Петмесечните боеве за освобождението на Плевен през 1877 г. са едни от най-забележителните страници в неговата многовековна история. Те са и едни от най-значителните събития в Освободителната война - по своята продължителност, по броя на участващите в тях войски, по дадените жертви, и най-вече - по своята решаваща роля за хода и изхода на войната.

В края на юни 1877 руската армия пресича река Дунав в района на Свищов. Тъй като не разполага с достатъчни сили в района, османското командване прехвърля от Видин петнадесетхилядна част, командвана от Осман паша, за да укрепи Никопол. На 16 юли руснаците превземат Никопол сравнително лесно преди подкрепленията да достигнат града, което кара Осман паша да се насочи към Плевен. Часове след като той се укрепява в града, там започват да пристигат първите руски части.

Нарастващият брой на руските жертви в трите неуспешни щурма на Плевен довеждат до прекратяване на преките нападения и до промяна в командването. Официално начело на обсаждащите сили застава румънският княз Карол I, като негов началник щаб става руският генерал Едуард Тотлебен.

На 13 септември започва вторият етап от бойните действия за завладяването на Плевен - блокадата на града, която продължава до 10 декември.

Положението на блокираната турска армия става критично. Избухват епидемии, провизиите и медикаментите привършват.

На 28 ноември (10 декември н. с.) 1877 г., след тримесечна изолация, Осман паша се опитва да пробие блокадната линия с цел да се оттегли към София. В долината на р. Вит, след полудневен кръвопролитен бой, Гренадирският корпус на генерал Ганецки разгромява и пленява 43 хилядна турска армия. Победен е един от най-талантливите турски военачалници - маршал Осман паша, попадат в плен и 10 паши, 128 щабни офицери, 77 оръдия и много бойни знамена.

Само месец и половина след победата при Плевен турското правителство приема руските условия, започва преговори и на 3 март 1878 г. подписва Санстефанския мирен договор.Панорама "Плевенска епопея 1877 г." е построена през 1977 г. по повод 100-годишнината от освобождението на Плевен на самото бойно поле в Скобелев парк музей. Сградата има форма на пресечен конус, носен от четири стилизирани щика. Три хоризонтални пръстена символизират трите щурма на Плевен, а пръстенът с щиковете - блокадата на града. Височината на корпуса с щиковете е 47 м, общата кубатура е 54 000 куб. м. Панорама "Плевенска епопея 1877 г." се състои от четири зали.В Уводна зала шест живописни платна отразяват моменти от българската история и Руско-турската война от 1877-78 г. Панорамна зала съдържа панорамното платно (115 х 15 м) изтъкано от лен. Общата му площ, заедно с предметния план е 2 375 кв.м. Перспективата на изображение е 8 - 10 км. На него е пресъздадено най-мащабното и кръвопролитно сражение за Плевен - Третият щурм. В Диорамна зала живописното платно отразява последния бой за Плевен в долината на р. Вит на 10 декември 1877 г. Заключителна зала съдържа две картини, които показват капитулацията на Осман паша и зимното преминаване на Балкана от руската армия. Военни униформи, оръжие и артилерийски принадлежности от Руско-турската война 1877-1878 г. допълват художествената експозиция.