КАК СЕ ПОДГОТВЯШЕ

ИДВАНЕТО НА КОМУНИЗМА...

 Владимир Шкляев

… Настроенията в руското общество за Новата 1917 година били доста  странни. Ето как си спомня за тях Анна Александрова Вирубова, придворна дама на императрицата:

"Трудно и противно е да се говори за петроградското общество, което, въпреки войната, се забавляваше и гуляеше от сутрин до вечер. Ресторантите и театрите бяха пълни. Една шивачка-французойка разказваше, че никога досега не е имала толкова много поръчки за скъпи костюми и не са се купували толкова много брилянти. Сякаш не се водеше война.

Освен с гуляи обществото се забавляваше с ново и твърде интересно занимание: разпространяваше всевъзможни клюки за  императрицата Александра Фьодоровна. Типичен случай разказа сестра ми.  Една сутрин при нея дотичала сестрата на мъжа й, Дерфелден, с думите: "Днес пускаме слухове по заводите, че императрицата алкохолизира императора – и всички вярват!»

Тази дама беше твърде близка до двореца.»

И всичко това ставало в момент, когато в Генералния щаб императорът подготвял последното решително настъпление на фронта, а императрицата и нейните дъщери работели като медицински сестри и санитарки в организираните от тях полеви болници.

Граф Сергей Уваров пророчески казва:

"Нашите революционери ще произлязат не от низшите класи, а от червените и сини ленти." (Алюзия за лентите на ордените, с които се награждавали висшето дворянство и чиновничество. Б. пр.).

Малко преди Рождество на 1917 (в Русия се празнува на 6 януари) близки роднини на императора под ръководството на британския резидент убили приятеля на Царското семейстнво Григорий Распутин. Придворната аристокрация с мълчаливото одобрение на висшата църковна йерархия  подготвяла насилственото сваляне на царя. По-голямата част от двроряните търсели от държавната си служба само пари, звания и награди на всяка цена. Корупцията и всякакви нечистоплътни машинации се превърнали в нещо обикновено. Неслучайно още през 1837 г. M. Ю. Лермонтов нарича аристокрацията "алчна тълпа в подножието на трона», "палачи на свободата, гениите и славата."

През 1906 г. Св. Йоан Кронщадски заявява:

«Чрез разхищенията и кражбите, извършвани от държавните и частни банки, враговете на Русия подготвят разложението на държавата. Правдата изчезна от живота ни и Отечеството е на ръба на гибелта».

През 1917 г. императорът, изоставен от аристокрацията  и генералите, записва в дневника си:

«Наоколо ми само предателство, страхливост и лъжи».

Бившата придворна дама монахиня Мария (Вирубова) през 1928 г. пише в своя дневник:

"За съжаление войната и революцията не дадоха на Русия нито едно име, с което потомството да се гордее. Може би никъде в света моралът не падна толкова ниско, както у нас. За всеки руснак, който обича Родината си, е трудно да признае това. Положението, в което се намираме, е дело на нашите собствени ръце. Всички ние сме виновни, особено висшите класи. Малцина изпълняваха дълга си пред Русия. Чувството да дълг изобщо не се възпитаваше у нас в детството ни.»

Дори всеобщият любимец Ф. Шаляпин по онова време пеел: "Срещу помешчиците и господата, срещу поповете и Царя народът ще размаха своята тояга».

И «господата», кой знае защо, ръкопляскали на това...

Сред духовенството от онова време процъфтявали пороците, присъщи на цялото общество. Много по-рано св. Серафим Саровски пророчески предсказва:

«На мен, окаяния Серафим, Господ ми разкри, че велики беди ще връхлетят руската земя, православната вяра ще бъде потъпкана, архиереите на Църквата Божия ще се отклонят от чистотата на Православието и Бог тежко ще ги накаже за това..."

Малко преди революцията самият св. Йоан Кронщадски става свидетел на това отклонение от вярата:

"Господ се взира най-вече в поведението на владиците и свещениците, в тяхната просветителска, свещенодействена и пастирска дейност... Днешният страшен упадък на вярата и морала твърде много зависи от студенината, която мнозина владици и въобще свещеници проявяват към паството си."

За упадъка на вярата свидетелства и архиепископ Йоан (Шаховски) Сан-Франциски:

"В зората на ХХ век, който обещаваше толкова много събития, в касата на "Дружество за разпространение на книгите на Светото Писание в Русия" имаше само 923 рубли! И нека си зададем въпроса колко рубли се пропиляха по казината на европейските курорти, колко се похарчиха за имения, дворци, вили, паркове, кучкарници, оранжерии, конюшни за състезателни коне? Колко се пръснаха за тоалети, бижута, балове, карнавали? В работническите и селски среди колко  рубли се похарчиха за така доходния за  правителството алкохол, който подпалва човека отвътре, за да се превърне всичко това в пожара на революцията, който подпали цялата държава?»

В същото време годишната заплата на Киевския митрополит Владимир, предстоятел на Светия синод, била 100 хиляди рубли, като всичките му разходи се заплащали допълнително - това надхвърляло 4 пъти заплатата на министър-председателя Пьотр Столипин!

Според протойерей Георги Шавелски:

«Дори и в последните няколко месеца преди революцията, когато бурята вече връхлиташе... в Синода царуваше гробищна тишина. Синодалните владици с някакво невъзмутимо равнодушие наблюдаваха неимоверно задъханите събития и сякаш съвсем не подозираха, че бурята може да удари не само държавата, но и Църквата. А когато тази революционна буря връхлетя, те забравиха клетвата си за вярност към императора, дадена над Кръста и Евангелието, предадоха го и побързаха да се закълнат във вярност на една шепа предатели, нарекли себе си "временно правителство".»

Всичко рухвало.

Топлият и животворен вътрешен Дух на Вярата по онова време се излива в тежкото великолепие на външните форми, замръзва в тях, а на Църквата й остават сили само да претърпи мъченичеството си.

И всичко се случило според Писанието:

" Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол,... "(Откр. 3, 15 - 17).

Виждаме как съзнанието на народа било толкова манипулирано, вярата в Бога така отслабнала, че милиони хора приветствали и се радвали, когато на 2 март 1917 група предатели и изменници свалили от трона господаря-император Николай II.

Ето какво пише историкът Иван Солоневич:

"Спомням си онези  февруарски дни: раждането на нашата "велика безкръвна революция" - каква велика безмозъчност завладя страната. Стохилядни стада "напълно свободни граждани" се бутаха по булевардите на Петроград. Те бяха в пълен възторг, тези стада: свърши се с проклетото, кърваво самодържавие! Ако тогава някой им беше казал, че през следващите 30 години заради тези пияни дни на 1917-та те ще платят с десетки милиони човешки живота (само революцията и Гражданската война в Русия вземат 18 милиона жертви – б. пр.), с десетки години на глад и терор, с нови войни – граждански и световни, с опустошаването на половината Русия, тези опиянени хора щяха да сметнат този човек за напълно луд.

Та нали те смятаха себе си за интелигентни и умни: има си хас, двадесети век е век на прогреса  и културата, на трамваите, тоалетните с течаща вода, на социалистите-революционери, на социал-демократите, на всеобщото, равно, тайно и прочее гласуване и така нататък – и над всичко това безкрайното разпасано дърдорене на митинговите кресльовци... ».

Руското общество се оказало разцепено от демагози. Тогава Църквата е без патриарх, а разбеснялата се «общественост» вече не се страхувала от никого – нито от Бога, нито Царя.

А трябвало да се страхува. Защото всичко по-нататък се развило в пълно съответствие с Писанието:

"И предаде на плен крепостта им, а имането им в ръцете на враговете. Младежите им погинаха в огън. Свещениците им бяха избити с мечове и няма кой да оплаче вдовиците…»

Още в първите патриотарски дни на започващата Първа световна война през 1914 г. Ф. Винберг пише в дневника си:

"Вчера пътувах с файтон по Невски проспект. Заприказвах се с кочияша, за войната, естествено. Почти веднага той охлади моето войнствено настроение с една неочаквана фраза:

- Всичко това изглежда добре:  как се държат хората и се готвят да замерят врага с шапки. Но от тази война няма да излезе нищо добро... При днешната власт изобщо не бива да воюваме. Със сегашния цар нищо не може да излезе на добър край: нещастен е царят, и царстването му е нещастно. Днес народът няма нужда от такъв цар. Сега хората трябва да бъдат стегнати с желязна ръка, та само да пищят и да молят за милост. А пък царят иска с добро, с ласка и с любов да управлява. Та може ли този народ да разебер нещо от любов? Аз твърде уважавам Царя и ми е жал за него. Много ми е жал.  Душата му е направо херувимска. Истински християнска, чиста и светла като кристал. Но не е подходяща за нашето време и за нашия народ...».

- Откъде ти хрумна всичко това? - попитах го.

- У нас малко се четат свещените книжки, господарю, а в тях всичко пише и за всичко е дадено тълкувание."

 Превод: Любомир Чолаков

Бел. прев.

Какво може да се добави към всичко това?

Аналогиите с днешния ден са очевидни: просто през февруари 1917 г. Русия получава демокрация – с парламент, многопартийна система, всеобщо, равно, тайно и какво още там гласуване. И митинги. И протести. И омраза към «тиранията на монархията» (в днешен вариант – към "диктатурата" на Путин).

Тогава през октомври получава и комунизъм…

Днес вече знаем, че още отпреди 1905 г. тези процеси се финансират от група банкери от Уолстрийт начело с Якоб Шифт, а прочутият пломбиран вагон с Ленин и останалите от бандата му, които скоро ще се превърнат в най-свирепите палачи в историята на човечеството, е само епизод от многоходовата комбинация, координирана от Андрей Парвус (Израел Лазаревич Гелфанд) в Стокхолм. Знаем и, че Троцки, живял в Ню Йорк на издръжка на Якоб Шифт, се среща лично с американския президент Уудроу Уилсън непосредствено преди заминаването си за Русия. И на този фон вече можем да определим като съвсем закономерен един факт, който винаги е изглеждал странно за мнозина изследователи на тези процеси – САЩ са първата държава в света, признала дипломатически през 1922 г. комунистическото чудовище СССР, израснало като червена Годзила върху развалините на разрушената империя. А нали са можели просто да го блокират отвсякъде и да задушат още в люлката зараждащата се комунистическа диктатура? Е, да кажем на великата демокрация САЩ: БЛАГОДАРИМ ВИ ЗА КОМУНИЗМА!

И ако се направи един кратък исторически паралел: рухването на монархията в Германия през 1918 г. и появата на демокрация скоро довеждат на власт Хитлер.

Неизбежен е въпросът: винаги и навсякъде ли демокрацията води до диктатура?

Темата явно предоставя изобилен материал за размисъл…