Български търговец Христо Тъпчилещов, е  активист на движението за църковна незамисимост.

Тъпчилещов е  роден през 1808 година е Калофер, в  семейството на абаджия. През целия си живот той спазва максимата, която научил  от баща си - "С пари може да се промени всичко. Затова работете, пестете разумно и вярвайте в Бога!"

Бащата на Тъпчилещов  умира, когато той е едва 15-годишен.  Христо и братята му работели упорито бащиния си занаят.  След време те разширили доста своята търговия.

Около 1854 г., вече  46годишен, Тъпчилещов с цялото си семейство окончателно напуска Калофер и се преселва в  Цариград. Тогава личният му капитал, без недвижимите имоти, наброява 584 320 гроша. С бистър ум и прозорливост той поддържа разнородна търговия.

Освен с търговци,  Тъпчилещов кореспондира с наши свещеници, общини, манастири и с много видни българи в цяла Европейска Турция и извън нея. За своето 21-годишно пребиваване в Цариград Христо Тъпчилещов се превръща в най-влиятелния българин. По силата на големите му привилегии, дадени му от великия везир Али паша, търговецът започнал да настоява, че е необходимо черковният ни въпрос да намери своето разрешение.

През периода 1860-1872 г.  Тъпчилещов, заедно със сина си Никола, събират енергично пари за построяването на българска черква в турската столица. Княз Стефан Богориди бил добре запознат с желанието на Тъпчилещов. Той имал една къща в квартала Фенер в Цариград, която подарил за българска черква.

Още през есента на 1848 г. къщата на Богориди започнала да се преустройва, за да се превърне в параклис, където за първи път в Цариград започнало да се извършва богослужение на български език. Отначало Богориди прехвърлил имота на църквата, но тъй като нямало издадено ираде*, че български храм може да притежава имот, то той бил записан на името на дядо Христо. По-късно синът му, Никола Тъпчилещов, влиза в преговори със съседа на Богориди, да продаде своята къща и земя в полза на българския църковен имот. Арменецът получил около 1400 английски лири. После къщата му била съборена и цялото място било присъединено към църковния двор.
                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                От Напрежението в търговските дела и от усилията, хвърлени в черковните разпри, старият търговец получава сърдечен удар. Макар и болен, през 1874 г. той се завръща в Калофер, за да види за последен път своя роден град. Поради големите почести, отдадени на Тъпчилещов от българите навсякъде, някои фанатици турци съобщили в Цариград, че той тайно подбуждал към бунт населението. Затова новият велик везир Махмуд паша  му поръчал да се прибере веднага обратно.

Тъпчилещов пристигнал в Цариград и на другата сутрин седнал пред кантората си. Покрай него минал калоферецът Лазар Йовчев, бъдещият екзарх Йосиф. Лазар бил завършил с финансовата помощ на видния търговец литературния отдел на Сорбоната. Тъпчилещов дал съвет на своя стипендиант, като му казал, че една бъдеща война за освобождението на България няма да донесе свобода на всички българи. Затова Екзархията  трябвало да бъде в Цариград, който да служи за обединителен център на българската нация. Същата вечер, на 22 септември, 1875 г. дядо Христо Тъпчилещов  умира. Погребват го в двора на църквата, за която той дал много години от живота си.

След 1878 г., когато започва да се строи голямата желязна църква "Свети Стефан" в Цариград, гробът на Тъпчилещов  е  разбит и ограбен, а близките му се прибрират в София.

-----------------------------
*Ираде - султански указ.