Автор: astoni

Около 110 000 войници били закарани във Франция и използвани като безплатна работна ръка. Мнозина умрели по време на това  пленничество и до 31 март 1920 г. били върнати в България 48 572 души. За тези събития разказва Димитът Симеонов от град Бяла, Русенско: Закараха ме в лагера за военнопленници, ограден с бодлива тел и охраняван от сенегалци. Бяхме на открито, валяха непрекъснато дъждове и лагерът беше потънал в кал. Пленниците мряха като мухи, а умрелите ги заливаха с бензин и ги запалваха. След една седмица оцелелите бяхме откарани на пристанището в Солун, пътувахме с кораб и ни разтовариха в Марсилия. Вървяхме по улиците, а от тротоарите ни гледаха с възгласи на омраза жителите на града. Бяхме мръсни и окъсани и едва вървяхме. Заведоха ни в една казарма, където ни прегледаха лекари, изкъпахме се, обръснахме се, подстригаха ни и ни дадоха здраво облекло. На гърба на куртките пишеше  "военнопленник" на френски. Разпределиха ни да работим в мини и в чифлици и аз попаднах в чифлик близо до границата с Германия. През есента прибирахме царевица, а през зимата научих френски и следях новините от вестниците. Бяхме десет души пленници от различни полкове и от различни краища на България. Нито пишехме, нито получавахме писма. По едно време половината от нас бяха откарани да работят в някаква мина. Аз разузнах пътя до границата с Германия и реших да бягам. Приготвих се предварително и взех торба с хляб и една кожена дреха, тръгнах вечерта и стигнах до границата, след което спрях в една ферма. Стопанинът видя надписа на гърба ми, разбра какъв съм и ми даде топъл чай. Дойде обаче френският граничен патрул и ме закараха в Марсилия, където ми казаха, че вече мога да се върна в България и ми дадоха безплатни билети. С параход пътувах до град Лом, а оттам с влака до Стражица. До град Бяла вървях пеша и стигнах на 14 февруари 1920 г. Вкъщи ме мислели за мъртъв, защото две години не бяха получавали вест от мен.

Съжалявам,че не съм записала неговите разказа...избледнели са подробностите,но винаги ще помня как разказа...носели тежки платна,ламарини или подобни,с него върви пленник-офицер,от Добрич...когато минат на терен ,недостъпен за наблюдаващия ,офицерът му помага с носенето...това е спасило живота му...мечтаеше да научи какво е станало с този човек...Върнал се също след като са го сметнали за мъртъв...Беше страхотен човек...