2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
elbetica.org
Начело на Българската държава стои банда престъпници, водеща страната от никъде на никъде. Изразходваща оскъдните национални ресурси за лични нужди, отчайващо некомпетентна и безволева и непрекъснато оправдаваща своята бездарност с нещо. Опозицията е обвинявана в саботиране на управленските „усилия”, световната икономическа криза – за бавното развитие, а Европейският съюз – в проява на „несправедливост”. А зад всичко това всъщност стои едно истински бездарно управление, дължащо „успехите” си единствено на влезлите в България европейски пари, чужди инвестиции и упорството на българите дори при най-лоши условия да се стремят да постигнат по-добър живот за себе си – поне малко да се доближат до „нормалните” държави и народи.
На фона на тази картина, крещяща за необходимостта от радикална подмяна на управляващата прослойка в България, различни групи младежи на пръв поглед си позволяват лукс – при толкова много настоящи проблеми те се занимават с миналото. Логично е да възникнат въпроси – „Защо си губят времето?”, „Защо разравят старите кокали?”, „Кому е нужно да си спомня за Ньойския договор?”.
Смисълът на отбелязването на Ньойския договор не е единствено да „помним” тази позорна дата. Наистина – би била пълна загуба на време ако не отчитаме че са минали почти 90 години от неговото подписване – ако на висок глас викаме - „Върнете ни земите!” или смятаме, че единствено и само сме мразени, „прецаквани” и онеправдавани от другите – велики сили или съседи. Възпоменанието на стотици хиляди българи отдали живота си за националното обединение или станали жертва на чуждите окупационни власти същи почти губи смисъл, ако остане изолирано – ако заприлича просто на панихида или траурно шествие.
89 години по-късно, отбелязването на позорната дата има чисто практически смисъл и той именно трябва да бъде обяснен и възприет от мнозинството от българите.
На първо място – България не трябва да забравя, че не е обречена да заема жалкото положение в което се намира днес. Че преди също сме били зле, че обстоятелствата са били срещу нас, но ние сме намирали сила да се изправим. Че в момента когато сме решили да търсим чрез война Националното си обединение сме били наясно, че пътят ще е труден и ще срещнем много предизвикателства. Въпреки всичко сме го поели и сме вървели напред.
На второ място – границите не се чертаят от боговете, а от хората. Няма територия, която е вечно притежание на някого. Това важи и за нас и за нашите съседи. Трябва да се отърсим веднъж завинаги от идеите, че границите са неприкосновени – независимо дали ни изнася или не. Наше ще е единствено това, което можем да задържим - както е и чуждо единствено това, което другите могат да опазят.
На трето място – трябва да изоставим вечният си страх и пасивност. Свикнали сме да губим и се страхуваме да не загубим още повече. Това трябва да спре – ако искаме да сме горд народ трябва да се чувстваме така. Не да гледаме на всичко като заплаха – подобно на малко дете в гората. Напротив – на всичко трябва да гледаме като на възможност. Да освободим най-после простора пред себе си – да гледаме навън, а не навътре – да искаме да сме нещо повече, а не да опазваме вече съществуващото.
На четвърто място – да престанем с идеите за „заговор срещу българите”. Нямаме полза да мислим, че всичко и всички са срещу нас. Така само допълнително се свиваме страхливо в своята черупка. За останалите ние сме просто един играч, който могат да използват, или който им пречи. Нека и ние започнем да мислим така за тях. Да помним на кого можем да имаме вяра и на кого не – но все пак – да знаем, че всичко е игра – непрекъснати препятствия и възможности. Едни ни пречат, но други ни помагат. Не може всичко да бъде наред, но това не означава че всички са срещу нас.
В заключение – Ньойският договор трябва да бъде помнен, но не за да ни кара да се озлобяваме и свиваме страхливо в собствената си черупка. Напротив. Позорът трябва да ни помогне да скъсаме веригите, които още съществуват в нашите глави. Да престанем да се страхуваме и да погледнем на света с гордите очи на един свободен народ. Народ и държава които не са обречени да бъдат жалки. Народ и държава, които в светлината на утрешния ден не виждат заплаха, а възможност за едно истински успешно развитие. И само от тях зависи дали ще посрещнат бъдещето като предварителни губещи или като победители.
Г. Цвятков