Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 10030288
Постинги: 7885
Коментари: 3500
Гласове: 6337
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
Постинг
22.07.2012 03:27 - Историческо решение: ООН призовава за свобода на словото в интернет и свобода на историческия ревизионизъм относно ВСВ
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 746 Коментари: 0 Гласове:
1



(Статията се пуска за втори път - в преведен от Григор Симов на български вид.)


5 юли 2012 г. Съветът на ООН за правата на човека прие историческа резолюция за правото на свобода на словото в интернет. Малцина знаят и, че преди година Комитетът на ООН прие не по-малко знаменателно решение, постановяващо, че преследването на граждани за отричане на холокоста е недопустимо за страните подписали Конвенцията за правата на човека. Демократичните медии не забелязаха този сензационен документ.

Новината е скрита в Европа, а в частност и у нас! 

Организацията на Обединените нации (ООН) е създадена в края на Втората световна война, като съюз на държавите враждебни на Германия, и до днес това положение не се е изменило особено. Но все пак ООН стана по-критична към американо-ционистките властелини,понеже много държави от Азия, Африка и Латинска америка не са склонни безпрекословно да се подчиняват на диктата на Вашингтон и Тел Авив. Обединените нации, например, ясно и нееднократно осъждаха израелската политика на апартейд към палестинците.

Позицията на ООН към взривоопасния проблем по т.н. "отричане на холокоста" до сега беше неясна. В много европейски страни изследователите и политическите анализатори, които считат че "геноцидът на 6 милиона евреи в нацистки газови камери" е лъжа, с цел пропаганда на ционистите и техните съюзници, и които твърдят че могат да го докажат, - се подлагат на тормоз от пресата, на публичен остракизъм, уволнения от работа, а понякога и на унищожение, буквално или чрез вкарване в затвора. Неотдавнашни примери за известни хора, уволнени заради съмняване в холокоста, са телевизионният водещ Кен Йебсън в Германия и виенският професор по икономика Франц Херман.

Сега обаче стана известно, че ООН е подготвила неочакван удар срещу угнетителите на свободното изследване и изразяване на мнения: От 11 до 29 юли 2011 г. в Женева се проведе 102-то заседание на Комитета към ООН за правата на човека. Комитетът прие следното задължително решение за всички държави подписали Конвенцията за правата на човека към ООН (в това число Гермаания, Франция и Швейцария):

"Законите преследващи изразяването на мнения за исторически факти са несъвместими със задълженията, които възлага Конвенцията за правата на човека, на подписалияте я държави, относно уважаването свободата на словото и свободното изразяване на мнения. Конвенцията не разрешава никакво обявяване на забрана за изразяване на погрешно мнение или неправилна интерпретация на събития от миналото". (Абзац49, CCPR/C/GC/34)От самосебеси се разбира, че да се установи, кои мнения са "погрешни" и кои интерпретации са "неправилини", е възможно само чрез свободно изследване и свободно обсъждане. Това са въпроси за науката, а не за съдиите по наказателни дела. А и резултатът от изследването не може никога да е така окончателен, че при поява на нови факти и изводи, да не е възможно да бъде преразгледан. Правилото, което е в сила за науката, естествено трябва да е в сила и за правосъдието в правовата държава. Затова решението на Комитета към ООН по правата на човека, определено се отнася за френския закон за преследване, който бе приет, в часност против френския изседовател на холокоста Робер Форисон. (т.н. "закон за паметта").По отношение процеса срещу Форисон, в решението ясно е написано:
"Криминализацията на собствено мнение на лицата е несъвместима с чл. 1. ал. 19 от Конвенцията за правата на човека: Преследването, заплашването или стигматизацията на лица, а също и арест, задържане под стража, съдевно преследване или лишаване от свобода, за мнение, към което лицето може да се придържа, е нарушение на чл.1. ал. 19".

Решението на комитета означава, че вече действащите закони са незаконни, и че са били незаконни още при приемането им. Така че, всичките произнесени присъди по такова обвинение трябва да бъдат отменени, а осъдените трябва да получат компенсации.

Решението на Комитета, на руски, може да се види тук":

http://www2.ohchr.org/english/bodies/hrc/docs/CCPR-C-GC-34_ru.doc

 

Забележка:

Комитетът по правата на човека към ООН е организация, занимаваща се с надзор и изпълнение на Международния пакт за граждански и политически права в страните участници в Пакта. Комитетът по правата на човека е създаден 1977 г. Състои се от 18 членове, избрани измежду държавите участнички в Пакта, с тайно гласуване, за срок от 4 години, които работят в лично качество, а не като представители на своите страни.

Важна функция на комитета по правата на човека е тълкуването на Международния пакт, с цел да се разсейват всякакви съмнения относно обхвата и смисъла на неговите членове и алинеи. Тези тълкуваня се публикуват във вид на Забележки от общ характер. Забележките служат на държавите участнички за ръководство при прилагането на положенията от Пакта.

***

Уж неутралната и демократична Швейцария е особено ярък пример, как властта заблуждава гражданите си, чрез медиите и партиите: Когато 1994 г. се провеждаше общошвейцарският референдум относно "закона - намордник", с украсеното название "наказателен закон против расизма" или "Антирасисткият закон" (чл. 261 от НК), на електората внушаваха, че Швейцария е длъжна да приеме този закон, като подписала Конвенцията на ООН по правата на човека. Сега самата ООН посочва, макар и с голямо закъснение, че това е било пълна лъжа.

 

Върховните съдилища на Франция и Испания през миналите месеци вече отмениха съответните закони в своите страни, докато в същото време немскоезичните медии и до днес успешно крият информацията от публиката, за решението на ООН, както и трябваше да се очаква. Това бе възможно затова, защото Германия и Австрия са под непосредствената опека на ционистите и съюзниците им.

Но все пак, и тук може да се забележи мълчалива промяна в поведението на органите на правосъдието: След като местният съд в Регенсбург още на 11 юли2011 г. осъди британския епископ Ричард Уилямс за отричане на холокоста, тази присъда още в средата на първата седмица на Великия пост, беше отменена от Долнобаварския върховен съд в Нюрнберг. В същото време съдът постанови, че съдебните разноски на Уилямс трябва да възстанови държавата Бавария.

Също и за други процеси в Германия се съобщава че през изминалото време били прекратени. Учередителят на ЕВРОПЕЙСКО ДЕЙСТВИЕ швейцарският ревизионист Бернард Шауб обаче още не е получил никаква информация: против него на 25 юли 2011 г. прокуратурата на град Валдсхутинген (Баден- Вюртенберг) започна разследване по обвинение "в подозрение в народно подстрекателство" (така в Германия наричат оспорването на холокоста).

image

Бернард Шауб

Бернард Шауб в Швейцарии не само на два пъти си губи работата, не само че семейството му (с деца на 1, 8 и 10 годинки) бяха лишени от квартира, по политически причини, само неколко седмици преди това, но към всичко това той вече два пъти е бил осъждан за "расизъм" (така се нарича в швейцария оспорването на Холокоста!!). Веднъж го осъдили на парична глоба, а втория път на три месеца затвор - условно.

 

Германското правосъдие предполагало, че е намерило повод да зе заяде със Шауб, когато 2006 г.в Техеран, по покана на президанта Ахмединеджад, се проведе станалата вече знаменита "Конференция по Холокоста". Шауб участваше там, както и Форисон, и други известни ревизионисти. След това той оглавяваше вече забранения "Съюз за реабилитация на преследваните за отричането на холокоста" (VRBHV), който той основа, заедно с Хорст Малер и Урсула Хафербек, в който по онова време участваха неколко стотин активни ревизионисти от цяла Европа и зад океана.

 

Конференцията, а следователно и докладът на Шауб, били заснети от неизвестни хора, както и устният доклад, който ревизионистът направи пред неколко заинтересовани приятели, след завръщането си в родината. Други неизвестни хора направили филм от този материал и го разпространили на DVD по целия свят, под името "Радостна вест от Техеран". На филма имало и субтитри на много езици. Този филм бил пуснат отдавна и в интернет, където го намерило и Германското правосъдие. Германското правосъдие не можело да преследва Шаубе за изказваня извън Германия, но затова пък можело да се хване за факта, че изказванята му могат да се видят в интернет от ползватели в Германия.  Но наистина, само при условие, че се докаже, че самият Шаубе е пуснал филма в мрежата или е помолил някого да го направи. Разследването за което говорим бе предшествано от печална история, която трябва да бъде разказана, макар и накратко:
По това време децата на Шаубе посещавали Свободното Валдорфско училище в Шопфхайм(Шварцвалд). През ноември 2010 г. тях безсрочно ги изгонили от училището, на улицата, без предварително предупреждение и без какъвто и да е повод. Причината не била назована, но разбира се, причина е имало. В училището разбрали, кой е баща на децата и действали така истерично, както им мнозинството съвременници, поддали се на религията Холокост. "Отрицателите на холокоста", както и членовете на семействата им, даже ако това са малки деца, се считат за еретици, съвременни парии, които почти автоматично попадат под публично преследване, в духа на съвременния "лов на вещици". И който не участва в този тормоз, сам попада под подозрение.  И затова участват(почти) всички...
 

Превод от руски: Г.С.

Очаквайте превод и публикуване на приложението към тази публикация: 
          "Мисленето Освобождава"!!!




Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене