Автор: rmsbulgaria



 

посланик на Боливарска република Венецуела,

пред в. “Нова Зора”, в разговор с Мариана АНГЕЛОВА

- Ваше Превъзходителство, на 4 февруари т. г. се навършиха 20 години от Боливарската революция във Венецуела. С широката подкрепа на народа страната тръгна по нов път на развитие. Разкажете, моля Ви, за началото на този процес и за първите трудности…

 - Началото бе на 04.02.1992 г. Тогава група прогресивно настроени военни, подкрепени от граждани, искащи промяна на съществуващото положение, се обявиха решително против правителството.

На тази историческа за нас дата народът се надигна за нов живот, след като чу подполковник Уго Чавес да казва: ”Сега е моментът!” И тези думи се превърнаха в „Завинаги!”.

Още от 1958 г. тогавашната венецуелска политика бе пронизана от висока корупция; едно след друго се сменяха правителства, но те нито засягаха, нито решаваха тежките проблеми, които притискаха населението. Венецуелският народ живееше в мизерия, в лъжи и заблуди. Манифестациите, изявите на народния протест за демокрация биваха смазвани и в Каракас, и в другите градове. Т. нар. представителна демокрация, регламентирана в услужливия за властта пакт „Пунто фихо”, показваше признаци на загниване, които проличаваха в задълбочаване на социалното неравенство, в разпростиране на бедността, в денационализирането на страната. Националният ни суверенитет бе предоставен в ръцете на мултинационални компании и имперски сили.

Оттогава народната мощ, Боливарската революция с нейната воля за демократични промени не са преустановявали движението си напред. Точно обратното - те вървят устремно в осъществяване исканията за справедливост и свобода, дълбоко залегнали в душата на нацията, съдействайки по този начин за разгръщането на нов политически процес, характерен с големите си промени.

 - Двадесет години са и много, и малко. Знаем, че най-важните постижения на Боливарската революция са в социалната област: снижаване на бедността, подобряване положението на онеправданите до 1992 г. слоеве, установяване на равнопоставеност и справедливост. В този дух се развиха програмите-мисии „Вътре в квартала”, „Негра Иполита”. Каква е тяхната същност?

 - За решаване на най-неотложните съществуващи проблеми президентът Уго Чавес предложи и участва в разработката на тези социални мисии, първата от които – „В квартала”. Тя бе насочена към справяне с тежките проблеми в здравеопазването, от които страдаха най-много безимотните и живущите в отдалечени, трудно достъпни места. Чрез тази мисия бяха разкрити консултативни центрове в близки до столицата квартали, а и в други области (щатове) в страната. Тъй като нямахме достатъчно лекари, сключихме споразумение с братска република Куба – тя ни изпрати свои медици и така населението получи достъп до здравна грижа, до лекарства, в определена степен – и до здравно обучение.

Нека спомена и мисия „Чудо”. Нейна цел бе безплатното лечение на огромно мнозинство хора с ограничени финансови средства, страдащи от очни заболявания. Освен във Венецуела, мисията прекрачи границите и на други латиноамерикански държави.

Същината на тези програми бе изцяло социална и от социалистически тип, тъй като в основата на провеждането им стояха принципите на равноправието и социалната справедливост.

По-късно организирахме и други мисии, включително и споменатата от Вас „Негра Иполита”. Тя се занимаваше с ужасяващата нищета, в която тънеха деца и възрастни, безпросветни и безправни; издирваше ги, приобщаваше ги, осигури човешки права, именно, на тях – безпризорните от улицата. Появиха се и мисии в областта на образованието на всички нива: Мисия Робинзон, Мисия Ривас, Мисия Сукре... Що се отнася до изхранването, и там действаха широкообхватни мисии като Mercal и PDVAL. Те предлагат храни от първа необходимост, субсидирани от държавата, които хората получават на достъпни цени. Можем да кажем, че всички мисии съвпадаха с въжделенията на народа, който подкрепи изцяло президента Чавес.

 - Научаваме, че минималната заплата във Венецуела е 465,14 долара, средната пенсия – 238 долара, а безработицата е спаднала на 6,6%, цифра, за която някои държави в ЕС могат да мечтаят. Как постигнахте тези успехи?

 - Позволете да Ви поправя: понастоящем пенсиите се съпоставят с минималната работна заплата; това стана възможно, като използвахме приходите от нашия петрол и ги обвързахме с пенсиите в съгласие и с постъпленията в бюджета; излишъкът разпределихме пак в социалната сфера. Бихме могли да се изразим образно и така: във Венецуела „засяваме” петрол, а неговите „плодове” влагаме в повишаване жизненото равнище на населението. А колкото до безработицата, президентът Чавес отбелязва следното: „Досега се оказахме способни не само да осигурим заетост през всичките тези години на новото поколение работници, а и успяхме да снижим наследената от преди безработица; а тя стигаше до 40%.” Ако изразим това в реални числа, изводът е: за 12 години боливарска политика обезпечихме трудова заетост на 3,3 милиона души.

 - През 2005 г. ЮНЕСКО обяви Венецуела за зона без неграмотност. Сега научаваме за Боливарския университет с филиали във всички щатове на страната, за издаване на милиони книги, разпространявани безплатно сред населението. Какви културни ценности застъпва Боливарската революция в момент, когато духовните (нематериални) стойности остават, казано най-общо, извън вниманието на голяма част от света?

 - Трябва да почертаем дебело, че нашата революция се направлява от социалистически принципи, а те са различни от капиталистическите. Боливарската революция не издига за цел единствено печалбата или луксозния живот; не призовава към свръхпотребление. Ние вярваме и се стремим към система, която да обхване всички ценности, достойни за култивиране в човешкото същество. За първа по значение ценност считаме културата. От това ни разбиране произтича и споменатото от Вас безплатно разпространение на милиони книги. Между тях са 1 милион екземпляра от романа „Дон Кихот”, фундаментална творба на кастилски език.

 - Специалистите на Венецуела изведоха в орбита сателита „Симон Боливар” с цел развиване и прилагане на най-новите постижения в науката и технологиите: телемедицина, телеобучение, информатика. Вие, като лекар, как виждате ползите от телемедицината например?

 - Благодарение на този спътник нашата страна се нареди сред най-напредналите в различни сфери на новите технологии. А колкото до телемедицината, като инструмент на висшите технологии, тя позволява оказване на медицинска помощ от разстояние; именно в това е предимството на информационната медицина, големите перспективи пред нея. Операционната зала ще може да „бъде пренесена” съобразно нуждите на всякакъв вид хирургична намеса; така ще се предоставя нужната консултация или решение, ако конкретният случай изисква това, и в зависимост от здравния статус на пациента. Понастоящем телемедицината намира приложение в радиологията, офталмологията, дерматологията, психиатрията и геронтологията. Практическото й въвеждане ще доведе до съкращаване престоя в болница. В обучението по медицина често навлиза и видеоконферентната връзка; последната позволява в реално време да се следи и преценява онова, което се случва в операционната зала. А това е от значение както за образованието на студентите-медици, така и за незабавен отговор при спешни случаи в отдалечени краища на страната, където не разполагат с тесни специалисти. Навлизането на съвременните технологии в медицината ражда нов важен механизъм за оказване здравни грижи и помощ в национален и международен мащаб. Очаква се още по-нататъшно развитие на този клон.

 - Преди месец и половина западната преса отдели много внимание на посещението на иранския президент в Латинска Америка, включително и във Венецуела. Понастоящем Иран и Сирия са „горещите” точки в Средния изток. Бихте ли ни дали повече информация за посещението?

 - Посещението има своите много важни предишни предпоставки. Такива са установените връзки между Иран и Венецуела като важни страни-членки на ОРЕР, сега и членки на „Необвързаните”; а съвсем наскоро ни свърза и нашата обща позиция за противопоставяне на империализма на САЩ. Целта на посещението бе търсене на нови възможности за коопериране и сътрудничество, по-специално в социалната област, в политико-дипломатическата дейност, в оценки на регионалното и световно положение, както и използване на нови форми и пътища за напредък в двустранните отношения. Каракас и Техеран придвижват спогодби в областта на жилищното строителство, в обмена на технологии, обмена на опит в земеделието, промишлеността, енергетиката и културата.

Посещението завърши със споразумения за разширяване на търговския стокообмен и с набелязване на социални програми, чието осъществяване е нужно за всяка от двете страни.

 - Територията на Венецуела е приблизително 8 пъти по-голяма от тази на България, а населението й - около 3 пъти повече. За наша радост поддържаме добри дипломатически отношения. Ще разширяваме ли и как сътрудничеството между двете страни?

 - И двете държави работим за намиране на допирни пространства в полза на развитието на двустранните връзки, което ще позволи по-тясно коопериране в търговията, спорта, културата и политиката. Разчитаме на съществувалата досега помежду ни дружба. Ние вярваме, че повече от 30 години приятелство биха съдействали за задълбочаване постигнатото досега.

 - Моля да ме извините за въпроса, но ще го задам. Четейки коментарите за здравето на президента Чавес, се натъкнах на намек, че тежките заболявания на пет латиноамерикански президенти не са случайни – промъкваше се неизказана ясно мисъл за възможна конспирация от страна на десните сили и САЩ, насочена срещу „левия завой”, който наблюдаваме в Латинска Америка. Единно ли е семейството на латиноамериканските държави и какво е мястото на Венецуела в него?

 - В момента смятаме съвпадението, за което говорите, за случайно струпване на събития. Но като имаме предвид познатите ни отпреди методи, с които действа ЦРУ, трябва да разучим това съвпадение и да го имаме предвид.

А на останалата част от въпроса Ви ще отговоря така: латиноамериканското семейство, към което принадлежи и Венецуела, е силно сплотено. Нашата страна обмисли и успя да създаде приемливи и полезни за всички регионални организации, които да укрепват тази солидарност. Сега ние разполагаме с UNASUR, PETROSUR, PETROCARIBE, ALBA, а напоследък и с CELAC. Последната цели по-пълна регионална интеграция и оказване съдействие при договаряне споразумения за общи действия на народите на Латинска Америка по пътя на устойчиво развитие. Очакваме силно положителен резултат в интерес на напредъка и мира, който съществува понастоящем между нашите страни.

 - Накрая, моля, предайте на венецуелския народ искрените пожелания на българските му приятели за мир, успехи и благоденствие. Благодаря!

 - От наша страна ние също отправяме към българския народ слова за приятелство и солидарност и благодарим на Вас и изданието, че ни дадохте възможност да се приближим към един велик народ, какъвто е вашият.

Вестник "Нова Зора" бр.10, 13 март 2012 г.