Световната банка – факти, статистика и политика

Доцент д-р Нако СТЕФАНОВ

В последно време емисари на Световната банка се появиха като водещи фигури на властта в България, което не може да не предизвика обществения интерес към тази финансова институция, създала такива „ценни кадри”. Като отговаряме на този интерес, ще се опитаме накратко да запознаем нашите читатели с ключови параметри на Световната банка.

Статистика и факти за Световната банка

Световната банка (World Bank, СБ) е основана през 1944 г. като следствие от Бретън-Уудските споразумения. Световната банка влиза в състава на ООН. Учредители и юридически собственици са държавите. На практика тя представлява група от 5 организации:

• Международна банка за реконструкция и развитие - МБРР (International Bank or Reconstruction and Development, IBRD);

• Международна асоциация за развитие (International Development Association, IDA);

• Международна финансова корпорация – МФК (International Finance Corporation, IFC)

• Многостранна инвестиционна агенция за гаранции – МИАГ (Multilateral Investment Guarantee Agency, MIGA);

• Международен център за регулиране на инвестиционните спорове – МЦРИС (International Centre for Settlement of Investment Disputes, ICSID).

Ключова роля сред тях играе Международната банка за реконструкции и развитие (МБРР). МБРР е замислена като учреждение, което да финансира проекти по реконструкции в страните, пострадали по време на Втората световна война. От 80-те години на 20 век МБРР и Международната асоциация за развитие (МАР) ускоряват дейността, свързана с предоставяне на заеми за т.нар. реструктуризация на икономиката.

Обикновено, когато се говори за Световната банка (СБ), се има предвид дейността на МБРР, тъй като именно последната покрива 80% от всички кредити, раздавани от нея. МБРР няма акционери. Правото на глас при вземане на решения, определящи политиката на същата, се разпределя сред страните-участници. Броят на гласовете е определен при учредяването на банката. Тъй като САЩ са вложили 75% от капитала, те заемат решаващото място. (Броят на гласовете зависи от размера на частта на държавата в уставния капитал.) В петте организации на СБ участват от 140 до 185 държави.

Най-големи акционери са САЩ (16.4% акции), Япония (7.9%), Германия (4.5%), Великобритания и Франция (по 4.3%). САЩ са единствената страна, която има право на вето. За да се осъществи някаква сериозна промяна, са нужни 85% от гласовете, което на практика означава, че Съединените щати са си гарантирали определящата роля. “Богатите” държави от Северна Америка, Европа и Азиатско-Тихоокеанския регион (Япония, Южна Корея, Австралия) днес контролират 48% от акциите на СБ и често излизат солидарно.

Световната банка се управлява от Съвет на губернаторите, които се срещат веднъж годишно. Тези “губернатори” са основно министри на финансите. Съветът на губернаторите приема принципиалните и стратегическите решения. Рутинното управление се осъществява от Съвет на директорите, заседаващ на две седмици. В него влизат 24 директори, всеки от които представя една страна, ако има голям пакет акции, или група страни. „Топ-мениджър” и “лице” на СБ е президентът на СБ, който традиционно е гражданин на САЩ.

МБРР допринася за основните печалби на СБ (80%), като продава облигации на частни финансови пазари. Остатъкът от финансирането на МБРР идва от първоначалните вноски на държавите-членки на СБ. МФК също така печели като продава акции. Международната асоциация за развитие се финансира преди всичко от правителствата на страните от Г-7 – Франция, Япония, Великобритания, Италия, САЩ, Канада и Германия. Доходите от МАР покриват около 20% от тези на СБ.

За политиката на Световната банка

СБ работи в тясна връзка с Международния валутен фонд (МВФ). Работата на всяка една от тези институции не може да се разглежда изолирано една от друга. Официално МВФ трябва да поддържа глобалната финансова стабилност, а СБ да осигурява развитие. В действителност обаче, тяхната съвместна работа е насочена да осигури възприемането от страна на отделните държави на изгоден за СБ и МФВ социално-икономически модел. В инструкциите за получаване на заем от СБ се казва, че страните трябва да бъдат членове на МВФ. Нещо повече, има случаи, когато СБ заплашва да прекрати своята помощ, за да накара правителство, което се съпротивлява на натиск на МВФ, да тръгне на отстъпки.

Ядрото на политиката днес на „сестрата” и „брата” – СБ и МФВ, е Програмата за реструктуризации на икономиката (PRSP) – вид икономическа политика, изисквана от СБ и МВФ като условие за получаване на заеми от развиващите се страни. Тези програми включват няколко твърде популярни сред това „мило семейство” искания по отношение на провежданата от правителствата на тези страни политика:

• “Твърди мерки” като високи лихвени проценти и ограничен достъп за кредитиране, в резултат на което се забавя икономическият растеж и се увеличава бедността и безработицата;

• Понижаване на държавните разходи за здравеопазване и образование, повишаване на цените на храните и други базови потребности;

• Откриване на пазарите за чужди фирми и корпорации;

• Но несъмнено „върхът на сладоледа” е искането за приватизация на стопанските структури и отказ от държавно регулиране в такава степен, каквато няма да намерите в никоя от страните на Г-7 или другите останали от така наречените развити пазарни икономики.

Несъмнено МВФ е водещата сила в политиката по реструктуризация на икономиката, докато СБ осигурява основната част от парите за програмите за реструктуриране. 65% от заемите на Световната банка са насочени към реализация именно на такъв тип политика.

Нека да илюстрираме тази политика с няколко примера: СБ обикновено изисква правителствата да приватизират комуналните служби и да увеличат тарифите за неимуществените слоеве в сферата на здравеопазването.

През 90-те години на 20 век СБ принуждава боливийското правителство да приватизира водоснабдяването. Американската корпорация Вechtel придобива правото за водоснабдяване на третия по големина град – Кочабамба, при което цените се вдигат така, че стават недостъпни за мнозина и хората остават без прясна вода. Това предизвиква въстание, което принуждава корпорацията да напусне страната, но днес тя съди Боливия за претърпени загуби.

През 2005 г. СБ публикува доклад за икономическото развитие на Русия (Руската федерация, РФ), в който критикува властите за инвестиране в “популистки социални разходи” при условие, че развитите страни за поддръжка на семействата отделят от 2,3 до 2,5% от БВП, а РФ само - 0,3%.

МВФ и СБ поощряват развиващите се икономики, включително и бившите социалистически страни да съсредоточават стратегията си за икономическо развитие за производство на продукция, предназначена за износ в развитите държави по модела на „ишлемето” и зависимостта от чуждестранните инвестиции. Самата политика включва запазване на ниски заплати и натиск срещу работническото сдружаване. На практика се формира несамостоятелен, зависим, „неоколониален” тип развитие.

В заключение може да се каже, че СБ е една от най-влиятелните организации на неолиберализма и икономическата глобализация, която предписва политика, насочена срещу гражданските и трудовите права както на отделни хора, така и на цели народи.

А ето и мнението на личност, която в никакъв случай не може да бъде обвинена в „крамолни комунистически идеи” - преподобният Конрад Райзер от Световния съвет на църквите, който през юни 2005 г. заяви следното: „Тяхната (на МВФ и Световната банка) политика не само не успя да намали разликата между богатите и бедните, и постигането на по-голямо равенство, но доведе до широко разпространение на социалния разпад”.

Както се казва в такива случаи, „коментарите са излишни”.