България е пълна с будни и енергични хора, които творят, споделят идеи, търсят извори, от които да почерпват жива вода. Явно във всеки град или село има такива звездици, които светят с различна светлина от останалите люде. Напоследък в нашите пътувания търсим изключително живия контакт с хората, защото той ни обогатява. Да почерпиш от чуждия опит, да се зарадваш на сътвореното от ръцете на трудолюбивия българин или българка, да се запознаеш с интересни личности, които са вдъхновени по един или друг начин – това наистина е богатство. В този пост искам да споделя за “хората-злато”, с които се запознахме в Якоруда, благодарение на нашия приятел Нури.  

Нури, по известен като Габърчето също е от тези хора, недолюбван от мнозина, защото не се притеснява да говори истината в очите на хората. Той е много общителен, слънчев и добрудушен. 





И е човек на изкуството – стихоплетец на душата. Благоразположен и раздаващ се към приятелите си, гостоприемен. Благодарим му от сърце, че отдели от своето време и ни показа толкова красиви неща от Якоруда и околностите й.

Друга светла личност на Якоруда, която ни впечатли със творческия заряд и положителна нагласа на живота е твореца Фейзула Црънков.

Този човек така ме зарадва. Освен, че ни представи якорудската народна носия Фейзула ни показа, че от нищо прави нещо или по-точно казано от нищото твори красота, която не само радва, но и говори. Нали знаете старите  керемиди, с които бяха покрити старите малки белосани къщички. Та Фейзула претворява тези керемиди и те приемат душа!

Те могат да се превърнат в неизменна част от нечий дом, създавайки радост и красота.

Празните бутилки, никому ненужни Фейзула може да превърне в едно малко бижу.

А на недооценените и стари антики Фейзула дава нов живот.

Какъв самороден талант само. Рисува невероятно!

Показа ни картините си, от които успях да заснема една малка част.

Той излива душата си и в стих, но до тях за съжаление все още не съм се докоснала.

Радостно му става на човек, когато се срещне със слънчеви хора, изпълнени с творчески кипеж, творци, които са едновременно и ценени, и недооценени, щом чудесните му платна стоят затворени в една папка и малко хора имат достъп до тях. 

А Фейзула е човек с талант, който не се страхува да се раздава и го прави от сърце. Радваме се, че се запознахме с този слънчев човек.

Друг енергичен и пълен с идеи човек, който иска да се развива туризма в Якоруда е Илиян Бучков. Той е хижара на старата хижа “Трещеник”. Съжаляваме, че не успяхме да се видим с него в района на хижата, а впоследствие се запознахме в Якоруда.

От него научихме, че е радетел на традициите и е изложил експонати от местната якорудска носия във фоаето на хижата, но ние го пропуснахме този момент. Нищо. Имаме повод да се завърнем отново в Якоруда и да му гостуваме в хижата, защото със сигурност има много неща за показване от красота на Рила и скритата и древна история, свързана с пребиваването на бесите в планината! Така, че ако изберете курорта Трещеник и посетете старата хижа и няма да съжалявате. Илиян прави интересни маршрути до слабо познати места.

Друг човек, с който ни беше приятно да се запознаем беше Светослав Похлупков, радетел за българското, който се е захванал с благородната мисия да работи с деца, като лятото ги учи да плуват и печелят състезания, а зимата да карат ски. Човек, любител на екстремните преживявания, който живее втори живот, но милее за Якоруда и за нейната история, за развитието на туризма и въпреки, че е имал възможност да работи извън България, той се е завърнал и е избрал да остане в България и да работи за нейното благо. И влага усилията си в най-висшето благо, а именно децата на Якоруда. Каква радост и израз на удовлетворение е да видиш усмивката в очите на децата! Негова снимка нямам, но прилагам една статия за него:
http://www.bgswim.info/index.php?t=1119
 

Но системата е такава, че има свойството да “орязва крила”. Въпреки това устремът към живот във всички тези хора, за които ви разказах в този постинг е налице. Те имат мечти и търсят тяхната реализация, въпреки пречките и трудностите. Искам да им пожелая от сърце успех и нека се разраства Якоруда, да хубавее и да посреща своите туристи, но да им показва и своите съкровища. По този повод човек трябва да цени дадено богатство и да влага в него, ако иска то да се развива. Но не винаги желанията на човек се припокриват с реалността. По този повод искам да “пратя поздрави” на кмета на Якоруда за големите дупки по използвания от туристите път от Юндола за Разлог и Банско, който вече 2-ра година не е мръднал и човек, тръгва с приповдигнато настроение на път, но попадне ли в кратера от ями започва да му се стъжнява денят... Дано следващата година, когато дойдем отново насам да ги няма тези проблеми по пътищата на община Якоруда. Единствените облагодетелствани от дупките по пътя са  многото домашни производители на мед, сладка и разни други вкусотийки от планината – гъби, боровинки, които предлагат своята стока край пътя и ако човек кара с висока скорост по-вероятно е да ги подмине. Друго, което мога да пожелая на Якоруда, (като човек който обича и се интересува от историята на съответното селище, което е посетил) е следващия път като дойда тук много бих се радвала, ако е оборудван музей, в който човек може да разгледа находките от Крепостта Калята, традиционни инструменти, занаяти от близкото минало на Якоруда, както и традиционното облекло на якорудчанина и якорудченката, а и от много други места и оклоности на Якоруда, за които аз не зная. И се питам каква е ползата за Якоруда да се разработва крепостта, да се правят разкопки, като всички ценни находки отиват в НИМ в София. С какво ще бъде спечелен туриста за Якоруда?

Това са все въпроси, които мен специално ме вълнуват и затова ги изказвам на глас. И бих се радвала, ако има кой да чуе идеите на предприемчивите и будни якорудчани. Така, че от сърце желая доброто на Якоруда!