Именници: Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.

Народният календар почита четирима градушкари: Герман - на 12 май, Вартоломей - на 11 юни,

Елисей - на 14 юни.    И Вида. 
Вида е сестра на Вартоломей и Елисей и в нейна чест се тачи и празнува Видовден.

  Как се празнува:
 На Видовден се става рано, за да се види как, като изгрее, слънцето се връща назад към зимата.
 Хубаво е на Видовден да се види слънцето - така човек ще е здрав и весел.

 Градушката е божие наказание за сторени грехове, затова на Видовден ще се види грехът ни и ще ни се потърси сметка за него.

   "Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!"

   Като празник от българския народен календар Видовден винаги се празнува на 15 юни.  Като празник от календара на отделния човешки живот Видовден спада към така наречените подвижни празници - за него няма точно определен ден от годината и от човешкия живот. Понякога човек се заблуждава, че такъв ден - Видовден - няма. Понякога човек се самозалъгва, че Видовден няма да дойде.  Рано или късно Видовден идва.
   И когато дойде Видовден, вижда се грехът ни и ни се търси сметка за него.  

Любопитно:
Има обаче и още едно обстоятелство – на Видовден - 15 юни 1389г. е станала прочутата Косовска битка между армията на Мурад I и обединените балкански християнски войски. В тази битка бил убит султан Мурад I, но османските пълчища разгромили християнските войски, при което загинали много сърби, босненци, черногорци и българи. 
Тъй като по-голяма част от българските отряди изпратени в обединените християнски сили на Косово поле са изхождали предимно от районите, за които стана дума по-горе, възможно е масово посетените събори на Видовден в западните покрайнини на българските земи на запазени от столетия оброчища, да са в памет на загинали българи в Косовската битка.

Значение на имената:

Видо, Вида, Виден, Видена  - да бъде виден, бележит

Виделина - Светлина, развиделяване