Софийската пожарна команда в акция по време на 30-те години на ХХ век. Снимка: „Изгубената България“

Суматохата около гасенето на пожара в резервата „Бистришко бранище“ на Витоша доведе до разнобой в информацията за стихията. Официалните версии успокояваха столичани и тези, които обичат планината, че ситуацията е овладяна.

Включилите се в пожарникарските акции доброволци пък прописаха в интернет, алармирайки, че трябва да се притесняваме както за размерите на огнената стихия, така и за методите на гасене. 

А е било време, когато българските огнеборци са си имали собствен информационен орган. Месечното илюстровано списание “Пожарникар” е сред малкото печатни издания, излизащи у нас към 1894 г.  От него в продължение на една година професионалистите се информирали както за световните тенденции в бранша им, така и за случки от историята. 

По времето на османския феодализъм по българските земи са възниквали често стихийни опустошителни пожари. Само през ХІХ век са вилнели 140 такива. Засегнати били цели населени места, сочи справката в историческата секция в сайта на МВР.

През 1770 г. пожар в Пловдив унищожава 500 къщи и взема немалко човешки жертви. Още по-катастрофално е положението в града под тепетата 18 години по-късно, когато пламъците поглъщат в продължение на цяла седмица 3000 сгради заедно с имуществото.

Стихиен пожар възниква в София на 25 март 1831 г. След бедствието в града е сформирана първата тулумбайджийска тайфа, на която по заповед на султан Махмуд ІІ се предоставя мехова помпа за гасене (тулумба) с всичките й принадлежности.

В града наблюдението за избухнал пожар се извършва от най-високите части  - от минарето на джамията в центъра и от камбанариите на църквите “Света Неделя” и “Света София”.

При огнен инцидент гърмели топове, църковните камбани биели тревожно.

Непосредствено след Освобождението от турско робство поради липсата на достатъчно средства за назначаване на постоянни щатни пожарникари софийската община задължава гражданите да вземат участие в гасенето на пожарите.

При избухване на пожар всеки баровец трябвало да изпраща хора, въоръжени с предписаните им уреди и инструменти. Предвиждали се и наказания за онези, които не се подчинявали на наредбата.

С указ на на княз Александър Батенберг от 11 юни 1880 г. са регламентирани устройството на огнища, комини; почистването им; съхранението и ползването на леснозапалими вещества; паленето на огън в и извън населените места; участието на населението в потушаването на пожари и др.

http://www.dnes.bg