2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Прочетен: 2285 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 24.05.2012 03:22
прочети на: |
|
24 май 2012 - България
Share453
... че и ний сме дали нещо на светът
и на вси славоне книги да четат.
Иван Вазов
24 Май е празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. Той е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история - 161 години.
За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище `Св. Св. Кирил и Методий` в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии.
Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на Св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий - на 6 април (дните на тяхната смърт). Светият Всеруский Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий взема следното решение: `За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашия бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май, като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!` След това празникът се чества във всички православни славянски страни.
Общият празник на Св.св. Кирил и Методий се чества от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите, създадени от Кирил и Методий. Това тържество, изразявящо духовните въжделения на българите за църковна независимост, просвещение и националновъздигане. Празникът на Св. Св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница - сред възрожденската ни имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир. Възторженото честване от всички българи на празника на светите братя Кирил и Методий е свидетелство за жаждата на българина за просвета и наука, за национално самоопределение и бързо икономическо и културно възмогване.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих `Върви, народе възродени`. Химнът е озаглавен `Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи` и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна. Ето първите два куплета от оригинала на химна с нормите на тогавашния правопис:
Днес 11 май се чества като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, българската просвета и култура.
24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва днес и извън България - в Русия той се чества за първи път през 1986 г. По инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на Св. Св. Кирил и Методий.
24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света - празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички духовната област.
Безспорен факт е, че Константин-Кирил Философ създава азбуката и първите преводи на богослужебните книги на славянски език. Един обаче от най-интересните и нееднозначно решени въпроси е създаването в относително кратък период на две славянски азбуки - глаголицата и кирилицата. Не съществува и абсолютно единна позиция по въпроса, коя от тях е създадена от Константин-Кирил.
Кирилицата е хронологически втора по своята поява според по-разпространената от двете хипотези относно авторството на двете азбуки. Звуково и графически тя се базира на гръцкия унциал. Според тази хипотеза неин създател е Климент Охридски като ученик на Константин-Кирил, като в знак на почит към учителя си Климент нарича азбуката на негово име. Преобладаващата част от учените свързват авторството на глаголицата с Константин-Кирил. Тя отговаря на звуковия състав на българския език, има оригинална графика и някои изследователи сочат, че начертаването на буквите следва т.нар. златно сечение (отношението на малката страна е както отношението на голямата към цялото). Между глаголицата и кирилицата съществува известна приемственост, но и съществени различия. Кирилицата измества бързо глаголицата най-напред в Източна България и най-вече в столицата Преслав. В Охридската школа (Западна България) тя има по-широко разпространение и се използва по-дълго. В някои манастири по адриатическото крайбрежие на Хърватско глаголицата се използва като тайнопис чак до XIX б.
Според втората хипотеза Константи-Кирил Философ е автор и на двете азбуки, което от своя страна води до допускането, че той два пъти е превеждал основните богослужебни книги: през 855 г. Създава кирилицата чрез известно пригаждане на гръцкото писмо за нуждите на славянската реч, като след това превежда и богослужебните книги за нуждите на българките славяни по поречието на р. Брегалница (в североизточна Македония), а през 862-863 г. Създава глаголицата и преписва преведените преди това книги, като основната цел е да придаде общохристиянски характер на мисията си във Великоморавия.
Днес на кирилица пишат не само българите, но и сърбите, черногорците, руснаците, украинците, белорусите, както и още много не славянски народи от бившия Съветски съюз, а също и монголците - общо приблизително около 200 милиона души.
Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират подкрепа за своето дело от българския цар Борис I. Всеки от петимата ученици има свой църковен празник, като освен това честваме общия църковен празник на двамата първоучители Кирил и Методий и петимата техни ученици всяка година на 27 юли. Празникът се нарича Свети Седмочисленици. В едноименната софийска църква като безценна реликва се пази част от ръката на Св. Климент.
За Светите братя Кирил и Методий и тяхното дело:
Тропар на светите Братя
Яко Апостолом единонравни и словенских стран учителите Кирилле и Методие Богомудрии, Владико всех молите, вся язика словенския утвердити в Православии и единомислии, умирити мир и спати души наша...
Из Житието на Св. Константин-Кирил Философ
Когато Философът беше във Венеция, епископи, попове и черноризци налетяха на него като врани на сокол и подигнаха триезичната ерес, говорейки:
- Човече, кажи ни, как тъй ти сега си създал книги на славяните и ги поучаваш? Тях не е изнамерил по-рано никой друг: нито апостолите, нито римския папа, нито Григорий Богослов, нито и Йероним, нито Августин? Ние знаем само три езика, с които е достойно да славим Бога в книгите: еврейския, гръцкия и латинския.
Философът им отговори:
- Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми, Бога за безсилен ли смятате, та той не може да даде всичко това, или завистлив, та не желае? Че ние познаваме много народи, които разбират книги и които славят Бога, всеки със своя език...
Черноризец Храбър (IX-X в.)
Из `За буквите`
И така, изпърво славяните нямаха книги, но с черти и резки четяха и гадаеха, бидейки още езичници.....
Подир това човеколючивият Бог: Смили се над славянския род, та му изпрати Св. Константин Философ, наречен Кирил, мъж праведен и истинолюбив, който им сътвори тридесет и осем букви...
А славянските книги сам Константин, наречен Кирил, и буквите сътвори, и книгите преведе за малко години, а онези мнозина, седем души, за много години техните букви наредиха, а седемдесет души направиха превода. За това славянските букви са много по-свети и повече за почит, защото свет мъж ги е сътворил, а гръцките - елини езичници.
Д-р В. Сл. Киселков
Из `Трям за българските апостоли. Славянските първоучители`
Велико и свято е делото на Кирил и Методий, обаче, не само поради благодатните си последици за нас и за славянството изобщо; велико е то и като личен подвиг, какъвто нему равен, невъзможно е да се намери в историята на народите.
Проф. Георги Бакалов
Из `Старобългарската писменост и европейската култура`
Създаването на първообразната глаголическа азбука и възникналата поради нея писменост е не само пробив в трипластовата броня на европейската рутинна традиция. Сътворената от светите Братя азбука е езиков феномен с премислена структура и ясна филологическа концепция. Тя е най-значимият факт в културната събитийност на деветия век, защото формира един литературен език на народна основа. 38-те буквени знака изразяват силабиката на славяноезичната реч до най-малките й нюанси. С това се конституира наличието на едно фонетично езиково богатство, което без типичните си изразни средства би загубило специфичното си звучение.
Материала подготвидоц. д-р Красимира Алексова,
Катедра по български език,
СУ "Св. Климент Охридски"
http://www.balkanfolk.com
24 май от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация, търсене
Апр — Май — Юни | ||||||
пн | вт | ср | чт | пт | сб | нд |
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | |
7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 |
14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 |
28 | 29 | 30 | 31 | |||
Календар за 2012 г. Всички дати |
24 май е 144-ият ден в годината според григорианския календар (145-и през високосна). Остават 221 дни до края на годината. 24-ти май е Ден на славянската писменост и култура. Според църковния календар Денят на Св.Св. Кирил и Методий, създали първообраза - Глаголицата - на българската писменост, която е и славянска писменост, се чества на 11 май. Глаголицата претърпява своеобразни промени, докато се оформи в сегашния си вид - Кирилица, на която се пише на български, руски, украински, македонски, сръбски и други езици.Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до 19 в. се е ползвала и в Румъния.
Свързването на датата 24-ти май с Деня на Славянската писменост и Българската култура произлиза от това, че след 1916, когато в България е установен Григорианския календар като държавен, граждански календар, денят на Св.св. Кирил и Методий отбелязван от Българската Православна Църква на датата 11 май по църковния литургичен календар се пада на 24 май по държавния и така тази дата добива по-голяма гражданственост. След 1968 година Църквата чествува Св.св.Кирил и Методий на 11 май и така 24 май остава само Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Съдържание |
- 1798 г. — Започва ирландско въстание за независимост от Англия.
- 1819 г. — Американският колесен параход „Савана“ се отправя на път за Европа и става първият параход, пресякъл Атлантическия океан.
- 1832 г. — Гърция е обявена за кралство.
- 1844 г. — От Вашингтон до Балтимор е изпратено първото телеграфно съобщение при използване на морзовата азбука със съдържание „Какво е сътворил Господ?“.
- 1851 г. — В Пловдив за първи път се честват Св. св. Кирил и Методий; денят по-късно започва да празнува като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
- 1883 г. — В Ню Йорк е открит известният Бруклински мост, най-големият висящ мост към това време.
- 1899 г. — В Бостън е открит първият многоетажен покрит паркинг в САЩ.
- 1900 г. — Великобритания анексира Орания по време на Втората англо-бурска война.
- 1900 г. — В Русия е пуснат на вода крайцерът Аврора, станал по-късно символ на Октомврийската революция.
- 1914 г. — Официално е регистриран ПФК Левски (София).
- 1915 г. — Първата световна война: Италия обявява война на Австро-Унгария.
- 1928 г. — Провежда се учредителна конференция на Работнически младежки съюз (РМС).
- 1940 г. — Американският авиоконструктор от украински произход Игор Сикорски осъществява първият успешен полет на еднороторен хеликоптер.
- 1943 г. — Втората световна война: Доктор Йозеф Менгеле заема поста лекар на концлагера Освиенцим.
- 1949 г. — В Народна република България е учредена Димитровска награда, която се дава за „значителни постижения и заслуги“ в науката, изкуството и културата.
- 1956 г. — В Лугано (Швейцария) е проведен първият телевизионен песенен конкурс Песен на Евровизия.
- 1975 г. — Пред Народната библиотека в София е открит паметникът на Св. св. Кирил и Методий.
- 1976 г. — Започват редовните полети с Конкорд между Лондон и Ню Йорк.
- 1981 г. — Екип от астрономи, включващ Харолд Ретсема, Уилям Хубарт, Лари Лебовски, Дейвид Толен и др., открива Протей — спътник на Нептун.
- 2000 г. — Израел прекратява 22-годишната си окупация на Южен Ливан.
- 2002 г. — Джордж Буш и Владимир Путин подписват в Москва Договор за съкращаване на стратегическите оръжия, известен като Московски договор или SORT.
- 2010 г. — Уикипедия на български език достига своите първи 100 000 статии.
2011
Родени Кралица Виктория Майкъл Лонсдейл- 15 г. пр.н.е. — Германик Юлий Цезар, член на Юлиево-Клавдиевата династия на Римската империя († 19 г.)
- 1494 г. — Понтормо, италиански художник († 1557 г.)
- 1544 г. — Уилям Гилбърт, английски физик († 1603 г.)
- 1686 г. — Габриел Фаренхайт, немски физик († 1736 г.)
- 1743 г. — Жан-Пол Марат, френски революционер († 1793 г.)
- 1763 г. — Пиер Шомет, френски политик(† 1794 г.)
- 1803 г. — Александер фон Нордман, финландски зоолог († 1866 г.)
- 1803 г. — Шарл Люсиен Бонапарт, френски зоолог († 1857 г.)
- 1819 г. — Виктория, кралица на Обединеното кралство († 1901 г.)
- 1854 г. — Лудвиг Александър фон Батенберг, първи маркиз на Милфорд Хейвън († 1921 г.)
- 1861 г. — Алберт Питър Лоу, канадски геолог († 1942 г.)
- 1869 г. — Йордан Павлов, български политик († 1959 г.)
- 1876 г. — Сава Огнянов, български актьор († 1933 г.)
- 1880 г. — Пиетро Малети, италиански офицер († 1940 г.)
- 1885 г. — Методий Лолов, български журналист († 1959 г.)
- 1897 г. — Лазар Станев, български политически деец († 1938 г.)
- 1901 г. — Хосе Насаси, уругвайски футболист († 1968 г.)
- 1905 г. — Михаил Шолохов, руски писател, Нобелов лауреат през 1965 г. († 1984 г.)
- 1911 г. — У Не Вин, политически деятел на Мианмар († 2002 г.)
- 1927 г. — Клод Аб, френски футболист († 2008 г.)
- 1931 г. — Майкъл Лонсдейл, френски актьор
- 1932 г. — Кирил Ракаров, български футболист († 2006 г.)
- 1932 г. — Кирил Серафимов, български физик († 1993 г.)
- 1934 г. — Кирил Господинов, български актьор († 2003 г.)
- 1940 г. — Йосиф Бродски, руски поет, Нобелов лауреат през 1987 г. († 1996 г.)
- 1940 г. — Кристоф Волф, немски музиколог
- 1941 г. — Боб Дилън, американски музикант
- 1945 г. — Присила Пресли, американска актриса
- 1953 г. — Алфред Молина, британски актьор
- 1960 г. — Миглена Тачева, български политик
- 1962 г. — Никола Поповски, политик от Република Македония
- 1963 г. — Иван Капели, италиански пилот от Формула 1
- 1963 г. — Майкъл Шейбон, американски писател
- 1966 г. — Ерик Кантона, френски футболист и актьор
- 1972 г. — Лор Сенклер, порноактриса
- 1973 г. — Руслана Лижичко, украинска певица
- 1987 г. — Тома Здравков, български певец
- 1153 г. — Дейвид I, крал на Шотландия (* 1084 г.)
- 1543 г. — Николай Коперник, полски астроном (* 1473 г.)
- 1725 г. — Джонатан Уайлд, английски престъпник (* 1683 г.)
- 1883 г. — Абдел Кадир, алжирски политически лидер (* 1808 г.)
- 1919 г. — Амадо Нерво, мексикански поет (* 1870 г.)
- 1934 г. — Иван Караджов, български революционер († 1875 г.)
- 1936 г. — Клаудия Муцио, италианска певица (* 1889 г.)
- 1945 г. — Роберт Ритер фон Грайм, германски фелдмаршал (* 1892 г.)
- 1949 г. — Алексей Шчусев, руски архитект (* 1873 г.)
- 1959 г. — Джон Фостър Дълес, американски политик (* 1888 г.)
- 1974 г. — Дюк Елингтън, американски композитор (* 1899 г.)
- 1977 г. — Мара Цибулка, българска певица (* 1891 г.)
- 1988 г. — Алексей Лосев, руски философ (* 1893 г.)
- 1988 г. — Серафим Северняк, български писател (* 1930 г.)
- 1991 г. — Тодор Шошев, български общественик (* 1918 г.)
- 2007 г. — Волфганг Бехлер, немски поет (* 1925 г.)
- 2010 г. — Пол Грей, басист на американската неометъл група Слипнот (*
Захарта е наркотик, който е 88 пъти по -...
Някои факти за църквата на адвентистите ...
Празници
Европейски ден на парковете
Бермудски острови — Ден на националните герои (първоначално е честван като Ден на кралица Виктория, национален празник)
Бразилия — Национален празник на кафето
България — Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
България — Празник на народните читалища (от 1990 г.)
България — Ден на българската журналистика (от 1990 г.)
България — Празник на Тракийския университет (от 1995 г.)
България — Празник на Балчик, Благоевград, Велики Преслав, Девня, Долни Чифлик, Кубрат, Тополовград, Чепеларе, Маджарово и на селата Александрово, Аспарухово, Винище, Горна Ковачица, Долна Рикса, Долно Линево, Дондуково, Еловица, Септемврийци, Нова Шипка, Бабук, Сеноклас
Еритрея — Ден на независимостта (от Етиопия, 1993 г., национален празник)
Русия — Ден на славянската писменост и култура