в Брюксел, пред очите на съпругата му.[1] Сториха го така, както  се убива мафиотски бос – зрелищно, сякаш за назидание. Европейска столица,  Шенген, общоевропейски дом… – вятър и мъгла!image Никълъс Мокфорд   Ако беше жив Осама бин Ладен, лесно щяха да му припишат „терористичния акт“.  Сега белгийската полиция е наложила строго мълчание. Не се търси убиецът, нито  поръчителите, а подходящ виновник. Всичко това има връзка с настоящите редове.  То доказва, че на хората им е дошло до козирката, както се казва. Писнало им е.  Някой ги поболя, пусна им тежка зараза. И този „някой“ следва бързо да вземе  мерки. В противен случай Френската революция и Болшевишкият метеж, взети заедно,  може да им се сторят израз на умерено негодувание. А т. нар. Арабска пролет –  игра на paint-ball, при която двете страни стрелят една срещу друга с боички.  Петролната компания “ExxonMobil” е част от зорлем разделената империя на  Рокфелерови “Standard Oil”. Вече знаете, че тя е основана по идея и с пари на  Ротшилдови. Няма да избързвам с коментар на трагичния инцидент. Не това ми е  темата. Но впечатлява, че той става в момент, когато е предложен разумен изход  от настоящата „Велика депресия“ – първата за ХХІ век. Отишлият си преди дни от този свят (1 октомври 2012) британски еврейски историк,  марксистът Ерик Ърнест Хобсбаум определи фалита на банката „Лимън Брадърз“ в  средата на септември 2008 г. като „мек десен еквивалент на падането на  Берлинската стена“. Млад, „ляв“ и все още движен от енергията и страстите  лондонски коментатор пък съзря в кризата „края на новия световен ред“![2]  Бедният, тя е само стъпка по пътя за неговото окончателно налагане. Кейнсиянството на западната социалдемокрация с неговата “welfare state” –  „държава на благоденствието“, се провали. Защото вярваше в „обективното действие  на икономическите закони“ – съвършена глупост. Такова животно нема, както би  рекъл шопът. За това – след малко. Никакви социални системи не устояха ударите на алчността. Пенсионни и здравни  фондове се сринаха и отнесоха спестяванията на милиони. А помощите за безработни  и досега примамват не само пълноводни реки от имигранти, но и доста от  най-богатите. Практиката го доказа. Горе-долу по същата причина пропадна и монетарният „неолиберализъм“ на Милтън  Фрийдмън, претворен в „рейгъномиката“ и „тачеризма“. Всеобщата приватизация  доведе до краткотраен успех. Онези, които не прибягнаха с такава  последователност и усърдие към нея – Германия, Франция, все още се крепят над  водата, дето има една дума. И двете доказват, че нищо крайно не е полезно. Следва да имаме предвид, че и едното, и другото бяха прилагани в условията на  неоколониализъм. Продължаващите войни в Афганистан – за два петролопровода и  монопола върху реколтата от опиумен мак, и в Ирак – за петрол, следвоенно  възстановяване и изнесен още по на изток place d’armes, са най-яркото  доказателство за това. Но доста преди тях кой забелязваше, че бившата Руска империя и нейните  новосъздадени сателити бяха поставени под контрола на финансовия Интернационал?  Животните и хората се бяха разбрали, че имат общи интереси, както преди 70  години установи Джордж Оруел. Ала не всички, а някои от тях. Затова в програмата  на първите залегна нов постулат: „Всички животни са равни, но някои са  по-равни!“ Той беше пренесен сред двукраките им партньори от другата страна на  масата. Така се роди Номенклатурия – единната световна държава на парите, а не  на духа.image  Джордж Оруел С други думи, „левите“ и „десните“ маршируваха в крак. Отново – някои от тях. Уж  все на изток, докато в един есенен ден преди четири лета не се оказа, че и  Западът е бил поразен от „тихите оръжия“. И е загубил поредната „мълчаливна  война“. Но за пореден път – не целият Запад, а народите там. Изтокът е опустошен още  през Втората световна война. И никога не е било допускано отново истински да се  изправи на крака. Както съвсем точно Игор Бунич описа „посткомунистическата“  ситуация в целия съветския блок: „Партията все пак някак си се съгласяваше да  храни своите роби, но хора, осъзнали свободата си, тя нямаше намерение да храни.  А Номенклатурия, както и преди, ще храни само себе си и ще се подхранва от  Запада. Народът, отучил се да мисли и да работи, нека мре. Той вече за нищо на  никого не е нужен.“[3] Изведнъж се оказа, че това важи и за Запада. Сегашната Велика депресия взе да се  забелязва още, докато на народите беше предложено голямото зрелище – честването  на смяната на хилядолетията – т. нар. Millenium. Даже и тогава ги излъгаха, а  математиците си затраяха. Тъй като 2000-а година беше последната за ХХ, а не  първата за ХХІ век. Увлечени от странен ентусиазъм, народните маси и на Изток, и на Запад, бяха  вкарани в жестокия капан на кредитната икономика. Нейните заключителни акорди  звучаха в кресчендо, но кой имаше слуха да чуе? Опиянението от шума на парите,  изкушаващ с жилища срещу ипотека, автомобил на изплащане с прекомерно висока  лихва, екскурзия до екзотични места, излизаща солено и през носа, заглушаваха  крещящото forte на иначе „тихите“ Ротшилдови оръжия. Ето я клопката, в която  доброволно се самонатикаха навярно повече от милиард жители на земята. Докато две десетилетия по-рано комунистите на Изток – да речем Михаил Горбачов и  неговата „реформаторска“ агитка – пееха частушки за някакво „ново мислене“;  политиците на Запад в своеобразен канон взеха да се напреварват в речетатива за  „нов световен ред“. Първите бяха „интернационалисти“. А вторите? От неудобство  замениха този компрометиран термин с „глобализация“.image Всичко това разми и обезсмисли понятия като „ляво“ и „дясно“. Дали изобщо те са  съществували в автентичен вид, също е спорно. „Новата левица“ осъществява крайно  „дясна“ политика. Примери? Британските лейбъристи на Блеър и Браун и т. нар.  социалисти у нас. И обратното. Днес „консерваторите“ на Острова обмислят  повишение на данъците – типично „лява“ мярка, насочена ксрещу богатите, докато  нашите „десни“ постоянно спрягат социални механизми, като пенсии, помощи за  безработни и т.н. Всичко това – „социалното“ – начева след Великата депресия, провъзгласена за  такава, едва когато през 1929 г. умишлено е предизвикан сривът на нюйоркската  Фондова борса. През 1933 година в три страни започва експериментирането с  държавния капитализъм, донесъл толкова беди и трагедии на руския народ. След принудителния глад в Украйна, предизвикан през Първата петилетка  насилствено от болшевиките, предвождани от кагана на ъветската юдейска империя,  Лазар Мойсеевич Каганович, тъкмо през тази година каган-бекът Йосиф  Джугашвили[4] – Сталин прокламира началото на Втория петилетен план. Плановата  държавна икономика триумфира в СССР. Централната банка е основен инструмент в  ръцете на режима. Комунизъм, държавен капитализъм? Наричайте го, както желаете.  Това няма да промени нищо.image Лазар Мойсеевич Каганович В Германия парите и мрежата от връзки на финансовия Интернационал изтикват на  върха нацистката партия и нейния фюрер. Той използва едновременно  антикомунистическа и антикапиталистическа риторика и заявява, че ще изгражда  „нов ред“! Но през цялото време е подкрепян от крупните наднационални корпорации  и действа в тяхна полза. Райхът е основният потребител на тяхната продукция.  Чрез централната банка държавата гарантира нейното изкупуване – сиреч –  заплащане. В Съединените щати новият сакат президент Франклин Д. Рузвелт публично представя  като своя спуснатата му от Братството програма, озаглавена “The New Deal” –  превеждано като „нов курс“, по-точно – „ново разпределение“, а най-съответстващо  на замисъла – „нов ред“. Изведнъж в страната с почти изцяло частна собственост  държавата става главен предприемач! Капитализъм, но държавен? Точно така.  Марксизмът вече е победил. Действа централна банка – Федералният резерв.  Въведежда се задължителното подоходно облагане и социалното осигуряване. Ето от кога масово и почти навсякъде бива въвеждано измисленото в Германия през  осемдесетте години на ХІХ век пенсионно осигуряване. То е „социално“. Даже  названието не крие връзката му със социализма. Втората световна война  преначертава политическата карта на света. Интернационалът прибавя нови,  необятни територии към своята невидима империя. Наясно сте кои го оглавяват. Уилям Дийн А. Гарнър е един от уважаваните гост-коментатори на “New York Times“.  Освен това е автор на изключително добре продавани книги – художествена и  документална литература. За да засиля любопитството на едни и скептицизма на  други, ще добавя, че той е редакторът на Дан-Брауновата фантасмагория „Шифърът  на Да Винчи“ (“The DaVinci Code”), поднесена у нас под надслова „Шифърът на  Леонардо“. Второто предполага много Леонардовци, даже футболисти… Нейсе. Бивш военен биофизик, Гарнър е участвал в 211 задгранични мисии на американската  армия. Извеждал е заложници от плен, охранявал е политици и бизнесмени на  враждебни територии. В резултат на този богат опит неговият глас, призоваващ за  мир, свобода и равноправие – не равенство, започва да звучи все по-силно. Дали  ще бъде чут? Това е зовът на американски патриот, който отстоява записаното в Конституцията  на САЩ и не желае страната му да играе ролята на световен полицай. Въз основа на своите дългогодишни проучвания „на терен“ и в множество държавни  архиви, Уилям Гарнър твърди, че Ротшилдови са установили първокласен контрол над  планетата. Техният финансов картел ръководи всичко съществено на този свят.  Авторът привежда списък на национални, емисионни банки, които са подчинени на  семейство Ротшилд. (Списъкът им обнародвам като „Приложение“ в края на  публикацията.) Сред тях е и… Българската национална банка![5] Мнозина се заблуждават, че човешка приумица, каквато е календарът, смяната на  годините, на десетилетията, на вековете и хилядолетията, може да предизвика  обществено-политически промени. Вече споменатият млад британски наблюдател е на  мнение, че: „Смяната на пластовете през първите години на ХХІ век отвориха пътя  за възможното въвеждане на нов вид световен ред и на истински социални и  икономически промени. Както през 1989 г. комунистите научиха, а защитниците на  капитализма откриха 20 години по-късно, нищо не е вечно.“[6] Кой по-добре от нас знае, че единствено последната констатация е вярна.  Комунистите се пребоядисаха. Западът иска да строи държавен капитализъм, защото  така е по-удобно на неговите проповедници и владетели. (Виж илюстрацията.)  Допускате ли, че случайно в броя от 21 януари 2012 г. на лондонското списание  “Economist” се появи основната тема „Възходът на държавния капитализъм“? Парадигмата на тази публикация е, че „разпространяваният нов вид бизнес в  нововъзникващия свят ще предизвикат увеличаване на проблемите“.[7] Странно, кой е „новият бизнес“? Дали китайският, контролиран от държавата,  което, както току-що изясних, никак не е непознато? Или този на индийските,  руските и бразилските плутократи, отгледани под крилото на Интернационала? Какъв  е този „нововъзникващ свят“? Кога и кой го сътвори? Ако е този на т. нар.  нововъзникващи икономики или пазари, тяхната поява стана благодарение на  капиталите на същия наднационален елит. Преди по-малко от седмица известиха за  нова голяма инвестиция на уж германския автомобилен гигант “Volkswagen” в Китай. По същото време “Ford” затвори своята фабрика в Белгия. Нови 500 работници  остават на улицата. Преди това – 4500 във Великобритания, още почти толкова във  Франция…[8] Чии са тези предприятия? Да не би да принадлежат на някакъв  „нововъзникващ свят“? Или някои смятат членовете на Интернационала за  извънземни?… Все по това време пак „германската“ корпорация “Daimler” предупреди за „очакван  рязък спад на печалбите през 2013 г.“. Причината? „Влошаване на европейския  пазар на автомобили“.[9] Кой да купува прескъпите коли заради едната марка? Това  време изтече като в пясъчен часовник. А заблудените не само не намаляват. По  една или друга причина интелигенцията – винаги и навсякъде най-продажната  обществена прослойка – е впрегната да отклонява вниманието и да промива мозъците  на народите. Тъй харесваният от множество тукашни „интелектуалци“ турски писател Орхан Памук  разказва как от прозореца на кабинета си гледал Азия отвъд Босфора. И се чудел  дали Европа започва от този проток или свършва там. Копнеел родината му да стане  част от Европейския съюз, но вече е охладнял към идеята. Не само защото 99 на  сто от турците са мюсюлмани, а европейците са предимно християни.image Орхан Памук „Но задоволяват ли се европейците с тази стеснена дефиниция на техния  континент?“ – пита авторът на нашумелия у нас роман „Сняг“. – „В края на  краищата не християнството превърна Европа в пример за народите, които не живеят  в западния свят, а по-скоро поредицата социални и икономически промени, както и  идеите, които през годините бяха генерирани там. Онази недосегаема сила, която  през последните два века направи от Европа такъв магнит за останалия свят, е,  казано простичко – модерност. Както ни учат нашите исторически книги,  модерността е продукт на такива типично европейски явления, водещи към прогреса,  като Ренесанса, Просвещението, Френската революция и промишлената революция. В  основната си част силите, които стояха зад тези знаменити промени, не бяха  религиозни, а светски.“[10] Революции, революции, но Реформацията е спестена. Това е поръчано за масово  тиражиране от платени левичари като Памук. А „силата“? Никой от тези „мислители“ не ще дръзне да я назове на глас, публично. А тя е  известна и има име – отхвърлено от Исус Христос, осъдено от Него, от Господ,  като „фарисейски квас“![11] Това име е класически юдаизъм, талмудизъм. Ще я откриете зад Медичите и венецианските търговци, като онези невидими сенки  зад всички революционери, в овладяването на всеки технически напредък. Поради  две базисни причини: осъждането на Бога – най-големият възможен, непостижим за  другите човеци грях, и парите – съкровища, заграбени и натрупани с подлост,  хитрост, войни и други насилия и всякакви най-тежки престъпления. Ето я скритата  власт, която завладява страна след страна, поставя монарси и правителства под  своя контрол и покорява народи. Не духът и духовността са водещи в турските стремежи към Евросъюза. Още по-малко  – божественото, пък дори да наричат Бога Аллах. Социално настроените  „интелектуалци“, повечето принадлежащи на тайни общества, чуват единствено зова  на друг бог – Мамон. Той е техният господ. „Сега, когато Европа се бори с  кризата на еврото, а разширяването на ЕС е забавено, малцина от нас си правят  труда да мислят и говорят по тези въпроси. А за жолост, положителният интерес  относно възможното бъдещо членство на Турция също угасва…“[12] Така смята Орхан Памук днес. Опасява се от засилващите се антиислямски  настроения на Стария континент. Отчита, че те се дължат на масовата миграция на  мюсюлмани от Африка и Азия към Европа. Това „хвърля мрачна сянка на съмнение и  страх върху идеята за включването на една проебладаващо мюсюлманска страна в  съюза. Ясно е, че този страх кара Европа да издигне стени по своите граници. И по този  начин да се откъсне от света. Европа бавно забравя лозунга “libertй, йgalitй,  fraternitй” [една антибожествена масонска заблуда]. Така се променя и става  място, в което консерватизмът ще играе все по-голяма роля, доминирано от  религиозни и етнически предразсъдъци.“[13] Да беше така, специално щях да запаля свещ за здравето на Памук. Уви, не е  вярно. Тъкмо обратното е. Европа и нейната християнска цивилизация залязват.  Като грамадна скална отломка се търкалят към бездната на изчезването и  забравата. Наистина съжалявам. Не, Европа отдавна не е християнска. Неколониализмът се спусна над нея, но  европейците все още не го осъзнават. Когато напълно се събудят от придружения с  розови халюцинации сън, предизвикан от кредитната икономика, или ще бъде късно,  или силно и необуздано ще се разгневят. Разчитам на второто.  От сайта Диагноза .нет



Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене