сн. БГНЕС

Електоратът на ГЕРБ е намалял с 4.5% през последния месец до 26.6 процента, сочат резултатите от проучването на държавната социологическа агенция НЦИОМ, представени в сряда. Управляващата партия продължава да бъде убедително първа политическа сила пред БСП, която се ползва с 18% доверие, както и миналия месец.

Трета е новоучредената партия на Меглена Кунева "България на гражданите" със 7.5 процента, изпреварвайки ДПС, за които биха гласували 6.4% от българските граждани. В същото време НЦИОМ засича спад с 6% в одобрението към личността на Меглена Кунева. Според агенцията това се дължи "вероятно на отдръпването на хора, които не приемат нейния политически проект и заявената дясна ориентация".

Изследването на НЦИОМ показва значително намаляване на доверието и към държавните институции. Социологическото проучването е направено в периода 27 юни-3 юни, когато общественото внимание бе фокусирано върху коментарите за протестите на Орлов мост и действията на управляващите.

Според НЦИОМ това е довело до спад на одобрението за работата на правителството и ключови фигури в него. Агенцията допълва, че резултатите са повлияни още от взривовете край пътен възел Петолъчката, а докато се е провеждало изследването се е случило и увеличение на цената на тока с 13 процента.

Участие в изследването са взели 1000 пълнолетни българи от 86 населени места.

Това е първото проучване на НЦИОМ след официалното учредяване на "България на гражданите". Социолозите посочват, че най-масово симпатии към личността на Меглена Кунева декларират левите избиратели. Данните показват обаче, че готови да гласуват за новата формация са още избирателите с центристки възгледи, както и десни избиратели. Засега партията на Кунева печели симпатизанти главно сред бивши поддръжници на други партии и в по-малка степен успява да привлече политически пасивни избиратели.

В началото на юли "Атака" има електорално влияние от 2.5 процента.

Ако Синята коалиция бъде запазена, тя има шансове да попадне в следващия парламент. Поотделно СДС и ДСБ обаче имат близки и невисоки електорални дялове, от по 1.6% – 1.7%, сочат данните.
 

В края на третата година от мандата си ГЕРБ запазва 70% от избирателите си от предишните парламентарни избори, а БСП – 76%. Крайно разочаровани от управляващите и категорично нежелаещи да ги подкрепят вече са една пета от бившите им избиратели. При БСП този дял е по-нисък – 13 процента.

В началото на юли най-одобряваният лидер на парламентарна група е Сергей Станишев с 25.6%, но и той губи подкрепа спрямо май месец, когато е бил с положителен рейтинг от 27.7 процента.

Изследването отчита намаляване с между 2 и 6 пункта на одобрението към всички държавни институции. Съдът, прокуратурата и полицията губят по 2 процента от и без това не особено високия си имидж, парламентът губи 3%, а правителството – 4 процента.

Одобрението към парламента през юли е 22.4%, а работата на правителството се одобрява от 32.4 процента от анкетираните и от 71 на сто от избирателите на ГЕРБ. Най-силни критични настроения към правителството има сред хората на възраст над 50 години, сред нискообразованите, сред жителите на малките градове и селата, както и сред крайно бедните.

Критични към кабинета са симпатизантите на всички партии, освен тези на ГЕРБ, сочи статистиката.
 

Най-сериозен спад има в доверието към армията, която губи близо 6% процента одобрение през изминалия месец и рейтингът й вече е 37.1 процента. Най-сериозно влияние за това имат взривовете край Петолъчката.

Намалява и одобрението към ръководителите на основните държавни институции. С 6 процента по-нисък е рейтингът на премиера, който вече 44.3 проценти, с по 3% намалява доверието към президента и към вицепрезидента. Доверието към държавния глава Росен Плевнелиев е 50.3 процента. С 4 процента расте неодобрението към работата на председателя на парламента. Одобрението за работата на Цецка Цачева е 28.1 процента през юли срещу 29.5 през май.
 

От началото на протестите критичността към премиера нараства, но подкрепата за работата на Бойко Борисов остава висока сред хората на възраст между 40 и 49 години, сред заможните българи, сред жителите на големите градове и сред симпатизантите на ГЕРБ.
 

Най-одобряваният министър вече е Лиляна Павлова, следвана от Цветан Цветанов и Мирослав Найденов  (?!). Четвърти е Николай Младенов (?!), а пети - Вежди Рашидов. Най-ниско одобрение в началото на юли имат министрите Диана Ковачева и Ивайло
Московски.

Публичните изяви на министър Десислава Атанасова допринасят за разпознаваемостта й - одобрението за нея се покачва с 4% през този месец, но също с толкова расте и неодобрението. НЦИОМ регистрира трайно и високо неодобрение към работата на финансовия и социалния министри.