Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и "Лека нощ" навеки си казахте -
до втората тръба.

Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то - остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума ... Спете в мир.

Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.

Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.

Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.

И тоз венец - той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.

Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.

Юнаци, лека нощ!

Иван Вазов - 1885

През Възраждането първото знаме с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално, се използва през 1861-1862 г. от двете Български легии на Георги Раковски. Същото знаме носи и руско-българският доброволчески батальон в Сръбско-турската война от 1876- а. Самарското знаме - основното знаме на Българското опълчение - носи трите панславянски цвята: червен, бял и син.



Първото знаме, в които трите български цвята са в днешния порядък, е знамето на Старозогорските въстаници от 1875 година. Но върху избора на българско национално знаме оказва най-силно влияние знамето, ушито от Стилияна Параскевова в румънския град Браила и предадено на българските доброволци, участващи в Освободителната Руско-турската война То е квадратно с лъв и надпис „БЪЛГАРИЯ“ в средата. Особенна почит народът ни отдава на знамето на Априлското възстание, извезено от Райна Княгиня.

Аз уших байряка, аз му сложих знака, свобода или смърт!

Нито една армия в целия свят не може да се похвали, че притежава българско бойно знаме. Страната ни е губила битки, но никога нашата армията не е позволявала да бъде пленено знамето ни. Българските войни с риск за живота винаги са намирали начин да го запазят и върнат в родината. Днес във Военно историческият музей има колекция от над 600 знамена, от които 62 са пленени чужди.

Съвременното знаме на българската армия е съчетание от цветовете на националния флаг. В основата му е кръстът от ордена „За храброст“ с червен цвят. В центъра е изобразен златен лъв. В четирите ъгъла на зелено поле са извезани златни лаврови вензели. В горната част на знамето по средата е извезан текст „За Република България“ или „С нами Бог“.

Интересна е историята за спасяване на знамето на 19-и пехотен Шуменски полк.

След отстъплението на българските войски при Добро поле през септември 1918 г. едно от унизителните условия, които победителите налагат на родината ни, е цели войскови поделения да останат заложници на Антантата. Тази тежка участ застига и 19-и пехотен Шуменски полк.

Като боен командир, полковник Марин Куцаров, участник в три войни, взема бързо и смело решение: оръжието да бъде предадено без съпротива на представителите на Антантата, ала полковото знаме, на всяка цена трябва да бъде запазено, то не бива да попада в чужди ръце, не трябва да бъде опозорено. Но как?

В мъгливата утрин на 6 октомври 1918 г. съставът на полка е построен в каре пред клада буйно горящи дърва. Застанал до знаменосеца полковник Куцаров подава команда: „Мирно! За знамето, за почест!“. Той взема от объркания знаменосец полковата светиня. Издига я високо, за да я видят и представителите на победителите. Коленичи пред кладата и поставя знамето в буйния огън, чиито пламъци бързо го поглъщат. Изправя се, застава мирно и отдава чест. Всички български войни, снели шапки, плачат… Но какво всъщност се е случило? В тревожната нощ преди „изгарянето“ командирът скрива знамето, а вместо него увива няколко свои ризи и ги поставя в знаменния калъф.

По – късно полковник Куцаров се разболява сериозно и получава разрешение да напусне пленничеството и да се върне в Шумен. Там офицерите от щаба на дивизията, убедени във версията за „изгарянето“ на знамето, го упрекват: „ След като изгори знамето, не намери ли сили да се самоубиеш!” Полковник Куцаров мълчаливо разкопчава куртката си е изважда бойното знаме. Всички, развълнувани докрай, викат „ура“. Неколцина го вдигат на раменете си и последвани от хиляди войници и граждани, го понасят по централните улици. Всички пеят националния химн „Шуми Марица“ и марша на 4-та Преславска дивизия „Ечи, ти Балкан наш“. Героят развява над главите на множеството спасеното бойно знаме.