Автор: letopisec

На 28 март, почти седмица преди Лазаровден, имаме две събития от културния живот на българите. Едното е църковно, чества се Енравота. Според житието на този първи български християнски светец, той е брат на кан Маламир, казва се Енравота и живее в първата половина на ІХ век. Успоредно с това църковно събитие, имаме и фолклорно – около тия дни преди Лазаровден, според Димитър Маринов, се празнува „боенец”, тържествата, според нашия бележит етнограф, са в чест на Боян, както е известен третият син на цар Симеон, чието име е Вениамин.

Защо обаче и Енровата и Вениамин, са наречени...БОЯН?

Очевидно думата „Боян” е прозвище, защото и Бат-Боян, първородният син на Кубрат, според „Именника на българските владетели”, е известен като Безмер.

Епоса за народа „бояни” (баан) присъства във втори том на „Веда Словена” (Веда Словенахъ., Обрядни песни от езическо время. Упазени со устно предание при Македонско-Родопските Българо-Помаци, С. - Петербург, 1881, том. ІІ.).  http://letopisec.blog.bg/history/2012/02/28/epos-za-naroda-boian-i-proizhod-na-martenichkata.911900

Юрий Венелин и Г. С. Раковски са убедени, че упоменатият в „Слово за похода на Игор” писател Боян, е българин.

        Ако се сравни какво казва за Боян (третият син на Симеон) кремонският епископ Лиудпрад, когато през 949 г. идва с немско посолство на Балканите, с онова, което казва за писателят Боян, летописецът на „Слово за похода на Игор” (ХІІ в.), ще установим, че то е почти едно и също.

        Според Лиудпрад Боян имал магически способности (разбирай „езически”) и ставал „веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш”.        
                Явно Боян е почитател на един езически обред, съхранен и до днес във фолклора на българите в Република България под името „кукери”, където танцуващите се обличат в животински кожи.

        Според летописецът на „Слово за похода на Игор” (ХІІ в.), писателят Боян бил езичник, нарича го „син на Велес”. Той е епичен певец и:

 

 

        „мисълта му се понасяше

        като катерица по дърво

        като сур вълк по земята,

        като див орел под облаците”

 

        Следователно, магьосничеството на Боян у Лиудпрад не е само чисто езичество, но е и - писателска дарба.

        Християнският летописец на „Слово за похода на Игор” постоянно спори задочно с „приумиците на Боян”, но именно по тази причина някои от „приумиците” са се съхранили в „Словото...”

        Вениамин е наречен в народната памет Боян, защото е писал за народа „боян” (баан). Фолклорен вариант на епосът за народа „баан” е съхранен, както вече казахме, във втория том на „Веда Словена” (1881 г.) от стр. 393 до стр. 557. Източникът е един природно образован българин - мюсюлманин с име Исиин, от с. Лъжене, Неврокопско.

 

Нека тук отдадем заслуженото на Димитър Маринов, който прави в края на ХІХ век теренни проучвания за народната вяра и религиозните народни обичаи. Той описва хороводният танц и обред „Боен” (боенец). Времето, през което се играе това хоро (което не е „склопено”, т. е. не е в кръг) е през великите пости. „После Сирни заговезни момите се събират и почват да се приготовляват за боенец или боеник - обред, който начиня от Среднопостница, а в Бургаско - от Св. 40”...        „Боенецът се играе до деня срещу Лазарница, т. е. до петък срещу Лазарница. Тая вечер се свършва тая игра”.

        Тоест, „Боенец” е вместен преди основният християнски празничен цикъл, който включва Лазаровден, Цветница и Възкресение (Великден).     
                По същото време, както вече посочихме е и мчк. Боян, княз Български. Тоест, не е учудващо, че на мястото на старият езически праздник на българите "боян", християнската църква е учредила свой празник на светец и че Енравота е наречен и Боян...

        Във „Веда Словена” пък е казано следното за времето, през което се пеят песните за цар Бана: „Когато веке заминувала зимата и пристигнувало лятото, излевали вън от селото момите, юнаците и пеяли следующата песна” (с. 393). Така започва фолклорния цикъл за „Бана”.

        Описанието, което дава Д. Маринов на танца, има интересна символика, която трябва да бъде интерпретирана.

        Хороводният танц „боенец” включва следните елементи. Една по-едра мома играе ролята на момък, а друга по-малка (около 8 - 10 годишна) е „негова” съпруга. „Момъкът” има специално облекло и атрибути, включващи стяг (знаме), секира и много кърпи, които можем да предположим, че символизират стрели на лък. „Момъкът” играе и хвърля от своите „много кърпи” към старите мъже наоколо (дядовците), които в отговор взимат кърпата и връзвайки в нея монета, я връщат.

        Символиката е впечатляваща. Разиграва се стилизиран „военен обряд” (хвърляне на кърпа, т. е. стрели) и „отговор” - плащане на данък.

    „Игрите и песните, вземани заедно, се казват боенец или бояник”, пише Д. Маринов.

      Обредът е „войнствен” (секира, стяг) и съществено се различава от следващият календарен празник „Лазаровден”, т. е. не може да бъдат смесени в представите на българската народна култура.

        Димитър Маринов е живо заинтригуван кой е източникът на този ритуал. Баба Драгана, от с. Марян, Еленско, разказва на Маринов, че „тая игра се правела в чест на някакъв царски син - Боян, който бил много хубав, който знаел омайно да свири и пее и разбирал езиците на всички животни. И когото самовилите са залибили и грабнали”.

       От теренните проучвания на Димитър Маринов, Любомир Милетич, Н. С. Державин и др. знаем, че фолклорни песни за „Бан” (Боян) и танц „боенец”, са съхранени не само при българите мюсюлмани (помаците), но и при българите християни, дори у тези, които живеят в Бесарабия (Н.С.Державин).

Димитър Маринов е живо заинтригуван кой е източникът на този ритуал. Баба Драгана, от с. Марян, Еленско, разказва на Маринов, че „тая игра се правела в чест на някакъв царски син - Боян, който бил много хубав, който знаел омайно да свири и пее и разбирал езиците на всички животни. И когото самовилите са залибили и грабнали”.