ЩАБ ЗА АНТИСИСТЕМНИ ДЕЙСТВИЯ-0879606456 :: Св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец (Продължение)

При вида на всичко, което станало, пристигналите заедно със светителя воеводи се удивлявали на ревността и благостта на великия Божий архиерей. Като се удостоили с неговите свети молитви и получили от него благословение за пътя си, те се отправили към Фригия, за да изпълнят дадената им от царя заповед. Като пристигнали на мястото на бунта, те бързо го потушили и като изпълнили царското поръчение, се върнали с радост във Византия. Царят и всичките му велможи им въздали велика хвала и почести и те се удостоили с участие в царския съвет. Но зли хора, завиждайки на славата на воеводите, се изпълнили с вражда към тях. Замисляйки зло против воеводите, те дошли при управителя на града Евлавий [Евлавий бил прадядо на Св. дякониса Олимпиада бел. Pravoslavieto.com], наклеветили ги и казали:

- Воеводите не съветват добре, защото, както чухме, те въвеждат нови обичаи и замислят зло против царя.

За да склонят управителя на своя страна, те му дали много злато. Управителят донесъл на царя. Като чул за това, царят без всякакво разследване заповядал да затворят тези воеводи в тъмница, опасявайки се да не избягат тайно и да изпълнят злия си замисъл. Измъчвайки се в тъмницата и съзнавайки своята невинност, те недоумявали защо са ги затворили. Не след дълго клеветниците започнали да се опасяват, че клеветата и злобата им ще се разкрият и те самите могат да пострадат. Затова дошли при управителя и усърдно го молели да не оставя тези мъже да живеят, но да побърза да ги осъди на смърт. Оплетен в мрежите на сребролюбието, управителят трябвало да изпълни обещанието си. Той веднага отишъл при царя и като вестител на зло, застанал пред него с унило лице и скръбен поглед. Наред с това той желаел да покаже, че е твърде загрижен за живота на царя и му е верен и предан. Стараейки се да възбуди царския гняв срещу невинните, той започнал лъстива и хитра реч и заговорил:

- О, царю, никой от затворените в тъмница не желае да се разкае. Всички те упорстват в злия си замисъл, не преставайки да кроят козни срещу тебе. Затова заповядай незабавно да ги предадем на мъки, за да не ни изпреварят и да доведат докрай злото си дело, което са замислили против тебе и воеводите.

Разтревожен от тези думи, царят веднага осъдил воеводите на смърт. Но тъй като било вечер, наказанието им било отложено за сутринта. За това узнал тъмничният страж. След като пролял насаме много сълзи за бедата, заплашваща невинните, той дошъл при воеводите и им казал:

- За мене би било по-добре, ако не ви познавах и не бях се наслаждавал на приятната ви беседа и трапезата с вас. Тогава леко бих понесъл раздялата с вас и не бих скърбял така в душата си за постигналата ви беда. Ще настъпи утрото и за нас ще последва ужасната, последна раздяла. Вече няма да видя скъпите ви лица и няма да чуя гласа ви, защото царят е заповядал да ви накажат със смърт. Завещайте ми как да постъпя с вашето имущество, докато има време и смъртта не ви е попречила да изразите волята си.

Той прекъсвал думите си с ридания. Като узнали за ужасната си съдба, воеводите раздрали дрехите си, скубели косите си и казвали:

- Кой враг завидя на нашия живот? Защо сме осъдени на смърт като злодеи? Какво сме направили, за което трябва да бъдем предадени на смърт?

И призовавали сродниците си по име, поставяйки Самия Бог за свидетел, че не са направили никакво зло, и горчиво плачели. Един от тях, на име Непотиан, си спомнил за светителя Николай, как той, явявайки се в Мира преславен помощник и благ застъпник, избавил тримата мъже от смърт. И воеводите започнали да се молят:

- Боже на Николай, избавил тримата мъже от неправедна смърт, погледни милостиво и към нас, защото от хората не можем да получим помощ. Постигна ни велика беда, и няма кой да ни избави от нея. Гласът ни бе прекъснат преди смъртта и езикът ни пресъхва, изгарян от огъня на сърдечната скръб, така че и молитва не можем да Ти принесем. "Скоро да ни изпреварят Твоите щедрости", Господи. Избави ни от ръцете на ония, които търсят душите ни1. Утре искат да ни умъртвят, побързай ни на помощ и избави нас, невинните, от смърт.

Чуващият молитвите на боящите се от Него и като баща, изливащ щедрости върху Своите чеда, Господ Бог изпратил на помощ на осъдените светия Свой угодник, великия архиерей Николай. Тази нощ, по време на сън, Христовият светител застанал пред царя и казал:

- Стани скоро и освободи измъчващите се в тъмницата воеводи. Наклеветили са ги пред тебе и страдат невинно.

Светителят подробно обяснил на царя всичко и добавил:

- Ако не ме послушаш и не ги освободиш, ще повдигна срещу тебе бунт, подобен на този във Фригия, и ти ще погинеш от зла смърт.

- Кой си ти, че така смееш да заплашваш нас и нашата държава?

Той отговорил:

- Името ми е Николай, аз съм архиерей на Мирската митрополия.

Царят изпаднал в смущение, станал и започнал да размисля какво значи това видение. Междувременно същата нощ светителят се явил и на управителя Евлавий и му съобщил за осъдените същото, което и на царя. Като станал от сън, Евлавий се изплашил. Докато размислял за това видение, при него дошъл пратеник от царя и му разказал за това, което царят видял насън. Управителят бързо отишъл при царя, разказал му за своето видение, и двамата се удивлявали на това, че са видели едно и също. Царят веднага заповядал да доведат воеводите от тъмницата и им казал:

- С какви вълшебства сте ни изпратили такива сънища? Явилият ни се мъж беше силно разгневен и ни заплашваше, че скоро ще повдигне борба срещу нас.

Воеводите с недоумение се обърнали един към друг и не знаейки нищо, се гледали един друг с умилен поглед. Като забелязал това, царят се смекчил и казал:

- Не се бойте от никакво зло, кажете ни истината.

Те със сълзи и ридания отговорили:

- Царю, ние не знаем никакви вълшебства и не сме замисляли никакво зло против твоята държава, свидетел в това да ни бъде Сам Всевиждащият Господ. Ако те лъжем и ти узнаеш нещо лошо за нас, тогава нека няма никаква милост и пощада нито към нас, нито към рода ни. От своите родители сме се научили да почитаме царя и преди всичко да му бъдем верни. Така и сега ние вярно пазим твоя живот и както е свойствено на сана ни, неотклонно сме изпълнявали твоите заповеди. Служейки ти с усърдие, ние потушихме бунта във Фригия, прекратихме междуособната вражда и доказахме своето мъжество на дело, както свидетелстват за това онези, на които то е добре известно. Твоята държава преди ни обсипваше с почести, а сега ти яростно се въоръжи против нас и безмилостно ни осъди на мъчителна смърт. И така, царю, ние мислим, че страдаме само заради усърдието си към тебе, заради него сме осъдени и вместо славата и почестите, които се надявахме да получим, ни постигна страх от смъртта.

От тези думи царят се умилил и се разкаял за необмислената си постъпка. Той се разтреперил пред Божия съд и се засрамил от своята царска багреница, виждайки, че той, бидейки законодател за другите, бил готов да извърши беззаконен съд. Той гледал милостиво към осъдените и кротко беседвал с тях. Слушайки думите му с умиление, воеводите изведнъж видели, че редом с царя седи светителят Николай и със знаци им обещава прошка. Царят прекъснал думите им и попитал:

- Кой е този Николай и кои мъже е спасил? Разкажете ми за това.

Непотиан му разказал всичко подред. Тогава царят, като узнал, че свети Николай е велик Божий угодник, се удивил на дръзновението му и великата му ревност в защита на обидените, освободил воеводите и им казал:

- Не аз ви дарувам живота, а великият Господен служител Николай. Идете при него и му отдайте благодарност. Кажете му и от мене, че аз съм изпълнил неговата заповед, да не се гневи на мене Христовият угодник.

С тези думи той им връчил златно Евангелие, украсено с камъни, златна кадилница и два светилника и заповядал да дадат всичко това в Мирската църква. Получили чудесно спасение, воеводите веднага тръгнали на път. Те отдали на светителя Николай велика благодарност за неговата чудесна помощ и пеели:

- "Господи, Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш беден от ръцете на по-силните от него".

Те раздали щедра милостиня на бедните и сиромасите и благополучно се върнали у дома.

Такива са Божиите дела, с които Господ възвеличил Своя угодник. Тяхната слава, като на криле, се разнесла навсякъде, проникнала отвъд морето и се разпространила по цялата вселена, тъй като нямало място, където да не знаели за големите и дивни чудеса на великия архиерей Николай, които той извършил с благодатта, дарувана му от Всемогъщия Господ.

Веднъж пътници, плувайки на кораб от Египет за Ликийската страна, били подложени на силно морско вълнение и буря. Платната били изтръгнати от вихъра, корабът се люлеел от ударите на вълните и всички се отчаяли за своето спасение. В този момент те си спомнили за великия архиерей Николай, когото никога не били виждали, а само чували, че е бърз помощник на всички, призоваващи го в беда. Те се обърнали към него с молитва и започнали да го призовават на помощ. Светителят на часа се явил пред тях, качил се на кораба и казал:

- Вие ме призовахте и аз ви идвам на помощ; не бойте се!

Всички видели, че той взел кърмата и започнал да управлява кораба. Както някога нашият Иисус Христос запретил на вятъра и морето, светителят веднага заповядал на бурята да спре, припомняйки Господните слова:

- "Който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши."

Така верният слуга на Господа заповядвал на морето и на вятъра и те му се покорявали. След това пътниците при благоприятен вятър пристигнали в град Мира. Като излезли на брега, те тръгнали из града, желаейки да видят този, който ги избавил от бедата. Те срещнали светителя на път към църквата и като познали в негово лице своя благодетел, паднали в нозете му, отдавайки му благодарност. Дивният Николай не само ги избавил от беда и смърт, но се погрижил и за душевното им спасение. Със своята прозорливост той видял в тях греха на блуда, който отдалечава човека от Бога и го отклонява от спазването на Божиите заповеди, и им казал:

- Чеда, умолявам ви, размислете в себе си и изправете сърцата и мислите си за благоугаждане на Господа. Защото, макар и да сме се скрили от много хора и да смятаме самите себе си за праведни, от Бога нищо не може да се скрие. Затова проявете всяко усърдие да запазите светостта на душата и чистотата на тялото си. Защото Божественият апостол Павел казва: "вие сте храм Божий... ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори".

Като поучил тези мъже с душеспасителни слова, светителят ги отпуснал с мир. Защото светителят по своя нрав бил като чедолюбив баща и погледът му сияел с Божествена благодат, като у ангел Божий. От лицето му излизал, като от лицето на Моисей, пресветъл лъч, и тези, които само поглеждали към него, получавали голяма полза. Този, който бил отегчен от някаква страст или душевна скръб, било достатъчно да обърне погледа си към светителя, за да получи утешение в своята печал; и този, който беседвал с него, вече преуспявал в доброто. И не само християните, но и неверните, ако някой от тях се случвало да слуша сладките и медоточиви слова на светителя, се изпълвали с умиление и отхвърляйки вкоренилата се в тях от детство злоба на неверието и възприемайки в сърцето си правото слово на истината, поемали по пътя на спасението.

Великият Божий угодник преживял много години в град Мира, сияейки с Божествена красота, според словото на Писанието: "като утринна звезда сред облаци, като месечина, пълна в дните си; като слънце, светнало над храма на Всевишния, като крин при водни извори и като многоценно миро, облагоухаващо всичко". Достигнал дълбока старост, светителят отдал дълга на човешката природа и след непродължителна телесна болест, добре завършил временния си живот. С радост и псалмопение той преминал във вечния, блажен живот, придружаван от свети ангели и посрещнат от ликовете на светиите. На погребението му се събрали епископите на Ликийската страна с целия клир и монаси, и безчислено множество народ от всички градове. Честното тяло на светителя било положено с чест в съборната църква на Мирската митрополия в шестия ден на месец декември. От светите мощи на Божия угодник ставали множество чудеса. Защото от неговите мощи се изливало благовонно и целебно миро, с което се помазвали болните и получавали изцеление. По тази причина към неговия гроб се стичали хора от всички краища на света, които търсели изцеление от болестите си и го получавали. С това свето миро се изцелявали не само телесните, но и душевните недъзи и били прогонвани лукавите духове. Защото светителят не само през живота си, но и след представянето си се въоръжавал срещу бесовете и ги побеждавал, както ги побеждава и сега.

Някои богобоязливи мъже, живеещи при устието на река Танаис, като чули за мироточивите и целебни мощи на Христовия светител Николай, почиващи в Мира Ликийска, замислили да отплуват нататък по море за поклонение на мощите. Но лукавият бяс, някога изгонен от светителя Николай от капището на Артемида, виждайки, че корабът се готви да отплува към този велик отец и гневейки се на светителя за разрушаването на капището и за своето изгонване, замислил да попречи на тези мъже да извършат набелязаното пътуване и с това да ги лиши от светинята. Той се превърнал в жена, носеща съсъд, напълнен с елей, и им казал:

- Бих желала да занеса този съсъд на гроба на светителя, но много се боя от морското пътешествие, защото е опасно за слаба и страдаща от болест на стомаха жена да плува по море. Затова ви умолявам, вземете този съсъд, занесете го на гроба на светеца и излейте елея в кандилото.

С тези думи бесът дал съсъда на боголюбците. Не е известно с какви бесовски вълшебства бил смесен този елей, но той бил предназначен за вреда и погибел на пътниците. Не знаейки за гибелното му действие, те изпълнили молбата и като взели съсъда, отплували от брега и целия ден плували благополучно. Но на сутринта задухал северен вятър и плуването им станало много трудно. Бедствайки много дни в неблагополучно плуване, те изгубили търпение от продължителното морско вълнение и решили да се върнат обратно. Те вече били насочили кораба към своята страна, когато пред тях се явил светителят Николай в неголяма лодка и им казал:

- Накъде плувате, мъже, и защо, оставили предишния път, се връщате обратно? Вие можете да укротите бурята и да направите пътя удобен за плуване. На плуването ви пречат дяволските козни, защото съдът с елей ви е даден не от жена, а от бяс. Хвърлете съда в морето и плуването ви на часа ще стане благополучно.

Като чули това, мъжете хвърлили бесовския съд в морската дълбочина. В този миг от него излязъл черен дим и пламък, въздухът се изпълнил със силна смрад, морето се разтворило, водата закипяла и заклокочила до самото дъно и водните пръски били подобни на огнени искри. Намиращите се на кораба хора изпаднали в ужас и викали от страх, но явилият им се помощник, като им заповядал да бъдат мъжествени и да не се плашат, укротил бушуващата буря и избавяйки пътниците от гибел, направил пътя им към Ликия безопасен. Защото веднага към тях повял прохладен и благоуханен вятър и те с веселие благополучно доплували до желания град. Като се поклонили на мироточивите мощи на бързия свой помощник и застъпник, те отдали благодарност на всесилния Бог и принесли молебно пение на великия отец Николай. След това се върнали в своята страна, разказвайки навсякъде и на всички за това, което се случило с тях по пътя.

Много велики и преславни чудеса извършил на земята и по морето този велик угодник. Той помагал на намиращите се в беди, спасявал от потъване и изваждал на сушата от морската дълбочина, освобождавал от плен и отнасял освободените у дома, избавял от вериги и тъмница, защищавал от посичане с меч, освобождавал от смърт и на мнозина подавал изцеление, на слепите - проглеждане, на сакатите - ходене, на глухите - слух, на немите - дар слово. Той обогатил много бедстващи в крайна нищета, давал на гладните храна и за всички се явявал готов помощник във всяка нужда, топъл застъпник, бърз ходатай и защитник. Той и сега помага на призоваващите го и ги избавя от беди. Невъзможно е да се изброят чудесата му, както и да се опишат подробно. Този велик чудотворец познават и изтокът, и западът, и по всички краища на земята са известни неговите чудеса. Да се прослави в него Триединният Бог, Отец и Син и Свети Дух и неговото свято име да се възхваля от устата на всички во веки. Амин.

Друго житие на св. Николай

В една молитва Св. Николай е наречен защитник на вярата и верните, хранител на гладните, веселие на плачещите, одеяние на голите, покровител на плаващите по море, умиротворител на враждуващите, освободител на пленниците и невинно осъдените, ръководител на постниците и монасите, пазител на целомъдрието.

Св. Николай се родил в гр. Патра, който се намира в Анадол - Мала Азия, в областта Ликия (сега от този град има само развалини). Родителите му - Теофан и Нона, били благочестиви, богати и знатни хора. Преданието разказва, че те дълго нямали рожба, но с молитва, сълзи и милостини, изпросили от Бога свидно чедо - момче, което кръстили Николай (от гръцки "победител на народи").

Още от майчина утроба Николай бил белязан и избран от Бога и още от раждането му потекли големи чудеса. Така майка му веднага, след като го родила, се почувствала напълно здрава (от тук Св.Николай се слави като покровител на родилки); като го кръщавали, той като възрастен човек дълго стоял в светия купел прав, без да бъде поддържан от никого; сряда и петък сукал само веднъж, и то вечерта, след като родителите му са се вече помолили...

Юношата прекарвал почти цялото си време в храма, където служел чичо му, епископ на Патра, на име също Николай. Скоро чичо му го въвел в чин презвитер.

Св. Николай притежавал една от добродетелите - пазител на целомъдрието, за която авва Маркел Скитиоп казва, че "нищо не приближава към Бога, както целомъдрената и благородна чистота".

Св. Николай помогнал на един твърде богат жител на Патара, изгубил състоянието си и изпаднал в голяма беднотия. Привикнал към охолен живот, той решил да пожертва честта на дъщерите си, като ги заставил да отидат в едно блудилище, за да препечелят нещо. Като узнал за това Божият угодник Николай му подхвърлил голяма кесия със злато. С тази помощ клетия баща успял да омъжи по-голямата си дъщеря. След известно време светецът подхвърлил в дома на бившия богаташ и втора кесия. Наредена била честно и втората дъщеря. Зарадваният баща излял пред Богасвоите чувства на благодарност: "Милостиви Боже, който си ни изкупил със своята кръв и сега ме удържаш от грях и безчестие - молел се той, - покажи ми тоя, който служи за оръдие на Твоята благодарност; покажи ни твоя земен ангел, който ни спаси от грях и освобождава от порочни замисли!". Това му желание се изпълнило.

Светецът е и покровител на плаващите и патрон на всички моряци.
По пътя за Божия гроб Св. Николай извършил чудеса - с молитва укротил разразилата се буря, възкресил един моряк, паднал от корабната мачта. Съществува предание, че по време на пребиваването си в Палестина, той пожелал веднъж през ноща да се помоли в храма. Когато пристъпил към вратите му, заключени с катинар, ангел Господен се докоснал до църковните двери и те се отворили сами.

Светителят помагал и на хора, които не познавал. Веднъж един кораб, плаващ от Египет за Ликия, бил застигнат от страхотна буря. Никакви човешки сили не можели да го спасят, но моряците горещо се молили на Св. Николай, - и ето, той се появил на палубата, влязъл в кабината, взел кормилото в свои ръце и управлявайки кораба благополучно стигнал ликийското пристанище.

Ръководител на постниците и нобасите. Св. Николай имал намерение завинаги да остане в Палестина, ала Бог му предначертал друго поприще - епископско служение, и в откровение свише му наредил да се завърне в родината си. Веднъж, когато стоял на молитва, той чул глас: "Николае, влез във всенародния подвиг, ако искаш да получиш от Мене венец!". В страх и недоумение Николай размишлявал в себе си, какво ли означава това призоваване. Същият глас отново му казал: "Николае, това не е онази нива, на която можеш да пронасяш очаквания плод. Обърни се към людете, та в тебе да се прослави името Ми".

Завърнал се в света, светията заживял в него като пустинножител за суетата му и като истински монах сред неговия блясък. За да избегне всенародната почит на изряден пастир, каквато жителите на Патара заслужено му отдавали, Николай се заселил в големия град Мир - столица и митрополия на Ликийската област. Тук никой не го познавал и светецът заживял в този град, като странник. Но колкото повече Божият угодник смирявал себе си, толкова Господ Бог го въздигал.

По това време се поминал Мирликийския епископ Иоан. За избирането на негов заместник се събрали в Мир всички местни архиереи. Епископите усърдно молили Бога да им посочи най-достойния за тази отговорна служба. И ето, на един от най-старите епископи му се явил мъж, озарен от неземна светлина, който му заповядъл, тази нощ да прекара в притвора на храма и да очаква идващите богомолци. "Пръв, който влезе - казал той,- е избрания от Бога, името му е Николай!".

Същата нощ, светецът имайки обичай да отива в църква за полунощна молитва, станал и влязъл в храма. Току-що прекрачил прага и епископът го спрял и попитъл за името му - "Николай, раб на твоя светиня, Владико" - отговорил той смирено. Тогава епископът, като го хванал за ръка, въвел го в храма и го поставил сред другите епископи и се обърнал към всички, като посочил слисания Николай, казал: "Приемете, братя своя пастир, когото помаза Дух Свети и комуто той повери ръководството на нашите души. Постави го не събрание на човеци, а Божието определение!". Народът се радвал и благодарил на Господа. Сам Николай в дълбоко смирение, смятайки себе си недостоен за високия сан, искал да се отрече от него, но се покорил на волята на Господня и приел архиепископството. Константинополският патриарх Св. Методий (+846 г.) разказва, че известно време преди това Св. Николай сам имал видение. Нощем му се явил Иисус Христос, сияещ от слава, и му връчил Евангелие, украсено със злато и бисери, а от другата страна Пресвета Богородица му възлагала светителски омофор.

Като архиепископ Св. Николай просиял като дивен защитник на вярата и верните, както от езичници, така и от еретици. Той преживял едно от най-страшните гонения срещу Църквата, повдигнато от император Диоклетиан. Навсякъде издирвали християни и ги предавали на мъченния и смърт. Без да гледа опасността Св. Николай продължавал безбоязнено да проповядва Христа, затова бил затворен в тъмница, където престоял дълго време, понасяйки с търпение глад, жажда и различни страдания, като не преставал със Словото Божие да утешава другите затворници. Най-после гонението се прекратило и архиепископ Николай се върнал на своя престол.

Но скоро за Църквата настъпило не по-малко бедствено време. Започнали вътрешни раздори. Така, Арий, презвитер александрийски, отхвърлил Божеството на Иисуса Христа. Желаейки да въдвори мир в Църквата, император Константин свикал в 325 г. в гр. Никея събор, в който взели участие епископи от всички области. Събрали се 318 отци. Това бил Първият вселенски събор, който осъдил ереста на Арий, определил християнската Пасха да се празнува така, че никога да не съвпада с еврейската, нито да се празнува преди нея и на него била съставена първата част от Символа на вярата. Има предание, че кроткият по нрав Св. Николай в спор с Арий не могъл равнодушно да понесе богохулните му думи и в присъствие на цялото събрание му ударил плесница. За тази постъпка светите Отци го лишили от архиепископски сан и го затворили в тъмницата на една кула (тази кула и до днес се съхранява от местните турци, като голяма светиня). Но някои от най-достойните отци на Събора имали чудно видение: видели как Сам Господ Иисус Христос и Божията Майка връчват на светеца отнетите от него епископски символи - Евангелието и омофора. Тогава Св. Николай бил освободен и реабилитиран в епископски сан и достойнство.

Като архиепископ Св. Николай Угодник се прославил и като омиротворител на враждуващите и освободител на пленниците и невинно осъдените. Когато във Фригия избухнал метеж императорът изпратил войска. Поради силната буря бойните кораби акустирали принудително на Ликийския бряг. Войниците започнали да ограбват населението. Стигнало се до въоръжени схватки. Св. Николай бързо се намесил и прекратил възникналата вражда. След това отплувал с войските за Фригия, където с добри думи и увещания успял да успокои въстаналите. Още докато бил във Фригия му съобщили, че в негово отсъствие градоначалникът на Мир осъдил на смърт трима невинни граждани. Без да губи време потеглил за Мир. Успял да стигне точно навреме, изтръгнал меча от ръката на палача и снел оковите от нещастниците. Никой не посмял да се възпротиви на великия пред Бога и людете архипастир.

Тримата войводи, с които се върнал от Фризия били повишение в звание. Завистливи императорски сановници ги наклеветили, че уж подготвяли заговор срещу императора. Той повярвал на клеветите и ги осъдил на смърт. Тъмничарят ги предопредил, че присъдата ще бъде изпълнена на другият ден. Цяла нощ войводите се молили горещо на Св. Николай да им се притече на помощ. Божият угодник се явил на сън на императора и изискал от него незабавно да освободи служителите си, в противен случай отнеме престола му. "Кой си ти, който смееш да заплашваш императора?" - попитал самодържецът. - "Аз съм Николай, архиепископ на Мирликийската митрополия!".

Същият сън видял и константинополският военоначалник и съобщил на царя, който на следваащия ден повикал тримата и им казал: "Чрез какво магьосничество сте ни изпратили такъв страшен сън, и кой е този разгневен мъж, който иска вашето освобождение и смее да ме заплашва с война и гибел?" Войводите започнали да го уверяват в своята невинност, но изведнъж, като вдигнали очи, видели наред с царя Св. Николай и започнали гръмко да го молят за застъпничество. На въпроса на императора, кой е Николай, те му разказали всичко, що видели в Мир. Тогава императорът умъдрен от чудесното застъпничество веднага ги освободил, като казал: "Не аз ви дарявам живота, но Николай, великия служител на Господа, когото вие викате за помощ. Вървете при него, благодарете му и го помолете да не ми се сърди, понеже изпълних волята му".

Св. Николай е също хранител на гладните. Когато в Ликия настъпил страшен глад, добрият пастир, за да спаси гладуващите, направил чудо. Един търговец натоварил голям кораб с храни и в навечерието на отплуването, нейде на Запад, видял в сън Св. Николай, който му наредил да остави целия корабен товар на Ликия, защото купува всичките му храни и като предплата му дава три големи златни монети. Търговецът разбрал, че е получил заповед свише и изпълнен с послушание отплувал за Ликия.

На 6 декември 342 година великият светител се представил Господу на преклонна възраст. Бил погребан в храма на гр. Мир. Тялото му останало нетленно, и до днес то източва целебно миро.

Виж също: