е на Германия - през 1989-а

Имайте на предвид, че все пак книгата е издадена през 1994-а, когато Сърбия все още е "чедото" на Запада, а събитията от 1995-1999-а срещу нея, изглеждат на всички, дори и на запознатите - крайно невъзможни ("Слобо" още не е изплатил външния дълг!).

. Германия отново обединена (в залеза си)

СССР И комунизмът са изпълнили ролята си на чучело и вече не са нужни. Чрез съветския враг западните нации се принуждават да станат част от съюзи, които налагат законите на ООН и NATO като национални закони. Всичко върви чудесно. Ето че идва времето, когато Съединените щати и Съветският съюз официално могат да се съюзят, въпреки че от гледна точка на капиталите и оръжейното производство никога не са били истински врагове.

US-SU^[1]: виждате ли подобието? Случайност? Може би. Може би е случайност и че пентаграмът (петолъчката) на САЩ, който е неразделна част от всички американски оръжия, самолети и танкове, е символ на двете държави (Червената звезда, Пентагона), както и фактът, че „всевиждащото око“ на Илюминатите, намерило място в американския държавен печат, е център на емблемата на марксизма?

 

Идва моментът Big Brother (Големият брат) отново да излезе на сцената. Та нали ООН е планирала създаване на световна армия.

Сривът на цените на петрола през 1986 г. засяга тежко съветската планова икономика. От 70-те години насам износът на петрол към Запада е най-важният чуждестранен доход за Кремъл. Съответно той започва да намалява, когато с реформите Горбачов обещава повече, отколкото може да изпълни. Разразилият се икономически хаос е една от причините Москва да прекъсне връзките си със сателитите в Източна Европа. Някои републики в СССР разчитат обединена Германия да бъде бъдещият партньор за възстановяване на съветската икономика.

През ноември 1989 г. чергата на социализма под краката на ГДР вече може да бъде издърпана. Чрез натиска на бежанското движение през Унгария и освободителното движение по улиците на Източна Германия за няколко седмици старата ГДР е пометена. Докато, външно погледнато, се празнува драматичния край на комунистическия режим, Илюминатите се опасяват от евентуален успех на народната революция в Източна Европа. В същото време тя алармира за опасността от изграждането на силна германска икономика като алтернатива на икономическата политика на САЩ. По тази причина в англо-американските медии моментално бе пусната ключова дума ЧЕТВЪРТИ РАЙХ.

Политическите стратези в Лондон и Вашингтон ясно схванаха дългосрочните последствия от германското единство и една евентуално независима обединена Германия.

Те осъзнаха опасността, че „проектът Германия“, подкрепен от силата на 85 млн. души — срещу волята на Илюминатите — евентуално би могъл да се окаже успешен и да повлече след себе си останалите държави.

По информация от Лондон през лятото на 1990 г. правителството на Татчър възлага на британските информационни агенции категорично да заздравят позициите си в Германия и за тази цел се открива нов секретен отдел. Правителството на Буш също предприема стъпки за налагане на влияние върху германската политика. Независимото и позитивното развитие не е част от плана на Илюминатите.

На 30 ноември 1989 г. Арфред Херхаузен — говорител на ръководството на Дойче банк и член на Билдербергерите, е убит от професионални убийци (а не от RAF^[2]!). Херхаузен бе важен съветник на Кол. Дни преди случката той разкрива бъдещите си планове за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИЗТОЧНА ГЕРМАНИЯ в интервю за Wall Street Journal. Планира се само за десет години Германия да се превърне в най-развитата индустриална нация на Европа. Херхаузен говори за облекчителна програма за Третия свят.

Между другото той нерядко се противопоставя на системата на ИСТАБЛИШМЪНТА и открито изразява това на Гонференцията на БИЛДЕРБЕРГЕРИТЕ през 1988 г. и на конгреса на American Chamber of Commerce също през 1988 г. по-късно е застрелян и директорът на Тройханд (агенцията за приватизация в ГДР) Детлев Роведер. Атентатът срещу вътрешния министър Волфганг Щойбе не доведе до смъртта му. Всичките покушения имат връзка с възстановителната програма на Източна Германия.

 

Да се твърди, че убийството на Херхаузен е дело на ФАНТОМА RAF (Червените бригади), е грозна шега. Той бе една от най-често заплашваните личности в Германия и беше подсигурен с безброй охранителни мерки. Личната му охрана е поета от отдела по сигурността към Дойче банк, районът около жилището му е под постоянна полицейска охрана, а в допълнение кварталът се наблюдава от специални части на хесенските командоси (МЕК).

Въпреки това извършителите успяват да прокопаят улицата в Бад Хомбург, да положат кабел и след това отново да поставят асфалта, без някой да забележи. Пред депутатите на Бундестага главният прокурор ФОН ЩАЛ докладва, че ударът е планиран седмица по-рано и че атентаторите са били инсталирали почти всички елементи на взривното устройство, включително и идентифицираният като връзка с детонатора кабел.

В деня на атентата дори е поставена фотоклетка, а бомбата, монтирана на един велосипед, е така сложена, че колата на Херхаузен да мине в непосредствена близост до нея. Всички тези приготовления са направени на място, проверено половин час преди удара от полицейски патрул без той изобщо да забележи нещо.

Това наистина прави впечатление, тъй като портиерът на близкия плувен басейн твърди, че около половин час по-рано е забелязал млади хора с подозрително поведение. В допълнение начинанието е щяло да бъде успешно само ако фотоклетката, задействаща взривното устройство, засече колата на Херхаузен, т.е. било е нужно тя да премине първа през нея.

Седмица след покушението бившият президент на Федералното бюро за защита на конституцията д-р РИХАРД МАЙЕР каза пред германския Бундестаг, че изпреварващата кола от пътния конвой на Херхаузен, състоящ се по правило от три автомобила, е била отклонена. (Може би хора от RAF са се обадили и са обяснили, че ако предварително оттам мине кола, ще попречи на атентата?)

Друга особеност, която показва сериозни познания в областта на военните експлозиви, е, че бомбата е с т.нар. „кух заряд“. Ударната вълна при нея не се разпростира едновременно във всички посоки, а се изстрелва като лъч само към една цел. Конструирането на този тип взривно устройство, както и знанията за слабите места на бронираната Mercedes-Benz-лимузина с отварящи се странични стъкла, известни само на тесен кръг специалисти, и при най-добро желание не могат да бъдат приписани на т.нар. терористи от RAF или на други подобни на тях аматьори.

На мястото на произшествието криминалистите не откриват никакви по-ясни следи, които да ги насочат към извършителите. Намерено е парче от лист с петолъчка и изображение на автоматичен пистолет Hacker & Koch с надпис RAF и думите „Командир Волфганг Беер“, което обаче не е никакво доказателство. Въпреки всички твърдения — след арестуването на т.нар. „второ поколение RAF“ около Кристиян Клар и известното потъване на част от бригадите в бившата ГДР — че покушенията от 1984 г. насам са дело на ЧЕРВЕНИТЕ БРИГАДИ, никога не е имало и до момента няма легитимно доказателство за съществуването на ляво екстремистко движение, наречено RAF.

Няма пръстови отпечатъци, няма остатъци от слюнка върху цигарените фасове, няма коси или каквито и да е било улики за извършителите, които вече повече от девет години под името RAF взривяват бомби, застрелват хора и отскоро дори компетентно взривяват затвори. Докладните записки по случая „Херхаузен“ са до такава степен оскъдни, че тогавашният германски външен министър ШОЙБЛЕ негодуваше, че съдържанието на листа било в абсурдно противоречие с трудността и техническата перфектност на атентата. Въпреки липсата на каквито и да било доказателства или указания за съществуването на терористичната организация RAF службите във Федералната република продължават да придържат към тезата, че извършителите са точно те.

На 1 юли 1992 г. в публицистично предаване със заглавие „Краят на легендата RAF“ телевизионни журналисти за първи път представиха резултатите от разследванията те изложиха тезата, че т.нар. „трето поколение RAF“, върху което официално се хвърля вината за терористичните убийства през последните години, е мит, който не може да продължава. Тяхната версия се доразвива от Волфганг Ландгребер, Екехард Зикер и Герхард Вишневски в книга за фантома RAF, издадена от Knaur-Verlag. Те привеждат следните аргументи:

 

1) За разлика от първото (Майнхоф, Баадер, Енслин) и второто поколение RAF (Сузане Албрехт, Кристиян Клар), т.нар. „трето поколение“ никога не оставя след себе си дори и намек от следа.

2) Всички субекти, смятани за трето поколение RAF (като Кристиян Сидлер), изчезват безследно в средата на 80-те години и повече не дават признаци на живот.

3) Специалистите се съмняват и дори изключват ръководната функция на лежащите в затвора терористи. Командният център би трябвало да е някъде другаде.

4) Единствените индикации, че покушенията през последните седем години са дело на RAF, са т.нар. „самопризнания“, които криминалистите на Федералната република приемат за автентични. Използваните за целта методи обаче не биха издържали проверка.

 

В центъра на предаването бе интервюто с главния съобвиняем по случая „Херхаузен“ Зигфрид Ноне, който отрече показанията си от 1992 г. Той бил склонен към лъжепоказания от хесенските служби под заплаха от затвор и смърт — а именно: че е подслонил извършителите в дома си в Бад Хомбург и заедно с тях е подготвил атентата срещу Алфред Херхаузен.

Телевизионният екип стигна до заключението, че третото RAF — поколение е изкуствено поддържан фантом за съзнателно и желателно заблуждаване на населението в допълнение остава и подозрението, че в края на 70-те и началото на 80-те години политическото ръководство на Федералната република не само е толерирало потъването на голяма част членове на RAF в бившата ГДР, а и пар екселанс им е съдействало.

Вероятно не само тайните служби на Съюзниците, но и германските служби са знаели, че бившите членове на RAF са потънали в неизвестност в ГДР. Обществото беше залъгвано, че изобразяваните върху плакатите за издирване членове на RAF имат нещо общо с извършените през 80-те години смъртни покушения. При последното компетентно взривяване на затвора във Вайтерщад, който уж беше дело на RAF, бе намерен отново само един къс хартия с името на командира — иначе никакви улики, никакви свидетели, никакви грешки.

 

Италианският журналист Киприяни взе интервю от бившия американски главнокомандващ военновъздушните сили Флетчър Прути, в което той заявява, че ключът за мотивите на убийството на Херхаузен е в първите единайсет страници на речта, която Херхаузен щял да изнесе в САЩ четири дни след атентата. Тя съдържала неговата визия за нов тип отношения между Източна и Западна Европа, което би променило съдбата на континента.

По-нататък командир Прути споделя, че Алфред Херхаузен, Джон Кенеди, Алдо Моро, Енрико Матай и Олоф Палме са убити по същата причина — те не приемат контрола на света чрез статуквото от Ялта. При всички случаи става въпрос за действията на малък елит, който виждал застрашена своята власт от идеята за световен мир.

 

Бележка към настоящата ситуация:

Целенасочено инсценираният бежански поток към Германия е част от големия план на елита за изграждане на Нов световен ред. Той е използван, за да се създаде омраза към чужденците в държавата. Така напливът към десните партии и зачестилите случаи на насилие над чужденци и хора с увреждания от страна на десните екстремисти получават подходящото обяснение с прокламирания от англо-американската пропаганда Четвърти райх.

След обединението на Германия и рухването на Версайския и Ялтенския ред, политическата класа в Германия отказа да се противопостави на геополитически мотивираните пропагандни нападки („Поява на Четвърти райх“). Напротив: политикономически някои — например председателят на Тристранната (Трилитералната) комисия ОТО ГРАФ ЛАМБСДОРФ — следват същия агресивен курс, доближаващ се до целите на геополитиците: никакво нарушаване на пропадналата политика на МВФ (Международния валутен фонд) и потискане на германските инициативи.

Избухванията на лидера от SPD (Германската социалистическа партия) Петер Глоц в уводните статии на Frankfurter Allgeneinen Zeitung против осъждането на агресията срещу Сърбия са свидетелство за геополитическо мислене вътре в самата Германия. Според досегашните представи на този тип сили (Англия, Франция и САЩ) би било най-добре да има нещо като втори Близък Изток — една кървава рана на южния фланг на Европа (войната в Югославия) — за да се избегне евентуалният европейски нов ред, в центъра на който би могло да стои тясното сътрудничество между Русия, Франция и Германия. Ако някоя държава може да повлияе на ставащото в Източна Европа, то това е Германия.

ЛОРД КАСТЪЛРИГС, майсторът — манипулатор на Виенския конгрес, описва как би искал да стесни властта на Германия в Европа (в пълен унисон с плана на „Сионските мъдреци“):

„Силата на Германия трябва да бъде ограничена така, че да накара германците да се ангажират по-силно с NATO и другите международни организации, а същевременно Америка трябва да работи по-тясно с Великобритания, Франция и други страни, за да ограничи немското влияние в тези организации.“

Този политически марш на геополитическите сили в Лондон, Париж и Вашингтон ще осуети всички опити за противопоставяне — например германските икономически програми за развитие на Изтока — срещу първоначалните сметки. Слабостта и вулгарността на бундесканцлера Хелмут Кол и правителството му не биха могли да се демонстрират по-красноречиво от факта, че още същия месец (ноември 1989 г.), когато Стената беше съборена, д-р Алфред Херхаузен — говорител на ръководството на Дойче банк, стана жертва на терористичен атентат, чиито инициатори и извършители и до днес са свободни, неизвестни, непреследвани и биха могли да ходят, където си поискат.

Много преди това Херхаузен стратегически перспективно предложи опрощаване на дълговете на развиващите се страни, особено за годината на големия борсов срив през 1987 г. В очите на противниците обаче предложенията му станаха напълно непоносими, след като освен за опрощаване на дълговете, той заговори и за изграждане на икономически план за развитие на Източна Европа. Херхаузен говореше за политическа банка за развитие по модел на „Кредитния институт на развитие“.

С това (не само по мнение на командир Прути) той наруши неписаните закони на лондонските и нюйорските парични властови групировки и попадна в терористичния мерник на враговете си.

В сюблимния момент на рухването на комунистическата система Кол отказа да предприеме истински обрат и промяна за реално възстановяване на Изтока. Това би довело до разрив с господстващите финансови кръгове в страната и чужбина и би разтърсило из основи традиционните властови отношения на старите държави победителки. След убийството на Херхаузен той шумно призна пред Spiegel че е загубил стратегически мислещ съветник и че днес в Германия доминират еснафските душици. След ужасното дело Кол и правителството не се осмелиха да обяснят причините за престъплението и да мотивират полицията и прокуратурата да заловят убийците и хората в сянка, да изяснят мотивите им и да ги осъдят. Вместо това, с помощта на захаросани фрази пред обществото се разказваха някакви версии за „третото поколение RAF“.

Три и половина години след убийството на Херхаузен повече от ясно се вижда празнотата, която той остави. От страна на икономистите, предприемачите и учените се чуват гласове, че макар всички да разбират необходимостта от енергиен и воден план за развитие ала’ ЛА РОШ в „продуктивния триъгълник“ Париж — Берлин — Виена като мотор за икономически подем, сега когато Херхаузен не е сред живите, никой не би си сложил главата в торбата, подкрепяйки подобна разумна програма, която обаче е в разрез с паричната идеология на управляващите.

С убийствата на Херхаузен и Роведер на повърхността изплува онези политически кръгове, които защитават окастрената икономическа политика според най-лошата доктрина на свободен пазар. Днес след първите стачни вълни в новите след 60 години федерални области някои разпознават общото измерение и опустошителните последици на правителствената икономическа политика. Официално днес имаме почти 4 млн. безработни, от които над 400 000 са младежи. Стопанският изследователски институт прогнозира покачване на 17%, т.е. приблизително 7,5 млн. безработни.

Актовете на насилие, особено срещу чужденци, както и срещу обременените и бездомните, на които през 1992 г. станаха жертви 17 души (от тях 7 чужденци), са описани в пресата, която още отпреди говореше за опасността от Четвърти райх, като потвърждение на тезата за възраждане на неонацизма.

Федералното правителство се опита да обясни тази изопачена картина по по-различен начин. През есента на 1992 г. над 3 млн. германци и чужденци излязоха на улицата, за да демонстрират своята солидарност срещу ксенофобията.

Кои са извършителите? Над 70% от обвинените са под 20-годишна възраст. Те са расли в Западна Германия по времето след образователната реформа, възпитавани от родители, които са под влиянието на ФРАНКФУРТСКАТА ШКОЛА, учебните занятия, радиото и телевизията. Най-голям брой на десноекстремистки актове на насилие има в Северен Рейн — Вестфален (над 500) — най-разнообразно населената федерална провинция, следвана от Баден Вюртемберг (над 250) и Бранденбург (229).

Изопачената картина, която беше разпространена в страната и в чужбина, разкри чисто и просто както геополитическа умисъл (слабостта на възстановителните импулси на Изтока), така и чисто лицемерие.

Съгласно официалните документи и интервюта с водещи американски членове на ККК, ясно се вижда как след многото години, които ни връщат чак до 70-те, неуморното движение на расисти и скинхедс от САЩ е пренесено в Германия. Шокиращото в случая е, че дейността на NSDAP/AO (Национал — социалистическа работническа партия/Международна организация за развитие) на Гари Рекс Лоукс в САЩ и техните германски другари (умрелият от СПИН МИХАЕЛ КЮНЕН бе близък съпартиец на американеца ГАРИ РЕКС ЛОУКС) освен че до днес не бяха разкрити публично от американските служби, митническите и граничните власти зад океана, на бял свят излязоха и все повече сведения, които навеждат на мисълта, че тайните служби помагат за изграждането на екстремистката нацистка сцена в Германия, както и в САЩ. Именно това развитие и неговата противоположност — изграденият от мрежата на Щази^[3] АНТИФАШИСТКИ потенциал (VVN — Съюз на жертвите от фашизма, което е финансирано директно от Щази и старата ГДР, днес работи заедно с BdA, Съюз на антифашистите, и се прави на стожер в „антифашистката борба“; говори се за около 6000 готови за агресия души и в двата лагера) — са инструментите в стратегията за предизвикване на напрежение във вътрешната и външната свобода на Германия.

Както виждате, и в този случай — според отдавна изпитания принцип на Макиавели — Илюминатите финансират и съответно контролират и двете страни. На единия фланг е редицата на Шотландския ритуал на масоните (KKK, B’ nai B’rith, Antidefamation League /ADL/, NSDAP/AO), строена до германската неонацистка — и скинхед — сцена, а на другия — контролираната от комунистическата система мрежа на Щази, която се простира до антифашистката и левоекстремистката сцена.

Създаденото през 1977 г. ОБЩЕСТВО НА СЪМИШЛЕНИЦИТЕ НА НОВИЯ ФРОНТ (GdnF) с неговите около 400 членове принадлежи към най-важните кадрови групировки, тясно свързани с NSDAP/AO. Голяма част от пропагандните материали на неотдавна забранената FAP^[4] се набавят също от NSDAP/AO.

 

Могат да се изброят още много интересни връзки. Например лидерът на английската музикална скин — банда SCREWDRIVER Ян Стюард е сътрудник на десноекстремисткия БРИТАНСКИ НАЦИОНАЛЕН ФРОНТ. До 1985 г. той е част от WHITE NOISE CLUB на „Британския национален фронт“, където се събират английските скин — банди. През 1985 г. Ян Стюард основава движението BLOOD & HONOUR („Кръв и чест“) и в организирана форма продължава да разпространява White Power-идеите на Ку Клукс Клан.

Но не сто скин — бандите спадат към този тип кадри Сатанинската група KISS например (Kings in Satan Service, която често се обявява за привърженик на сатанизма и пише двойното S с SS-руните, преди да й забранят) поддържа директен контакт с CHURCH OF SATAN на Антон Ла Вей — най-голямата официална сатанинска църква в света. В миналото Church of Satan има тесни връзки с много английски и американски рок — групи. Британските BLACK SABBATH на Ози Озбърн например е подпомагам от нея. ROLLING STONES също имат контакти със Сатанинската църква.

Лидерът на сатанинската секта TEMPLE OF SETH, която произлиза от Church of Satan, е неонацисткият водач МАЙКЪЛ АКВИНО. През 60-те и 70-те години той служи като офицер във военните сили на САЩ за водене на психологическа война, а понастоящем е автор, философ и историк на CHURCH OF SATAN. През 1981 г. подполковник Аквино става секретен ЕВРОПЕЙСКИ СЪВЕТНИК КЪМ АМЕРИКАНСКИЯ ГЕНЕРАЛЕН ЩАБ. Същият Аквино отслужва сатанинска церемония в замъка във Вевелсбург, Германия, където много по-рано водачът на SS Хайнрих Химлер обзавежда една зала (Валхала) за същите цели.

За да изпълнява функциите си на сатанист и десен радикал в американските военни сили, Аквино създава нова строго контролирана групировка, клон на Сатанинската църква — Temple of Seth („Храмът на Сет“). АКВИНО, замесен в сексуална и сатанинска злоупотреба с деца, неонацистът ГАРИ РЕКС ЛОУК и деснорадикалният сатанински свещеник АНТОН ШАНДОР ЛАВЕЙ имат тесни връзки с ДЕНИС МАХОН, сегашния „Велик дракон на рицарите на Ку Клукс Клан“, както и с починалия МИХАЕЛ КЮНЕН (всички от изброените впрочем са хомосексуалисти). Те, с изключение на Аквино, са свързани с вече споменатия TAVISTOCK INSYITUTE за психологическа война в Съсекс, Англия.

МОНТАГЮ НОРМАН, директор на Английската банка (Bank of England) от 1920 до 1940 г., който подпомага възхода на ЯЛМАР ШАХТ и съответно на Хитлер, според собствените си показания е най-добрият приятел на Хитлер. Норман е див мистик, теософ и често страда от психотични сривове. Преди края на войната той напуска Английската банка и работи за „Световното дружество по душевни заболявания“. Норман назначава бригадир ДЖОН РОЛИНС РИЙС за президент на дружеството.

Съпругата на Норман е расова фанатичка и работи в BRITISH HEALT BORD (Британска здравна комисия). Бригадир Рийс, шеф на отдела за психологическа война в британската армия, е директор на TAVISTOCK INSYITUTE в Англия. Благодарение на тези и други поддръжници кошмарът на расизма и нацисткият светоглед оцеляват на Запад. Много сръбски командири на чети, които разпореждат етническите чистки и изнасилвания в Босна и Херцеговина, имат образование за психиатри, получено в британския Tavistock Institute.

Бележки

[1] US = Unites States, SU = Soviet Union, Съветски съюз. — Бел.прев. ↑

[2] RAF = Rote Armee Fraktion — немска терористична организация — Бел. Прев. ↑

[3] Staatsiherheit = STASI — държавна сигурност — Бел.прев. ↑

[4] Фашистка работническа партия. — Бел.прев. ↑

Как стоят нещата със сърбите? (1993-1994 -а!)

Завоевателните походи в Сърбия не биха били възможни без тиловото покритие на Москва и администрацията на Буш. Тогавашният заместник — външен министър и изтъкнат партньор на консултантската фирма Kissinger Associates („Асоциация Кисинджър“) ЛОУРЪНС ИГЪЛБЪРГЪР заедно с един друг Kiss-Ass-партньор, ЛОРД КАРИНГТЪН, се погрижиха на Белград да се даде свобода за етническите чистки и геноцид. Същевременно бяха създадени механизми за масивен нелегален паричен поток към Белград, който да финансира войната, за да се покрият разходите за вноса на оръжия, петрол и други стоки.

Последната година и половина частните банки в Белград изненадаха всички с предложение за месечна лихва от 15% за влогове във валута и 200% за влогове в динари при инфлация 25 000% годишно. При тежката безработица и големият брой хора без доходи подобни лихви са равнозначни на политически трикове, целящи противодействие на растящото народно недоволство срещу икономическите порядки, водещи към война. Един наблюдател коментира:

„Някои скрито финансира социалното подпомагане.“

 

Някои аспекти излязоха наяве, след като белградският банкер Йездомир Василевич, шеф на ЮГОСКАНДИК БАНК, изчезна в Израел през март 1993 г. Според информация от печата банката имала до 4 млн. сметки с валутни влогове на стойност почти 2 млрд. долара. Откъде са дошли тези пари? Преди войната Югославия разполага с проспериращ туристически бизнес и военна индустрии, която произвежда предимно леко въоръжение за износ, но след бързото изплащане на външния дълг от $ 14 млрд. не остава почти нищо. Междувременно туризмът се срива, а военното производство започва да обслужва предимно войната.

Сръбското правителство печели от плячката от военните зони, но тя също е недостатъчна с оглед на актуалните нужди. По правило руския внос на петрол и оръжие се доставя след предварително заплащане. Западният нефт, например този на Mobil Oil в Тесалия, влиза в страната на цени от черния пазар, които са до 400% по-ниски от пазарните.

С участието си в търговията с наркотици през балканските канали Белград получава достъп до международната система за офшорни перачници, което също би могло да означава източник на пари. Активността на СРЪБСКАТА МАФИЯ в Западна Европа, управлявана от столицата, със сигурност е един от изворите на средства. В Белград има система за кражби с взлом (която очевидно се радва на защита от страна на информационните медии), действаща из цяла Европа, където откраднатото се предава по добре организирана дистрибуторска мрежа. Въпреки всичко едва ли тези пари са достатъчни за покриване на разходите в сръбската война, дори и да отчетем растящата дейност на сръбската мафия в западноевропейския пазар с наркотици.

Нежелани коментатори на няколко пъти сравниха действията на ЮГОСКАНДИК и нейния най-важен конкурент ДАФИМЕНТ БАНК с обичайната практика на влогови измами, които с обещание за редовни високи лихвени плащания върху срочни или други влогове откраднаха парите на хората.

Реалността обаче е друга. Не малката Сърбия бе тази, която обра капитала на големите играчи извън горещите международни пазари. Същите сили, които дадоха на Сърбия зелена светлина за войната, уредиха и финансирането. Сърбия не организира сама този финансов поток — той е дело на тези, които в бъдеще ще се възползват от него. Между другото по този начин — срещу съответните такси — се създават условия за пране на пари от международната търговия на наркотици чрез вътрешните Белградски банки или офшорните канали. Печалбата на Белград никак не е лоша. Стандартните такси са между 3% и 7%, но с оглед на гигантските суми, реализирани от световния наркотичен пазар, търговците могат да плащат до 30% без да ги заболи.

Израел Келман от Тел Авив притежава 25% от акциите на ДЕФИМЕНТ БАНК на Дефина Миланович. Фактът че Василевич от „Югоскандик“ офейка в Тел Авив, е знак че той вероятно е изиграл ключова роля в англо-американската операция за финансиране на войната. По подобен начин чрез силна инжекция с парите от наркотици американските банки се спасиха от банкрут по време на латиноамериканската дългова криза през 1982 г.

Всичко това няма много общо с пазарната икономика. От полицейските разследвания на сръбски мафиоти в Германия стана ясно, че Белград не предлага съдействие и по тази причина би могъл да е дори по-удобен център за пране на пари от Швейцария. Кипър — една развита офшорна банкова зона — е важна база за банкерите в Белград. Очевидният успех на военното финансиране, уредено съгласно финансовите интереси зад ИГЪЛБЪРГЪР и КАРИНГТЪН („Комитет на 300-те“), не е следствие от свръхголяма секретност, а от бездействието на Запада. След като белградските банки бяха наблюдавани осемнайсет месеца, всички разбраха, включително дипломатите, че нещо не е както трябва.

Знаеше се и за представителите на банките в Кипър. Не се предприе нищо, въпреки че санкциите на Обединените нации се отнасяха и до финансовия трансфер, доколкото не е предназначен за медицински или хуманитарни цели. Едва през април 1993 г. Комитетът по санкции към ООН призна, че е пропуснат моментът за консултация с кипърските власти относно сръбските банковите връзки. Имало „много малко конкретна информация“.

 

Банкерът Василевич живя 15–20 години в чужбина, предимно в Австралия, и стана известен със сделките си във „военните зони на Далечния Изток“, както го нарече британският вестник „Обзървър“. Може би е стар приятел на Теодор Шикли?

Настоящата ситуация

Илюминатите държат света в лапите си чрез международните банкери, свързани с посочените елитни общества и изградените от тях империи. Те са тук, за да заздравяват владенията си на тази планета. Тяхно основно средство за контрол са националните дългове. Изградена е международна полицейска машина — т.нар. войски на ООН — за да се „вкарат в пътя“ независими държави като Либия и Иран. Независимостта на Либия от международния контрол е предизвикателство за Новия световен ред. В медиите Муамар Ел Кадафи е представен за терорист, за да се оправдаят агресиите. Отново промиване на мозъци.

 

ДЖОРДЖ БУШ (баща) е един от най-добрите партньори в играта, които Илюминатите са имали някога, и заради връзките си с търговията с наркотици той ще трябва да играе играта до край (88. протокол).

Буш е:

ексшеф на ЦРУ,

ексшеф на CFR,

член на ордена „Череп и кости“,

член на Трилитералната комисия и

член на „Комитет на 300-те“.

 

Конкурентът му за президентските избори Бил Клинтън е:

член на CFR,

член на Билдербергерите и

пожизнен член на масонския орден „Дьо Моле“.

 

От началото на 80-те години Клинтън е член и на Трилитералната (Тристранната) комисия. Най-близките му съветници, които имат най-добрите шансове за високи постове в правителството, също са членове на Трилитералната комисия. Това са: икономическия съветник Феликс Рохатин от нюйоркската банкова къща Lazard Brothers, Пол Волкър, директор на Federal Reserve Board при Картър; Робърт Хормец от нюйоркската банка Goldman Sacks; съветничката по търговските въпроси Паула Стърн и външнополитическият съветник Уорън Кристофър.

Към най-тесния отбор на Клинтьн се числят и отличниците от Council of Foreign Relation (CFR) и Brooking Institute. Банкерите Питьр Петерсън, Робърт Рубин и Роджър Алтерман са най-важните между тях.

 

Тоест, и двамата кандидати са стопроцентови партньори в играта на Илюминатите: от американците се очаква да изберат единия от тях. Това много напомня на изборите в бившата ГДР през социализма.

Същото се отнася до Германия и бундесканцлера днес: Бранд е член на „Комитет на 300-те“ и на Билдербергерите, Шмит и Кол — също на „Билдербергерите“. Енгхолм, който междувременно се оттегли, но щеше да е конкурент на Кол за канцлер, също е член на Билдербергерите и DGAP.

Междувременно американското правителство признава конституцията на ООН за „световен закон“. Създаването на едно „супер световно правителство“, което всички нации по света ще признават (виж 9. протокол), е съвсем близо до нас.

Руските рокади също имат успех. Борис Елцин зае мястото на Горбачов т.нар. „решение“ реално е само смяна на имената. Военният апарат не само е същият, но дори е по-силен отпреди.

Един от последните жестове на Буш към Русия беше инжекция от $ 12 млрд. за увеличаване на военния апарат. Още ли не сте забелязали, че въпреки огромните суми, които и Клинтьн отпускаше, хората там мизерстват? Не мислите ли, че тези суми биха могли да подобрят много неща? Всичко обаче потъна във военната индустрия и секретните служби. По данни на „Поверителни разкрития“ от 12 октомври 1993 г., през 1992 г. износът на оръжие на Русия е спаднал с около $ 1,8 млрд. Това се равнява само на около 6% от невероятната 1986 г., когато оръжейният експорт е $ 26 млрд.

Когато руските и американските войски се съюзят в армията на ООН, хората ще вярват, че двете суперсили, най-големите врагове през десетилетията (които реално никога не са били врагове), се обединят. Останалите нации ще се присъединят доброволно или ще бъдат принудени да се подчинят на бъдещата световна армия.

Едуард Шевернадзе, бившият грузински външен министър и генерал — майор в КГБ, участвал в изтезания и политически гнет, внезапно стана близък приятел на американския държавен секретар Джордж Бейкър и бе предложен от медиите (например New York Times) за поста генерален секретар на ООН. (Това направо преля чашата!)

МВФ ще се превръща все повече в доминираща сила за локалната икономика на държавите от съюза. Под неговото ръководство през април 1992 г. цената на бензина скочи от 4 на 30 рубли за галон. Конгресът на народните депутати в Русия беше на границата да се разбунтува срещу исканията на МВФ, тъй като държавата вече бе в окаяно състояние.

 

Както казах, войната в Югославия е част от сценария на Илюминатите. Целта е да се създаде „втори близък Изток“ на южния фланг на Европа, за да се попречи на евентуалния Европейски нов ред. В случай, че Германия се опита да се измъкне от лапите на Илюминатите, лесно би могло да се сложи край с нападение от сръбска страна. Дори днес Германия е противникова държава Номер 1 според великата сръбска пропаганда.

За да обоснова донякъде казаното, искам да цитирам съобщение на „Поверителни разкрития“ от 20 юли 1993 г.:

„В селото на олимпийските зимни игри Пале, недалеч от Сараево, една загадъчна британска особа получи прекрасен апартамент — врата до врата с Бюрото на босненския сръбски лидер КАРАДЖИЧ. Това е СЪР АЛФРЕД ШЪРМЪН. Във Великобритания Шърмън има репутацията на «Откривателя на Маргарет Татчър». Когато след напускането на Едуард Хийт британските консерватори изпаднаха в криза, Шърмън бе този, който предложи за шеф на партията толкова успешната впоследствие министър — председателка. Те двамата създадоха Centre for Policy Studies. Г-жа Татчър, както се казва от благодарност, помогна Шърмън да получи благородническа титла.

Формално Шърмън влезе в Пале като PR — съветник на Караджич. На практика обаче сръбският водач трябвало да съгласува с него всяка своя политическа стъпка. По информация на местни наблюдатели не минавал ден, в който Караджич и Шърмън да не водят продължителни разговори.“

 

БИЛДЕРБЕРГЕРИТЕ, както казах, са една от най-силните международни организации, стремящи се към Световно правителство, и са толкова потайни, че някои депутати от Бундестага дори заявяват, че никога не са съществували. Дали това е твърдоглавие или умишлен камуфлаж — не се знае.

През май 1973 г. на срещата в Залцьобаден, Щвеция (собственост на шведската банкерска фамилия Валенберг), 84 участници си поставят за цел отново да укрепят англо-американските финансови интереси и да върнат контрола върху световните финанси. За целта прибягват до старото изпитано средство и решават да вдигнат цените на петрола с 400% — за да защитят щатската валута с помощта на петролните долари — което и става. (Spotlight)

Любопитното в случая е, че организатор на срещата в Залцьобаден е РОБЪРТ Д. МЪРФИ. Той има доста интересна предистория: като генерален консул на САЩ през 1922 г. Робърт Д. Мърфи се среща с Адолф Хитлер и изпраща извънредно благосклонен доклад във Вашингтон за срещата им и за способностите на фюрера. Същият Мърфи през 1944 г. е „политически съветник към американското правителство за Германия“. А на следващата година — „политически съветник към американската армия в Германия“.

През 1988 г. поредната среща на Билдербергерите е в град Телфс край Инсбург, в която участва бундесканцлерът Хелмут Кол. От 6 до 9 юни 1990 г. Билдербергерите са в Баден Баден. Една от темите е планът „Маршал“, който предвижда $100 млрд. помощ за страните от бившия Съветски съюз с цел приспособяване към свободните пазарно — икономически условия. Взето е решение за инвазията на Саддам в Кувейт.

Последната среща, за която знам, се състои на 20 май 1992 г. в хотел „Ермитаж“ в Авен, Северна Франция. Основната тема е „Агенда 2000“ — планираното до 2000-та година световно правителство.

Както виждате, темата е по-актуална откогато и да е, въпреки че външно не изглежда така. Искам само да допълня, че междувременно починалият ВИЛИ БРАНД (член на „Билдербергерите“ и „Комитет на 300-те“) написа книгата „Север — Юг, една оцеляла програма“, която описва световното управление на ООХ (докъм 2000 г.).

 

ANTI-DEFAMATION LEAGUE (ADL, „Антиклеветническата лига“) на B’NAI B’RITH е нерегистрирана чуждестранна организация за Израел, която през последните години повдига редица обвинения срещу изследователите и по-специално срещу „детективите“ на Spotlight. Тя работи заедно с ШОТЛАНДСКИЯ РИТУАЛ, което обяснява позицията и в подкрепа за паметника на Алберт Пайк и срещу икономиста и неколкократния кандидат за президент ЛИНДЪН ЛА РОШ. Ла Рош е политически затворник от 29 януари 1989 г. в щата Минесота, вследствие на инсценирания от американския истаблишмънт правосъден скандал, за който получава 15-годишна присъда.

От гледна точка на Илюминатите Ла Рош е много неудобен противник, тъй като разкрива връзките между истаблишмънта, ККК, ADL, B’nai B’rith, Шотландския ритуал, CFR, Тристранната комисия… и т.н. Благодарение на мащабно скроената пропаганда на ADL срещу него, той е познат повече като десен екстремист, въпреки че е основният застъпник за премахване на Алберт Пайк.

Гари Ален пише:

„Основната причина за историческото затъмнение на ролята на международните банкери в историята на политиката е, че Ротшилдови са евреи. Антисемитите неусетно попаднаха в капана на заговорниците, като се опитаха да представят цялата конспирация за еврейска. Нищо друго не е по-далече от истината. Традиционните англосаксонски банкови институции на Дж. П. Морган и Рокфелер също изиграха ключова роля в конспирацията, но позицията на Ротшилдови и техните сателити не може да бъде отречена.

Все пак е глупаво и несправедливо да се винят всички евреи за престъпленията на Ротшилдови — то е все едно да се иска отговорност от всички баптисти за престъпленията на Рокфелерови. Еврейските членове на конспирацията си служат с организация, наричаща себе си «Антиклеветническа лига» (Anti-Defamation League, ADL), с което се прави опит да се убеди обществото, че негативното споменаване на Ротшилдови и компания е атака срещу всички евреи. На тази основа те заглушиха почти всички достоверни информации за международните банкери и превърнаха темата в табу за университетите. Всички индивидуалисти и книги, които разследват обратното, са моментално нападани от стотици подобни ADL — комитети. В клеветническата си тактика ADL не се смущава от истината и логиката… В действителност никой с право не може да се сърди на Ротшилдови, освен самите евреи, защото фамилията Варбург, която е част от империята на Ротшилд, помогна за издигането на Адолф Хитлер на власт…“

(Die Insider, S. 51)

 

В нашата история още веднъж трябва да споменем и ЯПОНИЯ. Според мнозина експерти тя е страната, която е най-добре подготвена за глобалните технологични промени на бъдещето. Че японският хай — лайф е представен в ТРИЛИТЕРАЛНАТА КОМИСИЯ, непременно не означава, че Япония стопроцентово е инфилтрирана. В действителност японският елит е толкова силно пропит от тайни ложи, че до момента влиянието на англо-американските милиардери върху японската икономическа политика е незначително. Това ясно се вижда от книгата „Япония може да каже НЕ“, автори на която са шефът на SONY АКИО МОРИТА и японският висш политик ШИНТАРО ИШИХАРА. Книгата, която между другото е замислена само за японската публика, е заредена с експлозивна сила. Тя обрисува САЩ като омразен приятел, расистка държава и може да се допусне, че Япония възнамерява да се „отплати“ за наложените капитулационни условия.

Авторите описват САЩ като клатещ се, изгнил отвътре, загиващ гигант, смъртоносно ранен под своя, развят като мъртвешки покров, звезден банер. Според твърденията им Япония de facto е обрекла американската икономика на провал. В книгата си Ишихара и Морита без заобикалки споделят това, което влиятелните японски бизнесмени доскоро се осмеляваха да кажат само в тесен приятелски кръг и с „ръка пред устата“:

„През Втората световна война американските въздушни сили бомбардираха цивилни обекти в Германия, но само над готовата да капитулира Япония пуснаха атомни бомби с опитна цел. Това беше адски гнусен расизъм.“

Думите им подкрепят изказванията на някои видни японски личности, че стремежът за разрушаване на американската икономика е отмъщението за Хирошима и Нагасаки. Например се казва:

„Япония се намира във война със САЩ. Ние ще победим Америка икономически и ще получим отплата за причинената ни от САЩ загуба в Пацифика.“ (CODE № 8, февруари 1990 г.)

Според статия на списание „Уолстрийт“ от септември 1991 г. почти една трета от 100-те най-големи банки в света и четири от пет световни застрахователни дружества са японски. Голям процент от новозеландската недвижима собственост, по-голямата част от хотелите и концерните в Източна Австралия и голям дял от канадските гори принадлежат на Япония. Бъдещето ще покаже доколко Япония се контролира и използва от Илюминатите.

 

Друга организация, която не е това, което се представя отвън е „Американската агенция за международно развитие“ (USAID). Съгласно разкритията на Антон Чаткин и Джесика Примак в „Стратегия на напрежението“ USAID е нещо повече от традиционна маскировка за шпионските операции на ЦРУ — тя е отговорна за англо-американските интервенции във всички части на света. Например има програма на USAID на стойност $ 300 млн. за регулиране на раждаемостта в страни от Третия свят, чиято основна мисия е стерилизацията на цветнокожото население.

 

Друга личност с интересна непопулярна страна е междувременно починалият Л. РОН ХЪБЪРД, създател на Сциентоложката църква (Church of Scientology). Тъй като настоящата книга е посветена на ъндърграунд — знанията, ще разгледаме непознатата страна на Хъбърд, чиято организация е обект на безкрайни обществени спекулации.

В първите дни на МК ULTRA — програмата на САЩ за контрол на съзнанието — тогавашният морски офицер Хъбърд, изследвайки механизмите на човешкото мислене, забелязва какво вършат военните. След като отказва да се включи към контролната група психиатри, той публикува книгата си „ДИАНЕТИКА — модерната наука за духовно здраве“. Тя прокламира духовната свобода и интеграцията като рождено право на човечеството. Творбата става бестселър. Техниките на Хъбърд за регулиране на съзнанието са описвани като много успешни. Някои от методите, които той предлага за достигане на духовна свобода, тайно са използвани от правителството за поробване на хората. Други са противодействащи средства на методите на МК ULTRA за контролиране на съзнанието.

Вследствие на това американското правителство стартира дяволска клеветническа кампания срещу Хъбърд, която се провежда от Отдела за контролиране на съзнанието към ЦРУ. Младият по онова време автор — вероятно неволно — е разкрил ключа за добре пазената тайна на студената война. Офисът му е разбит, откъдето е откраднат документ, описващ механизмите за контрол на мисленето, които днес наричаме ПСИХОТРОНИКА. Хъбърд и колегите му са бити и се разминават на косъм от опит да бъдат отвлечени. Огромното влияние на Church of Scientology показва, че той все пак не е бил невинно агънце. Рон Хъбърд вероятно е знаел важни подробности от световните събития, защото не само прекарва една „магическа година“ в Thelema Church на Алистьр Кроули в Калифорния, но достига 33-а степен на Шотландския ритуал (а може би и илюминатските степени). След като благодарение на школовката си вниква в принципите на властта, започва да използва същите техники, прилагани от правителството срещу народа, за да изгради йерархична система сред сциентолозите.

 

Друга личност с международно влияние е френският премиер ФРАНСОА МИТЕРАН, който е Велик майстор на ложата ВЕЛИКИЯ ОРИЕНТ. Това е най-голямата масонска ложа във Франция. Той е член и на „Комитета на 300-те“.

 

Още веднъж ще повторя, че около 90% от тези организации са използвани от елита, и масоните, както и християните нямат и най-бегла представа какво всъщност се случва на горните етажи. Същото важи и за Lion Club, Rotary Club и т.н.… (Rotary International е създаден от Великия масон Пол Харис през 1905 г. в Чикаго по поръчка на B’nai B’rith. Lions International също е създаден чрез B’nai B’rith през 1917 г. в Чикаго.) (CODE 1/88, S. 47)

Ниските степени на тези организации работят предимно в социалната сфера и предлагат наистина добри програми. Редовият масон или църковният християнин е съвсем нормален гражданин и дава своя конструктивен принос за ежедневния живот. Поне повечето от тях се опитват да създадат такова впечатление (както се вижда от избиващите се помежду си християни в Ирландия.) Какво се случва в душата на хората, става ясно едва по-късно.

„По делата им ще ги познаете!“

 

В обобщение бих казал, че колкото по-високо човек се катери по пирамидата (йерархията), където се пазят истинските тайни, толкова повече открива противоречието с първоначалните степени. Якоб Шиф например има висок чин в B’nai B’rith и е тайният шеф на Болшевишката революция. Франклин Делано Рузвелт, Велик майстор на масоните, провежда много социални програми, докато е президент, но е човекът, който въвлича САЩ във Втората световна война и съзаклятничи за Пърл Харбър. На трите важни срещи с Чърчил и Сталин той е единият, който продава Източна Европа на комунистите.

Виждате, че пазенето на тайна е много ефикасно и често използвано средство…

Разкодираната доларова пирамида Държавният печат на САЩ

Вляво: Използваният от Вашингтон оригинален печат по проект на Чарлс Томпсън. Птицата с дългата шия символизира Феникса. Той е заменен през 1841 г. с белоглав орел.



И връщане към една по - предна глава, относно райнхард Гелен:

Какво става с Гестапо (нацистката тайна служба)?

Според Уилям Брамли ЦРУ приема предложението на РАЙНХАРД ГЕЛЕН, ръководител на германските секретни операции в Русия, да подпомогне изграждането на американската новинарска мрежа в Европа. В организацията на Гелен участват много бивши членове на SS. Тя става важна част от ЦРУ в Западна Европа и е основа на тайните служби във Федералната република. От документацията на Нюрнбергските процеси ЦРУ черпи информация за психологическите методи на нацистите, които десетилетия по-късно трябвало да намерят приложения в прословутите експерименти за контролиране на съзнанието.

До 1972 г. частната международна полицейска организация за борба със световната престъпност и наркотрафик ИНТЕРПОЛ многократно е ръководена от бивши офицери на SS. Няма нищо странно, след като по време на Втората световна война Интерпол е контролиран от нацистите.