По време на срещата гражданите сложиха отново на масата съвсем конкретни и юридически обосновани предложения срешу скандалните промени в закона, които в този си вид бяха предложени още на 12 Януари. Те бяха приети от представителите на МС и НС. Идеята, обаче да не се продават повече държавни гори, не бе приета от представителя на ски - инвеститорите, предсатвени от сдружение “За развитие на хората и регионите” и Филип Цанов.

По някои от предложенията, припомняме ви, принципно съгласие с гражданите от страна на управляващите беше постигнато още на предната среща - на 15ти юни, а именно: да отпадне възможността за безконтролни сечи в имоти до 20 хектара, да отпаде възможността да се сече над естествения прираст на горите и да не се секат безконтролно крайречните гори. Предложенията на “За да остане природа в България” бяха подкрепени от ГЕРБ, като се реши по проблема с крайречните гори да се търси становището и на експерти от МОСВ в следваща среща.

По най-важната точка - да няма строителство без изключване от горски фонд, т.е. застроените терени да се водят гора само на хартия, обаче не се постигна пълно съгласие. Отново опозицията дойде от представителите на ски-инвеститорите. Решението според всички присъстващи се крие в широк обществен дебат, който трябва да се проведе преди преразглеждането на проектозакона на първо четене в Парламента. Механизмът ще бъде чрез поредица от публични работни срещи в МЗХ и НС.

Гражданските организации предложиха и действащ механизъм за подмяна на старите ски-съоръжения на Витоша с нови, но в рамките на съществуващите трасета. Въпреки това Филип Цанов не се съгласи с нито една от предложените точки. Припомняме, че вчера той поиска и промяна в плановете за управление на всички национални и природни паркове - законовите инструменти, които регламентират опазването и управлението на защитените ни територии.

Вече съвсем ясно прозира мотивацията на лобистите зад промените и това, че те не обслужват интересите на обикновените скиори/бордисти и общините, а интересите на „Витоша Ски“ АД, която искаше да заобиколи Плана за Управление на Витоша и да застрои по-голяма територия от парка, превръщайки я във второ Банско. Така на практика държавният и граждански контрол щеше да отпадне, малкият и среден бизнес в планината затруднен, а улеснението щеше да бъде за едрия монополист за сметка на малките съоръжения, като детски ски-влекове например.

Най-голямата победа на хората след месеци акции и протести, последвани от спонатнните граждански акции на Орлов Мост, в крайна сметка е обещанието на правителсвтото, че законът ще е ориентиран към запазване и увеличаване на горските територии в България, а не разпродаването им. (Над 75% от горите са държавни, а останалите са частни и общински.)

Позицията на гражданските организации остава непроменена и те ще настояват при всички положения и с всички сили най-скандалния текст да бъде премахнат, за което все още обаче няма ясни гаранции от страна на ГЕРБ или МС.

Превърнал се в символ на невиждана гражданска активност в страната за последните 5 години, Законът за горите ще бъде зорко следен от обществеността и организациите в “За да Остане природа в България” по пътя му в НС. Протакането му няма да успее да разсее хилядите млади хора, които се информират ежедневно за събитията, свързани с него - в страната и извън нея.

За съжаление, спонтанно организираните протести за Закона за горите станаха повод България да влезе в световните новини и се оказаха единственият механизъм за достигане до диалог.