Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 8486336
Постинги: 7761
Коментари: 3331
Гласове: 5763
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Сайт на партия БТР (България на труда и разума)
4. Десислава Иванчева
5. Интервюта с представители на партия БТР
6. Драмата на спътницата на покойния Константин Иванов - Коци
7. Планът за съсипването на България
8. Протоколи на ционските мъдреци
9. Български исторически календар
10. Забравеният д-р Ганчо Ценов
11. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
12. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
13. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
14. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
15. Забравеният д-р Янко Янев
16. Православието
17. Планът "Еврия"
18. Сайт с български бойни знамена
19. Исторически видеоблог
20. "Изгубената България" - исторически сайт
21. Българският национализъм (1919 - 1944)
22. Владо Черноземски
23. ANONYMOUS BULGARIA
24. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
25. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
26. Самиздател Григор Симов
27. Военное обозрение
28. На пути к «Великому Израилю»: главарём ИГИЛ является штатный агент Моссада Шимон Эллиот
29. Отворено писмо на Манфред Рьодер
Постинг
31.03.2012 02:29 - ЧЕРНИЧАРСТВО, БУБАРСТВО, ПРОИЗВОДСТВО НА КОПРИНА – ВЪЗРАЖДАНЕТО СТАРТИРАНО
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 1765 Коментари: 0 Гласове:
1



Автор: chara

Когато Неволята не идва, колкото и силно да крещим и да я викаме, колкото и дълго да я чакаме, оглеждайки се откъде ще се появи, за да реши проблемите ни, най-разумно е да спрем, да чуем себе си и да се захванем сами да оправим нещата. Така са постъпили дузина ентусиасти, създавайки през 2009 г Текстилен Клъстър  “Коприна” (ТК “Коприна”), с амбицията да възстановят бубарството и производството на естествена коприна в България. Преди дни, на 16 март съвместно с община Враца и със съдействието на Опитна Станция по Бубарство и Земеделие (ОСБЗ) – Враца, те се събраха на кръгла маса да дискутират “Пътят на коприната – минало, настояще и бъдеще в България”.

 

БЪЛГАРСКИЯТ ПЪТ НА КОПРИНАТА – ОТ ЛИДЕР ДО АУТСАЙДЕР

       Първите сведения, че магията на коприната е омаяла и българските земи датират от далечния VІІ век. Султански ферман от 1422 г задължава някои селища (Свиленград, Хасково и др.) да дават като данък пашкули и коприна - около 6 000 оки годишно. В средата на ХІХ век Габрово, Велико Търново, Враца, Ботевград, Пловдив, Свиленград и Хасково  се оформят като центрове, съсредоточили отглеждането на копринената буба.  Още преди Освобождението (1878 г) първите книги по бубарство са факт – “Ръководство по шелководство” (1859) на Захари Княжески и “Хранене на свилени буби и болести по бубите” (1873) на Йоаким Груев. Скоро след това  България се сдобива с първата фабрика за коприна на пловдивското акционерно дружество “Свила”, открита в Асеновград (1894 г), със закон по копринарство (1896), дело на доктор Христо Йорданов и с три образцови държавни бубарници във Враца, Садово и Ботевград. В началото на ХХ век страната вече разполага с 40 000 дка черничеви градини, 2 милиона единични черничеви дървета, построени са 17 копринарски фабрики,  износът на пашкули и коприна през 1928 г е на четвърто място по обем след тютюна, яйцата и рапицата, а в сектор “Текстил” работят 33% от заетите в индустрията.

     В годините на централизирана планова икономика съществуващите производствени мощности са одържавени и уедрени, създадени са нови, както и мрежа от средни  и висши училища подготвящи кадри за производството на естествена коприна, институт по текстил (София) и институт за текстилно машиностроене (Габрово). На прага на 1990 г в текстилния бранш са заети 180 000 човека, България е на първо място в Европа и на осмо в света по производство на сурова коприна на глава от населението. Държавата силно подкрепя отрасъла, който е източник на допълнителни доходи за над 100 000 домакинства. Бубарите-любители получават безплатно излюпени буби, а отгледаните сурови копринени пашкули се изкупуват по цена 12 лева (от които 90%  е държавната субсидия) за килограм.

     След 1990 г в синхрон с разбирането за ненамеса  и дистанциране, държавата  оттегля подкрепата си за бубарството, спирайки субсидирането. Паралелно  текат процеси на сепариране на технологично свързани и обединени до тогава производствени звена  в отделни стопански единици. Приватизацията на предприятията, които изкупуват, окачествяват и изсушават пашкулите – 28 на брой, както и на тези за преработка на суровата коприна – свилоточене, мулинаж и апретура на практика ликвидира същите т.к. новите собственици в повечето случаи разпродават сградите, а машините нарязват за скрап. Това  доунищожава контролираното промишлено бубопроизводство. Възстановяването на земята в реални граници е следващият удар по коприната. Земеделските стопани се ориентират към тютюнопроизводство (субсидиите, за което не са спирани) и други култури. В годината на приемането ни за член на Европейския съюз, страната е с разбити и унищожени технологични структури и мощности, отсъстваща система на суровинна осигуреност, заличена от картата на производителите на естествена коприна. Останали са обаче специалистите, респектиращите научни постижения в областта на бубарството и черничарството, спомените за отминала слава и копринените “мостове”, издигнати от таланта на българин – проф. Марин Върбанов, преподавал арт текстил в меката на коприната - Китай и в сърцето на модния свят – Париж, създал специалност “Текстил” в Националните художествени академии на България и на Китай. 

 В “КОПРИНЕНИЯ” КАПАН НА ЕВРОПЕЙСКАТА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА

     Докато България губи завоювани позиции и пазари, световното производство на коприна достига 120 000 т годишно, като 75% от тях са с произход Китай. Родината на елегантната материя формира над 80% от международната търговия  с естествена коприна и на практика диктува цените в световен мащаб.

     Европейските идеи за диверсификация на доставките на стратегически суровини (в това число  греж - сурова коприна, лен, памук и т.н.), разпределяне на риска и гарантиране на  устойчивост и сигурност,  дават шанс на страната ни да преоткрие мястото си на пътя на коприната. Липсата на дългосрочна национална визия за икономиката, неясното и неаргументирано приоретизиране на един или друг отрасъл в рамките на един управленски мандат, красноречиво са отразени в един от редовете на статистиката, в който срещу позициите на “произведени и продадени тъкани от естествена коприна” за 2010 г стоят срамежливи нули. За 2011 г резултатите няма да са по-различни. Може само да са още по-срамежливи.

     България, макар и член на Европейския съюз от пет години, до момента не е получила и един евроцент субсидия в подкрепа на бубарството.  Една от причините бе огласена на кръглата маса във Враца в доклада на търговския директор на ТК “Коприна” Добромир Иванов, според когото неразумното използване на средствата от предприсъединителните програми и инвестирането им преимуществено в преработвателната промишленост, е лишило от подкрепа т.нар. тилови производства, осигуряващи суровини за нея. Другата, съвсем не маловажна причина, са два регламента на общността. Единият изисква наличие на организация за получаване на семена и изкупуване на копринени пашкули. Този пропуск вече е отстранен. Официално одобреният производител на бубено семе е Опитната станция по бубарство и земеделие във Враца. Вторият касае единното плащане за площ, избрано от страната ни по време на преговорите за присъединяване вероятно като най-опростен и лесен за администриране модел. Старите страни членки получават субсидии на кутия (не на площ!), съдържаща 20 000 бубени семена, от която са отгледани минимум 20 кг зрели, с изравнен цвят и размери, годни за източване пашкули. Помощта в размер на 133.26 евро за кутия се отпуска само на бубохранители, получили бубеното семе от една одобрена организация и предали произведените пашкули на същата одобрена организация.

     Надеждата на членовете на ТК “Коприна” - радетели за възраждане на българското производство на естествена коприна, е в обсъжданията на рамката на Общата селскостопанска политика, които текат в момента и касаят периода 2014 – 2020 г. Докладът на Даниела Митева, координатор на Клъстъра обръща внимание на шестте приоритета на ЕС за развитие на селските райони и синхрона им с амбициозната задача за възстановяване на копринопроизводството. Трансферът на знания и иновации, повишаване на конкурентноспособността, опазване на екосистемите, насърчаване на ефективното използване на ресурсите, социалното приобщаване и намаляване на бедността, освен акценти на Общата селскостопанска политика на ЕС за следващия програмен период, са и жалони, около които е построена стратегията на Клъстъра за възстановяване на черничарството и бубарството в България. Идеите за таван на субсидиите, които да се изплащат на стопанство, а не на площ, по-целенасочено и справедливо с опростен механизъм подпомагане на доходите само на действащи селски стопани, поощряване диверсификацията на земеделските култури, насочване на допълнителни инвестиции в агронаука, изследвания и иновации, както и специално внимание към фермери под 40-годишна възраст и вписването на черниците с агроекологичен код (което предполага двойни субсидии), чертаят благоприятна перспектива пред селските стопани след 2013 г и ако станат реална политика, “копринената” примка на ЕС може да се превърне в елегантна рамка на успеха.

 ВЪЗРАЖДАНЕ ПРОИЗВОДСТВОТО НА ЕСТЕСТВЕНА КОПРИНА В ХОД

     Проведената  в гр. Враца първа кръгла маса на Текстилен клъстър “Коприна”   от планираните общо шест за тази година, е само нишка в коприненото платно, което седем фирми и един  земеделски производител започват да “тъкат” през 2009 г, когато решават да обединят усилия, знания, експертиза, амбиция, воля, последователност и настойчивост, за да върнат България сред световния елит производители на фееричната материя. Към днешна дата “семейството” на текстилния клъстър наброява 70 редовни, асоциирани и привилегировани членове, между които и общини, работи в 8 области на страната с 35 общински ръководства, игнорирайки политическата пъстрота и различия. Учредителите финансират изцяло текущата си дейност, без държавна подкрепа. От 2010 г е факт джойнт венчър за производство на текстил с водеща компания на Китай. През 2011 г е направена първа копка на технологичен многокорпусен комплекс за естествена коприна в гр. Бяла Слатина, планиран да се развие на площ от 18 дка с пет цеха и линия за свилоточене. Вторият етап на проекта е за тъкачен цех с капацитет 120 000 м месечно производство. От началото на тази година вече са факт търговската марка “Булеско” и създаването на Инвестиционен Холдинг “Текстилен клъстър коприна” с участие на руски инвеститори с дългосрочна цел – възстановяване позициите на страната на огромния руския пазар и финансиране основната дейност, свързана с възобновяване на бубарството и производството на естествена коприна.

     Амбицията на клъстърния съвет и на членовете на ТК “Коприна” е към 2014 г да разполагат с 80 000 дка черничеви градини, да добият 3 000 т копринени пашкули, да създадат 40 000 трайни работни места в страната и да се преборят за 100% изплащане на евросубсидиите за греж (сурова коприна).  Основополагащо в Стратегията на клъстъра за възраждане на копринопроизводството е публично частното партньорство с общините. Преимуществата на тази форма на коопериране между частни инвеститори и местна власт бяха аргументирани пред форума от кмета на  Бяла Слатина инж. В. Василев, чиято община е привилегирован участник в пилотния проект. Стратегията разделя виртуално страната на шест оперативни района – Северозападен с текстилен център Бяла Слатина, Северен Централен с текстилен център Червен Бряг, Североизточен с текстилен център Разград, Югозападен с текстилен център Благоевград, Южен централен и Югоизточен с текстилен център Ямбол. Във всеки един от районите е предвидено изграждане на разсадник за черници,  черничева градина с площ между 7 500 и 20  000 дка,  предприятие за приемане, окачествяване, изкупуване и сушене на копринените пашкули, неразделна част от което изпитвателна лаборатория. Отделно от този своеобразен клъстърен “стандарт” във всеки един от районите ще има уникални единици, предвид спецификата им. В Северозападния район ще се позиционира център за обучение и лаборатории (Враца), бизнес център и тъкачен цех (Бяла Слатина).  За Северен централен район е предвидено безотпадно отглеждане  на билки и зеленчуци (Д. Митрополия),  за Североизточен – технологичен парк със затворен цикъл (Разград), а за Югоизточен – предприятие за хирургични конци (Ямбол).

     В отговор на предизвикателствата на днешния, а може би в още по-голяма степен на утрешния ден, стратегията на клъстъра за възраждане производството на коприна залага на   високоефективни енергоспестяващи технологии. Отпадъчните продукти, съпътстващи промишленото отглеждане на буби – черничеви листа, дървесна маса и технологични хартии, ще бъдат изгаряни в когенерационни съоръжения, като произведената топлинна енергия се оползотворява в процесите на сушене на пашкулите. Генерираната паралелно електроенергия по проекта, предложен от инж. Константин Велев и представен на кръглата маса, може да се продава на енергоснабдителните предприятия на преференциални цени (като ВЕИ енергия). Спестените емисии парникови газове ще засвидетелстват не само съпричастност към призива за “позеленяване” на производствата и ангажираност с климатичните промени, но ще имат и финансово изражение, което директно ще рефлектира в показателя конкурентноспособност на крайния продукт – коприната, снижавайки себестойността й.  

     Изключителната подкрепа и съпричастност с усилията на клъстъра, оказана от Опитната станция по бубарство и земеделие във Враца – институция със 116 годишна история, както и от директора й доц. д-р Паномир Ценов, международно признат експерт в генетиката и селекцията на копринената буба, председател на Черноморско – Каспийско – Централноазиатската асоциация по коприната /БАКСА/, гарантират успеха на начинанието. Създадените високопродуктивни сортове хибридни буби  и черници с отлични качества на листата, модулни ферми, технологии за производство на бубено семе, годно за отглеждане целогодишно и такива, намаляващи разхода на труд до два часа за производство на килограм пашкули, са постижения, съизмерими с най-добрите световни образци.  Станцията е генетична банка на ЕС, съхраняваща 140 сорта черници и 270 породи копринена буба. Нейният екип ще снабдява ТК “Коприна” с висококачествено бубено семе и ще обучава бубопроизводителите.

     Проектът на ТК “Коприна” е отворен и за всеки български гражданин, желаещ да се присъедини към усилията за възстановяване на бубопроизводството и производството на естествена коприна. Достатъчно е да притежава 7 дка земя, сграда с поне 80 кв. м площ и да се свърже с текстилния клъстър.

     Амбициите на учредителите не спират до тук. Председателят на клъстърния съвет инж. Мила Димитрова очерта непосредствените задачи, приети като решения на форума във Враца, между които картотекиране на всички налични на територията на България черничеви градини и дървета, като база за производствената програма на пашкули за  2013 г,  анализ на професионалното агрообучение в страната, в т.ч в земеделските училища към общините и  утвърждаване програми за съвместно обучение, като основа  на кадровата политика  и  дейността на ТК “Коприна” за периода до 2020 г., разработване на „Стратегия за възстановяване на текстила в България” и  внасяне за разглеждане  в Консултативния съвет на Министерство на икономиката енергетиката и туризма (МИЕТ), изготвяне на обосновано предложение до Министерски Съвет на Р България  от 2013 г да се утвърдят национални доплащания за килограм копринени пашкули - от 5 до 8 лева и аргументира субсидия на бройка черничева фиданка, ангажиране на правителството и евродепутатите с ускоряване процедурата по отпускане евросубсидии за българските бубопроизводители.

     Социалните, икономически и политически ефекти от възраждането на традиционни отрасли за страната каквито са бубарството и производството на естествена коприна трудно могат да бъдат пренебрегнати, а връщането на българите сред най-добрите копринари в света  ще позволи най-после да изправим гордо глави и да повярваме в себе си, със самочувствието на общност,  държаща живота в ръцете си. Не е нужно да чакаме Неволята. Достатъчно е да се присъединим към започнатото.

 

Светла Василева 







Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене