От: Мария Дерменджиева

Темата за изминалите избори трябва да продължи да привлича публичното внимание. И не защото Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на 71 народни представители за касиране на президентските избори или заради многобройните нарушения, а защото е крайно време правилата за провеждане на избори в България да спрат да бъдат фалшифицирани, за да защитават интересите на политическото и икономическото статукво.

За Избори 2011 бяха направени многобройни коментари в медиите – от политици, анализатори, социолози, представители на неправителствени организации, граждани. Цитирани бяха редица нарушения както на Изборния кодекс, така и на правата на гласоподавателите. Обобщена информация за тези нарушения намери място и в мотивите на подадените жалби за касиране.

Никъде в тези мотиви обаче не се засегна един факт, който изначално показва порочността на изборите у нас. Защото той явно не устройва никого. Става дума за това, че броят на вписваните в избирателните списъци лица все повече се доближава до общия брой на намаляващото българско население.

Мисля, че обществото няма нужда да бъде убеждавано, че наличието на „мъртви души” в избирателните списъци е един от основните инструменти за манипулирането на изборните резултати. Затова и оставям всеки сам да си отговори на въпроса защо нито една политическа сила до момента не направи никакви усилия да се изчистят тези списъци от т.нар. фантоми.

В петък екип на учени от БАН представи най-новите демографски данни за България. Някои от тези данни са важни и с оглед на написаното по-горе. Раждаемостта се движи около 10 на 1000, смъртността – около 14,5 на 1000, т.е. има отрицателен естествен прираст около 4,6 на 1000. Средногодишният отрицателен прираст за периода 1993-2001 г. е -69 802, а за периода 2002-2011 г. той е -56 433 души. Оставям настрана хипотезата, че почти липсва информация в администрацията за починалите в чужбина българи.

За по-голяма прегледност на следващите данни, които ще използвам, съм подготвила две таблици.

 

Година	Население – общо	Население – под 18-годишна възраст	Разлика, т.е. потенциален избирателен корпус
1995	8 384 700	1 601 477 (19,1%)	6 783 223
2001	7 928 901	1 538 206 (19,4%)	6 390 695
2011	7 364 570	1 170 966 (15,9%)	6 193 603

 

Видно от тази таблица е темпът на намаляването на населението ни между 1995 и 2011 г., както и делът на лицата под 18-годишна възраст и съответният потенциален избирателен корпус, от който, разбира се, не са извадени лицата, които по една или друга причина нямат право да гласуват.

Окончателните данни от преброяването на населението през 1992 г. сочат, че броят му е 8 487 317 души. По данни на Националния статистически институт (НСИ) от 1992 до 2011 г. поради отрицателния естествен прираст българското население е намаляло с 733 784 души.

Както се вижда от таблицата по-долу, това по никакъв начин не се отразява на броя на лицата с право на глас, включени в избирателните списъци, за парламентарни, европейски и президентски избори в периода 1994-2011 г.

 

 

Година	Вид избори	Брой на избирателите в избирателните списъци (основен и допълнителни)
1994 г.	Парламентарни избори	6 987 645
1996 г.	Президентски избори (ІІ тур)	6 837 737
2005 г.	Парламентарни избори	6 720 941
2006 г.	Президентски избори (ІІ тур)	6 469 224
2009 г. (май)	Избори за Евродепутати	6 684 770
2009 г. (юли)	Парламентарни избори	7 129 965
2011 г.	Президентски избори (ІІ тур)	6 937 748

 

 

Парадоксално е, че на парламентарните избори на 5 юли 2009 г. по данни на ЦИК имат право да гласуват повече от 7,1 милиона избиратели, а според НСИ в края на 2009 г. общият брой на населението ни е 7 563 710 души! Елементарната сметка показва, че лицата под 18-годишна възраст тогава са едва 433 745, което по никакъв начин не кореспондира с информацията на НСИ, според която през 2009 г. населението ни под 18 години е 1 099 000 души (или 14,5% от общото население).

Не е възможно право на гласуване според списъците за президентските избори през 2011 г. да имат 6 937 748 избиратели, а цялото население съгласно окончателните резултати от преброяването през същата година да е 7 364 570 души, от които под 18 години – 1 170 966 (15,9%). Пак не излиза сметката…

Нямам отговор на въпроса как се получава такова огромно разминаване между броя на гражданите, които фигурират в списъците на ЦИК, и данните на НСИ. Ясно е, че стойностите не са съвсем точни, що се отнася до избирателния корпус, защото от него не са извадени онези категории лица, които поради една или друга причина са загубили право да гласуват. Но разликите са толкова големи, че това по никакъв начин не би се отразило върху крайни извод.

Докато българското население прогресивно намалява като цяло (отрицателният естествен прираст за периода 1993-2011 г. е -1 122 747 души), българският избирателен корпус е почти без изменения, та дори и се увеличава, доближавайки се все повече до общия брой на населението.

Питам се как е възможно това? Не съм специалист, но без съмнение има нещо сбъркано. Без съмнение в избирателните списъци присъстват фалшиви имена, фантоми, „мъртви” души… Проблемът е, че нито една институция и нито една политическа сила през годините не желаят да се повдига сериозно този въпрос, защото не ги устройва. Защо? Основният контингент, с който всички политически сили са играли през годините по време на изборите, са неизчистените от списъците „мъртви души”. Второ, твърде възможно е за такива машинации да бъдат използвани и лица, пребиваващи в ЕС, защото те формално трудно могат да бъдат „хванати” от институциите. Какво пречи да бъдат водени на адреси в България?!

И в крайна сметка вместо да търсят отговори на по-горните логични въпроси, всички „застъпници за честни избори”, които искат касиране на последните избори, сега насочват обществената „пара” към забранителните списъци. Не че това е маловажно, не е, разбира се. Добре ще е да се установят виновниците в МВР и ГРАО и да се понесат отговорността. Но обръщам внимание, че тези над 440 000 души (по информация на МВР), за които се твърди, че неправомерно са били лишени от конституционното си право на глас, нарочно или случайно, изобщо не влизат в избирателния корпус за отминалите избори, т.е. те са извън сметките, направени по-горе.

Не искам в никакъв случай да омаловажавам и другите констатирани нарушения. Ще отбележа обаче още една неяснота във връзка с избирателните списъци, която поражда съмнения. Между първия и втория тур на изборите в основните списъци на редица населени места – както областни градове, така и някои по-малки населени места, има нелогично увеличаване на броя вписани избиратели. В София основният списък за президентските избори на втория тур се увеличава с почти 10 400 души, във Видин с над 1300 души, в Хасково с близо 1500, в Добрич с 400 души, в Габрово с около 800 души, в Каолиново с над 450 души… Както е ясно, за въпросната седмица в основния списък би следвало да се отразяват навършилите пълнолетие, починалите и променилите постоянния си адрес.

Добре, но лицата от последната категория нали за да бъдат записани някъде, трябва да бъдат отписани от другаде?! А почти никъде, или по-коректно казано, в малко на брой общински и секционни избирателни протоколи е отбелязано намаляване на броя на избиратели на балотажа спрямо първия тур. Там, където го има, се свежда до десетки души. (Ако някой проявява интерес, разполагам с направени сравнителни таблици.) Означава ли това, че тези хора са се водили в два избирателни списъка? Възможно ли е и да са гласували два пъти? Независимо дали собственоръчно или с „чужда помощ”… Обичайният отговор в такива случаи е „всичко е възможно в България”. За съжаление.

Не е трудно да се направи важен извод от всичко казано дотук. И той е, че при целия мащаб на купувания, корпоративния и контролирания вот, какъвто безспорно е налице, основният начин за фалшифициране на изборите всъщност е чрез самия избирателен корпус. Разбира се, това фалшифициране не може да се осъществи от маргинални политически сили, които нямат достъпа до масива с данни, то не става и без помощта на изборната администрация, която по тази причина не се професионализира, а се оставя да бъде партийно обвързана. И всичко е с единствената цел да се гарантира съхраняването на статуквото.

http://www.glasove.com

Касират изборите в Кнежа и Бресте

Административният съд в Плевен обяви за недействителни резултатите от избора за кмет на община Кнежа и кмет на Бресте, Червенобрежко. Решенията на съда могат да се обжалват пред Върховния административен съд с касационни жалби в 7-дневен срок от обявяването им.

http://www.posredniknews.com

(В Бресте, избраният кмет е от ГЕРБ! Да се надяваме, че съда в Плевен ще продължи да е така обективен и партийно безпристрастен...)

Лично Главният Прокурор разрешил на плевенските обвинители да се отведат

По досъдебното производство със записа, на който се вижда евентуална подмяна на бюлетини в Бохот на втория тур на изборите, всички плевенски прокурори са в отвод, а записът е изпратен в Габрово, където ще разследва тамошната прокуратура. Ако бъде образувано дело, то ще се гледа в Районния съд в Плевен. Досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по член 169 от НК. По този член, ако някой бъде признат за виновен, го очаква наказание до 3 г. лишаване от свобода или пробация. Делото е образувано затова, че лице от секционна комисия е преправило резултати от избор чрез подмяна на бюлетини. Разследването е било възложено на полицията, но с постановление от 9 ноември на Главния прокурор Борис Велчев производството е заминало за Габрово и плевенската прокуратура не се занимава с него.

Велчев е дал постановлението си, съобразявайки се с доклада от 1 ноември на Иво Радев, тогава Районен прокурор на Плевен, в който доклад Радев депозира предложение от цялата му подопечна прокуратура всички обвинители да бъдат отведени от разследването с оглед „избягване на съмнение от представители на различни политически сили и опити за внушение за пристрастност“.

Главният прокурор е приел самоотводите за основателни и е извел досъдебното производство от Плевен. Всички материали, включително и записа са изпратени в Габрово.

Срокът на разследване е 2 месеца, изтича на 31 декември.

Момчил Цветков

Вестник „Посредник“