Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9990712
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
18.02.2012 12:32 - Националните предатели и доносници в расо и тяхната гузна съвест пред Светия Апостол на Свободата!
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 1566 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 18.02.2012 14:38


www.pravoslavieto.com/history/19/1837_Levski/index.htm

Това е ИДИОТСКОТО и национал - нихилистично обяснение, на сегашния фанариотски, доноснически, масонски и хомосексуален "Свети синод" на Максим!

Виж още по темата и:

www.desant.net/show-news/21837/


image Иконата на зографът Стоян Недев от Велико Търново

Църквата играе футбол с Левски

Българската православна църква си играе с Васил Левски като с футболна топка. Въпросът за канонизацията на Дякон Игнатий излиза наяве само когато пламнат политически страсти или трябва да се защитят лични интереси. В тези случаи Апостола на свободата е острие от нападението или защитник пред вратата.
Първи разигра църковния футбол отец Христофор Събев. В зората на демокрацията той обвини Светия синод че е загърбил светлия образ на Левски. По разбунените площади Събев викаше, че ще уреди документите на Апостола, за да влезе в канона. Като се издигна в йерархията обаче, инженерът забрави клетвите и се запиля отвъд океана.
После топката пое отборът от алтернативния синод на Пимен и Инокентий. Със силен шут разколниците се опитаха да обявят Левски за светец. Лично патриарх Максим се хвърли и спаси гола. Вратата на официалния Синод остана суха.
Миналата година Ловчанският митрополит Гавриил поведе нова атака. На собствен терен той заяви, че заради своето мъченичество и любов към българския народ Васил Левски трябва да бъде канонизиран. В този случай Дякона беше индулгенция, с която архиереят се опита да очисти греховете си като брокер на недвижими имоти.
Оспорван мач се очаква през зимния сезон на компроматите. Още не е ясно къде ще е инициативата. Дали в единайсеторката на омаскарените митрополити или в неопетнената част от църковното братство.
Васил Левски не може да бъде светец, защото има тежък грях, твърдят противници на канонизацията. През август 1872 г. той се промъква в дома на ловешкия чорбаджия Денчо Халача, за да го накаже. Искали му помощ за диарбекирските заточеници, а онзи напсувал комитетските хора. Със свой другар Апостола се спотайва и чака Халача. За беда пристига слугата му. Момъкът почва да вика за помощ, Левски скача и го мушка с камата.
Жертвата е 24-годишният Стойчо Гиргинов. "Жално за невинното момче, но ако не беше така, инак беше оцапано на много страни", споделя Левски с Любен Каравелов и добавя: "Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица доста."
В небесните селения има цяла кохорта от светци воини, които размахват меч или копие. На свети Димитър Солунски дори се приписва убийството на цар Калоян. Попове и миряни се кръстят пред иконата му, без да знаят, че в копитата на коня умира български владетел.
Княз Борис пък нарежда да бъдат избити 52 български рода. Клането не пречи да бъде канонизиран като свети Борис-Михаил. Православните йезуити го оправдават, защото в края на дните си се разкаял. Васил Левски също се покайва. Преди екзекуцията на 19 февруари 1873 г. той изповядва греха си. "Бил хладен, но малко заплакал (очите му се напълнили със сълзи). Признал, че е убил в Ловеч момчето", пише Захари Стоянов, който черпи сведения от изповедника поп Тодор.
Проблемът не е в църковната догматика, а в нейните тълкуватели. У нас служителите на Бога са заети със собственото си земно благополучие и нехаят за духовното. Тази ситуация не е нито от днес, нито от вчера. През 1875 г. Христо Ботев издава стенен календар, който е документ за вековното разминаване между църква и миряни. Като загърбва "калугери и попове", поетът записва срещу датата 9 март: "40 мъч. и ВАСИЛ ЛЕВСКИ МЪЧ."
Девети март е денят на Свети 40 мъченици, загинали по времето на римския император Ликиний. "Тия мъченици бяха от различни места набрани войници и за вярата си в Христа бидоха хвърлени у едно езеро при Севастия и Кападокия в 320 г., та така се сподобиха с мъченически венци", обяснява една богослужебна книга.
Денят на 40-те светци най-много приляга за Левски, признават познавачи на канона. Девети март е еманация на християнското мъченичество, чиято съдба споделя и Апостола на българската свобода. С определянето на календарен ден Ботев изпълнява едно от условията на православната канонизация. За да бъде въведен Левски в лоното на светците, остава да му се напише житие, да се състави служба и изрисува икона. Трудоемка работа, която футболистите от БПЦ едва ли някога ще свършат.

 


          Мумия на безбожник в центъра на София

Синодалните старци нехаят за Патриарх Евтимий и Васил Левски, но правят дълбок поклон пред сръбския светия Стефан Милутин. В софийския храм "Св. Неделя" ревниво се съхранява онова, което е останало от него. "В тази наша църква, без да предполагат, вярващите почитат мощите и целуват ръката на един от най-бележитите авантюристи и сластолюбци не само на Балканския полуостров, а и в Европа. Такова нещо не би могъл да си позволи нито един народ", възмущава се медиевистът Йордан Иванов.
Стефан Урош II Милутин слага кралската корона през 1282 г., когато по-големият брат Драгутин му отстъпва престола. Уговорката е Милутин да управлява, докато братовите синове станат пълнолетни. Абдикиралият не подозира, че неговите деца никога няма да се докоснат до трона.
Стефан първо се жени за тесалийската принцеса Елена. Скоро я изоставя и взема за съпруга Елисавета, дъщеря на унгарския крал Стефан V. Маджарката е балдъза на Драгутин, който бил женен за сестра й. За трети път Милутин минава под венчило с щерката на българския цар Георги I Тертер. През 1284 г. той слага брачен пръстен на Ана, а през 1299 г. я прогонва. Целта му е да освободи ложето си за дъщерята на византийския император Андроник II. Новата съпруга Симонид е едва шестгодишна - непозната тръпка за сластолюбеца.
Съвременниците описват двореца на крал Стефан като "храм на удоволствията". Владетелят си падал по виното, хазарта и хубавите прислужнички. Винаги бил готов за приключения. Според една народна песен кралят все не можел да си хареса невеста и затова ребром попитал сестра си: "Мош" ли, сестро, менека да земеш?" Тя обаче не се поддала на кръвосмешението.
Ана ражда на Милутин дъщеря и син. Кралят дава щерка си за жена на цар Михаил III Шишман, чийто баща сразява в битка. Сина си пък ослепява, защото дръзва да се побуни срещу него. Свирепият монарх умира внезапно на 29 октомври 1321 г. Мълви се, че причината за смъртта е невръстната Симонид. На сръбския престол сяда незрящият син Стефан Урош III Дечански, а бащата ослепител е обявен за светец.
Тялото на Стефан Милутин е погребано в Банския манастир в Косово. По време на Косовската битка през 1389 г. останките са спасени в близкия град Трепча. През 1455 г. селището е разорено от турците и мощите поемат към София. Пренася ги тукашният митрополит Силван. "Как се е създал у софиянци тоя висок култ към св. крал?", пита църковният историк Иван Снегаров и се опитва да обясни явлението: "С течение на времето софиянци почнали да забравят националното потекло на св. крал и го считали свой местен светия."
Кральовият кивот винаги е стоял в най-личния софийски храм. Първо е положен в катедралната църква "Св. Георги". През ХVI век тя е превърната в джамия и сърбинът е преместен в "Св. Марина". През 1578 г. немският пътешественик Стефан Герлах намира мумията тук. Виждали се само ръцете, а на гърдите имало блюдо за помощи. По-късно Милутин обитава църквата "Св. Архангел", докато най-сетне е преместен в "Св. Неделя". Руският славист Виктор Григорович пише, че през 1845 г. е видял тялото под нейния свод.
През 1856-1865 г. върху старата "Св. Неделя" е вдигнат нов храм. Някои софиянци искали да се посвети на равноапостолите Кирил и Методий, но други настоявали да си остане "Св. Неделя". Налага се обаче името "Св. Крал". И досега побелели столичани наричат църквата така.
Стефан Милутин винаги е гледал на изток, един от подвизите му е присъединяването на Скопската област към кралството. Когато неговите мощи пристигат у нас, в тях продължават да тлеят въжделенията за Велика Сърбия. По време на Сръбско-българската война от 1885 г. крал Милан тръгва да "освобождава" и тленните останки на своя средновековен предтеча. Сръбският вестник "Дневни лист" цитира реч на командира на Пиротската дружина. Офицерът сложил ръка на сабята и призовал войниците: "Костите на краля Милутина и на други сръбски владетели и светци викат към вас да ги освободите, да ги не къса и да ги не мъчи веке сръбският неприятел."
Западните ни съседи мислят за мощите и по време на Първата световна война. След Ньойския диктат те се обръщат към генерал Кретиен, главнокомандващ окупационния корпус у нас. Сърбите го увещават да им предаде мощите. Французинът обаче имал други грижи, не му било до стари кокали. Пък е щяло да пламне и народно негодувание, българите едва ли биха се лишили от кралската десница, която от векове благоговейно целуват.


Из статия на наш съблогър, под името
"Монаси с пагони затриха мощите на Евтимий". Цялата статия е тук:

men.blog.bg/history/2012/02/16/monasi-s-pagoni-zatriha-moshtite-na-evtimii.902492

image







Гласувай:
5


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене