Голи полета, празни пътища, разрушени къщи и затворени училища. Добре дошли в Северозападна България – официално най-бедният регион на Европейския съюз.

През 70-те и 80-те години на миналия век регионът се сблъска с масирана индустриализация, произвеждайки стоки, които имаха пазар единствено в комунистическия пазар – СИВ. Но когато Желязната завеса падна преди 20 години, заводите бяха затворени. Оттогава хората са станали рядкост, обезлюдяването и застаряването на населението удря безжалостно малките градове и особено села, оставяйки в руини кипящите някога от живот училища, величествени църкви и ТКЗС-та.

„Това беше едно голямо село с 9000 души население, но сега всичко си е заминало“, споделя 77-годишният Никола Георгиев, жител на село Якимово. То е разположено в сърцето на Северозападна България на около 100 км северно от столицата София. Сега в селото живеят само 2000 души.

„Болно ми е, болно ми е за България, за любимата ми внучка, която емигрират в Италия, за да търси работа. Надявам се, че децата ни ще се върнат някой ден у дома“, каза Георгиев.

Почти не може да се намери работа в близките градове Монтана и Враца, нито във Видин, намиращ се по на север. Димящи комини на къщи и миризма на изгорели въглища са навсякъде, защото това е най-евтиният начин за отопление.

Безработицата в трите града се движи в диапазона между 17,6 и 19,9% през първата половина на 2011 г., или почти два пъти над средното ниво за страната – 10,3%.

Днес земеделието е основният икономически поминък в тази част на плодородната Дунавска равнина, но заради старите технологии за отглеждане добивите са ниски. В резултат на това, северозападният край е формирал едва 7,4% от БВП на страната през 2009 г. спрямо 48,3% за най-богатият югозападен регион. Той е привлякъл само 2,4% от всички чуждестранни инвестиции. Масивният демографски срив и застаряването също са виновни, разказа Нанков, имайки предвид „ужасяващият“ спад на населението в региона с 18,3% за периода между преброяванията от 2001 и 2011 г.

„Какви деца? Няма деца тук“, каза 61-годишният безработен Детелин Андреев пред местното училище в село Войница, недалеч от Видин. „Тук са само пенсионери и безработни, купуващи храна на кредит през цялото време“, сподели местният бакалин, който отказа да назове името си. Неговият магазин предлага оскъден асортимент.

Картината е още по-мрачна по западната дъга на региона по границата със Сърбия. „Тук нямаме магазин за хранителни стоки. Нашите деца идват от време на време, за да ни носят храна и да проверят дали сме живи. Има автобус вторник и четвъртък и ние понякога го използваме, за да отидем на лекар“, заяви 70-годишната Надежда Пешева от село Чичил. Какво се случва, ако се разболеете в някой от другите дни? „Отиваш там, където всички ние ще отидем – при Бог“, добавя тя, сочейки към селското гробище.

„Елате при мен всички, които сте уморени, и аз ще ви успокоя“, гласи надпис над входа на местната църква в Якимово. Но портите й са отдавна заключени, а дуварите са покрити с некролози.

„Всичко се разпада“, каза 82-годишният пенсиониран тракторист Димитър в покрайнините на село Ошане. „Те съсипаха нашите стопанства и изгониха младите хора в чужбина, но всичко е по наша вина, защото сме гласували за тях. Тази страна никога не е имала нормални лидери“, заяви той, пасейки своите четири или пет овце.

За заместник- министъра изходът е в повечето Еврофондове за помощ и държавните пари в инфраструктура, като паневропейският транспортен коридор номер IV и вторият мост на река Дунав за Румъния край Видин, който вече е на 70% готов. Интензивното земеделие и туризъм, както и насърчаване на проекти за регионално развитие и инициативи за трансгранично сътрудничество с Румъния и Сърбия са други пътища за връщане на хората и изтеглянето на региона от ръба на пропастта, добави той, цитиран от АФП.