Автор: meteff

ПРИКАЗНИЯТ ИКОНОСТАС НА 19-ГОДИШНИТЕ РЕЗБАРИ

 

Най-невероятното нещо което може да видите в църквата „Успение на Пресвета Богородица”, а може би и в цяло Габрово, е иконостасът, който е УНИКАЛЕН. Той е забележителен образец на следосвобожденската дърворезба.

      
Аврам Аврамов — резбар (РИМ-Габрово) 

Иконостасът е изработен от липово дърво от двама млади, едва 19 годишни калоферски резбари Аврам Петров Аврамов (1863/4, Калофер — 1941, София) и Никола Василев Пенков. Те го изрязват само за три години от 1882 до 1885 г. И двамата младежи започват работа като калфи при майстор Сотир Д. Сотиров (1850-1881) от Калофер.

За обикновения посетител иконостасът в църквата „Успение Богородично” в Габрово е цялостна и завършена на един дъх творба. Филигранната прозрачна резба е просто като неръкотворно творение. Все едно виждате гениална картина, сътворена от някакви приказни герои по вдъхновение свише.

В това, именно, е и една от тайните на нашите възрожденски майстори, способността им да откриват точно и вярно тона в едно художествено произведение и да го осъществят, без да изменят на творческата си природа. При внимателно вглеждане в творбата любителят може да открие един истински шедьовър на следосвобожденската дърворезба, чието голямо богатство и разнообразие на мотиви от растителния свят при умелото използване на барока го превръща в един необятен свят, към който богомолците се обръщат с вяра и надежда, че светлината ще възтържествува.

Иконостасът на църквата заедно с четирите проскинитария са работени в следосвобожденския период и според проф. Асен Василиев отразяват тогавашните вкусове и разбирания. Руското изкуство оказва много голямо влияние върху неговата архитектоника. Иконостасът отразява особеностите и изискванията на епохата и е едно от великолепните произведения на резбарското изкуство, като съчетание между резба, конструкция и икони.

Иконостасът се издига с две стъпала. Има дължина 13.20 метра и височина 8 метра. Състои се от три части, разположени в ширината на трите кораба, като централната е по-висока и широка. В хоризонтално отношение страничните части са съставени от четири пояса от икони, а средната от пет. Уникалното в този иконостас е, че всичките редове икони, са с еднаква големина – колкото тези на царския ред.

Със своята великолепна дърворезба той грабва очите на богомолците и днес. За него още в миналото се пише:

„Мъртвото дърво от длетото на тия златни ръце на чудните младежи оживява и нам ни се струва, че това дърво говори и диша. Творчеството им пълни с възторг окото и услажда с естетическо съзерцание душата. Ние стоим пред него в почуда за изключителното велико търпение, спокойствие и упоритост, които са притежавали тия млади, едва деветнадесетгодишни хора.”

Майсторите наистина го изрязват с плам и жар, а скромността не им позволява да оставят имената си върху него. За резбарството се казва, че е „Дар Божий”, то не е занаят, а изкуство, за което трябва да си посветен. И тия млади резбари не просто изрязват, а създават. За да сътвориш трябва да си подвластен на Бога и красотата, да превръщаш земното в приказка, и приказката в земен живот, да си по-щедър от природата, да изобразиш вярата и мечтите си така, че всеки да ги разбере и приеме като свои.

За изработката на този сложен иконостас двамата майстори поискват сто хиляди гроша, но Уста Генчо, който като първомайстор има задачата да „надзирава” окончателното вътрешно оформление на църквата, се противопоставя на тази цена, тъй като той я построява за петдесет хиляди гроша. Накрая се стига до споразумение за 65 хиляди гроша.

И днес, когато застанем пред него, иконостасът изпълва душите ни и сърцата ни, прави ни по-добри, по-красиви и по-благочестиви. Той ни огрява и извисява към Бога, пречиства ни в мисли и дела. Иконостасът е цялостно и завършено произведение на изкуството от следосвобожденския период, затова през 1976 г. е обявен за национален паметник на приложното изкуство.

Страничните части на иконостаса в архитектонично и декоративно отношение са напълно еднакви. Състоят се от четири хоризонтални пояса: цокълен ред на подиконните пана, ред на големите светителски и царски икони, втори ред от големите празнични икони и трети ред, завършващ страничните части.

Цокълният ред е оформен еднакво за целия иконостас. Полетата на подиконните пана са украсени с по един елипсовиден медальон с широка профилна рамка. Частите между тях са изпълнени със стилизирани растителни мотиви. Паната са разделени от ниски и широки стълбчета, които са с високи основи и по-ниски капители. Върху тях стъпват колоните от втория ред.

В пояса на светителските и царски икони встрани има по две светителски икони, от двете страни на страничните двери. Под иконите има фриз от растителни орнаменти, виещи се вълнообразно две клонки с листа, излизащи от средата. Той прилича на мотива от цокълните табла, поставени под всички икони в този пояс.

Страничните входове за олтара са разположени в крайните иконни полета. Те се състоят от едно крило с богата и пластично изработена резбена украса. В средата има по един елипсовиден медальон с широка профилна рамка и чисто поле. Над него е изработена ваза с две дълги извити дръжки, завършващи с малка волута във вътрешната страна на устието. От нея излизат три рози с листа и по две клонки, висящи надолу. Над тях са разположени по два големи скулптирани грозда с изработени над тях ажурни лозови листа.

Лозата заема важно място в дърворезбените иконостаси и като мотив е известна още в древността. Тя преминава от античното в християнското изкуство като в Стария завет символизира обетованата земя, а Новия - царството Божие.

Долната част на дверите е запълнена с виещи се акантови листа с един централен мотив - китка от същите листа, стегнати по средата с широк пръстен. Резбата е висока, почти ажурна, изпълнена с голяма вещина.

Архитравът, който разделя втория и третия пояс, е изработен като силно профилиран гладък корниз с начупена линия на местата на колоните. Третият декоративен пояс се състои от по три големи празнични икони във всяка странична част на иконостаса.

След Сръбско-българската война през 1885 г., в която Аврам Аврамов взема участие, той напуска резбарството и става чиновник. Никога повече не създава подобно уникално произведение на изкуството. Едва по-късно през 1928 г. той отново посещава църквата, за да види работата си и остава удовлетворен и удивен от нея.

„Успение на Пресвета Богородица”, за която е бил създаден този дивен иконостас, е единствената в българските земи сграда на църковен храм, предназначена специално и за училище и е в близост до площада с часовниковата кула.

Аз съм габровка!От 3 години не съм ходила там...много ми липсва...
А иконостасът е невероятно произведение на резбарското изкуство!
Поздрави!:)