Автор: legna

Гладоморът на XXI век This entry was posted on 24.02.2012, in Глобална криза. Bookmark the permalink. 6 Коментара

«Гладомор» – нов термин, използван за
обозначаване на преднамерено масово унищожаване
на хората чрез глад.

Андреа Грациози, «СЪВЕТСКИЯТ ГЛАД И УКРАИНСКИЯТ ГЛАДОМОР».

Глад и нищета свирепстват в цели страни, региони и даже континенти. Гладът и нищетата, свалящи човека до нивото на животно с едно единствено желание – да намери храна и минимални средства за съществуване.

Унищожаване до една трета от годните за консумация продукти и изключително строги квоти за фермерите от Европейската общност и страните от Северна Америка. Средният доход на глава от населението в тези страни в пъти превишава същия показател в слаборазвитите страни.

Такива са днешните контрасти, които нормалният разум отказва да приеме.

„Защото планетата е достатъчно богата да нахрани всички ни… Нека разделим помежду си работата и нейните плодове по равно – и бедите ни ще свършат!…” Тези думи са написани още през 1940г. във вестника „Ума” (Народ) от един от великите мъдреци на нашето време Баал а-Сулам. Днес мнозина учени и специалисти с готовност ще се подпишат под тях. Изследванията свидетелстват, че при сегашното развитие на науката и технологиите 10-15% от работещите са способни да осигурят достойно съществуване на цялото човечество.

Какво тогава ни пречи „… да разделим помежду си работата и плодовете и по равно…”?

Очевидно е, че никой никога няма да може да отмени двата фундаментално обединяващи ни фактора – имаме една планета за всички ни и сме представители на един и същ биологичен вид. И въпреки това, гладът и нищетата са съпътстващата ни трагична реалност. Защо?

Като начало, да фиксираме два неоспорими факта:

- наличие на материални ресурси, достатъчни за цялото човечество;

- гладът и нищетата на почти половината от това човечество;

Натрапва се логичният извод – проблемът е в разпределението. Какво отделя половината хора от материалните ресурси? Как и кога се е появила тази стена?

В условията на първобитната природа, човек е можел да оцелее само при племенните отношения на взаимопомощ. Неговият природен егоизъм е трябвало да отстъпи на заден план. Ловната, «търговската» и стопанска дейност са имали една единствена цел – взаимно удовлетворяване потребностите на съплеменниците. По този начин те отразявали отношения на взаимопомощ.

С времето се усъвършенствали оръдията за лов, труд и защита. Пораснала производителността на труда и безопасността на първобитния човек. Спотаената в него егоистична същност се пробудила и разрушила племенните отношения. Те прераснали в семейни (кланови), на основата на отделни натурални стопанства и натурален обмен. По нататъшното развитие на оръдията на труда и натрупването на производствения опит довели до появяване на излишъци от продукция. Натуралното стопанство станало стоково, а равноправната и взаимоизгодна обмяна се превърнала в търговски отношения, с цел извличане на максимална печалба и обогатяване.

Племенните отношения на взаимопомощ прераснали в конкурентно-враждебни. Цел на икономическата дейност станало не удовлетворяването на потребностите на човека, а печалбата и забогатяването. Съплеменникът се превърнал в купувач, в който виждали не човека съплеменник, а само кесия с пари, по-точно съдържанието й.

Между произведените материални ресурси и техните потребители  застанала жаждата за печалба. И така предишните отношения на взаимопомощ се трансформирали в конкурентно-враждебни.

За да не се допусне понижаване на цените, била въведена практиката на квотите и унищожаването на „излишната” продукция. Освен това, така наречената „продоволствена помощ”, поддържаща полугладното съществуване на жителите на слаборазвитите страни, позволила да се пласират там излишъците и даже некачествената продукция, едновременно с това, предотвратявайки развитието на собствено производство при тях.

Гладоморът в Украйна през тридесетте години на миналия век не може да бъде сравнен с великолепно организирания и продължаващ вече десетилетия глад и нищета на днешното време.

Ситуацията може да бъде поправена само чрез възраждане на отношенията на взаимопомощ и блокиране по този начин на жаждата за печалба. На икономическата дейност трябва да бъде върната нейната природна роля – удовлетворяването на потребностите на всичките седем милиарда съплеменници от единното племе на земляните.

Днес, в обществото за норма се вземат конкурентните взаимоотношения. Тази норма се внедрява в съзнанието на човека от пелените: от родителите, системата на образование и възпитание, медиите… Ако това послание бъде променено и доведено до съзнанието на хората, че именно индивидуалистично-егоистичните конкурентни отношения са причина за глада, нищетата и глобалната криза като цяло, то реално можем да се върнем към отношения на сътрудничество и взаимопомощ. И този проблем е чисто психологически.

Докато четяхте тази статия, от глад и нищета умряха три-четири човека.

Само силата на единството на всички хора ще може да спре гладомора и да преустанови глобалната криза.

A u nas e ujasno-ili glad ili evtini polu-otrovni hrani...
Mai njakoi naistina moje da se nasochim kum rodnite kraishta za da si proizvejdame produkti za prepitanie-dano samo otgore ne debnat i za tova- t.e. i tam pak shte vi gepim v scenaria na "trudeshtite se idioti"...