20.05.1876 – 20.05.2012.

„Следобед на 20 май 1876 г., ден, в който Ботевата чета беше разбита при "Волът" във Врачанския балкан и сам Ботев падна, пронизан от куршума на (...)свирепия черкезки първенец Джамбалазът, на левия бряг на Искъра, срещу Лютиброд, стояха куп жени лютибродчанки... Повечето слабо знаеха какво става сега, някои и нехаеха...(...)мъжете не смееха да излазят.”   („Една българка” – Вазов)

Ботев умива завинаги очите на българите. Вазов умива завинаги очите на България, а българите ( завинаги) нехаят и не смеят да излязат.....

И после викат защо му е на човек да знае какво е метафора.....