2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
След възторженото рязане на ленти на спортни съоръжения и участъци от магистрали, в суматохата между енергиини проекти, смяна на министри, щастливи кокошки, телевизионни битки с престъпността и корупцията, спорни задгранични воаяжи и местене на държавни агенции извън столицата, под знака на превърналите се във фонов шум заклинания за бюджетна дисциплина и фискална стабилност, управляващите стигнаха до темата за иновациите и високите технологии. Вероятно подсетени от европейските партньори, предвид безпрецедентното ни технологично откъсване, ерозия на компетентността и трайно заеманата от страната позиция на аутсайдер по конкурентноспособност и иновативност на икономиката.
“Трябва да се опитаме на направим НЕЩО (курсив мой) и в сферата на иновациите, в новите технологии”, казва премиерът Б. Борисов (18.11.2011 г). И доколкото в управленската програма на ПП ГЕРБ (01.06.2009 г) термини като “иновации” се споменават едва пет пъти, “икономика на знанието” три пъти, а “високи технологии” само веднъж, то поривът в тази посока вероятно ще е по-скоро вербален, креслив и повърхностен. Понеже иновациите като синтез на култура, знание и технологии са като английска ливада. Искат продължаващи грижи и устойчиво внимание. Десетилетия наред. Последните две от нашето съвремие са пример за това колко поразяваща е стихията на разрушението и некомпетентността, липсата визия и смелост, превърнали нас българите от нация космическа и техническа, в евтини пазачи, мазачи и чистачи, обслужващ персонал за молове и cаll-центрове.
Съсредоточени в оцеляването забравихме, че през 80-те години на ХХ век разходите за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) в държавата достигат 2.5% от БВП, дял сравним с развитите страни. Индустрията ни генерира 50% от БВП. Към 1990 г България има 31 704 научни работници, експортна листа с 250 патента на изобретения и технологии, някои от които, продавани многократно зад граница, донесли над 100 млн.долара. Изминалите 20 години заличават всичко това. Делът на индустрията в БВП е редуциран до 18%. Ангажираните с наука са 18 230 (2010 г), броят заявки за регистриране на патент от България в европейския патентен офис е 1.22 патента на 1 млн.души при 115.8 средно за ЕС (2009 г), сумите заделяни от бюджета за НИРД са около 0.5% от БВП (при средно 2% за ЕС), а износът на високотехнологични продукти е едва 3% (при средно 16% за ЕС).
През 1995 г организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) излиза със становище: нациите, които разполагат с повече познания, са по-конкурентноспособни. Българският политически елит подминава този анализ или просто не знае за него. Вероятно и това е една от причините страната да няма заявени средства по оперативна програма “Наука” (R& D innovation) за разлика от останалите новоприсъединени държави, които могат да ползват 18.426 млрд. евро от европейските фондове за периода 2007-2013 г.
България единствена сред новите членки на съюза си позволява и “лукса” да остане без ясна визия и политически консенсус за приоритетите в икономиката. Макар правителствата многократно да декларират амбиции за ориентиране към иновации, стимулиране на наукоемки производства и високо технологични сфери, тези намерения остават в аналите на обещателното политическо говорене. Законопроектът за високите технологии така и не е приет през 2001 г от 38-то Народно събрание. Нито в последствие. През 2002 г (Шеста рамкова програма) България заявява пет тематични програми: геномика, информационно общество, нанотехнологии и нови материали, българското общество – част от Европа и космически изследвания, в които ще съсредоточи енергията на изследователите. През 2006 г иновациите са определени като национален приоритет, а фокусните научни области вече са комуникации и високи технологии, енергетика, туризъм, селско и горско стопанство и транспорт. На ниво реална политика обаче случването е друго. Подкрепата е насочена към ниско и средно технологични сектори и най-ниско квалифицираните слоеве на работната сила. До 2004 г държавата поощрява покупката на недвижими имоти, строителство на офис центрове, молове и голф игрища. Закономерно инвестициите (български и чужди) се съсредоточават в тези сектори, както и в сферата на финансовите услуги и търговията. Водени от краткосрочен спекулативен интерес, те не допринасят за повишаване на уменията и технологичния капацитет. Иновативни наукоемки технологии, които да подпомогнат конкурентноспособността на страната не се развиват. Напротив. Унищожени са всички развойни звена и институти-комуникатори между бизнеса и науката. След 1-ви август 2007 г приоритетни стават инвестициите в преработвателната промишленост, услугите, ВЕИ и информационните технологии. Отново на думи. Защото реалността е различна от красивите възторжени слова, произнасяни от високи трибуни и от “гримираните” рапорти, пращани на администрацията в Брюксел. Създадените два държавни фонда като инструменти за канализиране и селектиране на научните изследвания към министерство на образованието – Национален фонд научни изследвания (НФНИ) и стимулиране на иновациите към министерство на икономиката – Национален иновационен фонд (НИФ), са компрометирани още в началото. Дори само заради факта, че фонд “Тютюн” разполага със суми, превишаващи в пъти средствата по двата – за наука и иновации, взети заедно. Вместо приоритетно във високи технологии, държавата, чрез системата за национални доплащания, инвестира в примитивно производство на тютюн - култура, която не е част от агрополитиката на ЕС, чиято употреба води до зависимост и трайно увреждане на човешкото здраве. Така през 2010 г срещу 116 млн. лева изплатени за отглеждане на тютюн, за научни изследвания (НИФ) са отделени 4 млн. лева, а за иновации (НФНИ) 45 млн. лева, през 2011 г тютюна е премиран със 70 млн. лева срещу 5 млн. лева за наука и 36 млн. лева за иновации. Тази година тютюнопроизводителите получиха поредните 73 млн. лева, а в момента управляващите готвят искане до Брюксел да бъде разрешено на държавата (за последно и по изключение) и през 2013 г да реализира подобно подпомагане.
Разминаването между декларирани намерения и реални действия на правителствата се обективира в експортната кошница на България, която не показва напредък за периода 1990 – 2008 г. Ниската степен на усъвършенстване е аргументирана с пренебрежимо малкия дял високо технологични продукти. Докладът за глобалната конкурентноспособност (2010 – 2011 г) потвърждава констатациите. По степен на усвояване на технологиите България заема 127-о (от 139), а по използване на най-модерни технологии – 100-о място, като изостава в продуктовата структура от най-развитите страни в ЕС с 40-50 години. Промишленото ни производство днес е доминирано от облекла, химикали, суровини и първично обработени материали, чийто добив и преработка са ниско технологични и силно зависими от наличието на евтина работна ръка. В дългосрочен план тези производства не могат да се превърнат в двигател на растеж. Още по-малко на устойчив такъв.
На фона на катастрофалните резултати правителството на ГЕРБ залага амбициозна национална цел: до 2020 г финансирането на научно-изследователската и развойна дейност да достигне 1.5% от БВП (при заложени 3% средно за страните от ЕС), а България да се превърне в умерен новатор. Бившият министър на икономиката Т. Трайков отива още по-далеч, очертавайки на Седмия национален иновационен форум (17.05.2011 г) задачата пред страната да стане лидер в иновациите през следващите десет години в секторите на електрониката и електротехниката, транспортното оборудване и машиностроенето, химическата и хранително-вкусовата промишленост, логистиката и аутсорсинга, информационните технологии, здравеопазването, фармацевтиката, чистите технологии и биотехнологиите. В същото време приоритетите на Стратегията за развитие на науката до 2020 г са в други рамки и включват енергия, енергийна ефективност и транспорт, развитие на зелени екотехнологии, биотехнологии и екологично чисти храни, нови материали, културно-историческо наследство, фундаментални изследвания.
Възможен ли е подобен “скок” или отново сме свидетели на поредното добре написано домашно за пред Брюксел и на речи-индулгенции, оправдаващи години нищоправене. Кой ще го осъществи, след като малките и средни предприятия са заети с оцеляването си и нямат средства за НИРД. Огласените преди дни данни за образователното ниво на работодателите - 80% средно и по-ниско, са допълнителен щрих песимизъм в картината на реалността. За да се случи осезаема промяна ще е необходима високообразована работна сила (профил на същата към момента: 12.4% с основно и по-ниско образование, 60.5% със средно, 27.1% с висше) с непрекъснато повишаваща се квалификация (едва 1.3% от българите реализират учене през целия живот), която има нагласа за самостоятелна творческа дейност с акцент в природонаучните и инженерните дисциплини. Акредитираните български висши училища обаче предпочитат да обучават специалисти по “Администрация и управление” (19 ВУЗ-а), “Икономика”, ИКТ (16 ВУЗ-а), “Общо инженерство” (14 ВУЗ-а), “Комуникационна и компютърна техника”, “Туризъм” (13 ВУЗ-а), пред “Математика” и “Биотехнологии” (6 ВУЗ-а), “Химични науки” и “Биологични науки” (5 ВУЗ-а), “Физика и физични науки”, “Хранителни технологии”, “Материали и материалознание” (4 ВУЗ-а), “Химични технологии” (3 ВУЗ-а).
Министър С. Игнатов на заседание на МС на 9 май 2012 г заявява, че е увеличен приема на студенти по приоритетни за обществото области: природни науки, математика, информатика, педагогически науки, здравеопазване и спорт. Мониторинг на планирания прием по бакалавърски програми за 2010 г, 2011 г и 2012 г обаче не показва съществени различия. В специалност “Химични технологии” университетите в Русе и Бургас имат утвърдени едни и същи бройки, които в София дори са намалени (от 315 на 295). Приемът в “Биотехнологии”, “Материалознание”, “Хранителни технологии” тази година е същия като през 2011 г, което показва, че държавата не прави реални стъпки към промяна на политиката си по отношение на човешките ресурси. Хартиените стратегии и нормативни документи, създадени под натиск на ЕС, без разбиране и осъзнаване на необходимостта им, са единствено имитация на активност, чийто бумеранг се връща под формата на непреодолимо технологично откъсване, бедност и качество на живот, далеч от стандартите на европейския континент.
В момента тече обсъждане на законопроекта на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма за иновациите, който, според заявките, дадени в чл. 1 и чл. 2 на същия, има претенция да осигури съгласуване на политиките, активизира връзките в триъгълника на знанието и да стане стимул за иновативния процес. Механизмите за реално подпомагане на компаниите като данъчни, митнически, регулаторни, финансови и социални облекчения обаче, както се разбира от чл. 5 ал.2, ще бъдат предмет на други “специални” закони. Иновационната стратегия на Р България, която ще дефинира националните приоритети е оставена за следващите управляващи и ще бъде приета до края на 2014 г. За пореден път сме свидетели на демонстрация на добри намерения, имитация на загриженост и правителствен ПР. Като онзи с бутиковите иновативни фирми, които стават за реклама пред Европа, но не ни правят конкурентноспособни, така както и спортна зала “Арена”, не ни превръща в спортна нация.
Всъщност големият въпрос, който е наложително да спрем да замитаме под килима, да се правим, че не съществува и да чакаме някой някъде другаде да му даде отговор вместо нас, е каква икономика искаме и в този контекст ще работим ли за реиндустриализация на държавата. Докато го подминаваме, ще продължаваме да сме свидетели на диаметрално противоположни изявления като тези на премиера Б. Борисов и президента Р. Плевнелиев. Първият припозна селското стопанство и туризма като приоритети на България и заяви (по неволя), че трябва да направи НЕЩО в сферата на иновациите. Вторият лансира идеи за “индустрии с висока добавена стойност, които да разцъфнат на територията на страната” (по време на Националния съвет за наука и образование 29.05.2012 г).
Без консенсус по икономическите приоритети, говоренето на тема иновации е като впрягане на каруцата пред коня или просто поредната “дъвка”, чиито балончета политиците с наслада надуват за радост на българската публика и еврочиновниците в Брюксел.
Светла Василева
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци