Пазар в граничния град Килис в Югоизточна Турция. Снимка: архив, Reuters

Турция не се страхува от голяма икономическа криза. А и няма защо. Икономиката на страната бележи бум, турската лира е стабилна, а отварянето на Турция към арабските съседи отваря и нови хоризонти пред страната, пише Дойче веле.

Почти незабелязано за световната общност през последните десет години Турция се превърна в истинско икономическо чудо. Показателите на страната са впечатляващи.

От 2002 година насам доходите на глава от населението са нараснали трикратно - на над 10 000 долара. Оттогава насам Турция бележи средно петпроцентен икономически ръст на година, като само през 2011 г. БВП е нараснал с 8.5 на сто.

Много фактори са гаранция за това, че тази динамика ще продължи. Да вземем например населението на страната. То е сравнително младо и бързо нарастващо - една четвърт от турците са на възраст под 15 години (в Европа тази възрастова група съставлява едва 15 на сто), а годишно 500 000 млади турци завършват висши учебни заведения.

Работа има за всички

За дългосрочната стопанска динамика допринася и необходимото наваксване по отношение на инфраструктурата. Така например между метрополията Истанбул и Анкара ще бъде изградена високоскоростна железопътна линия. В същото време транспортната мрежа в цялата страна се нуждае от значително  разширяване, тъй като покрай икономическия бум все повече турци се сдобиват с автомобили. Градовете също имат нужда от инвестиции. Това се отнася предимно за милионните такива, които са вече 11 на брой при общо население от 75 милиона души - почти колкото цяла Германия.

Една пета от турските граждани например живеят в Истанбул. Това бе и една от причините, поради която правителството на Ердоган стартира програма за насърчаване на бедните източни райони на Турция. Фирмите и гражданите, които се преместят в източните региони, получават данъчни облекчения и социални придобивки. Консервативното ислямско правителство на Ердоган може да си позволи тези разходи, тъй като от десет години провежда стабилна финансова политика. През миналите години правителството намали дела на държавните дългове спрямо БВП до 40 на сто, а бюджетният дефицит е под два процента.

ЕС - да или не?

Положителната икономическа динамика доведе дори до заглъхване на турските гласове за пълноправно членство в ЕС. Това обаче се дължи и на актуалното  развитие в Общността. Турският износ страда от проблемите на най-важния си търговски партньор ЕС. Гръцката драма и дълговите кризи са особено плашещи.

Всъщност Турция печели от това, че не е в еврозоната, а има собствена валута, която може да девалвира. Така например с ниски цени, но и добро обслужване, Турция стана атрактивна туристическа дестинация. През последните десет години броят на туристите в Турция е нараснал трикратно и достига 30 милиона годишно.

От друга страна инструментът за девалвиране на лирата не е универсално лекарство. Турция например не разполага с почти никакви собствени енергоносители. Ако Турция девалвира лирата, вносният петрол и природен газ ще поскъпнат, а нужните доставки не могат да бъдат намалени.

Шансовете - много повече от проблемите

Шансове, но и предизвикателства предлага географското положение на страната. Първоначално Арабската пролет събуди надежди за задълбочаване на традиционните търговски връзки със засегнатите страни, но събитията в съседна Сирия показват, че политическото стабилизиране е отдалечено на светлинни години. А само политическата стабилност може да гарантира и стабилни търговски отношения. Същото се отнася и за Иран и Ирак, които имат обща граница с Турция.

Шансовете на Турция обаче са значително по-големи от предизвикателствата. Като класическа търговска нация страната играе ролята на мост между силните икономически и богати на енергийни източници държави от Средния и Близкия Изток с развитата, но гладна за енергийни източници Европа. Така че турското икономическо чудо далеч не е приключило.