9 Септември, 2012 09:14 24 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2686 Тодор Живков посреща партизани на 9 септември 1944 г. Снимка: todorzhivkov.com ШРИФТ ПЕЧАТ Tweet Мария
Атанасова

България днес отбелязва паметта на жертвите от комунистическия терор.

Деветосептемврийският преврат е насилствена промяна в държавната власт в България, извършена през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г., като е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев.

Събитията от 9 септември 1944 г. все още не са получили единодушната оценка на историците. В историографията отпреди 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е „народно въстание“. Оттогава до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата получават определението „социалистическа революция“. След политическата промяна от 1989 г. събитието е определяно като „военен преврат“.

Отечественият фронт взема властта в България с помощта на окупиращите страната сили на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България излиза от Оста и попада в съветската сфера на влияние.

Още в първите дни бойни групи на комунистическата партия започват саморазправа със своите политически опоненти и представители на интелигенцията. По неофициални данни, без съд и присъда са избити между 20 000 и 40 000 души. Незаконният Народен съд произнася 2618 смъртни присъди(По други данни - 2730 души - бел.ред.). Сред първите разстреляни са тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски, който е брат на покойния цар Борис ІІІ, бившият министър-председател проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов.

На смърт са осъдени девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Така на практика комунистическата партия унищожава политическия, икономическия и културния елит на България. Народният съд произнася и 1226 доживотни присъди, а 946 души са осъдени на 15 години затвор. Голям брой от тях обаче умират непосредствено след произнасянето на присъдите от побой и изтезания в затворите, коментира телевизия Европа.

За сравнение - на Нюрнбергския процес, който изправя пред съда ръководителите на нацистка Германия, на смърт са осъдени 12 души, а трима са осъдени на доживотен затвор. След деветосептемврийският преврат в България се установява сталинистки режим, който откъсва за 45 години страната от европейските демокрации. (Автора на блога, оставя без коментар мнението на авторката на статията, че в Европа днес има "демокрация"...)

Тоталитарната власт изгражда десетки концлагери, в които комунистическата партия изпраща своите опоненти. Близо 300 000 българи намират смъртта си по време на режима, подчинил България на волята на Съветския съюз. Тяхната памет ще бъде почетена от Съюза на репресираните пред мемориала до НДК. На монумента са изписани имената на 8000 жертви на комунистическия терор.

fakti.bg


Още за "професионалните превратаджии" у нас:

samvoin.blog.bg/politika/2012/06/09/istinata-za-prevrata-na-9-iuni-1923-a-godina-postingite-se-p.965791

samvoin.blog.bg/politika/2012/05/19/prevratyt-na-19-mai-1934-g-iugoslavski-proekt-za-likvidirane.956127

samvoin.blog.bg/politika/2011/09/09/voenniiat-prevratadjiia-kimon-georgiev.816949

samvoin.blog.bg/politika/2011/09/09/deveti-septemvri-pylnoto-pogazvane-na-nacionalnite-interesi.816947

Наистина не съм убеден, дали цифрата е точна и доколко може да се говори за 300 000 убити в буквалния смисъл на думата и то невинни, но със сигурност репресираните са най - малко толкова, респективно тези със съкратен живот.
Много от тези репресирани или лежали години със смъртни и тежки присъди, докато някой следващ комунистически диктатор - като Живков или Червенков, не е "благоволявал" да ги "помилва", по някакъв повод - са доказано репресирани, без вина и поне съществена.
Особено миналите през лагерите или съдените за несъгласие със съветския ботуш, фалшификациите на историята ни, предателствата на БКП по Националния ни Въпрос...
Да не говорим и за противозаконния "народен съд" и разстрелите без съд и присъда, малко след 9 септември - много от тях на лична основа или от злоба и завист.
А това, че много криминални престъпници, чужди шпиони и псевдорепресирани, им беше създадена легендата на "суперрепресирани", да не би да няма подобни примери от след 9 септември 1944-а година?
Какво ще кажеш, например за полицай - изнасилвач, който бива изкаран "репресиран от монархофашистите", помилван и преназначен в милицията?
Преди това, бил осъден на 15 години - строг тъмничен затвор...
Това е разбира се, само "една капка в морето"...
За това и трябваше народа да мисли, да се интересува и да познава фактите - кой, кой е и кой е бил преди...
Това разбира се, не може да оправдае и много над 300 000 съсипани и съкратени животи, увредени и то без вина или за деяния, които са обявени за "престъпни" от 1944-а у нас или малко след това, като това да си националист и родолюбец (Не че и преди 9 септември, истинските такива, не са били репресирани и от монархията...) и други...