- Неофит се е съпротивлявал на вербовката 5 февруари 2012, 13:30
София, България Дядо Максим няма намерение да даде без бой патриаршеския жезъл. Снимка: Иван ГРИГОРОВ - Симеон наистина е бил офицер, твърди Бончо Асенов пред в. "ШОУ" ..................................................
- Г-н Асенов, според Пловдивския митрополит Николай отварянето на досиетата на висшия клир на БПЦ е “дело на лукавия”. Вие виждате ли нещо “сатанинско” в този акт – като изключим може би това, че е закъснял?
- Много ми е мъчно, много ми е болно от това, което става, защото то вкарва в една много тежка ситуация църквата. За мен това е едно предателство. Държавата предаде църквата. Държавата предаде своите агенти. Когато като представители на държавата сме ги вербували, ние сме сключили с тях един негласен договор: те тайно, негласно да ни сътрудничат в нашата дейност. Но ние, като представители на държавата, сме поели политическата отговорност да се пази в тайна тази връзка с тях.

Даже тук ще ви дам пример с Коритаров. Когато навремето му казах, че открито трябва да си признае, че е бил агент на ДС, той ми отговори:

“Остави. Държавата ме предаде”.

И аз мисля, че държавата предаде Ццрквата. Не трябваше да се случва това нещо.

- Какво можете и най-вече - какво искате да разкажете, за вашата дейност в т.нар. Трети секретен политически отдел на Държавна сигурност, занимавал се навремето с БПЦ и другите религиозни конфесии в страната?
- В този отдел аз отговарях за православното духовенство, като конкретни мои обекти бяха Светият синод и Духовната академия. Всъщност аз трябваше да зная какви са проблемите, явленията, тенденциите в църквата. В Светия синод какво става, в Духовната академия, каква е обстановката и най-вече дали няма дейност /има се предвид антидържавна и антипартийна – б.ред./.

По принцип в държава се обръща внимание на църквата. Но в тогавашна България, в социалистическите страни това внимание беше прекалено засилено. Защото църквата представляваше единствената институция, която проповядва идеология, чужда на марксизма-ленинизма. Тоест, тя стоеше в идейна опозиция. И страхът на комунистическата партия църквата да не се превърне в реална опозиция я караше много внимателно да наблюдава всички процеси и явления в нея. И аз трябваше, това беше моето основно задължение, да вербувам агенти от техните среди, които да ми казват какво става.

Освен това църквата ни беше член на Световния съвет на църквите, на Конференцията на Европейските църкви, беше обвързана с двустранни договори, имаше срещи с представители на Ватикана... Ние искахме да имаме информация за всичко това. А и беше времето на Студената война, на противопоставянето. Ние изпращахме наши агенти, те – свои. Техните пастори също имаха присъствие у нас.

- Действали сте на принципа: колкото повече, толкова повече, вместо да подбирате малко на брой, но ценни агенти. Но това е било не само за да “изпълните плана”, а за да покажете на властта, че проникването на ДС в тези “реакционни” среди е тотално, че те са под пълен контрол и оттам не могат да се очакват неприятни изненади за режима, нали?
- В църквата няма партиен секретар, няма профсъюзни организации, няма ОФ, няма комсомолски организации.

Другите ми колеги, като отидат в телевизията, в радиото, се виждат с директора, с партийния секретар, свободно се разхождат, знаят ги кои са... Там впрочем можеше да се срещнеш с някои агенти, въпреки че по принцип за тази цел си имаше явочни квартири. А аз къде за отида? При патриарха? При главния секретар на Синода? При ректора на Духовната академия? Аз там не мога да отида. Затова цялата информация я получавахме само от този основен източник – агентите. Докато другите колеги имаха допълнителни източници, които им даваха възможност да се ориентират в обстановката по техните направления. Затова толкова много агентура поддържахме. Моят колега от Трети отдел Кирил Котов го каза:

“Нямаше на кого да разчитаме освен на агентите”.

Единствено Дирекцията по вероизповеданията официално, като представител на държавата, и ние, с нашите агентурни възможности, предавахме необходимата информация на ЦК на БКП. И обратното – ЦК на БКП, когато изискваше някаква линия да се спазва в международен, а и във вътрешен план, ние с тази агентура решавахме каква позиция да се вземе. Какво лошо има в това? Държавата в края на краищата защитава своите интереси. Но пак ви повтарям: комунистическата партия безкрайно много се страхуваше от тази идейна опозиционна сила.

Страхуваше се, че тя може да се “закачи” с опозиционна дейност. Нещо, което се изискваше от западните идеологически централи. Сега това може да звучи смешно, но го имаше. Даже един високопоставен сътрудник на ЦРУ – Алан Драйфус, беше казал: “Най-ефективният способ да проникнем в социалистическите страни е църквата. Това е единствената реална опозиция на марксистко-ленинската идеология. Ние тези хора трябва да ги подпомагаме”. Ние също го правехме. Ето, това е било борбата.

- Имате ли лични впечатления колко полезни, лоялни и съвестни ДС-сътрудници са били обявените от Комисията по досиетата настоящи митрополити, а и някои от вече покойните?
- Аз бях оперативен работник. Митрополитите се вербуваха на високо равнище. Някои от тях бяха вербувани като монаси, които след това вече се издигнаха до епископи и митрополити. Тези агенти се срещаха с началниците на Шесто управление - ген. Стоянов, ген. Мусаков, с началниците на окръжните управления на ДС.

Според мен вербовката на Йоаникий Сливенски е била формална.
Да се фукаме с “бройка”. Въобще не са го закачали – срещи по явочни квартири, да го карат да пише...
Аз вербувах преподаватели, служители и студенти в Духовната академия, администратори в Светия синод. И затова, както виждате, името ми не излезе никъде.

- Съмненията, че патриарх Максим е бил “доверено лице на ДС” могат ли да се окажат верни?
- Не, не, категорично не. През 1971 г., когато Ловчанският митрополит Максим става патриарх, е имало още трима кандидати за този пост – Панкратий Старозагорски, Пимен Неврокопски и Никодим Русенски. Обаче Никодим е с два инфаркта, Панкратий няма 5-годишен “стаж” като митрополит, а 

за Пимен решават, че е опасно да го правят патриарх, тъй като е малко неуправляем.

Тоест, че може да предприеме действия, с които едва ли не да се противопостави на официалната политика. Кой, кой – и се оказва, че най-подходящият е Максим, който не е агент, но обкръжението му казва:
“Ние ще можем да оказваме влияние върху него, за да спазва линията на държавата”.
Така че категорично няма да изскочи нищо за Максим, което очевидно сега много дразни някои. А то се оказва голям късмет за църквата.

От друга страна обаче, защо пък секретарят на ОК на БКП в Ловеч, началникът на окръжното управление на ДС по някакъв повод да не са се срещали с Максим, да не са го запознавали с нещо, да не са го питали за нещо... Някакви официални срещи вероятно е имало. Но

Максим като агент не е ръководен.

- Ваши колеги от “тихия фронт” твърдят, че Неофит Русенски е бил “богобоязлив и несклонен към сътрудничество”. Така ли е било в действителност? Защото в синодалните среди се говори нещо коренно различно - че той е изписал “кофи с мастило” в ДС. А пък за Калиник Врачански даже се твърдеше, че е имал чин полковник в спецслужбите, но това се оказа вярно само “в частта” за Средно- и западноевропейския владика Симеон – всъщност той е бил щатен агент на Държавна сигурност...
- Калиник не е бил никакъв полковник от ДС. Но награда му дадоха, за нея много се писа още навремето.
Неофит се е съпротивлявал, знам го от колегите, на тази вербовка. И когато все пак е казал някакво полу “Да”, малко след това е отказал да се среща с тях. И колегите ми, доколкото съм разговарял с тях по този повод, твърдят, че реално той не е ползван като агент. Имайте предвид, че това е високо равнище. Нима той ще започне да донася за свещеника, за попадията?

По-конкретен е бил Панкратий. Защото той отива на асамблеята на Световния съвет на църквите и когато го питат: “Какво стана там?”, той обяснява с много подробности, в много страници...

Аз ще ви дам за пример Натанаил и Кирил. Изпращаме ги на специализация в Гърция.
А да изпратиш във вражеска страна двама специализанти, без да са обвързани с Държавна сигурност, това си е направо професионално престъпление.

В същото време, когато те отидоха там, на реципрочен принцип в България дойдоха двама гърци – единият студент, другият – специализант. Но ние тук открихме, че те се срещат с дипломат, разузнавач от гръцкото разузнаване. Проведохме технически мероприятия и разбрахме, че той им възлага задачи. Значи, те могат да вербуват, а ние не можем?

Симеон наистина е бил офицер. Имаше такъв секретен щат. Въпреки че това ме изненада малко. В неговия случай е използван кагебейският метод. Възхитих се обаче още повече на дядо Симеон, че толкова дълбоко е бил свързан с Държавна сигурност.

В условията на социалистическа, атеистична България те не са имали друг избор, освен да поемат пътя на сътрудничеството. Но това е в името на оцеляването на църквата. Както виждате, няма убити духовници, няма разрушени църкви... Ние не постъпихме така, както в Съветския съюз в първите години след октомврийската революция.

През 80-те години църквата стана фактор, обаче благодарение на това, че комунистическата партия разбра, че не може да махне нито нея, нито религията. Тръгна се към едно примиряване, към едно договаряне с църквата – вие си гледате вашата работа, ние си гледаме нашата. Но оставете ни все пак да вървим по пътя, който сме начертали.

Голям успех на нашата държава например е спасяването на Зографския манастир. Тук имат роля и Кирил, и Иван Желев, които са били там и са изучавали обстановката.

- Вие казахте, че църквата е избрала сътрудничеството, компромиса с режима, но как ще си обясним тогава немалкия брой репресирани свещеници?
- Имало е случаи на отмъщение от страна на партизаните непосредствено след 9 септември 1944 г., но повечето са били на битова основа. В по-късен период наистина е имало духовници, изпратени в Белене, но, подчертавам, не за религиозна, а за антисоциалистическа дейност.
Например покойният

Неврокопски владика Борис не е бил убит от комунистите, а от един свещеник,

защото закачил жена му. Било е на лична основа.

Дядо Филарет Видински също беше свързан с нас.
Той беше от онази силна тройка заедно с Панкратий и покойния проф. Тодор Събев, която оказваше влияние върху Максим. Събев се издигна до ранг втори секретар на Световния съвет на църквите. Той беше наш агент. Тази знаменита тройка ръководеше в църквата.

- Какво толкова подривно и опасно за новите управляващи се е съдържало в дневниците на известния монах Климент Рилец, че те са били конфискувани от ДС и досега не се знае къде се намират?
- Аз съм чел неговите дневници. Те бяха при нас, в Държавна сигурност. Нищо толкова крамолно нямаше в тях. Само клюки, клюки... Църквата не искаше тези неща да се разпространяват. От оперативна гледна точка в тях нямаше нищо. Накрая с отегчение ги привърших. Човекът явно е бил графоман. Не знам къде отидоха след това.

Но по-интересна е ситуацията около покойния игумен на Рилския манастир. Този епископ беше възстановил донякъде манастира, имаше делови качества, по негово време там е погребан цар Борис Трети. След 9 септември 1944 г. той зае една открита антикомунистическа позиция, набързо му измислиха някаква дейност и го вкараха в затвора. Лежа малко и после отиде в манастир.

- Образуваха ли се някакви дела на база доноси на вашите агенти в Синода, в Духовната академия? Според доц. Дилян Николчев, преподавател в Богословския факултет на СУ, е имало репресии над студенти, дори на професори.
- На Дилян Николчев не му прави чест да говори по телевизията: “Това са престъпници, това е престъпление!” И ще му кажа, че тук вероятно няма да се срещна с него, но когато отидем горе, срещата пак няма да се състои. Защото той заради тези си деяния ще отиде в ада, а аз в рая, заради добрините, които съм направил на църквата. Това са ми го обещали монахини, монаси.

Ние събирахме информация за някои обекти. Анатолий Балачев е бил наш обект. Но не е бил мой, както твърдят някои журналисти, а са го разработвали, след като аз съм отишъл в школата в Симеоново.
Жалка работа е била и нашата дейност, но какво да правим? Комунистическата партия иска от нас, ние професионално си вършим нещата.

Тихон, епископът на храм-паметник “Свети Александър Невски”, също ни беше обект.

- Какви бяха провиненията му пред тогавашната власт?
- Получихме информация, че прави сбирки в библиотеката /той тогава беше библиотекар на Синода/, че правят изказвания срещу властта, недоволстват от поведението на синодалите, разказват политически вицове... Посъбрахме малко материали. Аз не бях много убеден във вината му. В края на краищата го извикахме, проведох с него профилактична беседа, после той замина в Германия. Беше обиден от нашето отношение към него.

Имахме сигнал за един студент, че подготвя терористични актове. Как ще го изясня? Проведохме техническо мероприятие в дома му, пращаме агенти при него, накрая установихме, че това не е вярно и: “довиждане” – “довиждане”. Прекратихме случая.

- Изненадахте ли се, че Гавриил Ловчански няма досие?
- Изпуснали сме дядо Гавриил. Това е отговорът.
По време на разкола той се изявяваше много активно. Пишеше неща, които ме вълнуват. Имах чувството, че аз съм му ги диктувал. Аз го харесвам. Но кой ще бъде следващият патриарх, как мога да прогнозирам? Като говорим “кой ще бъде”, заставаме едва ли не на позициите преди 1989 г., когато под наше влияние се правеше изборът.

Тогава, за да се избере един владика за митрополит, се искаше мнението на Дирекцията по вероизповеданията, на Държавна сигурност. Тези мнения се събираха в ЦК на партията и се решаваше кой измежду тези трима владици е най-подходящ. И това се подсказваше на Светия Синод.

- А имало ли е екзекуции на висши духовници по ваше време? Например за какво е бил убит архимандрит Горазд – “чисто” криминален ли е случаят, или в него са намесени и политически мотиви?
- Архимандрит Горазд е воден на дело заради това, че много е говорел срещу властта.
Влизат в кабинета му, това е било преди мен, поставят подслушвателна апаратура и се убеждават, че е настроен много зле, антисоциалистически. Псува, говори срещу властта, и го съдиха по чл. 108. Той е един от малцината, осъдени по този член – за “антидържавна агитация и пропаганда”.

Имаше един архимандрит Александър, който е бил хомосексуалист и е бил убит от един от неговите любовници.

Архимандрит Мирон пък лежа и малко в затвора.

Двама източногерманци, които искали да бягат през гръцката граница, той ги приел, пренощували при него, хванали ги и заради това Мирон си имаше неприятности с нас.

Провадски епископ Антоний беше приближен на дядо Неофит Видински, който живя сто и няколко години. Дълго време му беше викарен епископ. Смяташе се обаче, че Неофит е реакционно настроен, а пък Антоний е много обвързан с него. И когато трябваше да се избира нов митрополит,
епископ Антоний беше игнориран заради “нездравите си позиции” и така митрополит стана Филарет.

- ДС вербувала ли е монахини?
- Спомням си, че след 9 септември 1944 г. е имало опит за вербовка на една монахиня заради някакви нейни деяния. Притиснали са я и тя се самоубива, защото не може да приеме, че ще донася на дявола. За нея Държавна сигурност е била дяволът.

Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА

http://www.blitz.bg