По покана на Националния съюз на сирийските студенти група български интелектуалци посетиха Сирия, за да се запознаят на място дали има международен заговор и медийна манипулация, за фактите явленията и събитията в последните 8-месеца за дестабилизация на страната.

Групата се състоеше от двама журналисти, двама научни дейци – професор медик и доцент от ВУЗ и трима неангажирани политически обществени дейци.

От страна на Национално Движение Русофили, в групата бе включен пишещия.

 По време на престоя от 21 до 25.11.2011 бе посетена военната болница  „Тешрим” в гр. Дамаск; проведоха се срещи с губернаторите на градовете Тартус и Латакя (които са с население колкото София ); срещи с преподаватели и студенти от медицинската академия в гр. Латакя; участие в студентско мероприятие за завършващ преглед на художествената самодейност в гр. Тартус; среща с ръководството на Националния студентски съюз.

Проведоха се разговори с директора ма музея – панорама „Октомврийска война”, който е генерал от Сирийско-израелската война през 1973 г. и директора на военната болница  „Тешрим” – генерал Фейсал Хасан.

 Впечатляваща бе срещата с патриарха на православната църква в Сирия н.в.п. Игнатий Хазим, който е бил в България и шеговито каза, че само патриарх Максим е по-възрастен от него, поздравявайки го за 94-тата му годишнина. В отговор българският патриарх е изразил съпричастност към разрешаване на кризата и пожелал благоденствие на сирийския народ. Такова пожелание е направил и руският патриарх Кирил, гостувайки му неотдавна в Дамаск.



Бяха посетени културно-исторически обекти, като манастира Св. Текла в Маалюля, древния град Угарит и историческия музей в гр. Тартос.

От срещите и личните наблюдения се установи, че народът на Сирия в голямото си мнозинство, твърдо счита, че за събитията в страната от м. март до сега има планирано мероприятие  за военна и политическа инвазия, организирани от САЩ, някои европейски и арабски страни и за съжаление съседна Турция.

Събитията като митинги, безредици, употреба на оръжие са активно финансирани от чужди централи срещу конкретно заплащане на наемници и местни участници. Те самите са малка част от населението, не повече от 1 %. Основната цел е дестабилизация в страната. Тероризмът се изразява главно в стрелби от снайперисти, прикрили се по покриви на сгради или в засада, а мишени са както военнослужещи, така и цивилни граждани.

При посещението във военната болница, се установи, че повечето войници са ранени от оръжия, които не са на въоръжение в сирийската армия и органите на сигурността, а американско и израелско оръжие. Нараняванията са главно в горната част на тялото, главата и гърдите. Имаше пострадал войник, който е бил в отпуск в дома си, когато са го нападнали група маскирани лица. Те са го подложили на изтезания, държейки го в плен в продължение на няколко седмици, докато родителите му не са го освободили срещу откуп от 250 000 долара.

Делегацията имаше възможност да се срещне с различни слоеве от населението, да задава въпроси и търси отговори, дали има гражданска война или някаква оформена обществена съпротива.

Установи се, че има митинги и демонстрации, организирани от младежи, но за разлика от всичко, което се вижда от протестите в Америка и Европа, тук митингите и демонстрациите са за защита на управлението на страната, за подкрепа на президента Башар Асад. Лично аз бях на един митинг в Дамаск в близост до портала на Св. Тома, а пътувайки от Латакя към гр. Хомс, срещнахме група от 100-тина  рокери с национални знамена и портрети на президента.

Сирийското общество е толерантно към хората с различна вяра. Ислямисти и християни живеят в хармония, които са пример за мирно съжителство между различни религии. Конкретен пример е, че в близост до патриаршията и християнската църква има джамия, а верующите от двете религии свободно и спокойно провеждат своите религиозни служби.

Впечатляващо е отношението на сирийците към позициите на Китай и Русия в Съвета за безопасност и ООН, за непозволяване на външна и преди всичко военна намеса във вътрешните работи на страната. То се проявява с провеждане на многолюдни митинги, като израз на благодарност за подкрепата им. Има създадени групи за приятелство с Русия в различни учебни заведения и Парламента.



На въпроса ми „има ли дезертьори от армията и колко са”, двамата генерали, с които се срещнахме, отговориха че има, но те не са повече от времето преди кризата – около

300-400 души. Ние видяхме по улиците свободно движещи се отделно войници и групи, като възможността за дезертиране е напълно реална.

Населението в трите големи града, които посетихме, живее тихо и мирно, ангажирано с ежедневните си проблеми, а вечер изпълват улиците, магазините и ресторантите и до късно пазаруват или се веселят. Ако има напрежение то се изразява нощем със засилени пропускателни пунктове и подвижни патрули.