Голяма светиня идва дар за 100-годишнината на патриаршеския катедрален храм-паметник “Св. Александър Невски”. Осветено в Света гора точно копие на чудотворната икона на “Света Богородица Достойно ест” ще остане завинаги в София. Тя ще бъде посрещната на КПП Кулата от владиците Кирил Варненски, Натанаил Неврокопски в събота сутринта, а тържественото й посрещане в храма е обявено за 17,30 ч. С това започват и тридневните тържества, посветени на две събития – вековния юбилей на “Св. Ал. Невски” и 98-годишнината на патриарх Максим на 28 октомври. След молебена при посрещането й ще има всенощно бдение. Светинята е с размери 75/100 см и ще бъде поставена в центъра на храма под амвона и между двата престола, а хористи на Софийската духовна семинария и на Пловдивската митрополия ще пеят на два клироса.

Гласеният от синода сценарий за идването на иконата не бе същият. Патриарх Максим изпрати до монашеската управа в Карея молба иконата на Св. Богородица Достойно ест” от Протатския храм в Карея да бъде донесена в България за поклонение и духовна подкрепа на българския народ. Но и от Солун я поискаха. Решението на Кинотиса бе соломоновско – оригиналът да отиде за три дни в Солун, а за София да се изпише точно копие, което монашеска делегация да донесе, благослови и предаде на БПЦ за освещаване и поклонение. И “Достойно ест” да остане в “Св. Ал. Невски” завинаги. Това решение, взето от представителите и игумените в общия събор на 20-те свещени манастира в Света гора, е по-доброто за нас. Иконата “Достойно ест” има българска връзка, затова ни е и особено близка. Хрониките на Атон разказват, че през 982 г. в една българска келия (келия означава не стая, а цял отшелнически дом и с църква) към манастира “Пантократор” живели възрастен йеромонах и негов послушник. Те рядко напускали отшелничеството си, но един ден старецът на този послушник отишъл на всенощното бдение в карейския съборен храм “Протат”.

Ученикът останал да пази келията. По мръкнало се почукало на вратата. Младокът я отворил и видял пред себе си непознат монах, когото подслонил за през нощта.
Вечерта към края на молитвата пред иконата на Божията Майка дошло време да я възпяват по канона. Послушникът подкарал древния химн “Честнейшую херувим”, но монахът гост запял “Достойно ест яко воистину блажити Тя Богородицу, присноблаженную и пренепорочную, и Матер Бога нашего”. Чак след това вече добавил “Честнейшую херувим” до края на песента.

Удивен и просълзен, послушникът рекъл: “Стори любов, напиши ми тази песен.” Непознатият монах поискал хартия и мастило, но в килията нямало нищо за писане.

Тогава странникът взел една каменна плоча и върху нея започнал да пише с пръста си текста на песента. Станало чудо – камъкът се размекнал като восък под чудодейната ръка на тайнствения посетител и думите ясно и четливо се отпечатвали върху камъка. Като написал цялата песен, той подал плочата обратно на монаха домакин и рекъл: “Отсега нататък всички православни пейте така!” И на мига станал невидим.

Приема се, че това бил самият архангел Гавриил, изпратен от Бога да възвести на християните тази нова, съставена от ангелите, подобаваща на Божията Майка песен. Послушникът разказал всичко на своя старец. Двамата взели камъка и го показали в Протата – главната църква в Света гора, като разказали пред събранието на старците подробно за чудодейното събитие. Тогава всички изпели новата песен, донесена на земята от архангел Гавриил. След това съобщили на патриарха и на царя в писмо всичко, което се било случило. За достоверност занесли в Константинопол каменната плоча с написаната върху нея песен на Божията Майка. И оттогава православието запяло ангелската песен “Достойно ест”. Чудото станало на 11 юни и оттогава на тази дата се чества “Св. Богородица Достойно ест”.

Иконата, пред която била изпята възхвалата, била взета от келията на монасите и пренесена в съборния храм “Протат” в Карея. Тя и досега се намира в олтара на горното място и излива благодатни дарове и изцеления върху всички, които идват и се покланят с вяра. “Достойно ест” се нарича и келията на Света гора, свидетел на чудото, а долината, в която се намира тази келия, наричат “бдейн” – пение.

МОЛИТВАТА 

О , Пресвета и Премилостива Владичице Богородице! Като падаме коленопреклонно пред Твоята света икона, смирено Те молим: чуй гласа на молението ни, виж скръбта ни, виж бедите ни и като любвеобилна Майка, побързай да се притечеш на помощ на нас, грешните! Умоли Твоя Син и наш Бог да не ни погуби заради беззаконията ни, но човеколюбиво да прояви Своята милост към нас! Измоли ни, Владичице, от Неговата благост телесно здраве и душевно спасение, и мирен живот, плодородие на земята, благоразтворение на въздуха и благословение свише за всички наши добри дела и начинания! И както в древността си погледнала милостиво към смиреното славословие на атонския послушник, който Те възпявал пред пречистата Ти икона, и си му изпратила Ангел да го научи да пее небесната песен, с която Те славословят Ангелите, така сега приеми и усърдната молитва, която Ти принасяме. О, Всевъзпявана Царице! Протегни към Господа богоносните Си ръце, с които си носила Богомладенеца Иисус Христос, и Го умоли да ни избави от всяко зло. Прояви, Владичице, милостта Си към нас: изцели болните, утеши скърбящите, помогни на бедстващите и ни удостой да изживеем благочестиво този земен живот, да получим непосрамваща християнска кончина и да наследим Небесното Царство по майчиното Ти ходатайство пред Родилия се от Теб Христос, нашия Бог, на Когото заедно с Безначалния отец и с Пресветия Дух подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и във вечните векове. Амин.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1604450