2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Още Приск Панийски [фр. VІІІ], чиято историческа книга е описвала събитията до към 477 г. и фрагменти от която са запазени в преписите, правени през Х в. за Константин Багрянородни [последният е автор на няколко съчинения, между които и Constantine Porphirogenitus. De administrando imperio. Washington., 1967], съобщава, че сред хуните е съществувало поверие, че след смъртта на Атила огромната му империя ще рухне, но на третия му син Ернак било предопределено да я възстанови.
През 448 г. Приск е секретар в посолството до Атила на Максимин, изпратен от византийския император Теодосий ІІ. Целта на посолството е била да урегулира отношенията между ромеи и хуни след опустошителната война на Атила на Балканите през 447 г. [Otto J. Maenchen - Helfen. The World of the Huns: Studies in Their History and Culture. University of California Press, 1973; гл. ІІ, абзац „Атила”], когато според едни източници са превзети 100 града на Византия, а според други само 60.
В летописа си Приск разкрива, че преводачът на посолството Бигила бил натоварен от префекта Хрисафий и от императора с тайна задача - да занесе пари на могъщия хунски генерал Едеко [фр. VІІ], бащата на Одоакър, за да бъде убит хунския династ Атила. Заговорът, за който посланиците Максимин и Приск не били уведомени, не успял, понеже Едеко разкрил пред Атила опита на евнуха Хрисафий да го вербува за покушението, когато Едеко и Орест били в Константинопол през пролетта на 448 г., за да получат 6000 фунта злато като залог за примирието по уговорката от края на 447 г. между Атила и византийския преговарящ патриций Анатолий [фр. V].
Очевидно още към 450 г. Атила се подготвя да направи същото със Западната римска империя, което е постигнал с Източната след войната от 447 г., а именно да урегулира окончателно границите си с римския свят в Европа.
До тази година, по сведение на Приск Панийски, полиетническата империя на хуните е обхващала земите от Каспийско море до средни Дунав [фр. VІІІ], при Виена, където е бил хунският град Ветвар (бивш Корнунт)[Асемани].
От арменския историк от V в. Елише знаем, че арменски нахарари са искали помощ на север от проходите Дербент и Дарял в Кавказ от хуните малко преди 450 г., във връзка с готвено от тях въстание срещу окупацията на страната им от Персия (арменските и грузинските извори ги именуват „хони”).
Приск е оставил сведение, че в лагера на Атила в Панония още през 448 г. е имало слух, че той ще напада Персия [фр. VІІІ].
Така става ясно, че граница на Хунската империя с Персия е била планината Кавказ.
Западна граница на хунските територии в Европа към 450 г. е река Рейн. На запад от Рейн хунски войски са атакували до 450 г. само като съюзници на римските войски на Теодосий І, Стилихон, Аеций и Литорий [Otto J. Maenchen - Helfen. The World of the Huns; гл. ІІ, абзаци - „Атака на хунската конница в Галия”; „Улдин”; „Октар и Руа”].
Атила по същото време се готви да атакува онези територии на запад от реката, които са под протекцията на Рим, но номинално - а именно земите на бургунди, гали и франки [Приск, фр. ХІІІ] и поселищата на визиготите в Тулуза. Римските претенции към тези територии са наложени още до 434 г. и то благодарение на хунската помощ на чичото на Атила и Бледа - Руа, която той оказва на римските пълководци Литорий и Аеций.
Военният съюз между хуни и западни римляни преди смъртта на Руа през 434 г. е почти безпроблемен и по времето на общото ръководство на Бледа и Атила над хуните след 434 г. Когато през 445 г. Атила става самодържец, договореностите с Рим и Валентиниан ІІІ са подновени от посолство на Карпелион, сина на Аеций, до него [фр. VІІІ].
Явно по това време на Атила, в знак на приятелство, хитроумно и добре премислено, е връчен и най-висшия римски военен чин magister militum, за да получава съответните лична и гарнизонна заплати, като с последната, подобно всички римски висши военачалници с този чин magister militum, той е можел да поддържа вещево цяло съответно военно подразделение, което е било очевиден материален жест от страна на Аеций и Валентиниан ІІІ към новия господар на всесилните хуни.
По този повод през 448 г. Приск научава от Константиол (родом римлянин и съветник на хунския династ), че Атила бил казал надменно при връчването му на този чин: ”Пълководците му (на Валентиан ІІІ) са негови слуги, а моите пълководци са равни по чест с римските императори” [фр. VІІІ]. Но не се отказал от заплатите.
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци