С падането на Рим и началото на тъмните векове географията като наука изпаднала в хибернация, от която ранната църква направила твърде малко, за да я измъкне… Стриктното библейска тълкуване съчетано с непреклонен патристичен фанатизъм довели до теорията за плоска земя, центърът на която бил Ерусалим, а Едемската градина, от която изтичали реките на рая се намирала някъде в периферията.
- Бойс Пенроуз Travel and Discovery in the Renaissance (1955)

Обхващащия цяла Европа феномен на научна амнезия… измъчвал континента от 300 до поне 1300 г. сл. Хр. През тези векове християнската вяра и догма подтискали представата за света, която била изградена бавно, толкова трудно и толкова добросъвестно от древните географи.
- Даниел Бурстийн The Discoverers (1983)

Смятали ли са хората през средните векове, че земята е плоска? Със сигурност по-горе цитираните автори ни карат да мислим така. Според тази история хората живели през „тъмните векове” били толкова невежи (или до такава степен заблудени от католическите свещеници), че вярвали, че земята е плоска. В продължение на 1000 г. те живели в състояние на невежа заблуда и ако не била героичната смелост на Христофор Колумб и други изследователи те можели да продължат да живеят по този начин дори и по-дълго. Така новаторството и смелостта на изследователите, мотивирани от икономически цели и съвременно любопитство, най-накрая направили възможно за нас да се освободим от оковите на древната католическа църква.

Откъде идва тази история? През 19 век учените интересуващи се от ново научно и рационално виждане за света твърдели, че древните гърци и римляни са знаели, че света е кръгъл, но че това знание е било подтиснато от средновековните църковници. Про-католическите учени отговорили с аргумента, че средновековните мислители са знаели, че света е кръгъл. Критиците отхвърляли подобни твърдения. Защо битката се съсредоточила върху този конкретен въпрос? Понеже едно вярване в плоска земя било отъждествявано с доброволно невежество докато едно разбиране за сферична земя било синоним на модерността. Страната, която човек защитавал се превръщала в средство да се заклеймят или да се възвеличат древните църковници.

За учени като Уилям Уевел или Джон Драпър католицизмът бил лош (понеже твърдял, че земята е плоска) докато за римокатолиците той бил добър (понеже водел към модерност). Както ще видим нито една от тези крайности не описва истинското положение на нещата.

Това отъждествяване с модерността също така обяснява защо американските историци от 19 век твърдели, че Колумб и ранните търговци доказали, че земята е кръгла и по този начин влезли в модерността – и в Америка. Именно биографията на Колумб написана от американския автор Уошингтън Ървинг, създателят на „Рип ван Уинкъл” направила популярна тази идея.

Но реалността е по-сложна от всяка от тези истории. Много малко хора през средните векове вярвали, че земята е плоска. Мислителите и от двете страни на въпроса били католици и за тях формата на земята не била свързана с прогресивни или с традиционни виждания. Вярно е, че повечето свещеници били по-загрижени за спасението отколкото за формата на земята – това все пак била тяхната работа. Но Божиите дела в природата също били важни за тях. Колумб не би могъл да докаже, че светът е кръгъл понеже този факт вече бил известен. Нито пък той бил модернист-бунтар – той бил добър католик и предприел своето пътуване вярвайки, че върши Божията воля. През 15 век наистина се случила една трансформация на вижданията за земята, но тя имала повече общо с нейното изобразяването отколкото с прехода от плоска земя към сфера.

Древните учени развили един много ясен модел на сферични земя и небе. Всички значими гръцки географи, включително Аристотел (384-322 пр. Хр.), Ератостен (3 век пр. Хр.) и Птоломей (2 век) основавали своите географски и астрономически творби върху теорията, че земята е сфера. По подобен начин всички значими римски коментатори, включително Плиний Старши (23-79 сл. Хр.), Помпоний Мела (1 век сл. Хр.) и Макробий (4 век сл. Хр) били съгласни, че земята е кръгла. Тези заключения били отчасти философски, но също така се основавали и на математически и астрономически разсъждения. Най-известно било доказателството на Аристотел за сферичността на земята. То било използвано от множество мислители през средните векове и Ренесанса.

Ако разгледаме творбите дори на писателите от ранното средновековие ние виждаме, че с много малки изключения те поддържали теорията за сферична земя. Сред ранноцърковните отци Августин (354-430), Йероним (починал 420) и Амброзий (починал 420) били съгласни, че земята е сферична. Единствено Лактанций (началото на 4 век) бил на различно мнение, но той отхвърлял всяко езическо познание понеже то отдалечавало хората от тяхната цел да постигнат спасение. От 7 до 14 век всеки значим средновековен учен занимаващ се с естествения свят казвал, повече или по-малко ясно, че земята е кръгло кълбо като мнозина от тях използвали в своите творби астрономията на Птоломей и физиката на Аристотел. Тома Аквнски (починал 1274) например, следва доказателството на Аристотел, което демонстрира, че промяната на позициите на съзвездията показва сферичната форма на земята. Роджър Бейкън (починал 1294) в своя Opus Maius (ок. 1270) твърди, че света е кръгъл, че южния полюс е населен и че преминаването на слънцето през линията на екватора оказва влияние върху климата в различните части на света. Амбертус Магнус (починал 1280) бил съгласен с откритията на Бейкън докато Майкъл Скот (починал 1234) „сравнява земята заобиколена от вода с жълтъка на яйце и сферите на вселената с люспите на лука.” Вероятно най-влиятелен бил Жан де Сакробоско, чиято книга De Sphera (ок. 1230) показва, че земята е кълбо и Пиер д’Айли (1350-1410), архиепископ на Камбера, чиято книга Imago Mundi (написана 1410) разглежда сферичността на земята. И двете книги били много популярни. Книгата на Сакробоско била използвана като основен учебник през средните векове докато тази на д’Айли била четена от ранните изследователи като Колумб.

Единственият средновековен учен, чиято творба понякога е тълкувана в смисъл говорещ за вяра в земя с форма на диск вместо в кръгла земя е Исидор от Севиля (570-636), плодовит енциклопедист и естествен философ. Макар че е много ясен относно сферичната форма на вселената историците остават разделени относно виждането му за формата на самата земя. Той твърди, че всеки изпитва формата и топлината на слънцето по един и същ начин, което може да се тълкува като означаващо, че изгрева на слънцето може да бъде видян в един и същ момент от всички земни жители и следователно земята е плоска. Но това твърдение по-вероятно има в предвид, че формата на слънцето не се променя докато обхожда земята. Голяма част от неговата физика и астрономия могат да бъдат разбрани единствено във връзка с една сферична земя като например тълкуването на лунните затъмнения. Макар че не е необходимо да настояваме за пълна последователност изглежда, че космологията на Исидор може да бъде разбирана последователно единствено с една сферична земя.

Мнозина писатели през средните векове също подкрепят идеята за кръгла земя. Произведението на Хуан де Мандевил Пътувания до светата земя и до раят на земята отвъд тях написана около 1370 била една от най-широко четените книги в Европа от 14 до 16 век. Мандевил е много ясен в твърдението си, че света е кръгъл и годен за плаване:

And therefore I say sickerly that a man myght go all the world

about, both above and beneath, and come again to his own country

. . . And alway he should find men, lands, isles and cities and towns, as are in their countries.

По подобен начин Данте в своята Божествена комедия няколко пъти описва света като сфера твърдейки, че южната полукълбо е покрито с море. И в The Franklin’s Tale Чосър (ок. 1340-1400) говори за „Този широк свят, за когото хората казват, че е кръгъл.”

Единственият средновековен писател, който явно отрича сферичността на земята е Козма Индикоплеустес византийски монах от 6 век повлиян от съвременните еврейска и източна традиция за плоска земя. Козма развил една основаваща се на писанието космология, според която земята е висока равнина или плато поставена в долната част на вселената. Трудно е да се каже колко влиятелен е бил той за своето време. Днес съществуват само две копия от тази книга, едно от които било личното копие на Козма и единственият друг човек от средните векове, за когото се знае, че го е чел бил Фотий от Константинопол (починал 891), широко приеман за най-начетения човек на времето си. При липса на потвърждаващи доказателства не можем да използваме името на Козма, за да твърдим, че християнската църква е подтискала знанието за кръглостта на земята. Книгата на Козма показва единствено, че научния климат в ранното средновековие бил отворен за спорове по въпроса.

С изключение на Лактанций и Козма всички големи учени и мнозина писатели интересуващи се от физическата форма на земята, от падането на Рим до времето на Колумб, поддържали теорията, че земята е кръгла. Учените може да били по-загрижени за спасението отколкото за географията и писателите може и да показвали малък интерес към философските въпроси. Но с изключение на Козма нито един средновековен автор не отрича, че земята е сферична – и католическата църква никога не е заемала позиция по въпроса.

Вземайки в предвид всичко това е глупаво да настояваме, че Колумб е доказал, че света е кръгъл – или дори че е твърдял това. Все пак популярните описания продължават да разпространяват погрешната история, че Колумб се борел с предразсъдъците и невежеството на учени и църковници в Саламанка, домът на водещият испански университет преди да убеди кралица Изабела да му позволи да докаже своята позиция. Твърдението на Колумб – че разстоянието от Испания до Китай не е прекалено голямо и че е по-кратко и по-безопасно от пътя около Африка – било посрещнато със скептицизъм от някои учени извикани неформално да посъветват краля и кралицата на Испания. Тъй като не са запазени никакви записи от тази среща ние трябва да разчитаме на записките на синът на Колумб, Фернандо и на Бартоломю де ла Касас, испански свещеник, който писал история на новия свят. И двамата казват, че учените мъже в Саламанка били насяно относно тогавашните дебати свързани с размерите на земята, подобността на обитателите различните й части и възможността да се пресече горещата зона на екватора. Те предизвикали Колумб относно неговото твърдение, че има по-голямо познание от това на древните и относно способността му да извърши това, което предлагал. Все пак те не отричали, че земята е сферична, а по-скоро използвали нейната сферичност в своя аргумент срещу Колумб, твърдейки че кръглата земя е по-голяма отколкото той твърди и че плаването ще отнеме твърде много време.

Когато Питър Мартир възхвалява постиженията на Колумб в предисловието на De cades of the New World (1511) той бързо добавя, че Колумб е доказал, че екватора може да се пресече и че наистина има хора и земи в тези части на света, за които някога се е смятало, че са покрити с вода. Все пак той никъде не говори за доказване на сферичността на света. Ако Колумб наистина доказал това на съмняващите се учени Питър Мартир със сигурност би го споменал.

Тези, които желаят да представят Колумб като икона в един исторически момент, в който света става кръгъл трябва да се обърнат към обикновените хора. Преди всичко не са ли се опасявали моряците на Колумб, че могат да паднат от края на света? Не, не са. Според дневника на Колумб моряците имали две конкретни оплаквания. Първо, те изказвали опасения, че пътуването е продължило по-дълго отколкото той е обещавал. Второ, те се страхували, че понеже вятърът изглежда духа постоянно от запад те няма да бъдат в състояние да се върнат у дома.

Както видяхме на практика няма никакви исторически доказателства в подкрепа на мита за средновековната плоскост на земята. Християнските свещеници нито са подтискали истината нито са забранявали дискусията по въпроса. Верен син на църквата, който е вярвал, че неговата работа върши Божията воля, Колумб не е доказал, че земята е кръгла – той просто се натъкнал на един континент, който се оказал на пътя му.

Лесли Б. Кормак е декан на Arts and Social Sciences at Simon Fraser University. Тя е автор на Charting an Empire: Geography at the English Universities, 1580–1620, и съавтор (заедно с Андрю Ед) на A History of Science in Society: From Philosophy to Utility.

rado76.wordpress.com/2011/04/27/myths_1